Хедър Греъм
Дивата котка (12)

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА

Вятърът вееше в лицето на Жаси, а тропотът на конските копита глухо отекваше под нея. До ушите й достигаха приветствени викове, а в гърба си усещаше твърдите, силни гърди на Джейми и се опитваше да прогони нежеланите горещи вълни, които се надигаха в тялото й.

Вярно беше, че не искаше да живее в тази ужасна страна. Но не искаше и да се върне обратно. Още от първия ден презморското пътуване беше станало непоносимо за нея. Само няколко дни след отплаването Джоан Танън, жената на един от селските работници в колонията, беше родила мъртво бебе с посиняло лице. Силните бури разтърсваха „Сладкия рай“, дъждът се лееше по палубата. Жаси посвещаваше цялото си време на болните деца, ала въпреки всичките си старания не успя да спаси Джоан Танън. Две седмици по-късно младата майка последва синчето си в небитието. Беше получила силен кръвоизлив. Малко преди да умре, беше помолила Жаси да предаде на съпруга й Джон Танън цялата й любов и последен поздрав.

Какво ли ще стане с мен, когато родя детето си в тази пустош, питаше се отчаяно Жаси. Дали ще оживеем?

Въпреки потискащите мисли остро осъзнаваше близостта на съпруга си и уплашено си казваше, че той много й е липсвал, че силно е закопняла по любовните им нощи. Дори на борда на онзи ужасен кораб лежеше по цели нощи будна и си представяше колко по-добре щеше да се чувства, ако Джейми беше с нея, ако я държеше в обятията си и я утешаваше.

Ала той никога не я прегръщаше, за да я утеши нежно, и сигурно никога нямаше да го направи. Още на кея от лицето му я полъхна гневен хлад и той продължаваше да я пронизва през напрегнатите мускули на ръцете му, които здраво я обгръщаха и направляваха коня.

Минаха по пътя между покрити със слама хижи, който водеше към най-голямата постройка. Джейми дръпна юздите, скочи и свали жена си на земята. Входната врата се отвори и на прага застана усмихната закръглена жена, която дълбоко се поклони.

— Това е Ейми Лоутън, мила, икономката ни — представи я Джейми. — Сигурен съм, че с нетърпение очаква да ти служи.

— О, разбира се, милейди! — потвърди мисис Лоутън и пое протегнатата ръка.

— Толкова се радвам, че ще бъдете с нас, Ейми. Не зная нищо за живота тук и ще имам нужда от съветите ви — промълви приветливо Жаси.

Ейми почервеня от радост. Зад нея се чу кискане и Жаси беше представена на двете домашни прислужнички, Чарити и Пейпгънс. Следваше ги младо момче, което нервно мачкаше шапката в ръцете си — Сим Тейлър, конярят. Жаси мило му се усмихна и го помоли да се грижи добре за кобилата й Мария. Бедното животно беше понесло пътуването също толкова зле, колкото и господарката му. Луничавият момък с щръкнали уши обеща да бъде съвестен и прилежен.

Последният прислужник, явил се да поздрави Жаси, беше готвачът Джонатан Хайес, тънък като вейка, с хлътнали бузи и живи черни очи. Жаси го хареса от пръв поглед.

Моряците, които внасяха багажа в къщата, също се поклониха почтително пред господарката. Жаси обичаше тези хора — но мразеше Вирджиния. Тук никога нямаше да се почувства у дома си, сигурна и незаплашвана от нищо.

Джейми обгърна с ръка раменете й.

— Време е да позволиш на Джонатан и момичетата да се заемат отново със задълженията си, мила. Скоро ще се появят и гостите ни. Без съмнение, те са уморени след дългото пътуване, също както и ти…

— Разбира се — промърмори Жаси. Джейми поиска да й свали наметката, ала тя я загърна още по-плътно около раменете си. — Студено ми е…

— Ей сега ще запалим огън — отговори той и отиде до натрупаните в ъгъла съчки.

— Ще ви донеса една чаша гореща медовина с канела, милейди — предложи Ейми. — Тя непременно ще ви стопли. — После отведе Жаси до креслото пред камината и изпрати Чарити Хюм в кухнята да приготви напитката. Малко по-късно Жаси вече държеше в ръка димящата керамична чаша, а икономката гордо й обясняваше, че е произведена в собствените пещи на Карлайл Хъндрид.

Жаси отпиваше на малки глътки от горещата напитка, която беше с превъзходен вкус. Очите й търсеха Джейми, който стоеше небрежно облегнат на перваза на камината. Както винаги, погледът му не издаваше нищо от мислите, които го вълнуваха.

След малко се чу тропотът на пристигащата карета. Ейми побърза да приглади полите си и изтича към вратата. Влезе Робърт, уловил под ръка Леонор и Елизабет, следван от Тамсин, Моли и Катрин. Последни влязоха капитан Хорнби и сър Уилям Тибалт.

— О, каква странна къща! — провикна се Леонор.

Джейми се усмихна снизходително и Жаси неволно се запита как ли щеше да реагира, ако тя беше направила подобна забележка.

— Ние се гордеем с нея — отговори спокойно мъжът й.

— За съжаление за нас е отредена само малка хижа, скъпа — въздъхна Робърт. — Но трябва да бъдем благодарни и за нея.

— Глупости! — Джейми решително заклати глава. — Засега ще живеете тук като наши гости. Не бях сигурен дали наистина ще дойдете, затова къщата ви още не е готова. Ала дърводелците веднага ще се заловят за работа. Първо обаче ще пием по нещо. Ейми, Пейшънс — уиски за господата, медовина за дамите.

— Ако обичате, и за мен, милорд — обади се Моли и Джейми избухна в смях.

— Разбира се, че и за вас, Моли. За Катрин и Тамсин също. Днес нямате други задължения освен да свикнете с новия си дом.

Жаси продължаваше да ги наблюдава скрито. Беше толкова мил с приятелите, с прислужниците… само не и с жена си.

— Тази страна е прекрасна! — провикна се възторжено Елизабет за всеобща изненада и седна до Жаси. — Видя ли цветовете на дърветата? Есента е на прага и листата са блеснали в златно-жълто. След няколко седмици ще се възхищаваме на великолепното червено и оранжево. Същински рай.

— В рая има и змии — възрази унило Жаси.

Капитан Хорнби дрезгаво се изсмя, но смехът му потъна в бъркотията, защото моряците тъкмо внасяха в къщата отделните части на голямо легло с балдахин, подкрепян от четири греди. Жаси учудено установи, че моряците се отнасят към съпруга й не само почтително, но и с искрена привързаност. Очевидно най-голямата им радост беше да му служат. Някои я поглеждаха многозначително и се подхилваха, но бяха толкова мили, че не можеше да им се сърди.

Дали Джейми забелязваше погледите им? Жаси го погледна и установи, че очите му са втренчени в нея. В тях нямаше желание, затова пък се четяха много по-дълбоки чувства и Жаси отново осъзна колко горчиво го беше разочаровала при срещата на кея.

После решително отметна глава. Да върви по дяволите! Тя се отвращаваше от Новия Свят и копнееше да се върне в Англия. Внезапно очите й се напълниха със сълзи, защото почувства абсурдното желание Джейми да я наблюдава с гордост, искрено уважение и нежност.

— Да отидем да видим дали гостите ни ще бъдат настанени достатъчно комфортно, Жасмин — реши той. — След кратка почивка ще се срещнем отново за вечеря.

Капитан Хорнби заяви, че се връща на кораба. Сър Уилям също се извини с неотложна работа. Моряците вече бяха пренесли целия багаж в къщата и също се сбогуваха. Ейми показа стаите за прислугата на Катрин, Моли и Тамсин, а Чарити поведе Леонор, Елизабет и Робърт нагоре по красиво резбованата стълба. Спалните бяха на втория етаж. Жаси последва Пейшънс към покоите, които щеше да обитава със съпруга си.

Останала най-после сама, младата жена безмълвно втренчи очи в огромното писалище и лавиците с книги. Джейми беше донесъл в колонията много от подвързаните си в кожа томове. На камината бяха поставени медни свещници. Зад паравана се намираха принадлежности за миене, а в другия ъгъл имаше голямо кресло. В долния край на леглото бяха поставени две ракли, а до тях — красива тоалетна масичка.

Леглото беше още по-богато и разкошно от това в английската къща на Джейми. Четири изкусно резбовани греди подпираха огромния балдахин. Жаси колебливо докосна гобленовата покривка. Матракът под нея изглеждаше мек и въздушен. Знаеше, че леглото е било поръчано в Лондон, а моряците бяха го сглобили учудващо бързо, за да се погрижат за удобството на лейди Камерън.

— Джеймс I изпрати подобно легло на Поухатан. Кралски подарък за друг крал. Надявам се да ти хареса.

Жаси стреснато се извърна. Джейми беше влязъл както винаги безшумно и стоеше облегнат на рамката на вратата. Тъмносините очи все още скриваха мислите му.

— Леглото е… прекрасно.

— Наистина ли смяташ така? — Със скръстени на гърдите ръце мъжът й се приближи до нея, но не я докосна. След дългата раздяла може би трябваше да бъдат чужди един за друг. Ала Жаси имаше странното усещане, че през всичките тези месеци тялото й е живяло само за мига, в който Джейми щеше да я вземе в прегръдките си.

— Това е най-хубавото легло в колонията, милейди — добави той. — А къщата е много по-добра от тази на губернатора в Джеймстаун. Но то естествено не е достойно за бившата прислужница в кухнята на гостилница „На кръстопътя“.

Жаси се сви, сякаш беше получила плесница през лицето.

— Ако си разочарован от мен, милорд, вината не е моя. Не исках да се омъжа за теб, нали? И многократно ти повторих, че нямам желание да живея в тази страна.

— Защо тогава си тук? — Джейми застана плътно пред нея, сложи ръце на раменете й и пръстите му се впиха в нежната плът. Жаси тихо изплака и напразно се опита да се освободи. — Защо?

— Защото такава беше заповедта ти.

— Можеше да откажеш да я изпълниш.

— Тогава щеше да се върнеш в Англия и да ме отведеш.

— Щяха да минат месеци. А междувременно можех и да стигна до убеждението, че не си струва да полагам толкова усилия заради теб. Е, защо дойде?

Погледът му излъчваше ледени пламъци, хватката му беше стоманена. Жаси извърна глава настрани и захапа ръката му. Джейми смаяно си пое въздух, после метна Жаси на леглото, хвърли се върху нея и притисна раменете й.

— Пусни ме! — изсъска тя. — Ще викам.

— Хайде, да те чуя!

— Имаме гости в къщата…

— Те ще се питат дали викаш от удоволствие или от болки. — Жаси почти повярва, че ей сега устните му ще се впият в нейните с онази дива страст, която се четеше в очите му.

Горещината на тялото му се преливаше в нейното. Кръвта зашумя в ушите и главата й се замая. Двамата бяха врагове и тя би трябвало да се срамува от чувствата, които я изпълваха. Но го желаеше отчаяно и би посрещнала с радост дори гнева му, ако след това се разтовари в необуздано желание. Копнееше да почувства ръцете му върху голата си кожа, устните му върху своите, пламъка, който се предаваше от горещото му тяло в нейното.

— Защо си тук, Жасмин?

— Пусни ме!

— Отговаряй! — Джейми грубо я разтърси.

— Не! Не! Нали ти отговорих! Искам да ме пуснеш! — Виолетовите очи се замъглиха от сълзи. — Искам да си ида в къщи.

— Твоят истински дом е калта, милейди.

— Английска кал, и аз я предпочитам пред тази варварска страна.

— О, по дяволите! — За нейна изненада Джейми скочи и напусна стаята.

Потръпвайки с цялото си тяло, Жаси остана да лежи в новото си легло, достойно дори за кралски особи. Уви се с тъмносинята наметка и по бузите й потекоха сълзи. Не беше казала на Джейми дори, че е бременна. Никой не го знаеше, защото тя не искаше да даде живот на някое нещастно малко същество, което ще трябва да живее в тия диви места.

Не искаше да бъда сама, така ужасно сама. Макар сестрите й, Моли и Тамсин да бяха наблизо — от Джейми сякаш я разделяха цели светове. Чувстваше се самотна, наранена, уплашена до смърт. Сега, когато със съпруга й не я свързваше дори любовна страст, животът пред нея се изправяше безутешен, изпълнен с горчивина и омраза.

Жаси безпомощно сви ръце в юмруци. Все още се стремеше към Джейми, копнееше да помилва остро изсечените черти на лицето му, да плъзне ръце по раменете му, да го види как се разхожда гол из стаята, уверен в себе си и гъвкав като дива котка. Не искаше нищо друго, освен да лежи в обятията му. Защо не се връщаше? Той явно не се интересуваше повече от нея. Жаси унило затвори очи и след малко заспа, надвита от умората.

По някое време Джейми се върна в стаята, разтърси я и я повика по име. Гласът му достигна до нея някъде много отдалеч. Отвори сънено очи и се опита да се усмихне, за да покаже, че се радва на присъствието му. Ала Джейми извърна глава и заповяда:

— Стани! Скоро ще сервират вечерята, а очакваме гости. Облечи нещо красиво. Трябва да докажем на семейството и приятелите ни, че и в колонията можем да се придържаме към изискан стил на живот. — После отвори скрина й и започна да рови из наредените в него рокли.

Жаси не помръдваше. Чувстваше се безкрайно уморена. Джейми нетърпеливо улови ръцете й и я издърпа да стане. При това наметката падна на пода и Жаси инстинктивно посегна да защити корема си. Бременността й още не личеше. Само тя забелязваше как се закръгля коремът, как натежават гърдите й. Моли сигурно също, ала тя мълчеше. Джейми не биваше да го узнае, не и при тези потискащи обстоятелства. Ако изпитваше поне страст към нея, всичко щеше да бъде различно. Но сега… Жаси му обърна гръб.

— Остави ме на мира.

— Казах ти…

— Тъй вярно, милорд, ще се подчиня на заповедта ви. Не, милорд, да, милорд, както желаете, милорд. Ти ме измъкна от калта и ме доведе в тази варварска страна, аз съм ти вечно благодарна и ще изпълнявам всичките ти заповеди.

— Ще ти изпратя Моли.

— Не. Нали преди малко им каза, че днес нямат повече задължения. Сама ще се справя. — Обърна се към Джейми и видя нервно пулсиращата вена на шията му. Едва не избухна в сълзи. Искаше й се да се хвърли в обятията му и да остане там завинаги. Никога не беше й изглеждал толкова красив. Бялата риза образуваше прекрасен контраст със загорялото от слънцето лице, късият до коленете панталон от кралскосин сатен подчертаваше тесните бедра, а широките плещи изпъкваха под черния жакет.

— Давам ти пет минути, милейди — промърмори Джейми и напусна спалнята.

 

 

Жаси не успя да се справи за пет минути, но след десет беше вече готова. Когато слезе в салона, Елизабет седеше с Джейми край камината и с интерес се вслушваше в разказите му. Когато се появи Жаси, съпругът й се изправи и учтиво я поздрави.

— Джейми тъкмо ми описваше една красива река, която тече тук наблизо — заговори Елизабет. — Там индианките плували голи, а много бели жени следвали примера им, защото водата била ясносиня и кристално чиста.

— По този начин индианките се опитват да си уловят съпрузи — обясни Джейми и Елизабет избухна в смях.

— Така ли? Значи искат да замаят мъжете с голотата си? Май няма особено резки граници между този народ и нас.

— Така е — потвърди Джейми и изгледа Елизабет с нежно възхищение.

Леонор и Робърт скоро се присъединиха към тях и Джейми поръча на Ейми да сервира напитки преди вечерята. Икономката наля в чашите френско вино, донесено с товара на „Сладкия рай“. Когато заеха местата си на масата, Леонор се извини за закъснението и влюбено изгледа мъжа си.

— Беше толкова прекрасно… — Внезапно усети какво говори и цялата почервеня. — Беше прекрасно най-после да усетим твърда земя под краката си.

Всички освен Жаси избухнаха в смях и Леонор невинно попита:

— Ти не се ли наслади на това, Жаси?

Жаси сведе очи към чинията си. Намекът беше повече от ясен. Всички предполагаха, че Джейми гори от нетърпение отново да спи с жена си след дългата раздяла. Естествено тя нямаше да разкрие пред никого, че мъжът й вече не я желае. Усети върху себе си погледа му, но не пожела да го срещне.

— Да, пътуването беше много уморително.

— Милейди? — Джонатан беше застанал зад нея, облечен в тържествената ливрея на Камерън, и повдигаше капака на грамадна сребърна купа. — Сърнешко рагу, милейди.

— Изглежда прекрасно, благодаря ви, Джонатан. Моля, обслужете първо лейди Максуел.

Джонатан сервира парчетата месо в чиниите на гостите, а Ейми внесе картофено пюре и зелен фасул. Момичетата сервираха хляб и дива пуйка. Ястията бяха наистина изискани и новодошлите никога не биха помислили, че преди години тук е царял глад. Сър Уилям Тибалт се яви малко преди края на вечерята и изтъкна като причина за закъснението си новината, че едно от дечицата на заселниците се изгубило в гората.

Джейми смръщи чело.

— Защо не ме повикахте веднага?

— Жена ти пристигна само преди няколко часа Нали трябваше да се видите след дългата раздяла…

— Познавам горите по-добре от вас. За в бъдеще ме уведомявайте веднага щом се случи нещо подобно.

 

 

Намериха момиченцето живо и здраво. Робърт се обърна към Джейми:

— Ти май носиш големи отговорности в тази колония.

— Точно така. Има много работа. Трябва да сечем горите, да обработваме нивите, да строим необходимите къщи. В пристанището ни рядко влизат кораби и ако искаме колонията да процъфтява, трябва да работим упорито за оцеляването си. Мога да купя всичко, но когато буря настигне кораба ми и го потопи, парите, вложени в товара, отиват по дяволите. Тук всички работят. Аз ходя с мъжете на лов, сека дървета и какво ли още не. Смятам, че работата ще ти се отрази добре, Робърт.

— Ще видим — усмихна се в отговор Робърт и погледна към Жаси. — За теб също ще има достойни задачи в тази страна, мила. На борда на „Сладкия рай“ се държа като същински ангел.

— Така е — потвърди веднага Леонор. — По цели нощи се грижеше за болните. Цяло чудо, че не се зарази.

— Моля те, Леонор… — понечи да възрази Жаси, но сестра й я прекъсна:

— За в бъдеще бъди по-предпазлива и не се занимавай с всякаква паплач. Можеш да ни донесеш някоя инфекция.

— Жената, която почина от кръвоизлив, не беше болна — отговори тихо Жаси. — Роди детето си и умря. — Най-после срещна погледа на Джейми и й се стори, че в очите му вече няма презрение.

В този миг Джонатан пристъпи зад господаря си, покашля се и когато Джейми обърна очи към него, дискретно пошепна нещо на ухото му.

Джейми кимна и се изправи.

— Поканете ги вътре. — Обърна се към гостите си и продължи: — Извинете ме, веднага се връщам.

След излизането му Елизабет насочи вниманието си към Уилям и започна да го разпитва как протича денят му. Той й отговаряше учтиво и обеща да научи дамите да си служат с оръжие.

Жаси слушаше с половин ухо. Най-после любопитството надделя и тя изтича към входната врата, където беше застанал Джейми, а пред него войник с броня и някаква непозната жена. Жената имаше дълги, гладки черни коси, медноцветна кожа и зелени очи. Не носеше корсет под скромната си ръчнотъкана рокля и гъвкавите гърди потрепваха под тънката материя — нещо, което се стори на Жаси извънредно неприлично.

— Предай благодарностите ми на вожда — казваше тъкмо Джейми. — Жена ми със сигурност ще оцени подаръка му… — Той прекъсна изречението си, защото забеляза, че Жаси е застанала до него. — Жасмин, това са Лайл Талбът от патрула ни и Хопи. Лайл, Хопи — представям ви лейди Жасмин Камерън.

Лайл почтително се отпусна на едно коляно пред господарката си, а Хопи направи едва забележим поклон.

— Милейди… Ще предам посланието ви, милорд.

— Благодаря.

Тя се усмихна.

— Много добре ви обръснах, нали?

— Какво? — Джейми инстинктивно посегна към страната си. Отдавна беше забравил старанията на Хопи и острата мида. — О, да, много съм ти благодарен.

Жаси видимо се скова и Лайл забързано побутна Хопи към вратата. Ето че лейди Камерън също имаше удобен случай да погледне презрително съпруга си.

— Жаси… — започна той.

— Яденето ще изстине. — Младата жена се извърна и тръгна към салона с цялото достойнство, на което беше способна. Надяваше се съпругът й да не забележи как трепери с цялото си тяло. Никога не беше й дошло на ума, че той може да завърже връзки с други жени. Гневът и болката, които се смесваха в сърцето й, бяха ужасно обезпокоителни. Как можеше Джейми да предпочете пред нея някаква си езичница! Никога вече нямаше да му позволи да я докосне.

Не знаеше какъв дявол я подтиква да се държи така, но когато седна отново на масата, Жаси направи всичко възможно да омае с чара си Робърт и сър Уилям Тибалт. Обсипа Уилям с въпроси и получи подробни отговори. После посегна към ръката на зетя си.

— На борда на „Сладкия рай“ Робърт беше винаги мил и верен приятел. Мисля, че нямаше да преживея ужасното пътуване без неговата помощ.

Тъй като Леонор много добре знаеше, че на борда Робърт се грижеше предимно за нея самата, тя не прие сериозно думите на сестра си. Ала Джейми, който нямаше представа как е протекло плаването, веднага повярва, още повече, че много добре помнеше как приятелят му ухажваше Жасмин. Младата лейди злорадо установи, че мускулите по брадичката му нервно потръпват.

След вечеря се събраха край камината да пият уиски и греяно вино. Господата запушиха лулите си. Елизабет и Леонор скоро се оттеглиха с извинението, че са изтощени до крайност. Ала Жаси остана в салона и продължи да се вслушва жадно в обясненията на сър Уилям, който й разясняваше как да си служи с мускета.

— Не е ли по-добре ти също да се качиш в спалнята си, Жаси? — попита малко объркан Джейми.

— О, не. Изобщо не чувствам умора — отговори с невинна усмивка тя. — Освен това проявявам похвално усърдие да отговоря на предизвикателствата на Новия Свят.

Погледът, който й отправи, беше толкова заплашителен, че лейди Камерън вече не се осмели да флиртува със сър Уилям. Само след няколко минути пожела лека нощ на господата и се качи в спалнята си. Реши да се съблече колкото се може по-бързо, да навлече нощницата си и да се пъхне под завивките. Ако Джейми прояви някакво желание да се доближи до нея, ще му заяви да върви при своята индианска курва. Планът й така и не можа да се осъществи, защото Джейми я беше последвал и зарези вратата в същия момент, когато се опитваше да смъкне роклята от раменете си. Не можа да го направи, затова съпругът й пристъпи по-близо и я издърпа през главата й.

Фуркетите нападаха от косата й и се разпиляха по пода. Джейми захвърли роклята и се взря в голите рамене на жена си. Погледът му се плъзна по закръглените гърди, стегнати в корсета и спря върху буйните вълни на русите коси, обкръжили бледото й лице. Никога досега не беше му се струвала по-желана.

— Ела при мен — пошушна дрезгаво той.

— Да не си полудял! — изсъска тя. — Никога вече няма да ти позволя да ме докоснеш. Развратник такъв!

— По дяволите! — изръмжа той и я стисна в обятията си.

Жаси заудря с юмруци по гърдите му, но Джейми нито за миг не отслаби желязната си хватка. Зацелува я с цялата страст, на която беше способен, притисна лице до къдриците й, после потърси с устни пулсиращата вратна вена и мекото рамо. Останала без дъх, Жаси се опитваше да го отблъсне от себе си.

— Не смей…

Джейми гневно се вгледа в очите й.

— Какво, милейди? Преди малко се държа като кокотка пред сър Уилям, а в собствената си спалня си решила да се правиш на монахиня!

— Бях просто учтива.

— О, пак изисканата дама! А Робърт Максуел?

— Той е мой добър приятел. Даде ми много и аз му отвръщам със същото.

— В тази стая ще играеш само ролята на съпруга. — Въпреки ожесточената й съпротива Джейми я метна на леглото и само след миг вече лежеше върху нея.

— Ще викам!

— Не се мъчи.

— Върви при индианската си курва!

— Какво?

— Нека онази индианска курва задоволи желанията ти.

— Ти май ревнуваш, миличка? — Джейми се надигна и изненадано вдигна вежди. Ръката му стискаше китките й, докато мощното бедро притискаше краката й.

— В никакъв случай, милорд. Просто се чувствам унизена.

Със свободната си ръка Джейми помилва бузата й и Жаси потръпна под докосването му. Пръстите му се плъзнаха към корсета, сръчно развързаха сатенените панделки и намериха гърдите й. Розовото зърно се втвърди под допира и пламна под милувката на горещите мъжки устни.

— Мразя те! — произнесе задавено Жаси. Дали медноцветното тяло на индианката му беше доставило същото удоволствие? — Мразя те! — изсъска тя, пламнала от гняв. Как позволяваше докосването му да запали такъв огън в тялото й! — Престани! Мразя те!

Джейми отново вдигна глава и докато продължаваше да стиска с една ръка китките й, с другата издърпа фустите и ризата й. Жаси ядно изруга и се опита да му избяга, останала само по чорапи.

Ръката му помилва корема и изведнъж спря. Беше затаил дъх. Очите му потърсиха погледа й. Той знаеше.

— Бременна си — проговори направо Джейми.

— Нямам никаква вина за това.

Пръстите му се впиха в китките й като белезници.

— От кого е детето? — попита с измамно любезен тон.

Минаха няколко секунди, преди Жаси да проумее отправеното й обвинение. Обзета от бесен гняв, тя най-после успя да се освободи. Изплака, заудря с юмруци по гърдите му и се опита да го ритне.

— Жаси!

Ала Жаси не чуваше нищо. Застана на колене и когато Джейми се надигна след нея, го блъсна с такава сила, че той загуби равновесие. Скочи от леглото и понечи да избяга, но мъжът беше по-бърз, сграбчи я за косите и я издърпа обратно върху гобленовата завивка. В следващия миг отново беше върху нея.

— Не! — изсъска тя. — Не ти позволявам да говориш по този начин и да се отнасяш с мен като с някоя курва — а после да мислиш, че ще спя с теб!

— Тихо, Жаси…

— Върви при индианската си курва!

— Никога не съм я докосвал.

— Ала тя добре ти служи, нали!

— Тази сутрин ме обръсна и това беше всичко.

— Отвратителен подлец! Бебето е твое, но това няма значение за мен. Не ме интересува кой е бащата. Не искам това дете. Искам да си ида в къщи. Не искам да умра тук…

— Няма да умреш.

По бузите й потекоха сълзи.

— Защо не? Бебето на „Сладкия рай“ умря, нали! Дойде на бял свят съвсем посиняло. Увиха го в едно одеяло и го хвърлиха през борда. Сигурно рибите отдавна са го изяли. После умря и Джоан. Получи силен кръвоизлив и никой не можа да й помогне.

— Жаси, ти няма да умреш. Ти си млада и здрава.

— Не искам това дете!

— Ала аз го искам.

Жаси смаяно го изгледа.

— Защо се ожени за мен?

— Какво?

Младата лейди горчиво се изсмя.

— Аз не означавам нищо за теб. Просто ти е трябвала достатъчно силна жена, която да преживее раждането в тази дива земя и…

— Жаси, престани.

— Не…

Тогава Джейми затвори устните й с целувка. Този път тя беше пламенна и в същото време безкрайно нежна. Джейми започна да милва тялото й, мек и нежен както никога преди това, и тя трепереше от желание да усети ръката му върху гърдите си. Устните на мъжа захапаха крайчето на ухото й, езикът му остави гореща следа по врата й, после засмука зърното на гърдата й и Жаси се устреми насреща му с цялото си тяло. Извика от удоволствие, когато ръката му се плъзна в утробата й.

След известно време Джейми се надигна и нетърпеливо започна да се разсъблича. Жаси го наблюдаваше през полузатворените си очи. Само след минута отново беше върху нея, взе ръката й и я потегли надолу.

— Хвани ме там…

— Не!

— Помилвай ме.

— Да…

Джейми се усмихна и пръстите й замилваха пулсиращия член. Устните им отново се намериха, ръката на мъжа се зае отново с интимните нежности и скоро Жаси почувства, че пламти от неутолима жажда. Докато Джейми притискаше устни към шията й, тя покри с целувки рамото му. Когато най-сетне проникна в нея и се потопи дълбоко в очакващата го утроба, тя изхълца от сладостното мъчение, нагоди се към ритъма на бедрата му и когато двамата заедно достигнаха оргазма, извика от разтърсващо удоволствие.

После смутено скри лице на гърдите му и се опита да забрави сладострастните си усещания и всички ония неприлични неща, които беше извършила. Джейми мълчеше, ала не я изпускаше от ръцете си. Брадичката му опираше в челото й.

Огънят в камината изгасваше. В стаята стана студено. Най-сетне Джейми се отдели от тялото на жена си и зави и двамата с дебелата завивка. После нежно я притисна до себе си.

— Няма да умреш. Не се страхувай. Ще бъда до теб, когато родиш сина ми.

— Аз…

— Какво?

— Искам да си ида у дома.

Жаси почувства как тялото му се скова.

— Твоят дом е тук.

— Няма ли да ме пуснеш да си отида?

— Не.

Жаси потръпна с цялото си тяло, без да знае дали отговорът я радва или натъжава. Джейми преплете пръсти в нейните.

— Ти си моя жена, в добри и в лоши дни, затова няма да ти позволя да ми избягаш.

— Обаче намекна, че съм спала с Робърт.

— Никога не би го направила.

— Защо не?

— Защото знаеш, че ще го убия.

Жаси конвулсивно преглътна и си пожела да беше казал, че неговата съпруга никога няма да опетни честта на съпруга и сестра си. Ала Джейми не оценяваше благородните мотиви на действията й.

— А индианката? — попита тихо тя.

— Хопи е моя преводачка, нищо повече.

— Заклеваш ли се?

— Не съм свикнал да се съмняват в думите ми, но този път ще направя изключение. Заклевам се, че Хопи не е нищо повече от моя преводачка. Смятаме, че произхожда от някоя бяла заложница от селището Роаноук, което беше разрушено. Уверявам те, че не съм я докоснал. Достатъчно ли е?

— Да — промърмори доволно Жаси и колебливо прибави: — Благодаря…

— Направих го с удоволствие. И още нещо, милейди…

— Да?

— Аз съм този, който ще те обучи да стреляш с мускет. Не е нужно да молиш друг мъж.

— Не, милорд.

— В никакъв случай.

— В никакъв случай — потвърди тя и се притисна до съпруга си. Страховете й се бяха изпарили без остатък. Очите й се затвориха и само след минута вече спеше дълбок, непробуден сън.