Хедър Греъм
Дивата котка (6)

ГЛАВА ШЕСТА

На следващия ден херцогът изпрати да я повикат. Хенри никога не забравяше титлата и положението си, най-малко, когато разговаряше с Жаси. Беше наредил да му прави реверанс винаги когато се срещат из коридорите на замъка.

— Джейн ми каза, че е много доволна от работата ви.

— Радвам се… — промълви Жаси и неохотно прибави: — Ваша светлост.

— Аз не съм жесток човек, Жасмин.

— Сигурна съм, че не сте, милорд. Нима съм събудила у вас впечатлението, че мисля подобни неща?

Хенри поклати глава и Жаси се запита дали и баща й е бил същият като него по времето, когато е бил влюбен в майка й — висок, строен и рус, облечен в скъп брокат.

Херцогът пристъпи към прозореца и погледна към широката, извита входна алея.

— Бих желал да чуете от устата ми кратък исторически урок, малка сестричке. В края на петнадесети век доста хора вдигали шум, че Ричард III е затворил пленниците си в Тауър и ги е убил. През следващия век кралица Мери заповядала да обезглавят братовчедка й, лейди Джейн Грей, която й оспорвала трона и отказала да приеме католицизма. По-късно нашата кралица Елизабет наредила да убият шотландската Мери, която също се стремяла към трона. А по време на войните били извършени многобройни братоубийства. Всъщност вие познавате английската история, нали? Джейн спомена, че се е учудила на образоваността ви.

— Да, познавам историята.

— Тогава ще разберете, че в нашия свят кръвните връзки не означават кой знае какво, особено когато кръвта е замърсена поради незаконорождение. Направих най-доброто за вас, Жасмин. Ала вие не сте член на семейството ми и не ви позволявам да вземате участие в живота му. Джейн ви харесва, Елизабет дори ви обича. В моите очи обаче си оставате само една алчна, рафинирана прелъстителка. Очевидно вървите по следите на майка си. Ала ви уверявам че в моя дом няма да имате случай да осигурите бъдещото си щастие. Вие сте слугиня на жена ми и толкова. Затова ще трябва да се откажете от майския празник. На този ден Леонор възнамерява да избере жениха си и вие не бива да й се месите.

Жаси мъчително преглътна.

— Как аз, незаконното дете, бих могла да се намесвам в подобни неща, ваша светлост?

Хенри се върна на писалището си и посегна към оставеното перо.

— Много добре знаете за какво говоря, Жасмин. Вие сте дъщеря на майка си, тоест жена, която умее да буди похотта в сърцата на мъжете. Създавате трудности дори само с присъствието си. Ще направя всичко възможно да ви превъзпитам в християнска добродетелност. Предупреждавам ви, че ако се опълчите срещу мен, ви очаква страшно наказание. А сега можете да си вървите. Имам работа.

Ала Жаси не напусна кабинета. Вместо това изтича към писалището и се хвърли на колене.

— Ваша светлост! Елизабет каза, че дори последната слугиня има право да танцува на празника…

— Но не и вие. Махнете се от стаята ми. Пречите ми да работя.

— Ваша светлост…

— Ако не се подчините, ще ви накажа, а после ще ви върна в калта, от която произлизате.

Жаси се изправи и се закле наум, че никога няма да му прости обидата. Кръвните връзки означаваха за нея също толкова малко, колкото и за него. Изскочи от стаята, страхувайки се да не се унижи пред Хенри, като избухне в сълзи. Заключи се в стаята си и се заразхожда нервно насам-натам. Джейми нямаше намерение да танцува на майския празник, а това означаваше, че Леонор ще се хвърли в обятията на Робърт. И той щеше да се ожени за нея, защото беше човек на честта.

Каква несправедливост…

Жаси се хвърли на леглото и втренчи поглед в тавана. Всъщност би трябвало да му бъда благодарна за живота, който водя тук, и да не искам нищо повече, размишляваше тя. Ала жестоките думи отекваха болезнено в сърцето й. Беше сигурна, че ако не се подчини на изричната заповед, брат й ще я изгони от къщата си.

Трябваше да намери някакъв изход.

След известно време Катрин почука на вратата и съобщи, че херцогинята се нуждае от услугите й.

Жаси побърза да скрие дълбоко в сърцето си омразата към Хенри и отиде в покоите на жена му. Джейн й продиктува няколко писма до акционери на Лондонската компания. Също като Джейми и баща си, тя беше инвестирала значителни суми в компанията, а и в друго подобно начинание — Бермудската компания. Когато приключиха с писането, Джейн се отпусна на леглото.

— В последно време лесно се уморявам. И съм станала ужасно дебела…

— Все още не личи, че очаквате дете, милейди.

— Вие сте истински дипломат — и сте много умна. — Джейн посочи писмата. — Какво бихте казали за тези начинания?

— За какво говорите, милейди?

— За Лондонската компания. Джейми е полудял по Америка. Вярно е, че компанията допусна доста грешки, но аз продължавам да подпомагам финансово брат си. Фирмата страда от недобра организация, а ръководните членове непрекъснато се карат помежду си. Въпреки това от 1606 година насам са постигнати големи успехи. Джейми спомена, че в Джеймстаун вече живеят много семейства, в неговото имение край реката — също. Уверена съм, че брат ми ще ни донесе доста пари със земите си в Новия Свят.

— Сигурно — отговори учтиво Жаси. Пръстите й конвулсивно стискаха гъшето перо.

— Джейми е човек на приключенията. Обича вятъра, морето и далечните страни. Америка все повече го влече, макар че и тук има прекрасен собствен дом. Е, надявам се Леонор да го убеди да се засели окончателно в новата си къща. Всъщност не знам. Бракът им надали ще е щастлив. Джейми има склонност да идва и да си отива, когато поиска, докато Леонор предпочита уседналия живот. — Джейн сви рамене. — Но да ги оставим сами да уредят нещата помежду си. Хенри е твърдо решен да омъжи Леонор още тази година и тя трябва да направи своя избор.

— А ако реши да избере Робърт Максуел? — Жаси така и не успя да се удържи. Думите сами се изплъзнаха от устните й.

— Тогава сигурно ще има проблеми. И двамата обичат да флиртуват. Чувството за отговорност им е непознато.

Жаси се поколеба.

— А вие, милейди? Добре ли се разбирате с Хенри?

— О, да — усмихна се Джейн. — Сигурно смятате, че мъжът ми е жесток човек. Помислете си обаче — от детски години са го възпитавали да носи титлата и достойнството на херцог. Повечето хора в неговото положение биха ви посочили вратата.

— За него съм само допълнителен товар. Смятам, че ако ми позволи да посетя майския празник, ще се отърве от мен.

Джейн се засмя.

— Първо трябва да изпрати под венчило Леонор. Едва след това ще открие, че вие също заслужавате вниманието му. Ще има и други празници. Сигурна съм, че Хенри ще ви намери подходящ съпруг, може би някой богат търговец. — Внезапно херцогинята тихо простена. — Бихте ли ме извинили сега… Ужасно ме заболя глава.

Жаси веднага скочи.

— Опитайте с минерална вода. Мама често го правеше и твърдеше, че много й помага.

— Щом смятате… — Джейн посочи тоалетната масичка, където имаше гарафа с минерална вода. Жаси намокри пръстите си и внимателно започна да масажира слепоочията на херцогинята.

След няколко минути Джейн доволно въздъхна.

— О, вие сте чудесна! Същински подарък от небето. — Тя скоро заспа и Жаси се измъкна на пръсти от стаята.

Излезе от къщата, отиде в обора и помоли ратая да оседлае Мария. Докато чакаше, се появи Елизабет и реши да я придружи. През цялото време момичето не преставаше да бъбри за майския празник. Обичаше да подготвя празненства, а преди първи май щяха да посрещнат и Великден. Имаше да се правят толкова много неща.

Жаси я слушаше с половин ухо. Не обръщаше внимание на пътя и беше предоставила на сестра си да определя посоката, в която яздеха. Внезапно обаче дръпна юздите на кобилата си. Бяха минали по непознат за нея път и сега се озоваха пред прекрасна нова сграда, по-величествена от всички дворци, които можеше да си представи. Висока стена заграждаше огромен парк с безброй изкусно засадени дървета. Боядисаната в бяло сграда, над която се издигаха няколко кули, създаваше приятен за окото контраст със свежата пролетна зеленина. Като дете Жаси беше виждала Хамптън Корт, ала тази къща беше по-красива дори от кралската резиденция, която Хенри VIII беше отнел от кардинал Улеи.

— Какво е това? — попита тя със страхопочитание.

— Новата къща на Джейми — отговори с усмивка Елизабет. — Той пътува много и както казва, е възприел симетрията от италианските домове, баланса — от Франция, а от английската си родина — стила на Тюдорите. Великолепно съчетание, нали?

— О, да.

— Ела, ще разгледаме къщата.

— Не бива така…

— Не се бой, Джейми е в Лондон. Има кралски съвет. Херцог Карлайл е негов член и Джейми придружава баща си. Той е негов съветник. Управителят Лаймън Милър ще ни разведе.

Жаси не се противи повече, защото Елизабет пришпори коня си и двете препуснаха напред под кованата желязна порта с герб, на който бяха изобразени лъв и сокол. Стражът позна Елизабет и почтително се поклони. Ратаите притичаха да поемат конете. Докато момичетата сваляха ръкавиците си, по широката входна стълба забързано слезе плешив мъж в изискана тъмна ливрея.

— Лейди Елизабет! — извика зарадвано той. — Добре дошли! Лорд Камерън ужасно ще съжалява, че е пропуснал такова приятно посещение. Той замина с баща си за Лондон.

— Зная, Лаймън. Това е сестра ми Жаси. Бих желала да й покажа къщата. Ще позволите ли?

Лаймън любопитно изгледа Жаси. Вероятно всички служители от околните имения знаят за бедняшкото ми минало, помисли си младото момиче и мило му се усмихна. Управителят се поклони.

— Добър ден, мис Жасмин. Разбира се, че можете да обиколите къщата, лейди Елизабет. Желаете ли кафе? Лорд Камерън току-що получи голяма доставка от средиземноморските си кораби.

— Да, благодаря ви, Лаймън. Най-добре го поднесете в синия салон.

Жаси последва Елизабет по стълбите и мина покрай двата каменни лъва, които охраняваха входната врата. Огромен червен килим покриваше пода на залата, в която спокойно можеха да се съберат повече от сто души. Портрети украсяваха стените, а от двете страни имаше врати, които водеха в съседните помещения. В дъното се виеше стълба към втория етаж, също покрита с червен килим.

Елизабет се усмихна, когато Жаси шумно преглътна.

— Красиво е, нали?

— Великолепно…

— Въпреки това Джейми рядко се задържа тук. Щом се върне от пътуванията си, отсяда в дома на баща си. Тази къща му е необходима само като склад за нещата, които донася със себе си. — Елизабет се засмя и прибави: — Е, като се ожени за Леонор, вероятно ще се установи завинаги в този дом.

Жаси кимна, въпреки че не можеше да си представи Леонор като господарка в този дом. Предпочиташе да види себе си в тази роля. Много добре си представяше как слиза по стълбата, облечена в кадифе и коприна, и поздравява насъбралите се гости. Всички вдигаха чаши насреща й и заявяваха, че в кралството на Джеймс I няма друга толкова щедра домакиня — и това беше тя, бедното незаконородено дете, кухненската прислужница, която беше успяла да изкачи шеметни върхове.

За съжаление къщата е на лорд Камерън, въздъхна в себе си тя.

— Ела, първо ще пием кафе в синия салон. — Елизабет поведе сестра си наляво и двете влязоха в голямо помещение, тапицирано със синя коприна. Излъскани до блясък дървени столове и скъпоценна подвижна масичка за сервиране бяха поставени пред мраморна камина, в която беше запален буен огън.

— Седни! — Елизабет посочи един от столовете. — Ще налея кафето.

— Моля те, нека го направя аз. — Жаси никога не беше пила кафе. Това питие произхождаше от Далечния Изток и само много богатите семейства можеха да си позволят да го внасят от южноевропейските страни.

— Както желаеш.

Жаси напълни чашите и реши да покаже, че е наследила от майка си достатъчно артистичен талант. Оживено заговори за новата реч в парламента на лорд Еди-кой си, както и за лейди — как й беше името? — която наскоро била представена на краля и кралицата.

— А казах ли ти вече, че лейди Коулифлауър твърди, че в Тауър има призраци? Катрин Хауърд тича с писъци по коридорите на Хамптън Корт. А Ана Болейн носи главата си под мишница из ходниците на Тауър.

Елизабет избухна в смях.

— О, Жаси, от теб ще излезе великолепна светска дама!

— Права си, мила — потвърди дълбок мъжки глас откъм вратата.

Жаси трепна толкова силно, че разля кафето, а Елизабет за малко не изпусна чашката си. Двете вдигнаха очи към Джейми Камерън, който вече влизаше в салона, следван от Лаймън, който сваляше черната му наметка. Лордът беше облечен в червен панталон за езда, високи ботуши, плътен жакет и бяла риза. Той предаде на иконома широкополата си шапка и учтиво му благодари. После любезно поздрави Елизабет, въпреки че очевидно не се зарадва особено на присъствието на двете момичета.

— Прости ми… — започна Елизабет, но Джейми мило я целуна по бузата.

— Ти си винаги добре дошла в дома ми.

Жаси остана безмълвна, втренчила поглед в ръцете си, скръстени на скута. Защо този човек непрекъснато разрушаваше мечтите й, защо с подигравателно презрение я връщаше обратно в суровата действителност? Пък и видът му твърде ярко й припомняше последната им среща, засрамващата сцена в обора на Самърфийлд Хол. Ето че днес не благоволи дори да я поздрави, а само я изгледа безизразно.

— Не те очаквахме толкова рано — промълви Елизабет.

— Съветът мина по-бързо, отколкото си мислех. О, дамите пият кафе. Нали нямате нищо против, ако си позволя чаша уиски? — Лордът пристъпи към плота с напитки, посегна към кристалната гарафа и напълни чашата си с кехлибарено-жълтата течност. Облегна се на стената и отново се обърна към гостенките си. Жаси потръпна под ироничната му усмивка.

— Време е да си тръгваме, Елизабет — пошушна с неудобство в гласа тя.

— Може би си права… — Елизабет се изправи и остави чашката на масичката. Няколко капки от кафето опръскаха роклята й.

— О, Господи! Хенри поръча плата чак от Фландрия. Как ли ще се ядоса…

— Сигурен съм, че Лаймън ще намери начин да го отстрани. Освен това Хенри никога няма да ти се разсърди. — Джейми отиде до вратата и повика управителя си, който веднага се появи.

— Ако бъдете така добра да ме придружите, лейди Елизабет… Ще решим проблема само за няколко минути.

— Скоро ще се върна, Жаси.

— О, нека да дойда с теб. Може да ти помогна…

— Двамата не се нуждаят от подкрепа — ухили се Джейми и препречи пътя на Жаси, която се канеше да последва сестра си и Лаймън. Младото момиче не се опита да се промъкне покрай него. Пристъпи към стената, без да го погледне, и се престори, че разглежда тапетите.

— Много добре го правиш, Жаси, наистина много добре — отбеляза тихо мъжът.

— Така ли? — Все пак беше по-добре да го погледне. Когато беше обърната с гръб към него, се чувстваше още по-несигурна. — Какво мога толкова добре?

— Владееш изкуството да имитираш хора, които стоят много над теб.

— Никой не стои над мен.

Джейми усмихнато наклони глава.

— Може би си права. Във всеки случай си наследила артистичния талант на майка си. Бих рискувал да те взема със себе си дори в кралския двор, без да се боя, че маниерите ти ще ме изложат. Ала ти продължаваш да мечтаеш за невъзможни неща, Жаси.

— Така ли мислиш?

Джейми пристъпи към нея и тъй като тя беше облегната на стената, нямаше как да отстъпи.

— Да ти разкрия ли какво чета в красивите предателски очички? — пошепна той. — Възхитена си от тази елегантна къща и си представяш какво ли ще бъде да живееш тук като господарка — е, разбира се, не с отвратителен негодник като мен. В мечтите ти собственик на имението е скъпият на сърцето ти Робърт Максуел. Той никога не би се осмелил да ти прави неприлични предложения, нали? Готов е да забрави благородния си произход и да се ожени за теб. И двамата ще живеете щастливо тук до края на дните си. Докато смъртта ви раздели…

— Дано те убият на дуел — произнесе с измамна мекота Жаси. — Тогава Робърт ще откупи този дом от наследниците ти. Освен това е напълно възможно да ме обича истински.

Джейми се извърна, седна пред камината и преметна крак върху облегалото на креслото си.

— Робърт никога няма да се ожени за теб. След като проигра голяма част от наследството си, може да вземе само богата жена.

— Ти си лъжец — и си също така груб като езичниците в онази забравена от Бога страна, която толкова обичаш. При всеки удобен случай правиш опит да очерниш Робърт в очите ми.

Джейми бавно поклати глава.

— Не си права, Жаси. Робърт е мой приятел и не бих искал да му навредя. Току-що се връщам от Лондон, където отново му помогнах да се измъкне от паричните си затруднения.

— Отишъл си в Лондон, за да придружиш баща си на кралския съвет.

— Не е необходимо да ми вярваш…

— Значи смяташ, че за мен е по-добре да стана твоя любовница? — попита презрително тя.

— Точно така. Тогава би могла да ме убиеш и да останеш неограничена господарка на тази прекрасна къща.

— Би било прекалено хубаво.

— За съжаление и тази мечта няма да се осъществи. Възнамерявам да се оженя.

— О, страхотният лорд Камерън благоволява да си избере съпруга! Надявам се да сте нещастни до смърт.

— Никой не може да ме направи нещастен. Съпругата трябва да изпълни определени цели и толкоз. Трябва да ражда наследници, да изпълнява ролята на домакиня и да подпомага господаря си във всичко. На първо място естествено трябва да се подчинява и да го придружава, където и да отиде. И ако нежността и добротата, които е проявила преди сватбата, се окажат само измамен блясък, ще бъде наказана да си стои сама в къщи, когато съпругът й пътешества.

— Ако ви позволява да се отнасяте с нея по този начин, тя ще бъде най-голямата глупачка на света. А вие не заслужавате нищо друго.

Жаси сърдито се запъти навън, следвана от гръмогласния му смях. Възнамеряваше да чака сестра си пред вратата. Ратаите вече бяха приготвили конете им пред широката входна стълба. Елизабет се появи само след няколко минути и прислужниците им помогнаха да се качат на седлата.

— Къщата е великолепна, нали? — не спираше да се възхищава Елизабет.

— Така е — потвърди Жаси. — Само че е време да си тръгваме.

 

 

През нощта сънува ужасен кошмар. Видя се да влиза отново в таванската стаичка на мастър Джон. На леглото беше просната безжизнена русокоса фигура. Жаси коленичи край нея и нададе безмълвен вик, защото лицето на майка й беше изядено от червеите.

Линет вдигна костелив показалец и посочи към дъщеря си. В този миг Жаси осъзна, че под старото одеяло вече не лежи майка й, а самата тя. Също като Линет Дюпре, дъщеря й умираше в бедност и мръсотия.

Страшният сън я преследва дни наред. Ала след една седмица Робърт Максуел й изпрати цветя и ужасът беше забравен. Фантазията й отново се зарея в безоблачното бъдеще. Тъкмо беше в обора, когато пристигна пратеникът, младо момче с дълбоко нахлупена вълнена шапка, което леко накуцваше. Стискаше в ръката си букет рози и непрекъснато се оглеждаше. Очевидно се страхуваше да не го видят.

— Вие ли сте мис Дюпре?

— Да. Какво има?

Момъкът пъхна букета в ръцете й.

— С най-добри пожелания от сър Робърт Максуел. — После стреснато се извърна и хукна да бяга.

Цветята бяха най-прекрасното нещо, което можеше да бъде поднесено на една жена. Жаси веднага отнесе букета в стаята си, положи го внимателно на възглавницата и вдъхна дълбоко сладкия розов аромат. Да, зимата вече си отиваше, пролетта я беше прогонила окончателно. Може би с нея си отиваше завинаги и студенината от нейния живот. Робърт я обичаше. В това не можеше да има съмнение.

Жаси скри розите в единствения подарък, който беше получила от брат си — издание на новата кралска библия.

Дните бързо отминаваха. Празнуваха Великден с дълга божествена литургия и веднага след него започнаха приготовленията за майския празник.

Въпреки че Елизабет нямаше намерение да участва в танците, тя бе обхваната от радостна възбуда. Арендаторите издигнаха великолепно майско дърво, украсено с пъстри панделки. Прислугата трескаво очакваше големия ден, когато всеки получаваше бутилка ром, сребърна монета и топче плат. Едно от селските момичета трябваше да бъде коронясано за майска принцеса, докато титлата на кралица подобаваше само на една единствена дама — Леонор.

Херцогът щеше да вечеря със семейството и благородните гости в голямата трапезария. За прислугата и арендаторите се подготвяше дълга трапеза на двора между оборите и господарската къща. Всички арендатори щяха да носят подаръци за херцога и той щеше да ги приеме отвън, защото от опит знаеше, че става въпрос преди всичко за живи малки прасенца.

Елизабет полагаше всички усилия да утеши Жаси.

— Не се измъчвай, мила. Нищо, че няма да танцуваш. Въпреки това ще бъде много весело. Хенри е наел мечкар, много музиканти и кукловоди.

— Много вълнуващо — промърмори унило Жаси.

Леонор обяви, че ще носи костюм на бял гълъб. Всичките й обожатели трябваше да знаят предварително коя е тя — просто за повече сигурност. Един следобед повика Жаси в покоите си.

— Ужасно ме боли глава — оплака се мрачно тя. — Джейн ми разказа, че умеете да облекчавате главоболието.

— Не съм чак толкова умна — отговори хладно Жаси, която нямаше никакво намерение да оказва каквито и да било услуги на Леонор.

— Помогнете и на мен, моля ви!

Жаси мълчаливо се зае да разтрива слепоочията на сестра си с минерална вода. Леонор с въздишка се отпусна назад в креслото си.

— Великолепно го правите, Жаси. Понякога ми се иска да бяхте законен член на семейството. Сигурно щяхме много да се забавляваме, защото вие сте твърде различна от Елизабет. Тя не смее да каже и дума против Хенри. От друга страна пък се радвам, че сте копеле, защото щяхте да ми бъдете сериозна конкуренция. — После усмихнато вдигна очи. — Ако Хенри превърне живота ви в ад, елате да живеете при мен, когато се омъжа — дори само за да облекчавате главоболието ми.

— Много сте любезна.

— Я не се правете на толкова покорна. Святкащите ви очи опровергават скромните думички.

— За кого ще се омъжите?

— Ами, Джейми Камерън твърди, че няма да се яви на майския танц. Той мрази подобни празници. Пък и той няма никакво намерение да се жени. Не знам дали някога ще промени решението си. — Леонор помълча малко и колебливо продължи: — Аз много го харесвам. Когато е наблизо, дъхът ми спира и ръцете ми се разтреперват. Същевременно обаче ме обзема страх. Човек като Джейми никога няма да се съобрази с желанията на бъдещата си съпруга. Той не се подчинява никому — нито на мъжете, нито на жените. Така и не разбирам как е успял да стане приятел на краля. Кралят е същият егоцентрик като него. С Робърт ще се живее много по-лесно, сигурна съм. Той е винаги мил и весел… Защо ме поглеждате толкова нещастно? Хенри непременно ще намери съпруг и за вас.

— Не желая друг да ми нарежда за кого ще се омъжа — отговори тихо Жаси.

— Права сте. — Леонор я изгледа многозначително. — Знам колко ви се иска да танцувате под майското дърво… — Внезапно скочи и възбудено извика: — Аз ще ви помогна!

— Защо? — попита недоверчиво Жаси.

— Не съм чак толкова лоша, колкото си мислите. Все пак и двете сме деца на един баща, макар че вашата майка е била проститутка.

— Мама никога…

— Все пак сте извънбрачна, нали? Аз обаче ще ви помогна да отидете на празника. Ще облечем еднакви бели рокли. Хенри няма да забележи присъствието ви. Ще си приличаме като две капки вода. Ако ви види, ще помисли, че съм аз.

— Обаче ако ни залови, ще накаже мен — не вас.

— Глупости! Хенри не е чудовище. Трябва просто да обмислим от всички страни плана си и да държим всичко в абсолютна тайна. Защо да не си уловите някой млад рицар!

Жаси сведе глава. Естествено не можеше да признае на сестра си, че всяка нощ пъха под възглавницата си библията с изсъхналите рози, а това означава, че вече е избрала своя рицар. След малко вдигна очи, не смогвайки да овладее радостта си.

— Добре, съгласна съм.

 

 

На първи май в Самърфийлд Хол цареше толкова празнично настроение, че страхът на Жаси от възможните лоши последици веднага се изпари: Чуваше как в двора пристигат многобройни карета и коне, както и оживените гласове на арендаторите и прислугата. Застана до прозореца, за да наблюдава по-добре шумната суетня. Няколко двойки вече танцуваха около майското дърво, мечката се изправяше на задните си лапи, представлението на марионетките също беше започнало, флейтистът свиреше, шотландските гайдари също надуваха меховете си в чест на херцога и семейството му. А яркото пролетно слънце весело изпращаше лъчите си към събраното множество.

Жаси хукна към покоите на Леонор, почука на вратата и моментално беше издърпана вътре от хихикащата си сестра.

— Побързайте, нямаме никакво време!

Час по-късно двете момичета бяха облечени в еднакви бели рокли с брокатени поли, кадифени корсажи и копринени фусти. Три-четвъртите ръкави бяха украсени с дантелени волани. По белите кожени ръкавици блещукаха мънички стъклени перли. Токовете на Жаси бяха малко по-високи, за да не личи толкова разликата във височината. Маските бяха украсени с бели пера, косите също бяха завързани с бели сатенени панделки.

Когато привършиха тоалетите си, двете се погледнаха и избухнаха в смях.

— Направо сме неузнаваеми! — възкликна доволно Леонор.

Жаси се погледна замислено в огледалото. Чувстваше се красива и невинна като млада невеста. Дано Леонор не я намрази много, когато й отнеме Робърт. Сестра й сигурно щеше да бъде щастлива и с лорд Камерън. Той беше безкрайно богат и двамата се познаваха от деца. Непременно щяха да намерят общ език. Нямаше да е нейна вината, ако не успееха.

— Да слизаме! — подкани я нетърпеливо Леонор.

— Двете заедно?

— Само до салона. Оттам вие ще се измъкнете на двора, а аз ще вляза в трапезарията. Когато преполовят обяда, ще изляза навън под някакъв предлог и вие ще заемете мястото ми.

— Как ще слезем заедно по стълбите?

— О, аз много обичам опасностите! — отговори през смях Леонор. — В риска се крие истинско предизвикателство.

Естествено, помисли си нервно Жаси. Хенри ще я наругае и толкова. Мен обаче ще пребие от бой и ще ме изгони от къщата си.

— Добре, да тръгваме тогава.

За щастие слязоха в салона, без да привлекат вниманието на гостите. Жаси изскочи през задната врата и се озова на двора. Мина покрай безброй хора, приятели на херцога, пазачи и арендатори, търговци със съпругите и дъщерите си и така нататък. Аристократите се бяха смесили с простолюдието. Боси селянки и селяни танцуваха под веселите звуци на гайдите. Още отсега личеше, че скоро ще се състоят поне няколко сватби.

Жаси спря пред кукленото представление. Марионетките бяха изкусно изработени, а малката сцена представляваше гъста гора, пред която шумеше морето. На брега бяха издигнати къщи от плет, измазани с глина, фигура на индианец тъкмо се спускаше срещу белия човек и го пробождаше с копието си.

— Ах, ето къде си била! — Робърт сложи ръце върху раменете на Жаси и я обърна към себе си. Беше облечен в италиански ренесансов костюм с къси набрани панталони и остри обувки. Огледа се на всички страни, после нежно докосна устните й със своите.

— Колко си красива! Надявам се, че днес ще паднеш в моите обятия…

С надеждата, че любимият й е прозрял измамата с костюма, Жаси решително кимна. Робърт с усмивка улови ръката й.

— Защо настояваш на този глупав фарс? Да вървим да танцуваме!

Поведе я към майското дърво, където една селянка им подаде пъстри панделки. Двамата се присъединиха към общия танц и жената високо занарежда, че всички двойки ще имат по много деца.

Когато Жаси вдигна очи към къщата, видя, че Леонор слиза по стъпалата, и веднага отпусна панделката си. Откъсна се от хорото и хукна да бяга. Леонор я забеляза тъкмо навреме и пое в противоположната посока.

— Защо бягаш, малка вещице? — извика Робърт, настигна Леонор и двамата избухнаха в луд смях. Жаси, която тичаше към къщата, не намери ситуацията толкова комична. Влезе задъхано в трапезарията и уплашено установи, че мястото й е между Джейми и Хенри.

Очевидно лорд Камерън беше преодолял отвращението си към майския танц. Наля й вино от сребърната гарафа и тихо прошепна:

— Липсваше ми.

— Ето, вече съм тук — отговори едва-едва тя.

Хенри я измери с леден поглед.

— Ако още веднъж посмееш да изчезнеш, преди да е завършил обядът, ще те затворя в стаята ти, Леонор. Няма да търпя подобно поведение.

Под снежнобялата покривка Джейми улови ръката й и я стисна. Жаси едва не изпищя. Пръстите му продължиха към бедрото и сърцето й лудо заби. Срещна погледа му и отново се почувства разсъблечена до голо. Дали я беше познал?

— Леонор! Лейди Ренуиг току-що се осведоми как си прекарала бала у херцог Нортъмбърленд.

Бала у херцог Нортъмбърленд… Жаси нямаше и понятие за какво пита уважаемата лейди с прическа на разсърден таралеж.

— Балът… беше прекрасен. — Хенри непременно щеше да забележи промяната в гласа й. Не, тя беше дъщеря на майка си и трябваше да намери някакъв изход. — Времето беше великолепно. Танцувахме на лунна светлина. Дори кралят се забавляваше с удоволствие.

— Да живее Джеймс I! — извика някой. — Да пием за краля на Англия и Шотландия, който най-после ни обедини!

Друг гост отговори, че не намира нищо добро в обединението с езичниците шотландци, а трети зашушука, че подобни думи могат да бъдат сметнати за държавно предателство. Жаси не се интересуваше от нищо. Беше благодарна, че оживената дискусия отклони вниманието от нея.

— Не ти ли е добре? — прошепна на ухото й Хенри.

— Бих казал дори, че е зле — намеси се Джейми. — Лицето й пламти под маската.

— Моля ви, имам нужда от чист въздух — прошепна едва-едва Жаси.

— Най-добре е да я изведа навън, Хенри — предложи услугите си Джейми. — Вече коронясват майската принцеса и скоро Леонор ще трябва да се появи в ролята на кралица. Вероятно й се иска да събере силите си.

Херцогът сърдито вдигна ръка, с което ги освобождаваше, и Жаси се помъчи да се оттегли колкото се може по-достойно. Джейми не я отведе в двора, а в другия край на къщата, където не се тълпяха толкова хора.

— Сигурно искаше да бъдеш сама с мен, Леонор — усмихна се той, притисна я до стената и впи устните си в нейните.

— Не! Недей…

— Моля те, Леонор! Само преди половин час едва не ме изпиваше с очи, а сега се преструваш на невинно момиче.

— Аз… Време е да отидем при другите. — Не биваше да забравя, че е Леонор. Затова се надигна на пръсти и целуна крайчето на устните му. — Пак ще се видим…

С омекнали колене побягна навън, изтривайки устата си, все още влажна от топлите му устни.

Застана в края на двора, за да види как Леонор беше провъзгласена от брат си за майска кралица. Джейн, вече в напреднала бременност, стоеше до мъжа си. Всички се смееха и се целуваха. Красиво лицемерие, замисли се Жаси, скрита край входа на навеса за коли, за пред простия народ… Самата тя никога вече нямаше да принадлежи към този народ. Щеше да се омъжи за Робърт, да го излекува от страстта му към хазарта — ако тя наистина съществуваше — и да го направи щастлив.

Хенри помаха на ликуващото множество, после вдигна ръка, за да ги накара да замълчат, и възвести началото на големия майски танц. Музикантите надуха инструментите си, двойките бързо се уловиха за ръце, а Леонор изчезна в множеството.

Само след секунди погледът на Жаси намери Робърт, застанал от другата страна на подиума. Непременно трябваше да танцува с него. Започна да си пробива път сред навалицата и изплашено трепна, когато се озова срещу херцогската двойка.

— Направи добър избор — посъветва я мило Хенри.

Жаси само кимна и побърза да се смеси с танцьорите. Музиката ускори ритъма си, хорото се люшкаше все по-буйно. Най-после забеляза Робърт, застанал само на няколко крачки от нея.

Нечия ръка здраво улови рамото й, обърна я и я притисна към широки мъжки гърди. Жаси стреснато вдигна очи и се озова лице в лице с Джейми Камерън. Лордът я завъртя в кръг и тя напразно се опита да се изтръгне.

— Не! — изплака Жаси, обхваната от паника. Коленете й омекнаха. Боеше се, че всеки момент ще изгуби съзнание. Като в мъгла откри, че истинската Леонор е в обятията на Робърт. Двамата се смееха и се целуваха, обкръжени от десетки други двойки.

Жаси отново вдигна глава към тъмносините очи на Джейми Камерън и й се стори, че погледът им я пронизва до дъното на душата й. Почувства силата на мъжките ръце, които я обгръщаха, и всичките й мечти се срутиха в бездънна черна пропаст.

— Сега! — заповяда херцогът и музиката рязко замлъкна. Джейми пръв смъкна маската от лицето на партньорката си.

— Господи, Жасмин…

Жаси все още не можеше да се изтръгне от желязната му прегръдка. През гъстата пелена пред очите си виждаше единствено Леонор и Робърт, които продължаваха да се целуват. Едва забеляза брат си Хенри, който си пробиваше път към тях с разкривено от гняв лице.

— Смили се, за Бога! — изплака тя. — Пусни ме да си вървя! — Блъсна го с все сила и хукна да бяга като подгонена сърна.