Боби Смит
Дамата измамница (5)

Глава пета

Ел Трахар беше див град, пълен с кръчми, силен алкохол, леки жени, хазарт и множество грешници, които се наслаждаваха на всяка секунда от живота тук. Добре известната разюзданост и враждебността на гражданите на града обаче не попречи на появата на „Шоуто на Спасението“ на сестра Мери. Ако тук имаше души, за чието спасение тази проповедничка можеше да помогне, то тя щеше да го направи.

Пристигането на сестра Мери в града разбуни духовете. Покритата каруца, която приличаше на каруца на пътуващ търговец, се появи в Ел Трахар малко по-рано същия следобед. Лозунгите, боядисани с яркочервени главни букви от двете страни на каруцата, говореха за спасение и справедливост от божията ръка.

„ПОКАЙТЕ СЕ И БЪДЕТЕ СПАСЕНИ!“ — пишеше на единия.

„ОТМЪЩЕНИЕТО Е МОЕ, КАЗА ГОСПОД“ — обявяваше вторият.

На задната част на каруцата беше изписано: „АЛЕЛУЯ!“

Очилатата жена на неопределена възраст, която седеше на капрата, спря пред най-пълната кръчма в града, която носеше напълно подходящото име „Пламъците на ада“. Без да мисли за собствената си безопасност, тя слезе от каруцата и влезе в кръчмата, хванала библията си в ръка. В продължение на няколко секунди остана да стои в рамката на вратата, оглеждайки с проницателния си поглед грешниците в заведението. Посетителите на кръчмата бяха толкова задълбочени в заниманията си, че не й обърнаха никакво внимание. Едва когато тя се развика с всички сили, те вдигнаха глави с раздразнение и удивление.

— Чуйте божието слово! Само то може да ви спаси от съдбата, към която сте тръгнали! Спасете се от вечно проклятие! Покайте се, грешници! Покайте се и бъдете спасени! — Сестра Мери мина през цялото заведение с библия в ръка, без да спира да призовава мъжете и жените да започнат да водят чист живот.

— Какво може да те накара да млъкнеш? — попита един каубой. — Колко искаш, за да се махнеш? Пет долара? Десет?

— Не искам парите ти! Искам теб!

Думите й накараха посетителите да избухнат в смях.

— Тя иска теб, Уили!

— По дяволите, старче, на твое място бих избягал! Каубоят се изчерви и направи точно това — избяга в едно по-тихо ъгълче на кръчмата.

— Махай се оттук, жено! — изръмжа барманът. Той направи заплашителен жест към нахалницата, но за изненада на всички две от танцьорките в заведението я защитиха.

— Тя е права, Хенри. Ние сме грешници — каза Люси.

— Не трябва да я обвиняваш, че казва истината — добави Джина.

Сестра Мери погледна двете си защитнички и им се усмихна топло.

— Вие сте истински божии ангели, щом ми се притичате на помощ. Покайте се за живота си. Обърнете се към бог. Само с него ще намерите истинско щастие.

— За нас е твърде късно, сестро — усмихна се любезно Люси.

— Никога не е твърде късно. Бог е милостив и винаги прощава, ако човек наистина се разкайва за делата си.

Докато говореше, сестра Мери гледаше двете жени право в очите. Тя видя тъгата в изражението на Люси, но забеляза и слабата надежда в очите на Джина.

— Елате на шоуто ми довечера, деца мои. Аз проповядвам за божията любов и прошка. — Тя говореше преди всичко на Джина, тъй като искаше да накара тъмнокосата, зеленоока красавица да се откаже от грешния си начин на живот.

— Любов! — изръмжа пияният Съли от мястото си. С едно бързо движение той сграбчи проповедничката и я дръпна безцеремонно в скута си. — Щом тази вечер си тръгнала да раздаваш любов, сестро, тогава аз ще бъда там!

— Трябва да бъдеш! — заяви тя с достойнство.

— Ако съм грешник, може поне да се порадвам на това! — Той се опита да опипа гърдите й, но сестра Мери реагира бързо. Тя успя да стовари библията си върху главата му. Ударът го изненада и усилието й беше възнаградено с това, че тя си върна свободата.

— Божията справедливост може да бъде болезнена за онези, които не се вслушват в думите му!

Посетителите, които се бяха смели на проповедничката, млъкнаха, когато видяха колко ефикасно прилага тя библията си. Всички знаеха колко зъл и злобен можеше да бъде Съли, когато бъдеше предизвикан. Те зачакаха да видят какво щеше да се случи.

— Довечера в осем часа. Всички грешници са добре дошли — заяви тя. След това тръгна спокойно с изправен гръб към вратата.

— Ама че грозна жена! — изръмжа Съли, когато тя изчезна зад летящата врата.

Всички се разсмяха отново, облекчени, че той не й беше направил нищо.

— Нея не я интересува дали я смяташ за грозна, или за красива. Тя иска от теб само да чуеш как проповядва словото!

— Ще й дам аз едно слово — ядоса се той отново от това, че беше унижен по такъв начин на публично място.

— Успокой се, Съли — каза Люси, докато сядаше в скута му. — Ако искаш да си прекараш добре, аз съм твоето момиче.

— Не трябва да се тревожиш за сестра Мери. Тя иска парите ти, за да спаси душата ти. Аз искам парите ти, за да ти доставя удоволствие. Ти кое предпочиташ?

— Люси, скъпа, много добре знаеш кое от двете предпочитам. Да вървим.

Момичето отведе пияния мъж по стълбите.

Джина гледаше как приятелката й го отвежда и се радваше, че Люси бе отвлякла вниманието на Съли от проповедничката. Той можеше да бъде много гаден, когато се напиеше, а Джина не искаше с добрата жена да се случи нещо лошо. Колкото и странно да беше това, Джина знаеше, че тази вечер ще успее някак да се измъкне и да отиде при палатката на проповедничката в осем часа — независимо от всичко.

 

 

— Как мина? — попита Дебнещия призрак, когато Коди се появи на мястото на срещата им.

Дебнещия призрак беше стар приятел на баща й още от детинство и сега й беше съдружник в залавянето на престъпници. Той й осигуряваше информация, каквато тя не можеше да намери чрез собствени източници, и я придружаваше при всичките й пътувания, като оставаше незабелязан назад. Докато тя играеше съответната си роля, той беше нейните очи и уши. Защитаваше я и винаги беше наблизо като ангел-пазител. При това пътуване Коди го беше оставила малко преди да влезе в града. Той беше използвал времето си, за да опознае Ел Трахар. Онова, което беше видял, не му харесваше изобщо.

— Там беше истинска джунгла. Искаше ми се да бях въоръжена с револвер, а не с библия — каза му Коди, докато се качваше в каруцата.

Изражението му показваше известна доза изненада. Не се случваше често тя да ходи някъде без оръжие.

— Да не би да се притесняваш за нещо в плана си?

— Довечера може да стане опасно — започна тя, след което замълча и сви рамене. — Но, от друга страна, всеки път, когато вършим това, е опасно.

Той изсумтя в знак на съгласие и отиде да се погрижи за конете. Имаше още много работа. Трябваше да вдигнат палатката, да сложат пейките и да приготвят факлите. Оставаха им само няколко часа.

— В кръчмата не видях никой, който дори малко да прилича на Люк Мейджърс. — Тя извади от чантата си обявата за издирване, която й беше дал Логан, и се загледа в лицето на нея. Ако художникът беше предал добре приликата с оригинала, то Мейджърс беше много красив мъж. Но красив или не, той си оставаше един бърз стрелец… убиец, който се движеше с бандата на Ел Диабло. Всички знаеха колко ужасни бяха тези бандити. Тяхната диващина ги беше направила печално известни в цял Тексас.

— Най-трудното ще бъде да остана насаме с него… ако изобщо се появи — измърмори тя. — Не можем да бъдем сигурни, че те са тук. Можем да разчитаме единствено на онова, което научихме, преди да напуснем Сан Антонио.

Коди винаги се опитваше да събере колкото можеше повече информация, преди да тръгне на издирване. Тя бе разпитала основния си източник — шерифа Нейт Томпсън, стар приятел на баща й — надълго и нашироко за бандата на Ел Диабло. Информацията, която той й беше дал, можеше да се нарече непълна в най-добрия случай, а по-голямата част тя вече знаеше. Бандата на Ел Диабло се състоеше от убийци и крадци. Те вземаха всичко, което пожелаеха, когато пожелаеха, без да ги е грижа за последствията. Бандитите сякаш винаги знаеха точно кога ще премине следващата доставка от оръжие за някой от фортовете или кога беше най-удобният момент да се обере някоя банка. Те бяха изключително хладнокръвни и жестоки и по-скоро предпочитаха да застрелят някого, отколкото да го оставят жив. Коди бе пожелала да узнае повече и бе потърсила някои от не толкова почтените познати на баща си. Докато тя бе разговаряла с тях, Дебнещия призрак също бе поразпитал наоколо. В крайна сметка и двамата бяха решили, че най-надеждното нещо, което бяха успели да открият, бе, че бандата редовно посещаваше град Ел Трахар.

Коди знаеше, че нямаше да й бъде лесно да залови Мейджърс, но за парите, които предлагаше Логан, рискът си струваше. Тя не беше съвсем сигурна какво щеше да се случи, ако Мейджърс се появеше случайно в Ел Трахар. Все още не беше измислила как да примами Мейджърс да остане насаме с нея, но когато това се случеше, Дебнещия призрак щеше да бъде наблизо, за да й помогне да се справи със стрелеца. След това тя щеше да се преоблече и да напусне града, преди някой от бандата да открие отсъствието на другаря си. Щеше да бъде трудно, но тя беше уверена, че може да се справи. В крайна сметка, вече беше успяла да убеди града, че е истинска проповедничка.

 

 

— Кога ще се срещнем с Ел Диабло? — попита Люк мъжа, когото познаваше само под името Хадли, докато двамата седяха на една от задните маси в „Пламъците на ада“. Откакто се беше присъединил към бандата в скривалището им в един каньон, Люк бе действал много предпазливо, като бе внимавал да не привлича вниманието на бандитите. Той знаеше, че не му се доверяваха напълно, така че не бе направил нищо, с което да засили подозренията им. Ел Диабло все още не се беше появил в лагера им, но от онова, което Люк беше дочул, Хадли беше най-близкият до водача бандит.

Хадли се втренчи предизвикателно със сивите си очи в Люк.

— Всяко нещо с времето си, приятелю. Ел Диабло е много зает. Защо е това бързане?

Люк сви рамене, без да отмества поглед, защото не искаше да дава причина за съмнения на събеседника си.

— Няма никакво бързане. Просто съм слушал толкова много за него, че искам да се запозная.

Бандитът кимна, но не каза нищо повече.

Люк бе раздразнен, но не го показа и си наля малко уиски. Той се надяваше, че алкохолът ще успее да премахне отвращението, което чувстваше. Изруга мислено поредицата събития, които го бяха довели до това общество на убийци. Единственото нещо, за което беше благодарен, докато седеше тук, заобиколен от хората на Ел Диабло, бе, че беше успял да спаси живота на шериф Грегъри по време на бягството от затвора.

Той се огледа наоколо и се зачуди как бе стигнал дотук. Кръчмата беше адска дупка, също като града, в който се намираше. Тук царяха беззаконие и диващина, мръсотия и порок.

Люк отпи голяма глътка от чашата си. През двете седмици, откакто яздеше с бандата, бе правил всичко, което му бяха казвали. Предишния ден бяха ограбили един дилижанс. Люк бе участвал в обира, но не бе имал възможност да откаже. Единственото му облекчение беше, че бандитите не бяха убили никого. Едно нещо беше да проникне в бандата, за да направи услуга на Джак, съвсем друго да гледа как убиват невинни хора.

Грабежът беше преминал толкова безпроблемно, че Хадли бе предложил да отидат в Ел Трахар да го отпразнуват.

И сега Люк седеше там, гледаше и се ослушваше в очакване някой да му даде информация за самоличността на мистериозния Ел Диабло, след което да може да се махне от това място. Наистина ли бяха минали само няколко седмици, откакто бе смятал, че ще може да води цивилизован живот, да отглежда добитък и да управлява ранчото си? Ако беше сам, сигурно щеше да се разсмее на собствената си наивност. Вместо това продължи да пие.

Ставаше късно. Членовете на бандата продължаваха да пият. Повечето от тях бяха забравили за инцидента на Съли с проповедничката, докато пияният му глас не се извиси над шума в помещението.

— Мисля, че трябва да я изгоним от града! — извика Съли, чийто гняв все още не беше преминал. Колкото повече си мислеше за начина, по който тя се бе държала с него, толкова повече му се искаше да й даде един урок. Искаше му се да я види как го моли за прошка на колене.

— О, Съли, я млъкни. Пий още едно — опита се да го успокои Люси. — Сестра Мери не пречи на никого. Тя се опитваше да ти помогне.

Съли беше в гадно настроение.

— Тя е само една малка уличница, също като теб!

Тази обида ядоса Люси. Тя пристъпи по-близо до него, за да бъде чута по-добре.

— Чуй ме — каза тя с тих, почти заплашителен глас. — Тази жена е смела и чиста. Ако на този свят има пропаднали жени като мен, това се дължи на мъже като теб. Ако нито един мъж не го искаше, тогава на нито една жена нямаше да й се налага да го осигурява, нали?

— Барман, дай едно двойно уиски! — Той блъсна Люси по-далеч от себе си, без да й обръща внимание. Не му трябваше да слуша колко добра била проповедничката. Тя го беше изложила пред всички и той щеше да я накара да си плати за това. — Когато го изпия, мисля, че ще отида да бъда спасен.

— Да не искаш още веднъж да те наложат с библията, а, Съли? Мислех, че ти стига за днес! — подкачи го пияният Карсън и се разхили на собствената си шега.

Съли измъкна револвера си. Ако не беше пиян, той сигурно щеше да застреля Карсън заради забележката му, но сега имаше по-важна работа.

— Само се майтапех, Съли — каза бързо другият бандит, който внезапно бе станал много нервен.

Съли не каза нищо, а само провери дали оръжието му е заредено. След това изпи на един дъх остатъка от уискито си.

— Искам тази кучка и ще я имам.

Люк бе присъствал на инцидента между бандита и сестра Мери. Когато чу какво ставаше сега и видя как Съли вади револвера си, той разбра, че не можеше просто да си седи на мястото и да не направи нищо. Люк стана и се премести до едно свободно място в края на бара.

— Добре. Мисля, че съм готов за малко спасяване — обяви Съли. — Идваш ли, Карсън?

— Разбира се, Съли. — Той беше доволен, че Съли нямаше да му търси сметка за думите. — Да отидем да се позабавляваме със сестра Мери.

— Тя може и да говори като стара мома, но се обзалагам, че под черните й дрехи се крие една адски гореща жена. Да отидем да проверим.

Люк осъзна в колко опасно настроение беше изпаднал Съли и разбра, че проповедничката е загазила. Той се надяваше, че тя беше довела със себе си някой, който да я защитава от грубияни като тези двамата.

— Виж, не е моя работа да ти казвам какво да правиш, но…

— Тук си абсолютно прав, Мейджърс — прекъсна го Съли. Той не харесваше стрелеца, когото Карсън и Джоунс бяха довели в бандата, и не го криеше.

— Но сестра Мери е добра жена. Тя е божия жена.

Съли изсумтя презрително.

— Тя е просто уличница като всички останали. Няма значение, че мъкне със себе си библия. Всички жени са еднакви. Те стават само за леглото и за нищо друго.

Люк се вцепени от грубостта му. Той беше възпитан да уважава жените. Дори предателството на Клариса не бе помрачило отношението му към нежния пол. Майка му бе нежна, възпитана и елегантна жена. Жените заслужаваха защита от мъжете.

— Съли не е срещал добра жена през живота си — пошегува се Джоунс от мястото си край една от масите.

— Добра за какво? — подхвърли Съли и надигна поредната чаша с уиски. Той се втренчи ядосано в Мейджърс. — Ако си мислиш, че жените са чисти и невинни, значи си глупак, Мейджърс. Такива жени не съществуват. Всяка жена е курва по сърце. Някои са честни и се продават за пари. Други пък се продават за венчална халка. Но всичките са еднакви.

Люк отпи небрежно от чашата си, докато наблюдаваше Съли. Той се опита да пренебрегне думите на бандита, но с всяка измината секунда омразата му към Съли нарастваше. Люк знаеше, че Съли беше член на бандата отдавна, а той самият бе приет току-що и останалите все още не му се доверяваха напълно. Той знаеше, че трябва да се държи спокойно, но не можеше да позволи на Съли да нарани една невинна жена, каквато беше сестра Мери. Люк бе видял много гадни неща през живота си и лично той можеше да понесе много, ако му се наложеше. Но не можеше да стои и да позволи нещо лошо да се случи с една невинна жена.

— Да останем тук — предложи той, опитвайки се да отвлече вниманието на Съли от желанието му за отмъщение. — Да се напием и да поиграем покер. Нали за това дойдохме. Ако бог иска тази жена да проповядва, така да бъде. Може би никой няма да се появи на шоуто й и тя ще се премести другаде.

Съли се обърна към него.

— А може би аз не искам тя да се мести! Иска ми се да я видя как е в леглото. Тя се оказа доста буйна, а аз обичам да укротявам такива жени. — В погледа му се виждаше силна вътрешна нужда да намери тази жена и да й отмъсти по всички начини, които знаеше — а той знаеше много начини.

Люк отпи от уискито си и осъзна, че нямаше да успее да разубеди Съли. Той се опита да измисли какво да прави. Не можеше да се справи със сила със Съли, след като всичките му приятели се бяха събрали наоколо. Просто щеше да се наложи да тръгне след тях и да си отваря очите на четири.