Джоана Линдзи
Дивият рай (11)

Глава единадесета

Корин спеше, когато Джаред се върна при нея. В момента му се искаше и той да поспи, но първо трябваше да говори с нея.

Положи дрехите й на дървената рамка на леглото и за няколко минути се загледа в нея. Тъмнозлатистата й коса, разпусната, лежеше върху цялата възглавница на меки вълни. Беше толкова гъста и дълга…

Наистина беше дяволски красива. Само да не беше дъщеря на Бъроуз… Но Джаред не можеше да си позволи да забравя този факт. За него Корин беше само пътечка към целта. А веднъж щом я постигне, никога отново нямаше да види тази дива, зеленоока красавица.

— Корин, ставай! — Джаред тихо и леко я разтърси. — Трябва да си поговорим.

— Махай се — промърмори тя и зарови лице във възглавницата.

— Хайде сега, почти десет часа е.

Тя го стрелна е поглед напълно разсънена.

— Ти? Значи все пак се върна.

Той се усмихна.

— Да не мислиш, че щях да те оставя тук?

— От теб всичко може да се очаква — каза тя злобно и дръпна чаршафа, за да се покрие.

— Дадох роклята ти на поправка. Имах нужда да помисля, взема някои решения.

— За какво?

— За снощи, Корин.

— Не искам да говорим за това! — отряза го тя гневно. — Искам да го забравя.

— Не е толкова просто.

— Не е ли? Ако се махнеш от живота ми, ще те забравя доста бързо.

— Аз също искам да забравя, но не мога — отвърна Джаред. — Това, което направих, е непростимо.

— Да не искаш да кажеш, че съжаляваш? — запита Корин саркастично.

— Да.

— Не мислиш ли, че е малко късно за съжаления, Бърк? Бедата е сторена.

— Но не е съвсем късно да я поправя.

— Да не си магьосник? Можеш ли да ми върнеш девствеността?

— Не, но мога да се погрижа да не страдаш занапред от това, което направих.

— Да страдам занапред? За какво говориш? Единственото ми страдание е, че съм в една стая с теб.

— Успокой се, Корин. Искам да говорим сериозно.

— Защо пък? — сопна се тя.

— Защото си толкова виновна за това, което стана, колкото и аз — каза той остро, след това понижи глас, преди да довърши. — Сгреших, Корин, но ти бях ядосан затова, че ме подведе. Защо ти трябваше да се държиш така, ако си девствена?

Тя се извърна, за да не се налага да го гледа в очите. Знаеше, че вината е и отчасти нейна. Но това не заличаваше омразата й към Джаред затова, че я насили толкова грубо.

— А ти не трябваше да се отнасяш с мен като с проститутка — каза тихо тя.

Джаред седна до нея на леглото, разчувстван от жалостивата й забележка. Извърна лицето й към себе си.

— Наистина съжалявам, Корин. Кълна се, не съм искал толкова да те нараня — очите му проникнаха дълбоко в нейните. — Ако знаех, че си девствена, никога нямаше да те докосна. Вярваш ли ми?

— Не знам — каза тихо тя.

Щеше да заплаче, очите й станаха като зелени блещукащи поточета.

— Вече не знам дали мога да ти вярвам.

— Не те виня, че сега не ми се доверяваш. Но кълна се, Корин, никога вече няма да те нараня.

— Просто се махни, Джаред — отблъсна го тя. — Не искам да говорим повече.

Думите й го разтърсиха повече, отколкото се изписа на лицето му. Същите думи, които майка му бе казала на баща му толкова отдавна.

— Ще говориш с мен, Корин. Ще трябва, за твое добро е — добави той. — Ами ако снощи е било заченато дете? Сама ли ще поемеш този риск?

— Какво се опитваш да ми кажеш, Джаред? — отегчено запита тя. Кажи го направо и толкова.

— Искам да се омъжиш за мен.

Настъпи момент на пълна тишина.

— Наистина ли? — подсмихна се тя. — Кажи ми защо?

— Говоря сериозно, Корин.

— Попитах те защо, Джаред. Ти не ме обичаш. Да не би да се жертваш, защото се чувстваш виновен?

— Нищо не жертвам. Просто се опитвам да реша проблем, който съм създал — отвърна той, стараейки се да се сдържа.

— Е, аз не виждам никакъв проблем. Каквото е сторено — сторено е. Няма да се самоубия само заради снощи. Ще го преживея, можеш да си сигурен.

— А ако има дете?

— Ако това стане, ще го дам някъде — студено каза тя, надявайки се думите й да го пронижат. — Със сигурност няма да задържа твое дете.

Джаред стисна зъби. Тя наистина го мразеше.

— Не ти предлагам само брак, Корин, но и всичко, което искаш от живота. Знам, че обичаш Ръсел Драйтън, но че баща ти няма да ти позволи да се омъжиш за него. Ако се свържеш с мен, не само ще се предпазиш от евентуална бременност, но и ще получиш парите си. След време можем да се разведем и да се омъжиш за Драйтън.

Корин понечи да му обясни, че в нейното семейство не може да има развод, не беше прието, но любопитството й беше провокирано.

— Какво точно имаш предвид с това — „Ще имаш всичко, което искаш от живота“?

— Искаш свобода, нали? — напомни й той. — Искаш независимост?

— Да не искаш да кажеш, че ако се омъжа за теб, няма да се опитваш да ме контролираш? Няма да поставяш никакви правила?

— Точно така — отвърна Джаред, спокоен, че най-накрая я е убедил.

— А парите ми? Ще се опитваш ли да ги управляваш?

— Не ми трябват парите ти, Корин. Можеш да правиш с тях каквото си искаш.

Не можеше да повярва, че той е съгласен да й даде всичко това. Беше твърде хубаво, за да е истина. Защо беше толкова отзивчив?

— А мога ли да ти се доверя? — запита тя скептично.

— Ако искаш, иде се подпиша под тези условия — предложи той.

— Преди сватбата?

— Да.

Тя извърна поглед от него.

— Това, което предлагаш, е много съблазнително, Джаред — призна не след дълго Корин. Но се чудя дали все още ще искаш да се ожениш за мен, като чуеш и последното ми условие.

— Слушам — Джаред леко се усмихна, сигурен, че е спечелил битката.

— Последната нощ беше доста унизителна за мен. Правенето на любов ми се стори противно. Ако се съглася да се оженим, ще бъда твоя съпруга само за пред хората.

— Искаш да кажеш, че леглото е вън от сделката?

— Да.

Брадичката на Джаред потрепери. Какво му пукаше? Никога не можеше да я заобича. Защо тогава така го заболя?

— Снощи не си даде шанс, Корин. Любенето може да е удоволствие и за двамата партньори, ако участват еднакво.

— Не възнамерявам да ти позволя да ми покажеш, Джаред — инатливо му отвърна тя.

— Много добре, доколкото не възразяваш да задоволявам нуждите си другаде.

Корин се засмя на раздразнението му.

— Бих се изненадала, ако не го правиш. Не, не възразявам.

За бога, тя не даваше и пет пари за него!

— Налага се поне една нощ — брачната.

Още една нощ като тази? Но той й даваше всичко и нямаше да се наложи да чака две години. Все щеше да я издържи.

— Съгласна съм — най-накрая каза тя. Сключваш доста жалка сделка, Джаред. Мислиш ли, че си заслужава?

Джаред си отдъхна. Тя нито веднъж не спомена за дела си от компанията. Как ли щеше да се справи, ако беше повдигнала тази тема?

— Участието ми в сделката не е толкова лошо, Корин. Ще пречистя съвестта си. А и няма да е за дълго. Веднъж щом поискаш развод, ще тръгнем по различни пътища.

Очите на Корин танцуваха. „Няма да има никакъв развод, Джаред Бърк. Тази сделка е докато смъртта ни раздели.“ Но нямаше да му го каже точно сега. Мили боже, какво великолепно отмъщение!