Боби Смит
Дамата измамница (24)

Глава двадесет и четвърта

Люк почти се зарадва, когато забеляза Дел Фуего в далечината. Той не можеше да нарече това място свой дом, но поне отново бе успял да се върне при Джак и най-накрая можеше да оправи цялата бъркотия, в която се беше замесил. Той се надяваше Джак да е в кабинета на шерифа, когато пристигнеха, защото след смъртта на Грегъри не му беше известно кой знаеше за работата му под прикритие.

— Вижте! Този път някой наистина е довел Мейджърс! Викът беше подет от хората на улицата и гражданите започнаха да излизат тичешком от сградите, за да огледат тримата ездачи. Скоро зад тях се бе образувала огромна тълпа, която ги следваше неотлъчно по пътя им към затвора.

— От думите на Логан разбрах, че положението е лошо, но не знаех, че е чак толкова лошо — обърна се Коди към Дебнещия призрак, докато вадеше револвера си. Тя държеше оръжието колкото можеше по-близо до крака си.

Пред затвора индианецът скочи от коня си и отиде да помогне на Люк да слезе от своя, след което тримата влязоха заедно в кабинета на шерифа. Коди огледа заместниците, които седяха вътре, но не видя познати лица.

— Търся рейнджър Логан. Можете ли да ми кажете къде мога да го намеря?

Един от заместниците я изгледа скептично.

— И защо го търсиш?

— Защото водя Люк Мейджърс. Трябва да говоря с Логан.

Заместниците бяха обзети от вълнение, когато познаха Люк.

— Да го заключим и ще ти кажа за Логан.

— Че какво има за казване? Той ми дължи пари. Искам си наградата — заяви твърдо Коди.

— Имаше проблеми, мадам.

— Казвам се Джеймсън, Коди Джеймсън. За какви проблеми говориш?

— Рейнджър Логан беше ранен.

— Зле ли е? — попита незабавно Коди и усети как Люк, който стоеше до нея, се напряга.

— Все още не знаем. Намериха го едва тази сутрин. Можеш да оставиш Мейджърс тук и ние ще го заключим, докато се срещнеш с шериф Халоуей и капитан Лафлин. И двамата са в хотела при Логан.

— Добре. Само се уверете, че с пленника ми няма да се случи нищо лошо, докато ме няма, защото в противен случай ще проклинате деня, в който сте се родили.

— Да, мадам.

Заместникът беше чувал за Коди Джеймсън и знаеше, че не беше здравословно да се изпречва на пътя на ловеца на глави.

Ще го държим под око. Няма да се измъкне.

— Добре. Ще се върна скоро.

Коди остана да се увери, че Люк е заключен в задната килия, след което излезе от затвора. Тя се спря на вратата, за да погледне назад към Люк, и видя, че той стоеше в килията си и я наблюдаваше. Изражението му не беше любезно. Погледът му разкриваше презрение и омраза. Коди изпита съжаление, но не можеше да си губи повече времето тук. Тя тръгна заедно с Дебнещия призрак да потърси Логан.

Докато обмисляше какво се бе случило, тя започна да се тревожи. Нещата не се развиваха добре. Как така рейнджърът бе позволил да бъде ранен посред града? Тук ставаше нещо странно.

Люк стоеше сам в килията и се опитваше да измисли какво да прави, макар да знаеше, че може единствено да седи и да чака. Грегъри беше мъртъв, Джак беше ранен и той се бе озовал в задънена улица. Ако никой, освен Джак, не знаеше за мисията му, а Джак не беше в състояние да разкаже истината, Люк не беше сигурен дали щеше да доживее до сутринта. Той бе забелязал вълнението на гражданите и се страхуваше, че тълпата може да нападне затвора, за да го линчува, преди нещата да се изяснят.

Докато крачеше нервно из килията, той осъзна, че беше безпомощен. Това не му се нравеше, но истината беше, че той не беше в състояние да направи нищо, докато Джак не се появеше. Единствено тогава Люк щеше да бъде свободен отново. Той седна на тесния, твърд нар и зачака.

Джак изплува отново от тъмнината и въпреки че болката не беше изчезнала, той знаеше, че повече не може да се крие от нея. Беше изтощен, но беше длъжен да бъде в съзнание.

С голямо усилие на волята си Джак отвори очи и огледа стаята. Завесите бяха спуснати и стаята беше тъмна. Той не беше сигурен дали беше ден или нощ, нито пък защо се намираше тук и дали беше сам или не. Той се огледа по-внимателно и забеляза една жена да седи на стол наблизо и да чете някаква книга.

— Вода — изграчи Логан.

Жената буквално подскочи, когато чу гласа му, и се втурна да му донесе чаша студена вода.

— Събудихте се! Докторът ще бъде много доволен.

Джак отпи от чашата, която тя държеше до устните му.

— Коя… коя сте вие?

— Казвам се Матилда Ноулс и работя за доктор Майкълс. Стоя тук, за да наблюдавам състоянието ви.

— И какво точно е състоянието ми? — успя да попита той, въпреки че изричаше всяка дума с усилие.

— Били сте намушкан в гърба. — Тя го наблюдаваше внимателно, докато му говореше, и забеляза болката, която се изписа за миг на лицето му. — Доктор Майкъл не беше сигурен дали ще прескочите трапа. Ще трябва веднага да го уведомя, че състоянието ви се подобрява.

Джак кимна и затвори очи. „Тя щеше да ме убие. Искаше да ме убие.“ В съзнанието му се въртеше един образ на Елизабет — невинна, пренебрегвана, нуждаеща се от защита. Тя се беше преструвала, за да го измами, и той се беше хванал на въдицата. Джак ругаеше собствената си глупост и се чудеше как бе могъл да се окаже толкова сляп. Но той знаеше прекрасно каква беше причината. Тя го беше омагьосала, беше го хипнотизирала. Беше го използвала като източник на информация.

През ума му мина една ужасяваща мисъл — той й беше казал за Люк! Джак се молеше приятелят му да беше все още жив, молеше се Джеймсън да го беше заловила и измъкнала от лагера на бандата.

Съзнанието за това, че може би беше отговорен за смъртта на Люк, го измъчваше и не му позволяваше да си почине. Джак лежеше нещастен и му се искаше да има сили, за да стане от леглото и да тръгне след Елизабет. Той нямаше представа къде беше отишла тя, но беше готов да претърси цялата земя и нямаше да намери покой, докато не я откриеше.

— Добре ли сте, господин Логан? — попита сестрата, която забеляза свирепото му изражение и се запита дали болката не се беше засилила.

— Не и няма да се почувствам по-добре, докато не стана от това легло — отвърна той.

— Трябва да си починете. Раната ви е толкова тежка, че съм сигурна, че ще останете в леглото доста време.

Джак знаеше, че сестрата е права. Той не би могъл да стане, ако се опиташе, и дори нямаше сили за такъв опит. Поне засега.

На вратата се почука и сестрата отиде да отвори.

— Да?

— Казвам се Коди Джеймсън и искам да говоря с рейнджър Логан.

— Съжалявам, но…

— Пуснете я — успя да каже Джак.

Сестрата го погледна, видя решителния му поглед и отвори вратата.

— Джеймсън. Ти се върна. — Гласът на Джак не беше силен, но волята му беше желязна.

Коди седна, шокирана от вида на рейнджъра. Целият му гръб беше превързан, а лицето му беше пребледняло.

— Какво е станало с теб?

— По-късно. Доведе ли Мейджърс? — Той зачака напрегнато отговора й.

— Да. Сега той е заключен в затвора. Затова и дойдох тук. Исках лично да ти кажа.

Джак не можеше да повярва, че нещата се бяха наредили толкова добре.

— Добре… добре. Нямах новини от теб толкова дълго! Започнах да се тревожа, че може да ти се е случило нещо.

— Не беше лесно, но успях да се справя. Този път определено си заслужих парите до последния цент. — Тя си спомни обвиненията на Люк, че вършеше това само заради парите. Тази мисъл я натъжи, защото тя се нуждаеше от тези пари, за да издържа семейството си. Защо иначе щеше да поема такива големи рискове?

— Ще се погрижа да си получиш парите. В хотела ли ще отседнеш?

— Да.

— Добре. — Джак се отпусна и затвори очи за миг.

— Какво се е случило с теб? — попита го Коди.

— Имах среща с Ел Диабло.

— Ел Диабло е бил тук? — Тя беше шокирана. — Кой е той?

Джак отвори очи и я погледна. В ума му започна да се оформя една мисъл. Щом беше успяла да залови Мейджърс, значи беше най-добрата в занаята си. Може би, просто може би…

 

 

Когато Стив и Фред се върнаха в кабинета на шерифа, те с изненада видяха три чужди коня, вързани пред сградата, и голяма тълпа, която се беше събрала пред входа.

— Какво става тук, по дяволите? — попита Стив.

— Мислиш ли, че някой е довел някой от бандата?

Двамата тръгнаха забързано напред.

— Този път са го пипнали! — извика нечий глас към тях, докато си проправяха път през навалицата.

Стив влезе първи, последван на една крачка от Фред. Той видя мъжа в килията и осъзна, че това трябва да беше Мейджърс.

— Кой го доведе?

— Коди Джеймсън, ловецът на глави — отвърна единият заместник-шериф. — Тя искаше да говори с Логан, така че ние заключихме Мейджърс.

Стив кимна и се отправи към килията. Фред и заместниците се напрегнаха в очакване да видят какво щеше да направи капитанът.

— Ти ли си Люк Мейджърс?

— Същият — отвърна Люк. — Трябва да се видя с Джак Логан, но ми казаха, че е бил ранен.

— Така е. Той е на легло в хотела. Какво ще кажеш да отидем да го посетим заедно?

Люк бе очаквал проблеми, очаквал бе този човек да му каже, че ще гние в килията, докато Джак се възстанови. Учуденият му поглед накара Стив да се разсмее.

— Джак ми каза, че работиш за него. Ще те измъкнем оттук. Мисля, че вече си се нагледал достатъчно на този затвор.

Люк не можеше да опише радостта и облекчението, които изпита при думите на капитана.

— Прав си.

Стив му се усмихна и влезе в другия кабинет, в който Халоуей държеше ключовете за килиите. След това се върна и отключи килията.

— Благодаря — каза Люк, докато излизаше.

Заместниците бяха шокирани от действията на рейнджъра.

— Какво правиш? Това е Люк Мейджърс! Не можеш да го пуснеш! Той е един от тях!

Фред се обърна към хората си.

— Мейджърс работеше под прикритие за нас през цялото време. Той никога не е бил част от бандата им и не е взимал участие в противозаконните им действия. Логан го нае за да открие самоличността на Ел Диабло и скривалището на бандата.

Тази новина изненада още повече заместниците му. Те гледаха безмълвно как Люк закопчава колана с револвера си, който Коди беше оставила в кабинета на шерифа. Видяха с удивление как стрелецът се приготвя да излезе от затвора заедно с капитан Лафлин.

— Не мога да повярвам!

— Повярвайте го — настоя Фред. — Той работеше за нас през цялото време.

— Какво да правим с хората отвън? — попита един от заместниците, когато забеляза тълпата на улицата пред затвора.

Фред погледна Стив.

— Искаш ли ти да се оправиш с тях?

— С удоволствие. — Стив излезе навън и застана срещу гражданите. — Можете да си вървите. Люк Мейджърс беше доведен и ще бъде пуснат на свобода.

— За какво говориш? — извика вбесен един от мъжете. — Той уби Сам и Дейвис и рани Харис.

— Не е бил той. Мейджърс беше нает от рейнджърите, за да проникне в бандата. Той е един от нас и аз няма да търпя някой да твърди противното. Той не е виновен в никакво нарушение на закона.

— Но Харис каза, че той е стрелял по него!

— Харис греши. Мейджърс е на наша страна. Сега си вървете. Не искам неприятности, а такива ще има, ако не се приберете по домовете си веднага.

Хората започнаха да се разпръскват. Настроението им беше мрачно, но откритата им враждебност се беше изпарила. Един от тях се спря и погледна назад.

— Ама той наистина ли е работил за рейнджърите?

— Да. Кажи това на всички.

Мъжът кимна и се отдалечи.

Стив се надяваше, че новината ще бъде разпространена бързо из града и Люк няма да бъде застрашен повече. По-късно той щеше да пусне телеграми до близките градове, за да ги уведоми, че заповедта за задържането и обявената награда за Мейджърс се отменят.

— Готов ли си да се видиш с Джак? — обърна се Лафлин към Люк.

— И още как!

— Искаш ли да дойдеш с нас, Фред?

— Не, ще остана тук с момчетата, в случай че възникнат някакви проблеми. Мини след това да ми кажеш как е Джак.

Двамата тръгнаха.

— Джак ще се зарадва, когато разбере, че си се върнал.

— Как беше с бандата?

— Не беше приятно преживяване. Мога да ви дам местоположението на скривалището им, както и имената на градовете, в които ходят след всеки удар.

— А Ел Диабло? Какво откри за него?

— Ще ти кажа, когато отидем при Джак. Той е човекът, който ме нае за тази работа.

Двамата не казаха нищо повече, докато не стигнаха до хотелската стая. Сестрата им отвори и ги пусна да влязат. Люк зяпна от изненада, когато видя Коди да седи до леглото и да разговаря с Джак.

Тя вдигна очи и се изненада, че го вижда в стаята.

— Ти какво правиш тук?

— И аз щях да ти задам същия въпрос, ако не знаех отговора. При теб всичко опира до парите, нали, Джеймсън? — Тонът му беше презрителен.

— Люк… — успя да промълви Джак, който се измаряше все повече с всяка измината минута.

Люк погледна надолу към приятеля си и осъзна колко сериозна беше раната му.

— Какво е станало с теб?

— Ел Диабло.

— Той е жена, Джак. Не знам името й, но брат й Хадли управлява бандата вместо нея, а тя му изпраща информацията.

Джак се усмихна едва забележимо.

— Ти свърши добра работа за мен, Люк. Но аз открих самоличността на Ел Диабло по най-неприятния начин.

— И коя е тя?

— Елизабет Харис, съпругата на банкера.

Люк и Коди се втренчиха с удивление в него.

— И къде е тя сега?

— Никой не знае — отвърна Стив. — Ние отидохме при мъжа й. Той я е чул да говори с брат си миналата нощ и двамата са напуснали града. Ще взема още двама рейнджъри със себе си и ще тръгна след тях. Люк казва, че знае къде се намира скривалището на бандата и в кои градове се крият след ударите си.

— Така е — потвърди Люк и им разказа каквото знаеше.

— Невероятно — каза Стив. — Ще тръгна веднага щом изпратя телеграми на двамата рейнджъри и се уговоря с тях да ги посрещна по пътя.

— Искам да дойда с теб — каза Люк. Тази жена беше толкова жестока. Тя бе убила Сам Грегъри и се беше опитала да убие Джак. Люк искаше отмъщение.

— Не. Това вече е работа на рейнджърите. — Лафлин отхвърли предложението на Люк и се обърна към Джак. — Джак, ще дойда да те видя, когато се върна; дотогава се пази. — Той излезе от стаята.

Джак се загледа във вратата, през която беше излязъл шефът му. Той беше бесен. Искаше му се да беше в състояние сам да тръгне след Елизабет. Искаше му се той да бъде човекът, който щеше да я залови. Беше постъпил като глупак и беше истинско чудо, че все още е жив. Джак не беше човек, който прощаваше или забравяше лесно.

Най-сетне Коди заговори. Тя беше озадачена от всичко, което беше видяла и чула току-що.

— Чакай малко. Има нещо, което не разбирам.

Логан я погледна невинно.

— Какво?

— Ти току-що каза, че Люк е свършил добра работа за теб. За какво говореше? — попита тя.

— Люк работеше за мен под прикритие. Когато положението се влоши и градът обяви голяма награда за залавянето му, аз започнах да се притеснявам. — Затова наех теб да ми го доведеш жив.

— И не ми каза истината за него. — Тя беше бясна.

— Не можех да го изложа на риск. Ти трябваше да бъдеш убедена, че той е престъпник; в противен случай може би щеше да се държиш с него по различен начин и да събудиш подозрение.

— И затова ти ме изпрати да го търся, като нарочно ме накара да го мисля за убиец и крадец. — Коди се обърна към Люк. — Ти защо не ми каза истината?

— Не ми говори за истина и лъжа, сестра Мери — отвърна той. — Ти не би познала истината дори ако тя сама ти се представеше.

— Моята работа е измамата.

— А моята работа беше да действам под прикритие. Преди да започнеш да се правиш на толкова ядосана, я ми кажи защо не ми каза, че Джак те е наел?

— Ти беше врагът.

— Аз бях сам сред бандата на Ел Диабло. Трябваше да внимавам какво правя и какво говоря. Не можех да се доверя на никого.

— Люк, трябва да поговорим — прекъсна ги Джак.

Люк погледна Коди, сякаш искаше тя да си тръгне, но Джак отново се намеси.

— Тя остава.

Коди се беше приготвила да си тръгне и се изненада от думите на рейнджъра.

— Люк, искам да тръгнеш след Ел Диабло. Искам да ми я доведеш.

— Но рейнджърите…

— Ти можеш да се справиш. Вие с Коди познавате добре бандата. Знаете как мислят те, къде ходят, какво правят. — Очите му се местеха трескаво от Люк към Коди и обратно. — Искам вие двамата да я намерите и да ми я доведете жива.

— Аз работя сам — заяви Люк. Последното нещо, което искаше, беше да се замесва още повече с тази жена, която го беше предала.

— Люк, ти си ми длъжник.

На Люк му се струваше, че беше тъкмо обратното, но нямаше намерение да спори за това. И той искаше Ел Диабло да бъде спряна също толкова, колкото го искаше и Джак. Трябваше да отмъсти за приятеля си.

— Джеймсън е дяволски добра. Тя те залови, нали? — напомни му Джак. — Искам Елизабет жива и Джеймсън може да свърши работата.

Люк беше в капан и го знаеше. Той искаше Ел Диабло. Искаше да й отмъсти за онова, което беше направила на Джак.

— А рейнджърите?

— Те са добри, но вие двамата заедно сте по-добри от тях. Ако някой може да намери Ел Диабло, това сте вие двамата. Заловете я заради мен и ми я доведете.

— Каква е наградата? — попита Люк, като гледаше към Коди, докато задаваше въпроса си.

— Вдигнахме я на две хиляди долара.

— Е, Джеймсън? — попита Люк, на когото му се искаше да види дали парите са достатъчно, за да изкушат Коди да пътува и да работи с него. — Достатъчно ли е, за да те накара да тръгнеш отново след бандата?

Коди се втренчи в него със студен поглед.

— Ще тръгна след Ел Диабло, но няма да го направя заради парите.

— Значи ще го направите? — поиска да се увери Джак.

— Ще го направим — отвърнаха Коди и Люк, въпреки че и двамата имаха определени съмнения.