Елизабет Лоуел
Омагьосаните (34)

Епилог

Барон Дьогер стоеше до моста над крепостния ров на Блакторн и гледаше как триумфът на самодивското дърво препуска към него на гърба на конете. Те следваха Ариана послушно, макар да нямаше кой да ги подкарва, нито да ги тегли за юздите. Всичките бяха натоварени с чували, пълни с подправки, коприна, злато, сребро и скъпоценни камъни — с всичко, което бяха отнели на Ариана с подлост и предателство.

Но не толкова зестрата показа на Дьогер, че е победен. В среднощната тъмнина на Саймъновия меч светеше един-единствен цвят.

Като видя цвета на самодивското дърво в дръжката на меча, Дьогер повика коня си и изведе рицарите си от крепостта Блакторн. Там не бе останала слабост, която да използва. Нямаше да се появи и в бъдеще. Даже Хитрия Чарлз не бе изнамерил начин да разваля любовта.

Имението Карлайл стана част от крепостта Роуън — дома на Обичаната Ариана, жената, чиито ръце изтръгваха радост от арфата и чиято дарба не позволяваше на нито едно дете да се загуби.

Мечът на Саймън бе назован „Самодивското дърво“ заради странния цвят в кристалната черна дръжка на меча му. Самия Саймън нарекоха „Господаря на Самодивското дърво“.

Защото Саймън бе открил онова, което и най-учените не познаваха…