Джоана Линдзи
Бриджит (7)

СЕДМА ГЛАВА

Бриджит лежеше неподвижно върху сламеника.

Сълзи се стичаха по лицето й. Хлипанията я караха да потръпва, а и най-малкото движение й причиняваше жестока болка.

Девойката все още не можеше да повярва, че са й причинили всичко това. Тъкмо бе привършила с прането на изкаляните си дрехи, когато Хилдегард и двамата пазачи се втурнаха в колибата. Смъкнаха дрехите й и я завързаха. Преди да разбере какво става, я хвърлиха по очи на пода, а мъжете я заклещиха от двете страни. Болката беше нечовешка. Сякаш огнени пламъци ближеха гърба й всеки път, когато коженият камшик на Хилдегард изплющяваше върху голия й гръб. Момичето не можеше да направи нищо, освен да сподавя виковете си в памучния парцал, с който й бяха запушили устата. Изгуби съзнание и когато дойде на себе си, разбра, че е сама, оставена да лежи гола и окървавена върху мръсния, прашен сламеник.

Зарида безутешно, но се помъчи да се съвземе. Нямаше да се предаде! Трябваше само да вземе роклята със сапфирите и малко храна. Беше премаляла от глад, тъй като не бе яла през целия ден. Трябваше да събере силите си и да се опита отново да избяга. Но този път щеше да вземе и Улф.

Ролан неспокойно се въртеше в леглото си. Сънуваше все един и същ кошмар. Понякога онова, което му се присънваше, беше приятно, понякога тревожно или плашещо, ала Ролан никога не можа да разтълкува този сън. Не го сънуваше често, поне не толкова често, както в детството си, ала той винаги го спохождаше, когато нещо го измъчваше.

Сънят започваше с приятно чувство. Сетне следваха лица, сред които го поразяваше това на млад мъж, което изплуваше от небитието, последвано от образа на млада жена. Ролан никога не бе срещал тези хора, освен в кошмара си. Лицата бяха редом и го гледаха някак отвисоко. Ала Ролан не изпитваше страх от тях. Те излъчваха топлина, нежност и щастие — щастие, каквото младият мъж никога досега не бе изпитвал в живота си. Ала сетне нещо разрушаваше магията, макар Ролан да не знаеше какво е то. Лицата изчезваха и на тяхно място идваше гнетящото чувство за пустота и безвъзвратна загуба.

И този път беше същото. От мятането бе паднал от ниското легло на пода. Младият мъж стреснато се събуди. Кошмарът все още го владееше.

Ролан се върна в леглото и отметна глава. Не знаеше колко дълго бе спал, ала изглежда не бе достатъчно, за да изтрезнее от силното вино.

Всъщност, никога не бе понасял добре виното. И защо, за Бога, не бе поискал бира? Главата му все още бе замаяна. Той бавно се надигна от постелята и излезе от стаята. Тръгна бавно по тъмния ходник. Долу, в голямата зала, горяха факли и по стените пробягваха сенки. Спря за малко, за да се ориентира и се огледа, за да види дали няма някой. Отчаяно се нуждаеше от чаша бира, за да проясни глава.

Бриджит затаи дъх и прилепи гръб до стената. Беше само на няколко крачи от него. Дали щеше да я познае в тъмнината? Искаше да избяга, ала краката й отказваха да се движат. Гърбът я болеше и ако побегнете сега, трябваше да го направи без Улф, без дрехите си и без кон. Беше успяла само да вземе малко храна, която бе натъпкала набързо в една торба. Девойката стоеше, притисната до каменната стена, без да смее да си поеме дъх.

В този миг Ролан я видя и макар да не разпозна лицето й в тъмнината, зърна дългата й златисторуса коса. Пристъпи към нея и желанието му за бира се изпари. Щеше да му мине и така. Представи си как прекарва нощта с тази хубава девица, която очевидно Дрюода му бе изпратила. Това бе жест на учтивост от страна на домакинята и ако момичето не искаше охотно да сподели ложето му, скоро щеше да я накара да го стори.

Без да проговори дума, той я придърпа в стаята си и затвори вратата. Не смееше да пусне ръката й, защото се страхуваше, че ще я изгуби в тъмнината. Ала риданието й го стресна и той я пусна.

— Няма да те нараня — нежно прошепна рицарят. — Никога не причинявам някому болка, без да ме е предизвикал. Не бива да се страхуваш от мен.

Ролан отново хвана ръката й и я придърпа към леглото. Не осъзнаваше, че фъфли и френският му е изпъстрен с доста стари нормански думи, на които неговият баща го бе научил преди много години.

— Моят ръст ли те плаши? — попита той и се втренчи в дребничкото тяло пред него. — Аз не съм по-различен от другите мъже. — Докато се взираше в нея, Ролан изведнъж я позна.

— Бъди проклета, жено, ти наистина подлагаш на изпитание моето търпение! Не ти ли бе достатъчно за един ден? Няма повече да се церемоня с теб, а ще взема това, което твоята господарка сама ми предложи!

Бриджит се скова от страх от мига, в който той заговори, защото стаята на Дрюода се намираше точно отсреща и тя се изплаши да не ги чуе. Но не разбираше нито дума от това, което този омразен мъж й говореше. Очевидно беше пиян, защото заваляше думите, а освен това използваше и някакви непознати изрази. Тонът му бе груб и не вещаеше нищо добро. Девойката с ужас осъзна, че и тази нощ няма да може да избяга.

Мълчанието й накара Ролан да реши, че момичето се е примирило и започна да съблича дрехите си. Ала виното бе замъглило не само ума му. Не изпитваше никакво желание. Дръпна девойката, хвърли я върху леглото и разгърна пелерината й. Не се изненада, че отдолу беше гола. Пръстите му докоснаха стройните й бедра и се плъзнаха между тях. Продължи грубо да изследва женското тяло и потърси гърдите й. Те бяха закръглени и твърди, узрели за мъжка ласка. Сигурно на сутринта щеше да има синини върху нежната кожа, тъй като милувките на Ролан бяха доста груби.

Ала той не причиняваше болка на Бриджит. Нищо повече не можеше да я нарани. Тя бе загубила съзнание в мига, в който гърбът й бе докоснал твърдото легло, върху което я бяха хвърлили. Беше гола под пелерината, защото не можеше да понася каквато и да е дреха да се допира до разранения й гръб. Едва издържаше и допира на пелерината, а когато твърдото легло срещна голия й гръб, непоносимата болка я накара да изпадне в несвяст.

Ролан не разбра, че жената под него е припаднала. Той не съзнаваше, че движенията му ставаха все по-мудни, макар че се удържаше да не заспи. Тъкмо се настани между бедрата й, готов да проникне в нея, когато силите му окончателно го напуснаха и той потъна в мъртвешки сън.