Елизабет Лоуел
Омагьосаните (20)

Глава двадесета

От възможността Ариана да е споделила съня му кръвта на Саймън кипна във вените така, че се побоя да заговори. С една ръка той поопипа по покривалото на импровизираното легло за бродираната чантичка с лекарства, която му бе дала Касандра. Пръстите му бързо откриха познатото бурканче с балсама.

— Ето — рече дрезгаво Саймън, като протегна ръка към Ариана. — Използвай го.

Ариана отвори бурканчето и потопи два пръста в балсама.

— Каква чудесна миризма — промълви тя.

— Мирише на теб. Изгряваща луна, рози и далечна буря.

Ариана леко се усмихна и тръсна глава.

— Аз не мириша така.

— Ти миришеш по-хубаво, отколкото мога да опиша. Мога да се къпя в уханието ти.

Погледът на Саймън накара Ариана да се опомни, след което я обзе нервност.

— Чувствам как дърпаш юздите — прошепна тя.

— Вярваш ли ми, че няма да те отвлека?

Ариана спря да диша. Сетне въздъхна, кимна и започна да маже балсама.

— Благодаря — рече Саймън.

— За балсама ли?

— За това, че ми вярваш. — Той се усмихна леко. — Макар че оценявам и балсама. Колкото и добре да е направена, желязната броня винаги жули.

В началото внимателно, а сетне все по-уверено Ариана втриваше балсама в голите гърди на Саймън. Щом преодоля непознатото усещане за подобна интимност, тя откри, че е доста приятно да го докосва. Беше дори интригуващо.

И приятно.

Докато втриваше още балсам, Ариана осъзна, че да докосва Саймън бе много повече от приятно. Това я караше да тръпне от удоволствие.

— Толкова си топъл — прошепна тя.

— Когато ме докосваш, изгарям.

Само един поглед към притворените очи на Саймън каза на Ариана, че говори истината. Още един странен трепет се разнесе из тялото й. Пръстите й се свиха непредпазливо, като притиснаха ноктите в мускулестата плът, която правеше гърдите на Саймън толкова различни от нейните.

Той пое шумно дъх.

Тя отдръпна ръцете си.

— Извинявай — рече бързо Ариана. — Не исках да те нараня.

— Тогава го направи пак, славейче.

— Кое?

— Изследвай ме с тези сладки лапи.

— Не те ли боли?

— Само когато спреш.

Ариана колебливо положи ръце върху гърдите на Саймън.

— Давай — прошепна той до челото й. — Изпробвай и мен, и себе си.

Пръстите се свиха. Ноктите леко одраскаха кожата. Пулсът на Саймън се учести и през него премина чувствена тръпка, която обтегна слабините му.

— Сигурен ли си, че ти харесва? — попита Ариана със съмнение.

— Да. Някой ден ще ти покажа колко много ще хареса и на теб.

Дрезгавината в гласа на Саймън заинтригува Ариана.

— Някой ден ли? — прошепна тя.

— Когато вече няма да се отдръпваш с отвращение, като те докосвам.

— Ти не ме отвращаваш — каза Ариана.

— Само в сънищата ми — отвърна Саймън под носа си.

— Какво?

— Ако не те отвращавам, ще ме целунеш ли, докато ме докосваш?

— Как? Така ли?

Топлината на Арианината уста, а сетне и на езика й по рамото на Саймън извикаха едно дълго проклятие от него. Ариана бързо се изправи.

— Не е ли това, което искаш? — попита тя.

— Точно това искам и то е повече, отколкото очаквах — рече дрезгаво той.

— О, искаш ли още една?

— И още, и още, и… — Саймън не можеше да се спре. — Да, моля те, още една целувка от топлите ти устни.

С въздишка, която Саймън усети по гърдите си, Ариана наведе глава и го загали още веднъж с устни. Докато ръцете й втриваха целебния балсам в кожата му и приятно се заплитаха в космите, покриващи гърдите му, устните й го изследваха все по-нетърпеливо.

Ариана реши, че брадата му е създадена за дърпане и гризане, както и меката част на ушите му. Без да разбира защо, тя леко захапа края на ухото му. Чувственият смях, последвал ласката й, както и фактът, че Саймън по никакъв начин не я насилваше, направиха Ариана по-уверена в търсенията си. Много скоро тя откри, че прокарва влажен език по ухото на Саймън, като проследява извивките надолу и навътре, докато не може да достигне по-навътре.

Езикът на Ариана се опитваше да проникне навътре няколко пъти, като зъбите й леко хапеха през цялото време. Тя се наслаждаваше на чувствените тръпки в собствената си плът. Докато го галеше с устни, пръстите й се върнаха към малките мъжки зърна, които бе усетила да се втвърдяват, когато погали за пръв път космите по гърдите му. Като засмука леко врата му, Ариана задърпа зърната му.

— Кой те научи? — изпъшка Саймън, когато не можеше повече да издържи.

Ариана вдигна глава с нежелание.

— На какво да ме е научил? — промърмори тя.

— На това.

Саймън повдигна настрани косата на Ариана. Със зъби и език той погали ухото й, докато тя потрепери и непредпазливо заби нокти в кожата му. Той нежно помилва върховете на нейните гърди. Зърната й толкова бързо се превърнаха в кадифени пъпки, че тялото на Саймън се вцепени.

Ариана извика тихо и покри ръцете му със своите. Саймън замръзна в очакване тя да се отдръпне. Вместо това тя леко се поклати, като се притисна към ръцете му в чувствен унес.

— Кой те научи? — повтори Саймън в ухото й.

Сетне отново заработи с езика си. Усещането, което се разля из Ариана, правеше невъзможно мисленето, камо ли говоренето.

— Сънувах… то беше… някой ми го правеше — прошепна тя.

— Отврати ли те в съня ти? — попита Саймън.

— О, Боже, не!

— А сега?

Саймън улови твърдите кадифени пъпки на гърдите й и с любов ги разтърка между пръстите си.

— Това отвращава ли те? — прошепна той.

— Не.

Ариана издаде някакъв накъсан звук, когато езикът и зъбите на Саймън загалиха ухото й. Тя замаяно осъзна, че ръцете й са върху неговите, че я гали по гърдите и я възбужда, докато почервенява от желание.

Сетне Саймън наведе глава и загали всяка една от розовите пъпки с език. Аметистовата материя сякаш засилваше, вместо да намали чувствеността на целувката.

— Страхуваш ли се? — прошепна Саймън.

— Да. Не… не знам. Чувствам се като пъпка при първото докосване на слънцето. Зачервена и трепереща на ръба на… нещо.

Саймън пое дълбоко дъх и се изправи, докато успя да види лицето на Ариана. Очите му бяха и замъглени, и страстни, хванати като нея между кошмара и съня.

— Още какво сънува? — попита Саймън. — Разкажи ми, славейче.

— Не мога! — прошепна Ариана.

Тя се изчерви толкова силно, че горещината й проникна към Саймън през тънката материя, с която бе облечена.

— Тогава ми покажи — каза Саймън, като се усмихна до ухото на Ариана.

Тя поклати глава.

— Ще те шокира.

— Ако припадна, донеси ми вино.

Мисълта, че е способна да повали само с думи мъжа, чието тяло се свиваше в ръцете й, обезоръжи Ариана. Тя взе още малко балсам и възобнови втриването му в тялото на Саймън.

Когато прокара пръсти по зърната му, той леко изстена. Тя повтори ласката, която я вълнуваше с усещането за властта, която има над него.

— Разкажи ми съня си — рече дрезгаво Саймън.

— Изкушаваш ме, господарю.

— Как бих могъл? Твоята ръка държи поводите, не моята. Изкуши ме, славейче. Сподели с мен съня, който те кара да се изчервяваш като зората.

Саймън леко подръпна зърната на Ариана, които щръкнаха жадно между пръстите му. Отново усети топлината на кръвта, която препускаше от гърдите към челото й. Бавно освободи зърната й от чувствения плен.

Ариана въздъхна и наклони чело към рамото на Саймън. Върховете на гърдите й се опряха о неговите.

— В моя сън… прошепна Ариана.

— Да? — окуражи я той.

— Не мога да го кажа.

— Тогава ми го покажи.

— На твоето тяло ли? — попита Ариана.

— По-лесно ли ще ти бъде?

— Не знам. Саймън…

— Да?

— Ще ти бъде ли неприятно да те докосвам?

— Ти ли? Никога.

— Искам да кажа… — Ариана пое бързо дъх, събра смелост и прокара ръце надолу по тялото на Саймън. — Тук.

— О, Господи! — промълви Саймън през стиснати зъби.

Ариана отдръпна ръцете си.

— Съжалявам — рече тя нещастно. — Предупредих те, че ще се отвратиш, но ти не ме послуша.

Саймън изсумтя.

— Ти не ме разбра.

— Не, ти си този, който не разбра.

Саймън доближи чело до нейното.

— Пак, славейче.

— Какво?

— Докосни ме пак.

— Там ли?

— Да.

— Сигурен ли си?

— Кълна се във всички светии. Да!

Ръцете на Ариана се плъзнаха колебливо към кръста на Саймън, сетне се спуснаха по корема му към една точка между краката. Палците й се плъзнаха обратно нагоре, проследявайки плътта, която се подаваше над колана на кожените му бричове.

— Много си твърд! — прошепна Ариана.

— Откъде знаеш? — попита дрезгаво Саймън. — Докосването ти е леко като пеперуда.

Когато Ариана отново прокара ръце по него, той изстена и се задвижи нетърпеливо в дланите й.

Обзе я страх и предупреждението от един урок, който бе научила, плащайки висока цена. Мъжът, обзет от лъст, е звяр.

— Саймън? — прошепна тя.

— Отново, славейче. Или те… отвращавам?

Ариана си пое дъх, сетне отново, а сънят и кошмарът се бореха в нея. Саймън не изглеждаше нито обезумял, нито брутален. Но и Хубавия Джефри не бе изглеждал така до последната нощ, когато я бе изнасилил и съсипал в очите на църквата и семейството й.

Мили Боже, какво да направя? Противно на разума и цялата минала болка, копнея да стана истинска съпруга на Саймън.

Но в мига, в който стане това, той ще ме намрази както баща ми. Курва. Разпусната жена. Вещица.

— Ариана?

— Не ме отвращаваш, но съм уплашена.

— От какво?

Кипящите мисли в ума на Ариана бяха прекалено сложни, за да се изяснят. Затова тя избра най-простата истина.

— Страхувам се от това — каза тя, като прокара пръсти по възбудената плът на Саймън. — Създадено да разкъсва жената.

— Не е така. Създаден е да доставя удоволствие на жената.

— Не съм чувала никоя жена да го описва така — рече мрачно Ариана.

Саймън би спорил, но нейното докосване така бе изопнало цялото му тяло от силното желание, че бе болезнено.

— Втрий в мен балсам — рече тихо и дрезгаво той. — Ще ми помогне, а и ти ще научиш, че не всички мъже са зли зверове.

Саймън пое долната устна на Ариана между зъбите си, лекичко я захапа и прокара по нея език. Тя издаде лек звук и потрепери. Но се наведе към него.

— Докосвай ме — прошепна Саймън. — Изучавай ме, твоите ръце държат поводите, а не моите. Този път.

Дори самата Ариана не можеше да прецени дали от страх или от възбуда треперят ръцете й, когато отново ги спусна надолу по тялото на Саймън. След няколко колебливи погалвания тя натисна по-силно.

Продължи да го прави, любопитна за извивките на изненадващата мъжественост на Саймън. Тя го погали по цялата дължина няколко пъти, преди да се върне към възбудената плът, която се бе подала от бричовете му.

— Толкова е гладък — промълви Ариана, като го пое в ръка. — Не съм очаквала това от нещо толкова твърдо. Тук чувствително ли е?

— Мили Боже — изсъска Саймън. — Боли ме.

Ариана изстина.

— Не исках да те наранявам. Наистина. Аз…

— Можеш да ме излекуваш — прекъсна я гой набързо.

— Как?

— Бричовете ми са много стегнати. Развържи ги.

Няколко мига Ариана гледа Саймън в черните страстни очи. С разтреперани пръсти тя направи това, което той искаше — разхлаби връзките, докато между дланите й се появи членът му, твърд и възбуден в цялата си дължина. Тя го загали нежно.

— Така по-добре ли е? — попита нетърпеливо Ариана.

Саймън изстена и цялото му тяло се обля в пот.

На светлината на огъня лицето му изглеждаше изпънато от болка.

— Наистина ли те боли толкова много? — прошепна Ариана разтърсена.

— Господи!

— Балсамът ще помогне ли?

Саймън потрепери.

— Да, Господи, да — рече той през зъби. — Излекувай ме, славейче!

Уханието на балсама се надигна от възбудената плът на Саймън, когато Ариана го нанесе.

— Някой ден и аз ще те галя така — рече дрезгаво Саймън.

— Моята форма е различна от твоята.

— Да. Ти си по-нежна от всяко листенце, създадено от Господ. Цветето на твоята женственост представлява нежност, която надминава всички представи — прошепна Саймън. — Копнея да галя това нежно място, да го вкусвам, да се къпя в знойните фонтани на желанието ти и да окъпвам и теб в моята страст.

Думите на Саймън шибнаха Ариана с огнен камшик, зачервиха кожата й и я оставиха без дъх. Ръцете й се плъзнаха още по-надолу и непознати усещания накараха пялото й тяло да затрепери. Пръстите й намериха изопнатите, болезнени сфери, които държаха в себе си неродени поколения. С любов и любопитство Ариана опипваше толкова различната плът на Саймън.

Той наблюдаваше лицето й през присвитите си очи. Среднощният воал на косите й му пречеше да го вижда добре. Пламъците от мангала изпращаха повече сенки, отколкото светлини по лицето на Ариана. Саймън не можеше да реши дали тя е обхваната от страст или е студена, а може би просто… изпълняваше дълга си.

Той затвори очи и престанала си задава неразрешими въпроси. Всичко, което имаше значение за него, бе тук, сега и той гореше в пламъци.

— Пръстите ти са като огнени езици — прошепна Саймън и потрепери. — Ближат ме целия и ме изгарят. Мили Боже, направо ме убиваш!

— Не — прошепна Ариана, сепната от напрежението в гласа му — Исках да излекувам болката ти, а не да я засилвам.

— Излекувай ме тогава.

— Може ли да се направи без… — гласът й секна.

О, боже, колко лошо е, че Джефри ме научи да се страхувам от това, на което се наслаждават другите жени. Но далеч по-лош е, че ми отне девствеността, която трябваше да е моя дар за Саймън.

Не мога да понеса отвращението в очите на Саймън.

Както и в очите на баща ми.

И в очите на свещеника.

Да ме ненавижда и да вярва, че съм разпусната, а не невинна.

Как е възможно Саймън да вярва в друго? Като ме види човек как се държа с него, как го докосвам, галя и не искам нищо друго, освен да съм близо и още по-близо до него.

Той ме привлича, но не със силата си. Не ме държи безпомощна в капана на мъжката си мощ така, че да не мога да избягам.

— Дали може да се направи без съвкупление ли? — попита Саймън, когато Ариана не проговори. — За това ли питаш?

— Да — прошепна тя.

— Да, може. Не е толкова хубаво, но пак е по-добре от нищо.

Думите на Саймън не казаха почти нищо на Ариана. Тя разбра единствено това, че има нещо, което може да направи, за да облекчи напрежението в твърдото му горещо тяло.

— Кажи ми как — пришпори го Ариана. — Нека те излекувам.

Саймън отговори, като сложи ръце върху нейните и започна да я учи как да го гали и как да го държи, кога да го измъчва и кога да спре.

Внезапно Ариана усети как той се разтърсва от конвулсии, чу неговия накъсан стон и усети нещо да се разлива по пръстите й, нещо като сребриста кръв. Тя погледна надолу, но видя само мантията му и нещо тъмно, което бе тялото му.

— Саймън? — попита нетърпеливо тя. — Добре ли си? Усетих… кръв.

Саймън почти се усмихна въпреки шока на удоволствието, което го пробождаше при всяко деликатно докосване на пръстите й по все още възбудената му плът.

— Не, славейче.

— Но аз я усетих — настоя тя. — Прекалено гъсто беше, за да е нещо друго.

— Това, което си усетила, са децата, които никога няма да познаеш, докато не изживеем екстаза на сливането.

Очите на Ариана се разшириха и се превърнаха в загадъчни тъмни езера. Тя затаи дъх, когато огънят премина през нея. Усети себе си по един непознат начин — гърдите й бяха напрегнати, а в знойната плът между краката й пулсираше обещание.

Бавно и нежно тя започна да гали все още подутата плът на Саймън, като мислеше, че ще го успокои, тъй като почти с всеки дъх го обземаха тръпки.

В този миг у Ариана разцъфна нещо, което беше повече от сън и по-малко от спомен.

Огън и ароматът на ром. Балсам, който се втрива в кожата ми и потъва в мен.

Навсякъде.

— Ти така ли се грижи за мен, докато лежах болна? — попита Ариана.

Обвинението в гласа й свари Саймън неподготвен. Току-що му бе помогнала да се освободи и дори в момента ръцете й го караха отново да набъбва от желание, а тя го гледаше така, сякаш е някакъв опасен непознат.

Саймън стисна челюсти в борба с разбунтуваната си природа. Не успя. Ариана бе прекалено близо, ръцете й бяха твърде нежни, а миризмата на екстаза — твърде прясна.

— Само веднъж — каза тихо Саймън.

— Кога?

— Когато почти се беше оправила. Помниш ли?

— Аз…

Ариана затаи дъх, когато я обля вълната на спомена.

Тя беше в унес, но това не бе кошмарът. Ръцете и устата, които галеха тялото й, бяха по-скоро нежни, отколкото груби, а гласът — по-скоро дрезгав, отколкото пиян, дъхът бе сладък, не вонеше на бира.

— Ти ме докосваше — прошепна тя.

— Да.

— Дори…

Гласът й замря, но Саймън разбра.

— Да — отвърна той. — Дори тук.

Ръката на Саймън се промъкна между бедрата на Ариана. Той сложи нежно длан върху нея.

Ариана въздъхна и се отдръпна, сякаш Саймън я бе шибнал с камшик. Дори да си повтаряше, че Саймън никога няма да я нападне брутално като Джефри, ехото на болката и унижението я караха да изтръпне.

Като ругаеше собствената си липса на самообладание и нейната липса на желание, Саймън отдръпна ръката си.

— Когато се лекуваше, не беше толкова студена — рече рязко той.

— Не бях будна.

— Нито беше заспала.

— Не си спомням — рече диво Ариана.

— Аз си спомням. Когато те докосвах така, ти се надигаше към мен.

С разширени очи Ариана погледна Саймън. Огънят превръщаше косата и подрязаната му брада в златисто сияние. Очите му бяха черни като самата нощ: ясни, дълбоки, изпъстрени с проблясъци от светлина.

— Сега разбираш ли? — попита той шепнешком.

Ариана тръсна глава толкова силно, че косата й се задвижи като черни пламъци.

Саймън отметна мантията, като откри на студа и танцуващата светлина на огъня всичко, което беше скрито.

— Погледни се — прошепна свирепо той. — Ти си почти гола, седнала върху мен.

Ариана потръпна.

— Помисли колко наблизо е сабята, колко разтворена и уязвима е ножницата — рече Саймън тихо.

Ариана погледна надолу. От нея се отрони тих звук.

— Не! — прошепна Ариана.

Когато понечи да се оттегли, ръцете на Саймън я хванаха здраво за бедрата и я задържаха на място.

— Страхуваш се от изнасилване ли? — попита язвително той. — Девет дълги дни и нощи ти лежа уязвима до мен. Да не би да си се събудила разкъсана и изнасилена?

Ариана едва го чу. Само знаеше, че не може да помръдне, не може да избяга, а трябва да направи и двете.

— Пусни ме! — извика тя, като напразно впи нокти в ръцете на Саймън.

Неподправеният ужас в гласа й охлади кръвта му така, както нищо друго не бе успявало. Обзе го ледена ярост от собствената му слабост и студенината на съпругата му.

Той я отмести от себе си толкова бързо, че тя падна върху импровизираното легло. Саймън се изправи, метна мантията около раменете си и за няколко мига стоя прав, загледан надолу към нея с очи, които бяха по-мрачни от всеки кошмар, който Ариана познаваше.

— Спи спокойно, жено. Няма защо да се страхуваш от нежеланото ми докосване. Никога вече.