Джоана Линдзи
Бриджит (31)

ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

Бриджит прекара остатъка от деня заключена в стаята на Ролан. Дълго плака и го проклина. Едва късно вечерта научи, че Ролан все пак не е убил Роже.

Года бе тази, която й донесе вестта. Ролан бе изпратил момичето да покани Бриджит в залата. Обикновено той сам я съпровождаше за вечеря, но сега бе изпратил Года. Бриджит скоро разбра защо.

— Сир Ролан е малко не на себе си, господарке. Пил е — неохотно я осведоми прислужницата. — Започна да пие бира веднага, след като оръженосецът на сир Роже изнесе господаря си от двора на замъка. Добре, че се отървахме от него.

— Той е добре, нали?

— Проклина всички и на всичкото отгоре не може да се примири — отвърна Года. — Но това е от пиенето. Съмнявам се, че утре ще помни какво е приказвал.

— Имах предвид Роже. Той добре ли е?

— Колкото може да бъде добре човек в неговото състояние. Лицето му е ужасно подпухнало и има няколко счупени кости… Един пръст и две-три ребра, струва ми се. Но като цяло е добре… За съжаление.

— Това е жестоко, Года — смъмри я Бриджит, сетне тъжно въздъхна. — Прости ми, Господи… И аз съм една… Съдя другите, когато едва не убих Роже със собствените си ръце.

— Кога стана това? — Очите на Года се разшириха от удивление.

— Тази сутрин — призна Бриджит. — Когато започнаха да се бият.

— Но сир Ролан не е мъртъв. Защо сте толкова разстроена?

— Защо ли? — Гласът на Бриджит се извиси. — Как можеш да ме питаш защо? Роже е зъл човек, но все пак той се страхува от Ролан. Това не беше честен бой, ето това е, което ме разстройва. Ролан бе побеснял от ярост, за да става въпрос за честен двубой. Той искаше кръв и я получи. Искаше да убие Роже с голи ръце.

Года нежно сложи ръка върху рамото на Бриджит.

— Нима самата вие не бяхте готова на същото?

— Това бе съвсем друго — хладно отвърна Бриджит. — Аз мислех, че Ролан е мъртъв.

Года безшумно се изниза от стаята, а Бриджит се отпусна отмаляла в креслото. Не, не искаше да отива при Ролан в залата, не и когато беше пиян.

 

 

Ролан не бе толкова пиян, за да не разбере, че нещо не е наред. Года се върна сама. Защо Бриджит не бе дошла? Лицето му се изкриви в гневна гримаса. Отговорът бе съвсем очевиден. Тъкмо това бе причината, поради която изпразваше кана след кана бира — причината, поради която бе останал в залата, страхувайки се да се изправи пред Бриджит. Тя знаеше за измамата му. Навярно някой й е казал. Може би Роже. Защо иначе този мерзавец ще се навърта около нея, след като го бе предупредил да стои далеч от Бриджит? Да, това беше. Красивата французойка бе узнала, че той не е спазил уговорката им и не е изпратил пратеник при граф Арнулф.

Подпря глава на ръцете си и тежко въздъхна. По дяволите, тъкмо сега ли трябваше да се случи, когато всичко вървеше толкова хубаво! Искаше му се днешният ден да не бе настъпвал. Е, не му оставаше нищо друго, освен да се изправи лице в лице срещу нея. Тя знаеше, че я бе излъгал и сигурно беше бясна. Трябваше да намери начин да я успокои. Ролан излезе от залата. Когато няколко минути по-късно влезе в стаята си, завари Бриджит да си събира нещата, които бе донесла, когато се премести да спи при него.

Гледката оказа смайващ ефект върху младия мъж. Той разбра, че я губи. Осъзна, че двамата отново ще бъдат разделени, а тази мисъл бе непоносима за него.

— Необходимо ли е това? — меко попита той, след като не можа да измисли какво друго да каже.

Бриджит го стрелна с кос поглед и бързо се извърна.

— Разбира се, че е необходимо. Роже си отиде. Това бе единствената причина да стоя в тази стая. Ти искаше да съм тук единствено заради него, нали?

— А ако те помоля да останеш? Знам, че в началото остана тук заради Роже, но…

— Ти може и да настояваш да остана в тази стая, но аз не желая да остана тук. И така ще бъде и утре.

— Бриджит, знам, че си ядосана…

— Ядосана е слабо казано — хладно отвърна тя.

— Тогава ме проклинай, но се опитай да забравиш и да ми простиш. И да можех да върна хода на нещата, пак щях да го направя.

— Хода на нещата? — смаяно го изгледа младото момиче.

Ролан видя изненадата й и му се прииска да си отхапе езика. Но щом измамата не бе причина за гнева й, тогава…

— Защо ми се сърдиш?

Тя не обърна внимание на въпроса му.

— За какво става дума, Ролан?

Той невинно я погледна.

— А ти за какво говориш?

— О! — простена девойката. — Няма да разговарям с теб, когато си пиян!

Бриджит тръгна към вратата, забравила за вързопа си с вещи, но Ролан бързо й препречи пътя.

— Защо си ми толкова сърдита? — примирително попита младият мъж. — Защото малко попрекалих с бирата ли?

— Ако искаш, можеш да се удавиш в бира! — просъска тя и сините й очи гневно блеснаха. — Това, което ме ужасява, е твоята жестокост. Днес приличаше на звяр, зажаднял за кръв. Едва не уби Роже!

— Но все пак не го убих, нали, Бриджит — меко отвърна Ролан. Опита се да разбере гнева й, но не успя. Вдигна ръка, за да я погали по лицето, ала тя бързо се отдръпна.

— Не мога да понеса да ме докосваш, след като днес станах свидетел на такива жестокости.

Ролан изгуби търпение и избухна.

— Как се осмеляваш да заставаш на страната на тази гнида! Моето докосване те отвращава, така ли? Бъди проклета, жено, нима не се радваш на закрилата ми? Ти си само една крепостна, а аз… Аз се отнасям с теб като с кралица. Аз съм твой господар, а ти се осмеляваш да ме съдиш!

— Не съм молила за закрилата ти — гневно отвърна Бриджит.

— Така ли? В такъв случай ще я оттегля и тогава ще видим как ще се чувстваш!

— Ролан!

— Твоята неблагодарност ме възмущава. Бъди проклета навеки! — изфуча той. — Толкова много съм страдал от юмруците на Роже, когато бях малък. И сега, когато той най-сетне си получи заслуженото, ти ме съдиш, сякаш съм извършил престъпление и ми заявяваш, че не можеш да понасяш докосването ми.

— Ролан, моля те! — извика младото момиче. — Не исках да бъда неблагодарна.

— А, сега смени тона, защото те е страх, но аз знам какви са истинските ти чувства! — Яростта на Ролан нямаше граници. — Махай се от очите ми, Бриджит. Ще ти дам това, което толкова много искаш. Вече си свободна, свободна си от мен!

Бриджит не можа да каже нищо. Огромна буца бе заседнала на гърлото й. Сграбчи вързопа с дрехите си и избяга от стаята, без да се обръща назад. След като вратата се затвори зад нея, тя избухна в сълзи. Какво бе направила? Какво, за Бога, бе направила?