Елизабет Лоуел
Омагьосаните (14)

Глава четиринадесета

— Като намазана с олио змиорка е — промълви Мег, обръщайки се към Касандра. — Имаш ли кинжал? Не мога да хвана превръзката така, че да я развържа.

Касандра отвърна поглед от пребледнялото лице на Ариана към виолетовата материя, покриваща раната й. През тъканта бе избила съвсем малко кръв.

— Саймън — повика Касандра.

— Тук съм — Саймън се показа от прага, където бе стоял, за да не пречи на лечителките. — От какво имаш нужда?

Саймън огледа стаята, в която не бе идвал от първата си брачна нощ. Нищо не се бе променило, освен че булката лежеше на леглото ни жива, ни умряла.

— Свали превръзката на жена си — рече Касандра.

Без да промълви нито дума, Саймън отиде до Ариана. С няколко сръчни движения махна превръзката, която бе направил след битката с изменниците.

Объркана от лекотата, с която Саймън се справи с хлъзгавия плат, Мег погледна от превръзката към Учената жена. Касандра не забеляза, тъй като наблюдаваше внимателно как Саймън се оправя със странната материя.

— А сега — каза Касандра, — роклята.

Ариана нито помръдна, нито дори изстена, докато Саймън бързо развързваше ширитите на роклята й. Тя лежеше неподвижна като отломък, изхвърлен от морето на каменист бряг.

Сребърните ширити бързо се разхлабиха и дрехата се разтвори, като разкри лененото бельо. Бледозлатистият лен бе съсипан от алено петно, което се простираше по цялата половина на тялото й.

— Господи помилуй! — рече Саймън уплашен.

— Амин — отвърнаха едновременно Мег и Касандра.

После Касандра рече бързо:

— Стой настрана, Саймън. Това е работа за лечители.

Той се отстрани от леглото с нежелание.

— Бъди наблизо — предупреди го Касандра, когато той се запъти към вратата. — Може да ни потрябва плата на Сирина, за да спрем кръвотечението.

— Това какво общо има със Саймън? — попита Мег.

— Повече, отколкото имам време да обяснявам.

Касандра се наведе над Ариана, като леко опипваше безчувственото тяло на момичето с ръце, ухаещи на билки.

Мег, облечена в чиста ленена дреха на лечителка, както го изискваше обичаят на Глендруид, отново потопи ръце в съда с билкова вода. От горещата течност се надигна силен, сложен аромат.

— Костите й изглеждат непокътнати — рече Касандра. — Ребрата й са отклонили част от острието.

При мисълта за стоманата, докосваща се до крехките кости на Ариана, под туниката на Саймън потече студена пот. Той издаде някакъв неясен звук и сви ръце, сякаш жадуваше да усети как извива врата на някой изменник.

— Дай да почистя раната — каза Мег.

Касандра се изправи и отстъпи встрани. Тя изгледа Саймън изпод око. Лицето му беше като изсечено от камък, излъчваше жестокост, която ниско подстриганата му брада не можеше да омекоти.

— Добре ли си, сър? — попита учената жена.

— Добре? — Саймън сподави проклятието. — Да, доста добре, благодарение на жена ми, която май е на смъртно легло.

Касандра махна към малко сандъче с отворен капак, в което се виждаха шишенца, топчета плат, билки, остриета и дори остри игли.

— Ако чувстваш слабост, внимавай да не паднеш в лекарствата — каза тя.

— Слабост ли? Виждал съм кръв и преди.

— Аз пък съм виждала много добри воини, които припадат пред чужди рани — тросна се Касандра.

— Саймън няма да припадне — каза Мег, като вдигна поглед. — Той върна Доминик към живота, след като султанът се забавлява много дни да измъчва своя пленник — рицаря християнин.

Касандра погледна Саймън с нов интерес.

— Рядко се среща мъж с дарба на лечител — каза тя. — Още по-рядко се среща толкова надарен воин.

Оценяващият поглед в сивите очи на Касандра накара Саймън да се почувства неудобно.

— Нищо особено не съм направил — рече Саймън. — Просто се грижих за брат си, докато започне отново да се грижи сам за себе си.

Касандра отново се наведе над Ариана. Учената жена и магьосницата на Глендруид разговаряха тихо, като назоваваха растенията с древните им имена, имена, вдълбани в руническите камъни от жени, умрели много преди римските легиони да нахлуят в Спорните земи.

Времето, което мина, преди двете лечителки да се отдръпнат от тялото на Ариана, се стори като цяла вечност на Саймън.

Като промълви нещо на Касандра, Мег се оттегли зад един параван и свали изцапаната ленена престилка, след което облече туниката си. Ленената престилка щеше да се почисти по специален ритуал, преди да се използва отново.

— Тя спи съвсем спокойно — каза Мег на Саймън.

— Оръженосецът на Доминик помоли да отидеш при съпруга си, щом свършиш — каза Саймън.

Мег докосна ръката на Саймън, за да му вдъхне кураж и излезе, за да потърси Доминик. Тя го откри заедно с Дънкан в господарската дневна.

— Как е лейди Ариана? — попита Доминик веднага щом Мег се появи на прага.

Дънкан вдигна глава от описа на храната, направен от неговия прислужник. На масата, покрита с шарена покривка, имаше остатъци от студена закуска. Светлокафявите очи на Дънкан бяха съсредоточени и ярки от отблясъците на огъня в камината. Той знаеше, че много неща зависят от връзката на Ариана със Саймън — а чрез нея и връзката на Нормандия с английския крал Хенри.

— Доста добре — каза Мег. — С грижи, късмет и Божията благословия Ариана ще се оправи. Освен ако не се появи треска от раната.

Мег въздъхна уморено и разтърка шията си. До скоро бременността не й създаваше трудности, а бебето сякаш растеше с всеки изминал ден.

— Ела тук, соколче — рече Доминик, като протегна ръка към жена си.

Мег седна, а Доминик стана на крака и започна да разтрива гърба на жена си.

— Ариана се справя по-добре, отколкото помислих, когато видях ленената й риза — рече Мег след малко. — От каквато и материя да е изтъкана роклята, очевидно спира кръвотечението така добре, както всеки прах или билка, известни на Глендруидовите лечители.

— А Саймън? — попита Дънкан. — Ерик каза, че бил доста омаломощен от битката.

— Ожулвания, порязвания, натъртвания — обобщи тя. — Но няма да ни позволи да го лекуваме.

Мег въздъхна и с благодарност се отпусна в опитните ръце на съпруга си.

— Той обвинява себе си за раната на Ариана — каза Доминик.

— Защо? Как се е случило? — попита Мег.

— Саймън е излязъл срещу петима изменници, за да даде време на Ариана да избяга — рече Доминик.

Мег затаи дъх. Тя погледна мъжа си с разширени зелени очи.

— Но вместо да избяга — продължи Доминик, — Ариана пристигнала в галоп на мястото на битката. Заради безразсъдната й смелост Саймън е жив.

— Толкова ли близо е била? — попита тихо Мег.

— Да. Много съм задължен на студената норманска наследница — отвърна Доминик.

— Студена ли? — попита Дънкан. — Студената жена би гледала как умира Саймън, без да й мигне окото. Аз бих казал, че Ариана е жена със силни страсти.

— Но не и към мъжете — рече Доминик.

Увереността в гласа му накара Дънкан да премигне и да поклати глава в мълчаливо съчувствие към Верния Саймън.

Около крепостта внезапно засвири вятър. На третия етаж се чу някакъв трясък. Исландският сокол на Саймън, останал сам на своята пръчка в голямата зала, изкрещя, но не получи отговор.

От назъбените крепостни стени часовоят оповести часа.

Доминик стана и закрачи неспокойно. След малко се запъти към бойниците с твърда крачка.

— Не са се появявали изменници — извика Дънкан след него.

— Не се страхувам от изменници, а от зимата — рече Доминик, без да спре.

След малко се чу ехото от ботушите му по спираловидната каменна стълба водеща към господарската дневна. Дънкан погледна Мег.

— Какво го гложди, Меги? — попита той.

Тя се усмихна, като чу детското си име, но усмивката й бързо изчезна.

— Моят съпруг често мисли за крепостта Блакторн — каза просто тя.

— Чула ли си да се говори за някакви беди?

— Не. След като Доминик така жестоко се справи с Рийвърс, разбойниците или избягват земите ни, или преминават през тях, без да безпокоят хората ни.

— Тогава защо Доминик е неспокоен като окован във вериги вълк?

За миг Мег затвори очи. Под дрехите й бебето силно я ритна. Тя положи ръце върху утробата си, окуражена от живота в себе си. Колкото и неудобства да създаваше бременността, очевидното здраве на бебето я радваше.

— Причината е проста — рече Мег, като въздъхна. — Аз имах сънища.

Дънкан изсумтя.

— Там, където става дума за твоето Глендруидово наследство, нищо не е просто, Меги.

Мег тръсна глава. Златните звънчета пропяха и дългите й, хлабаво сплетени плитки проблеснаха червеникави на светлината.

— Сънувах два вълка, единият черен, другият белезникав — каза Мег. — Сънувах дъб с лешникови очи. Сънувах арфа, която пееше с глас на славей в ръцете на русокос рицар. Сънувах буря около всички тях. Дяволска буря…

— Нищо чудно, че Доминик е неспокоен — каза Дънкан мрачно.

— Да, Силният Томас пази крепостта Блакторн, докато ни няма там. Томас е верен рицар и смел воин, но не е водач на хората. Ако зимата препречи пътя ни и в наше отсъствие се появи беда…

Дънкан изруга глухо и прокара пръсти през косата си.

— Трябва да се върнете в крепостта Блакторн — каза рязко той. — Достатъчно много време прекарахте в Стоунринг, за да се занимавате с проблемите, които създадох.

— Нямах това предвид — запротестира Мег.

— Знам. Но така или иначе е вярно.

Дънкан се изправи на крака с изненадваща за толкова едър мъж грация. За миг се загледа в огъня.

— Ще изпратя с вас войници до имението Карлайл — каза той. — След това ще сте в безопасност. Бих дошъл и аз, но…

— В Стоунринг имат нужда от теб — довърши Мег вместо Дънкан.

— Да. Особено с този трижди проклет рицар изменник, подгонил слабите.

За малко Дънкан раздвижи ръце, сякаш усещаше хладната тежест на бойния си меч, който се хлъзга в дланите му и приляга така, като че ли е направен точно за него.

— Ще наредя да приготвят конете и багажа ви на разсъмване — рече Дънкан. — Не се тревожи, Меган. Ще се грижим за съпругата на Саймън в негово отсъствие така, както за собствените си жени. Когато Ариана се оправи, ще я доведем в Блакторн при съпруга й.

Дънкан не се съмняваше нито за миг, че Саймън ще напусне крепостта Стоунринг заедно с господаря си — своя брат Доминик.

Глендруидския вълк не пазеше в тайна колко много цени съветите, компанията и бойните умения на своя брат.

Саймън, наречен Верния.

Мег въздъхна и се заповдига на крака.

— Остани до огъня — рече бързо Дънкан, като приближи до нея.

— Трябва да нагледам пациентката си.

Дънкан повдигна Мег на крака и й се усмихна с истинска обич.

— В по-добри времена трябва да заведеш твоя Доминик до каменния кръг. Свещеното самодивско дърво ще разцъфне за двама ви, Меги. Сигурен съм в това, както съм сигурен в ударите на сърцето си.

Усмивката на Мег беше като слънце — само топлина и светлина. Като се надигна на пръсти, тя докосна с устни бузата на Дънкан.

— Дано да е така — каза тя.

Все още усмихната, Мег се изкачи по стълбите до стаята на Ариана. Както очакваше, Касандра беше там и бродираше до леглото някаква малка дреха.

Завесите на балдахина бяха дръпнати, за да пазят от евентуално течение.

— Как е тя? — попита Мег.

— Спи.

— Има ли треска?

— Не, засега — отвърна Касандра. — Става Богу.

— Саймън заедно с Доминик ли е?

— Не — отвърна дълбок глас иззад завесите.

Саймън дръпна една от завесите навреме, за да улови изненадания поглед на Мег.

— Не се тревожи — каза той. — Внимавам да не й навредя. Но като ме няма, става неспокойна.

Мег погледна зад Саймън към Ариана. Тя се беше свила под завивките с лице, обърнато към Саймън. Виолетовата рокля лежеше като мост между мъжа и жената.

Мег се обърна намръщена към Касандра.

— Не знам вашите учени ритуали за лекуване — каза Мег, — но глендруидите много държат да не се дава нищо непречистено на болния.

— Прегледай роклята — рече Касандра. — Ще видиш, че е чиста като всяко нещо, което билките, водата и огънят могат да пречистят.

— Вярно е — каза Саймън. — Аз прегледах роклята, но знам колко внимаваш с подобни неща.

Мег отиде до леглото, вдигна единия край на материята, прокара я леко през пръстите си и я помириса. Сетне бавно пусна плата.

— Сякаш е току-що изтъкана — рече Мег объркана.

— Да — отвърна Касандра. — Тъканите на Сирина се ценят високо сред учените.

Мег загледа как пръстите на Саймън галят материята, сякаш е котка.

И като котка материята сякаш прилепваше по-плътно в отговор.

— Доминик има ли нужда от мен? — попита Саймън.

— Сега ли? Не. Но утре тръгваме към крепостта Блакторн.

Сякаш в мълчалив протест ръката на Саймън сграбчи плата.

— Ариана не е достатъчно добре, за да пътува — рече внимателно Саймън.

— Да. Дънкан обеща, че ще се грижи за Ариана, сякаш е негова жена — каза Мег.

— Аз ще остана с нея — каза Касандра.

Саймън не реагира.

— Не се тревожи — каза Мег. — Касандра е опитна в лекуването, също като мен.

Саймън кимна, но не каза нищо.

Нямаше съмнение, че дългът го зовеше да бъде заедно със своя брат и господар Глендруидския вълк. За първи път този дълг бе за Саймън по-скоро бреме, отколкото удоволствие.

Той погледна мрачно Ариана, която бе спасила живота му, рискувайки своя, и въпреки това бе отказала да го дари с тялото си в брачното ложе както Господ, обичаят и потребностите изискваха.

Безразсъдно малко славейче. Дали ще се зарадваш, ако вече не съм до теб?

Дали песните ти ще са по-щастливи без мен?

Касандра остави настрана бродерията си, стана и отиде до леглото. Тя погледна замислено отпуснатото тяло на Ариана и напрегнатия Саймън до нея.

Но Учената жена загледа най-вече материята, разпростряна между двамата.

— Ела, Саймън — рече меко тя. — Застани до мен.

Черните му очи се присвиха при нежната заповед, но Саймън не каза нищо, остави виолетовата материя и леко се привдигна от леглото, за да не обезпокои Ариана.

Когато стана, роклята се свлече след него в меки дипли и се раздвижи докато не докосна бедрото му.

— По-надалеч — каза Касандра, като отстъпи назад.

Саймън я последна объркан. Материята се изплъзна.

Саймън трябваше да прехапе устни в инстинктивен протест. Чак сега осъзна каква награда бе за него да докосва плата.

— Гледай — каза Учената жена на Мег.

След малко позата на Ариана недоловимо се промени. Тя вече не бе отпусната в здрав сън. По-скоро лежеше вяло. Кожата й изглеждаше по-бледа, по-тебеширена, някак съсухрена.

— Какво има? — попита Мег. — Какво не е наред?

— Само няколко пъти в летописите на учените кланът Силвърфелс е изтъкавал плат, покриваш нещо повече от самото тяло — прошепна Касандра. — Сирина е от този клан.

Саймън издаде дрезгав звук и се обърна да погледне Учената жена.

— Искаш да кажеш, че в роклята е втъкана някаква магия ли? — попита грубо той.

Касандра измери Саймън с поглед.

— Не — рече равно тя. — Искам да кажа: учените знаят, че светът е нещо повече от онова, което може да се премери, претегли, докосне и види.

Изражението на Саймън стана затворено.

— Обясни го.

— Разбира се.

Саймън зачака с напрегнато тяло.

— Но преди това — рече хладно Касандра, — опитай да опишеш на слепия Едгар що е изгряла луна и да разкажеш за песента на славея на глухото дете на мелничаря.

Саймън се обърна към Мег.

— Тази проклета рокля вреди ли на Ариана? — попита той.

Мег се наведе и замислено положи ръка върху дрехата, като я загледа така, както би гледала човек със зелените си очи.

— Тя е от изключително странна материя — рече Мег, като се изправи, — но в нея няма и полъх от зло.

— Сигурна ли си? — попита Саймън.

— Сигурна съм — рече Мег. — Нито една друга материя нямаше да задържи кръвта в тялото на Ариана. Това лошо ли е?

Саймън затвори очи. Видимо стисна зъби, като се опита да сдържи гнева си.

Никога ли няма да се освободя от магиите?

Ще се освободя ли някога от магията, която ми направи Мари и тази, която аз направих на Доминик?

Саймън въздъхна тежко. Очите му се отвориха, ясни и жестоки, събрали всичко неказано, отровата в душата му.

— Не харесвам магьосничеството — рече той накрая. — Освен твоето, Мег, тъй като то спаси живота на Доминик. И защото би умряла, но не би го предала.

— А Амбър? — попита Мег.

— Тя принадлежи на Дънкан.

Ариана леко изстена и завъртя глава от една страна на друга, сякаш търсеше нещо.

— Теб търси — рече Касандра.

Саймън погледна към учената жена.

— Мен?

— Да.

— Грешиш. Моята съпруга не ме харесва.

— Наистина ли? — промърмори Касандра — Е, това обяснява нещата.

— Какво обяснява? — попита нетърпеливо Саймън.

— Това, че едва не е умряла, за да можеш да живееш ти.

Саймън затвори уста толкова рязко, че зъбите му изтракаха. Мускулите на челюстта му изпъкнаха.

— Не знам защо нахлу посред боя — каза той, като процеждаше всяка дума. — Това ще е първото, което ще я попитам, когато се събуди.

— Ако тръгнеш утре, Ариана едва ли ще се е събудила — рече Касандра делово.

Лицето на Саймън пребледня. Той се обърна, за да погледне отново жена си. Кожата й сякаш бе покрита с вар. Всеки път щом поемеше дъх, тя изстенваше, сякаш между ребрата й се забиваше нож.

— Обясни го както искаш, Саймън — рече Касандра, — или не му обръщай внимание изобщо, но Ариана оздравява по-бързо, когато лежиш до нея.

— Може ли да пътува? — попита той.

— Утре ли? Не — отвърна Касандра. — Вероятно след две седмици.

Саймън погледна към Мег, но тя вече излизаше от стаята.

— Мег?

— Ще доведа Доминик — рече тя.

Саймън се запъти към леглото на Ариана, но бе възпрян от ръката на Касандра. Той погледна хладните бели пръсти, обвили китката му. Върху ръката на Учената жена проблясваше като уловена дъга пръстен с червен, зелен и син камък.

— Първо, нека Глендруидския вълк да види Ариана така, както е, без твоята жизнена сила, която се предава през дрехата — каза Касандра.

Саймън понечи да попита нещо, видя пламъчето на очакването в очите на Касандра и реши да не казва нищо.

— Какво става? — попита Доминик, като влезе в стаята. — Мег казва, че състоянието на Ариана внезапно се е влошило.

— Погледни я внимателно, Доминик — рече Касандра.

Тонът на Учената жена каза на Доминик много повече от думите. Той загледа Ариана така внимателно, както ловецът би гледал първото появяване на елена от прикритието му.

— Как ти изглежда?

Доминик погледна към Саймън.

— Говори свободно — рече Касандра. — Саймън ни уверява, че между него и съпругата му няма обич.

— Изглежда ми като жена с родилна треска — рече направо Доминик.

— Или като рицар с треска в резултат на раняване — додаде Касандра.

— Да.

— Лечителко — обърна се Касандра към Мег, — върви при Ариана. Сложи ръка върху плата, който изтъка Сирина.

Мег го направи с въпросителен поглед. Нищо не се случи.

— А сега съпругът ти — каза Касандра.

Мег се оттегли и Доминик отиде до леглото и докосна материята.

— Странно нещо — промърмори той. — Не мога да кажа, че ми харесва на допир.

— Отдръпни се — изкомандва Касандра.

Тя постави ръка върху материята. След няколко мига се отдръпна.

През цялото време Ариана продължаваше да стене и да се мята в треска. Скулите й горяха алени и показваха, че в нея се надига огънят на треската.

— Саймън — каза Касандра.

Саймън пристъпи напред с нежелание и докосна материята.

Както винаги, тя му достави удоволствие. Тя беше като целувката на Ариана — никога една и съща, променяше се даже докато я докосваше. Материята освен това изглеждаше много интригуващо, сякаш в нея се преплитаха аметистови, виолетови и жълто-бели отсенки, които създаваха картини, променящи се с всяко вдишване, с всеки миг.

Жена в екстаз, с отметната назад глава и разпусната коса, с отворени устни, издаващи вик на невероятно удоволствие.

Омагьосаната.

Един воин, сдържан и страстен, съсредоточен с цялото си същество в мига.

Чародеецът.

Сега той се навеждаше над нея и пиеше виковете й…

— Виждаш ли сега? — Касандра попита Доминик.

Гласът на Касандра накара Саймън внезапно да потрепери. Прониза го първичен копнеж.

Той почувства, че почти е докоснал нещо, което нито може да се претегли, нито да се види.

Нито пък да се докосне.

— Да — отвърна Доминик. — Сега Ариана си почива. Това специален ефект на учените ли е?

— Всъщност не — каза Касандра. — Това е свойство на някои тъкани, изтъкани от клана Силвърфелс. Всяка тъкан е различна. Всяка става още по-различна с носенето. Просто е такава.

Доминик потърка замислено носа си, сетне се обърна към брат си.

— Ще останеш с Ариана — рече Доминик.

Саймън отвори уста, за да протестира, но брат му все още говореше.

— Веднага щом стане безопасно да пътува, доведи съпругата си в крепостта Блакторн.

— Ами ако зимата ни задържи тук?

— Така да бъде. Дъщерята на барон Дьогер е по-важна от това да имаме още един рицар в Блакторн, дори да е като теб. Освен ако…

Гласът на Доминик замря, когато се обърна и погледна към жена си.

— Освен ако не сънуваш още по-голяма опасност, соколче мое. Тогава ще размисля за присъствието на Саймън в крепостта Блакторн.