Елизабет Лоуел
Омагьосаните (21)

Глава двадесет и първа

Господарската дневна в крепостта Блакторн бе просторна и пищно обзаведена. По стените висяха драперии във виненочервено, ахатовозелено и лазурносиньо, а през материята като уловена слънчева светлина пробягваха нишки от скъпоценен метал. Драпериите бяха донесени от Свещената земя, както и килимите, които застилаха пода. Навсякъде се носеше чистият аромат на билки и подправки, любими на Мег.

Този свеж мирис радваше и Ариана. Дори след като бе прекарала почти десет дни в крепостта, тръстиковите постелки по пода продължаваха непрестанно да я изненадват с уханието си. Тя поемаше дълбоко дъх, сетне още веднъж, като вдишваше сложната игра на ароматите.

Пръстите й танцуваха върху арфата, докато се опитваше да намери музика, подходяща за атмосферата на тази стая, която бе мъжка по размери и украса, но въпреки това ухаеше на дамска градина.

Откъслечните звуци, които изтръгваше Ариана от арфата си, се превръщаха бавно в акорди. Мелодията се издигаше и извиваше, сякаш две същества — мъжко и женско, танцуваха и се преплитаха, силни и щастливи от своя съюз…

Когато Ариана спря, за да се наслади отново на красотата на дневната, чу ромон на звънчета да се приближава от голямата зала долу.

Ариана се обърна и стана на крака, тъй като знаеше, че Мег ще влезе в стаята. Само господарката на Блакторн носеше златни звънчета с медени гласове.

— Добро утро, лейди Маргарет — рече Ариана.

— Добро утро — отвърна Мег. — Добре ли спа?

Устните на Ариана бавно се разтеглиха в извивка, която бе прекалено тъжна, за да е усмивка.

— Да — отвърна тихо.

Това, което Ариана премълча, бе, че с всяка изминала нощ й бе все по-трудно да спи. По време на пътуването тя бе споделяла постелята със Саймън както от необходимост, така и поради особеното желание от негова страна. Но тук, в крепостта Блакторн, Ариана бе предполагала, че ще й дадат отделна спалня, тъй като бе съвсем ясно, че Саймън няма намерение да консумира своя брак.

В крепостта обаче нямаше достатъчно стаи, за да се отделят две за брачната двойка. На Ариана и Саймън дадоха стая близо до банята. Това беше спалнята на Мег отпреди брака й с Доминик. Останалите помещения на етажа не се обитаваха, тъй като се ремонтираха за бъдещите деца в крепостта.

Саймън можеше да спи в бараките заедно с останалите войници, но там също бе претъпкано. Доминик събираше рицари, завърнали се от Свещената война, както и войници, оръженосци, коняри и прислуга, необходими за обслужването на нарастващия брой хора, живеещи в крепостта.

Макар да разбираше, че потребността налага да споделя спалнята със съпруга си, Ариана се затрудняваше да спи до един мъж, чийто дъх възпламеняваше цялото й тяло. Мъж, чиято пламенна чувственост идваше в сънищата й и я възпламеняваше. Мъж, в чиято сдържаност вярваше. Мъж, когото котките от крепостта обичаха много и чиято котешка грация ускоряваше пулса й.

Но не от страх.

Как мога да се страхувам от човек, чиято желязна броня служи за стълба на котенцата?

Отговорът бе толкова бърз, колкото и неизбежен.

Страхувам се от това, което ще се случи, когато Саймън открие, че не съм девствена, а съм момиче, от което се е възползвал грубо един безчестен рицар.

Дали най-сетне ще намеря смъртта, която търсех някога?

Някога, но вече не. Сега романтичните възможности на живота привличаха Ариана.

Докато бе лежала в целебния унес на благовонния балсам, голяма част от отровата на изнасилването й някак се бе отцедила, като бе отстъпила място на друг вид лечение. Сега кошмарите рядко спохождаха Ариана, освен ако по някакъв повод не се налагаше да се въздържа.

Както бе станало, когато седеше в скута на Саймън.

Устата на Ариана се изви още по-надолу, когато си спомни как бе извикала и ухапала Саймън по ръката. Гордостта и гневът му при нейния отказ — както и обидата — бяха почти осезаеми.

Той нямаше как да знае, че тя отблъскваше миналия кошмар, а не самия него.

Трябва да му кажа. Скоро.

Тази нощ ли?

Ариана потръпна при мисълта за това как би реагирал Саймън. Той заслужаваше повече от невеста, обезчестена от жесток рицар.

Също както и самата Ариана заслужаваше повече от изнасилване и предателство от мъжете, които трябваше да я уважават и защитават.

Не мога да му кажа. Още не.

Не тази вечер.

Ако Саймън някога има възможността да ме опознае по-добре, навярно ще повярва, че е било изнасилване, а не съблазняване. Но собственият ми баща не ми повярва.

— Лейди Ариана? — рече тихо Мег. — Седни. Много си бледа.

Ариана изправи рамене и въздъхна. Пръстите й неспокойно се задвижиха по струните на арфата.

— Добре съм — каза неутрално Ариана. — Лекарствата, които сте използвали двете с Касандра, ме излекуваха.

— Не напълно.

— Какво имаш предвид?

— Като слушам музиката ти… — додаде Мег — … тя е по-мрачна дори от очите на Саймън.

— Предадена съм от собствената си арфа.

Ариана искаше думите да прозвучат леко, но те прозвучаха като мрачно изявление.

— Мъжете все още ли са на лов? — побърза да попита тя.

— Не, току-що се върнахме.

Ариана бавно осъзна, че не бяха я събудили призори, за да отиде на лов, докато Мег беше отишла.

Това не би трябвало да я обиди, но стана точно така.

— Саймън каза, че не си спала добре и не бива да те безпокоим — рече Мег.

— Успешен ли беше ловът? — попита любезно Ариана.

— Да. Соколът скитник на Доминик свали достатъчно водни птици, за да си направим пир. Соколът на Саймън се справи също добре. Получиха толкова много месо от плячката, че накрая едва летяха.

Ариана се насили да се усмихне.

— Скайланс е чудесен сокол, заслужава Саймън във всяко отношение.

Тонът на Ариана казваше много повече, например, че други неща — като съпругата му, да речем — не го заслужават напълно.

Зелените очи на Мег се разшириха. Тя видя Ариана с Глендруидовите си очи и това, което видя, бе обезпокоително: Ариана наистина чувстваше, че Саймън е бил измамен в брачната сделка.

Колкото до Саймън… Мег нямаше нужда от Глендруидови очи, за да разбере, че той е като дива котка, която са затворили в клетка и я измъчват, докато тя накрая унищожи всичко около себе си.

— Лейди Ариана, има ли нещо, с което да мога да ти услужа? — попита Мег.

Ариана погледна Мег с любопитство.

— Аз трябва да ти служа — отвърна тя. — Ти си господарката на крепостта, ти очакваш дете. Аз съм само гостенка.

— Не! — реакцията на Мег бе незабавна и откровена. — Ти и бракът ти със Саймън са много важни за крепостта Блакторн и Спорните земи.

Ариана кимна мълчаливо, докато пръстите й безцелно се плъзгаха по струните на арфата.

— Без твоя брак войната отново би се впила в живота на моите хора — рече нетърпеливо Мег.

Ариана кимна отново.

— Въпреки това се боя, че за теб и Саймън не е достатъчно да сте съединени пред Бога и хората — рече Мег с напрегнат глас. — Сънувах Глендруидови сънища.

Ариана притихна.

— За какво?

— За две половини, които отказват да се слеят в едно цяло. За гняв. За предателство. За гарвани, които кълват очите на нероденото ми бебе.

Шокирана, Ариана изохка. Гърлото й пресъхна пред протестите и въпросите, които бяха безсмислени. Не можеше да каже нищо, което да промени сънищата на Мег.

— Какво трябва да направя? — попита тя.

Гласът й бе сух, болезнен, като шепот.

— Излекувай болката, която се намира между теб и Саймън — рече направо Мег. — Вие сте двете опърничави половини, които заплашват целостта на крепостта Блакторн и Спорните земи.

— А Саймън? — тросна се Ариана. — Няма ли и той участие в лечението?

Плътните устни на Мег се превърнаха в една груба линия.

— Саймън казва, че е направил всичко, на което е способен. И аз му вярвам.

Ариана сведе поглед към арфата си и не каза нищо.

— Познавам брата на моя съпруг — рече равно Мег. — Саймън е горд, упорит и избухлив. Той също така е и най-верният човек, съществувал някога. Доминик владее верността на Саймън.

— Да — прошепна Ариана. — Да си благословен с такава вярност…

Тя не можа да довърши. Със затворени очи, като се страхуваше дори да диша, Ариана очакваше да щракне капанът около нея.

Отново.

— Ако имаше нещо, което да направи за доброто на брат си, Саймън щеше да го направи — рече просто Мег.

Ариана кимна, като се бореше с ненадейната буца, събрала се в гърлото й при мисълта за верността на Саймън. С всеки удар на сърнето й напрежението в гърлото й се засилваше, докато не й се стори, че ще изкрещи. Сякаш вътре в нея гореше скръбта и чакаше сълзите да я охладят.

Но това бе невъзможно.

Ариана не беше плакала, откакто бе паднала в жестокия капан на кошмара. И сега нямаше да плаче. Със сълзи жената не може да постигне нищо, освен да призове презрението на свещеници, бащи и нечестни радари.

— И така, причината твоят брак да представлява по-малко, отколкото изглежда на пръв поглед, е у теб, а не у Саймън.

— Да — прошепна Ариана.

Мег чакаше.

Мълчанието се разрастваше, докато изпълни стаята до задушаване.

— Отново те питам, лейди Ариана, как мога да ти помогна?

Това беше по-скоро заповед, отколкото молба.

— Можеш ли да промениш природата на мъжа, жената и предателството? — попита Ариана.

— Не.

— Значи няма какво да се направи, за да се подобри бракът на Саймън.

— Той е и твой брак — посочи ясно Мег.

— Да.

— Нощем лежиш със Саймън, но въпреки това между двама ви има разстояние, което е по-голямо от разстоянието между Спорните земи и Свещената земя.

Ариана изгледа Мег косо.

— Не е нужна особена проницателност, за да се види отчуждението между теб и съпруга ти. Хората в крепостта не говорят за нищо друго — рече направо Мег. — Какво има, за Бога?

— Нищо, което да може да се оправи.

Мег премига.

— Какво искаш да кажеш? Говори направо.

— Ти искаш да излекуваш един болен брак със сексуално съвкупление — рече точно Ариана. — Аз ти казвам, че подобно „лечение“ ще доведе до самото бедствие, което искаш да избегнеш.

Настъпи тишина, докато Мег се опитваше да разбере ненадейните думи на Ариана.

— Май не те разбирам — рече внимателно Мег.

— Бъди благодарна. Аз разбирам всички жестоки страни на предателството. Подобно нещо е проклятие, което не бих пожелала и на Сатаната, камо ли на верния Саймън.

— Недей да ми подхвърляш думи — озъби се Мег. — Моето неродено дете е изложено на риск!

Сепната Ариана погледна към зелените очи на дребната жена. За първи път разбра, че лечителите от Глендруид притежават дивия устрем на пролет — само нещо толкова буйно би могло да гори през безжизнените дни на зимата, за да запали отново живота.

— Не исках да те обидя — рече тихо Ариана.

— Тогава ми кажи онова, което трябва да зная!

Ариана затвори уста и стисна студената гладка рамка на арфата.

— Кажи ми, магьоснице от Глендруид, можеш ли да вземеш едно счупено яйце и да го направиш цяло отново?

— Ти не си яйце — рече нетърпеливо Мег.

— Не, аз съм една робиня, прехвърлена първо на един, а сетне на друг мъж. Аз съм пионка в мъжката игра на гордост и власт. Аз съм „твърдоглавата половинка“, която не може да бъде направена на цяла.

— Знае ли Саймън причината за твоето твърдоглавие?

— Не.

— Кажи му я.

— Ако знаеш какво е…

— Но не знам — прекъсна я Мег свирепо. — Кажи на Саймън. Той би преместил земята и небето, за да помогне на Доминик.

— Искаш прекалено много от Саймън. В това няма справедливост.

— Разбойниците не ги е грижа за справедливост, нито за крехкостта на плячката им. Нито пък за лечителите от Глендруид.

Преди Ариана да продължи да спори, тя чу Доминик и Саймън да минават през голямата зала, като се смеят и сравняват уменията на соколите си.

— Кажи му — каза Мег с глас, който достигна само до ушите на Ариана. — Иначе аз ще му го кажа.

— Сега ли? Не! Това е нещо лично!

— Такова нещо е и смъртта — тросна се Мег. — Давам ти време до утре, нито миг повече. Сънищата ми стават ужасни.

— Не мога. Трябва ми повече време.

— Трябва да го направиш. Няма повече време.

— Прекалено скоро е — прошепна Ариана.

— Не — отвърна равно Мег. — Боя се, че вече е прекалено късно.

Ариана видя твърдата решимост на Мег и разбра, че няма да може да избяга от заповедите на магьосницата.

Със свито сърце тя загледа как Саймън и Доминик влизат в господарската дневна. Двамата мъже миришеха на слънце, суха трева и студен, свеж въздух. Мантиите им се вееха и проблясваха при всяко движение на мускулестите им тела. На китките им, облечени в ръкавици, бяха застанали гордите, качулати соколи.

Като заповяда на сокола си да кацне на една пръчка зад големия му стол, Доминик погледна Мег, после Ариана. В този момент Ариана осъзна, че той е знаел за плановете на съпругата си да разговаря на четири очи с нея.

Нямаше съмнение, че Доминик също така знае какво е било разисквано.

Мисълта, че отчуждението между нея и съпруга й е извор на клюки както за господарите, така и за крепостните, едновременно обърка и ядоса Ариана.

Как ще се развържат злите езиците, когато се разбере, че съм донесла добра зестра и никаква чест в брачното ложе.

Горчивата мисъл не донесе утеха на Ариана. Тя щеше да бъде наказана, задето е изгубила девствеността си, макар да не я бе отдала доброволно.

— Добро утро, лейди Ариана — рече Доминик, като се усмихна. — Какви нежни звуци изтръгваш от арфата! Вярвам, че си добре в такова хубаво утро.

— Да, господарю. При твоето гостоприемство човек не може да желае нищо повече.

— Добре. Закуси ли?

— Да.

— Донесе ли ти Бланш последната клюка? — попита Доминик.

— Ъъъ, не.

— Носят се слухове, че баща ти е в Англия.

Пръстите на Ариана потрепнаха, като разпръснаха звуци като листа в тишината.

— Господарю, сигурен ли си? — попита Ариана.

Доминик прецени потреса на Ариана, изгледа косо Саймън и заговори отново:

— Сигурно е като всяка друга клюка — сви рамене той. — Саймън помисли, че сигурно си забравила да ни кажеш за намерението на твоя баща да те посети.

— Баща ми — ако наистина е той — се съобразява само със себе си.

— Въпросният благородник пътува с голяма свита. Така ли се движи баща ти? — попита Доминик.

— Баща ми не тръгва за никъде без партньорите си за лов, секс и забавления.

— И те ли са рицари?

— Те така се наричат.

— Ти не ги харесваш — рече Доминик.

Ариана сви рамене.

— Не харесвам никой, който прекарва по-голямата част си деня и цялата нощ почти мъртвопиян.

Доминик се обърна към Мег.

— Май ще трябва да се подготвим за неочакваната визита на барон Дьогер и рицарите му.

— За колко гости?

— Клюките твърдели, че са между двайсет и трийсет и пет, казва Свен — рече Саймън. — Той тръгна натам, за да се увери и в броя на хората, и в безопасността на лорда.

Мег се намръщи и започна наум да си прави списъци за това, което трябва да се свърши.

Саймън прати Скайланс на една пръчка близо до другия сокол. С небрежно кимване в посоката на Ариана той отиде до огъня, като смъкна ръкавицата си за лов в движение. Бялата кожена подплата на мантията му проблесна, когато само с едно небрежно завъртане я свали от раменете си.

У Ариана се появи неканен споменът за мига, в който Саймън я бе вдигнал от скута си, бе скочил на крака и метнал мантията около полуголото си тяло. Той се бе надвесил над нея, разгневен и отново възбуден въпреки скорошното си изпразване, а очите му бяха черни като най-студената нощ.

Саймън бе спазил обещанието си, дадено онази нощ. Не бе докоснал отново Ариана. Дори по най-небрежния начин.

Нито веднъж.

Дали всеки крепостен и всяка прислужница знаят, че съпругът ми спи на пода като селянин в конюшни, за да не ме докосне дори в съня си?

— Аз обмислях бъдещето на Саймън — рече Доминик.

Саймън вдигна остър поглед.

— Ти не каза нищо за това, докато бяхме на лов.

Усмихнат, Доминик не обърна внимание на брат си.

— Очевидно е, че с щедрата зестра на барон Дьогер и даровете на Дънкан ще можеш да поддържаш собствена крепост.

— Аз съм щастлив да ти служа — рече Саймън отчетливо.

— Поласкан съм. Но аз съм твой брат, преди да бъда твой господар и знам, че мечтата ти за бъдещето бе същата като моята — собствена земя, благородна съпруга и деца.

Под късата брада на Саймън челюстта му се сви, сякаш бе стиснал зъби.

— Имаш благородната съпруга — рече Доминик. — Децата са в ръцете на Бога, а земята е в моите ръце.

— Доминик — започна Саймън.

— Не, остави ме да говоря.

Макар усмивката на Доминик да бе сърдечна, сребърната глава на вълка, с която закопчаваше мантията си, проблесна, напомняйки за силата му.

— Имението Карлайл се намира отчасти в моите земи и отчасти в земи на Робърт, бащата на Ерик — рече Доминик. — С добрата воля на Ерик и Дънкан от Максуел, имението и земите около него са достатъчно сигурни. Засега.

Саймън застина, докато слушаше брат си.

— Но ако Ерик и баща му оспорят… — Доминик сви рамене. — Какво ще кажеш, Саймън?

— Ерик и Робърт не си приличат като всички други синове и бащи, които познавам.

— Мег? — попита Доминик.

— Саймън има право — съгласи се Мег. — Ерик е учен. А Робърт презира учените.

— Ерик вярва в стопанисването на земята и хората — каза Саймън. — Робърт вярва в събирането на данъци, докато всяко следващо новородено се превърне в проклятие вместо в благословия за крепостните.

Доминик погледна Ариана с мълчалив въпрос.

— Лейди Ариана? Имаш ли мнение?

— Ерик е воин — рече Ариана кратко. — Баща му е конспиратор. В Нормандия го наричаме Робърт Клюкарят.

Очите на Доминик се присвиха от ненадейния силен интерес към думите на Ариана.

— Робърт дори се е опитвал да сключва тайни съюзи с моя баща — додаде Ариана — противно на желанието на шотландския крал, английския крал и най-великия нормански барон.

— Баща ти съгласи ли се с тези съюзи? — попита остро Доминик.

Ариана спря, за да обмисли думите си.

— Клюкарят и моят баща се ухажват взаимно като паяци — рече накрая Ариана. — Всеки внимава да не попадне в лепкавата мрежа на другия.

Саймън се усмихна язвително.

— Сега разбирам защо ме ценят учените — каза Саймън. — Ерик знае, че омъжената по сметка Ариана ще осуети амбициите на Дьогер в Спорните земи.

— Какво смяташ, че ще стане между баща ти и Робърт? — попита Мег.

— Зависи от това, кой от двамата пръв ще постъпи необмислено — рече Ариана делово. — Зад гърбовете на двамата кралете също плетат сложни мрежи.

Доминик кимна почти разсеяно. Той обмисляше изказването на Саймън, че е „ценен“ от учените хора. Това обясняваше готовността на Ерик да стане съюзник на самия Глендруидски вълк, когото кралят на шотландците би помел веднага от Спорните земи, а и бащата на Ерик бе в голяма степен васал на шотландския крал.

— Ако бях мъж със земя и крепост, която се намира в Спорните земи между Шотландия и Англия — рече Ариана, — бих обучила войниците си в точност, с която свещениците бият камбаната на всеки час.

Доминик се засмя.

— Радвам се, че Саймън пожела да стане твой съпруг, лейди Ариана. Ти добре пасваш на неговата бързина.

Ариана се усмихна леко.

— Много си любезен, господарю.

— Да — рече язвително Саймън, — наистина си много любезен.

Доминик просто се усмихна като Глендруидски вълк.

— Думите на Ариана подсилват решението ми — каза той.

Саймън повдигна руси вежди и зачака.

— За да задържа имението Карлайл — започна Доминик, — се боях, че трябва да взема Мег от любимата й крепост Блакторн и да създам истинска крепост на мястото на къщата в Карлайл. Тогава тя би станала нашата главна резиденция.

Мег издаде тих звук, който бе бързо заглушен, но така или иначе, Доминик го чу. Той пристъпи напред и сложи ръка върху бузата на Мег.

— Бъди спокойна, соколче мое — рече той с нежност, която не показваше към никой друг. — Познавам особената ти връзка с хората от крепостта Блакторн и тяхната с теб.

— Ако е необходимо, аз мога да… — започна Мег.

— Не, не е необходимо — отвърна нежно Доминик. — Саймън ще се настани в Карлайл вместо мен. Зестрата на Ариана ще свърши работа, за да се плати укрепяването на крепостта срещу нападатели, рицари изменници и лакоми крале.

Доминик се обърна от съпругата си към Саймън.

— Ела, братко — рече той. — Нека всички отидем в оръжейната. Време е да прегледаме и изчислим богатството, което барон Дьогер ти е изпратил заедно с дъщеря си.

Саймън не се помръдна.

— Какво има? — попита Доминик. — Не се ли интересуваш от собствеността си?

— Давам ти ги — рече Саймън. — За Блакторн. За Мег. За сигурността на неродените ти деца. Тъй като е сигурно, че аз нямам да имам нито едно, за което да се грижа.