Джоана Линдзи
Бриджит (27)

ДВАДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА

Ездата с Ролан в мразовитата утрин бе много освежаваща. Времето беше студено и страните на Бриджит порозовяха от вятъра, който брулеше лицето й, ала разходката й доставяше удоволствие и тя бе в приповдигнато настроение.

Наближаваше обяд, когато двамата се върнаха в замъка. Ролан остана за малко в конюшнята, а Бриджит се качи в стаята му. Взе ръкоделието си и седна до прозореца. Обзеха я тъжни мисли.

Зарадва се, когато вратата на стаята се отвори, и протяжният звук прекъсна нерадостните й мисли. Ала в следващия миг видя, че това не бе Ролан, а Роже от Мезидон, който нехайно влезе вътре, сякаш стаята бе негова. Младият мъж затвори вратата и се приближи към Бриджит. Тя се почувства неспокойна и се помъчи да измисли някаква причина, поради която съперникът на Ролан бе дошъл в стаята му, ала не можа да се сети. Сините очи на Роже я оглеждаха похотливо и тя разбра, че Ролан с основание я бе предупреждавал да внимава с него.

— Ти наистина си много хубава — лъстиво произнесе той.

Ласкателството му я притесни още повече.

— Не бива да стоите тук, сир.

— Знам.

— Тогава защо…

— Твоето име е Бриджит, нали? — прекъсна я той и пристъпи по-близо. — Старо франкско име… Отива ти. Чух доста неща за теб.

Не й харесваше фамилиарното му държание.

— Не ме интересува какво сте чули — остро отвърна тя, благодарна, че Улф се бе излегнал под леглото на Ролан.

— Твоят тон ме наранява, девойко. Предполагам, че Ролан не се е изказал много ласкаво за мен?

— Той смята, че сте доста безпардонен с дамите.

— Ах, момиче, какви са тези приказки? Никога не прилагам насилие спрямо дамите.

Бриджит уплашено скочи на крака.

— Значи Ролан наистина е бил прав!

Роже бе достатъчно близо до нея, протегна ръка и прокара пръст по изящната линия на брадичката й.

— Аз съм тук — засмя се той, когато тя бързо се отдръпна. — Миналата нощ дълго те търсих, докато накрая се сетих, че Ролан едва ли би пропуснал да вкара такова хубаво момиче в леглото си. Той наистина е късметлия, но сега ми се струва, че дойде време да споделя щастието му.

— Не смейте да ме докосвате! — гордо вдигна брадичка Бриджит.

Ала думите й не обезкуражиха натрапника. Той протегна ръка и тя тутакси я отблъсна. В същия миг я хвана с другата си ръка отзад за врата и преди девойката да извика, устните му се впиха в нейните.

Бриджит бе толкова шокирана, че не успя да реагира веднага. Целувката на Роже бе изкусна, но не пробуди трепет у нея. Ако бе усетила, че коленете й се разтреперват, че стомахът й се свива или че по гърба й пробягват тръпки, може би щеше да го остави да продължи, защото това щеше да й докаже, че Ролан не е единственият мъж, способен да я развълнува. Ала не се случи нищо подобно и тя се опита да го отблъсне. Но той я притисна още по-силно и двете му ръце обхванаха главата й, като не й позволиха да се извие настрани.

Бриджит не изпадна в паника. Дългата остра игла, с която шиеше, все още бе в ръката й и тя със светкавичен замах я заби в рамото на Роже. Той подскочи, а иглата раздра памучния плат на туниката и върху кожата му се появи кървава бразда.

Двамата застинаха неподвижно за миг при вида на кръвта. Сетне Роже я погледна и Бриджит потръпна от стаения гняв в очите му. В този миг повярва, че Роже е способен на всякакво вероломство. Имаше нещо зловещо и дяволско в него. Тя бързо отскочи и застана зад креслото с високата облегалка.

— Няма смисъл да бягаш от мен, момиче. — Въпреки че тонът му бе мек, очите му я гледаха студено. — Така само повече ме възбуждаш. Ноктите ти могат да ме издерат и кълна се, ще ти дам възможност да ги използваш.

— Правите голяма грешка. Ролан ще ви убие за това.

Роже насмешливо повдигна вежди.

— Смяташ да му кажеш, така ли? Ще се осмелиш ли да признаеш, че съм те притежавал? Мислиш ли, че ще продължава да те желае, след като знае, че си била моя?

— А смятате ли, че ще бъдете жив, за да го разберете? — предизвикателно попита тя. — Ролан е готов да използва и най-малкия повод, за да ви предизвика на двубой. Нима не знаете колко отчаяно желае смъртта ви? И май си заслужавате омразата му.

— Малка кучка! — процеди Роже.

Той понечи да заобиколи креслото и Бриджит, без да мисли повече, подвикна на Улф. Огромният звяр се измъкна изпод леглото, хвърли се във въздуха и събори Роже на пода. Острите му зъби се мъчеха да го докопат за гърлото и едрият рицар едва съумяваше да го отблъсне.

— Извикай на този звяр да се махне! За Бога, момиче! Кажи му да спре!

Бриджит се поколеба достатъчно дълго, за да даде урок на Роже, след което неохотно извика на Улф и животното тутакси се подчини. Тя коленичи и го потупа с благодарност, без да изпуска от поглед мъжа, който бавно се изправи.

Рицарят й хвърли гневен поглед.

— Трябва да си луда да насъскаш този звяр срещу мен. Та той можеше да ме убие!

— О, да, и то без особено усилие — отвърна Бриджит с нотка на злорадство в гласа. — Може би трябваше да го оставя да го направи. И преди е убивал мъже, които са ме нападали. Не се съмнявам, че това ще му достави удоволствие. Той е звяр в пълния смисъл на думата и когато го предизвикат…

— Иисусе! — прекъсна я ужасено Роже. — Та ти си същата като Ролан.

— А какво да кажем за вас, благородни рицарю? — презрително го изгледа младото момиче. — Не дойдохте ли тук, за да се нахвърлите върху мен? Предполагам, че не виждате нищо лошо в това да нападнете една обикновена слугиня, така ли? Негодник! — с отвращение произнесе тя.

— Позволяваш си твърде много, момиче — изръмжа Роже и очите му застрашително блеснаха.

— Нима? — студено се изсмя девойката. Вече не се страхуваше от този мъж. — Осмелявам се, защото произходът и възпитанието ми го позволяват. Казахте, че сте чули доста неща за мен, така ли е? Е, предполагам, че са ви заблудили, тъй като никой не знае коя всъщност съм аз. Аз съм Бриджит дьо Луру от Бери, дъщеря на починалия барон дьо Луру и повереница на граф Арнулф от Бери — наследницата на Луру.

— Не можа да се стърпиш да не му го кажеш, нали?

Роже и Бриджит се извърнаха едновременно и видяха Ролан, застанал на прага с каменно изражение на лицето.

— Ако си тук от известно време, Ролан, тогава знаеш, че аз просто обяснявах на господина защо имам дързостта да го нарека негодник.

Каза го толкова спокойно и уверено, че Ролан избухна в смях.

— Истина ли е това, което каза тя, Ролан? — настоятелно запита Роже. — Вярно ли е, че има благородна кръв?

Отговорът на Ролан изуми Бриджит и тя не успя да сподави смаяния си вик.

— Тя е всичко, което казва, че е.

— Тогава защо се преструва на слугиня? Това е възмутително!

— О, ти си възмутен, Роже — равнодушно произнесе Ролан и бавно влезе в стаята. — Да не би да искаш да ме предизвикаш на дуел, за да защитиш честта на дамата?

Роже се поколеба, избягвайки пронизващия поглед на Ролан. На Бриджит й се стори, че лицето му леко пребледня. И Ролан не бе толкова спокоен, на колкото се правеше. Приличаше на звяр, който дебне плячката си. Не се страхуваше, предвкусваше единствено победата. Толкова му се искаше Роже да го предизвика… Отчаяно копнееше за това.

— Е, Роже?

— Няма да те предизвикам на дуел, Ролан, не и тук, в дома ти. Отлично знам, че си убеден в моралното си право да ме убиеш. Гневът ще ти даде допълнително сила. И все пак, уверявам те, че грешиш по отношение на мен, Ролан.

— Не ти вярвам.

— Няма значение. Не съм чак такъв глупак, че да се бия с теб сега. Просто съм любопитен да узная защо тази дама тук се преструва на слугиня.

— Това не е ваша работа, сир! — побърза да отвърне Бриджит.

— Добре казано, Бриджит — студено рече Ролан. — Но дали все пак да не осветлим нашия приятел? В крайна сметка той заслужава много повече за усилията си, отколкото тази драскотина на ръката. — Ролан се втренчи в Роже с немигащи очи. — Откъде се появи тази драскотина, приятелю? Да не би моята дама да е била принудена да се защитава? Затова ли те е нарекла негодник?

Бриджит побърза да застане между двамата мъже.

— Ролан, престани! Знам накъде биеш, но те предупреждавам, че няма да ти позволя да ме замесваш в пъклените си планове.

— Ти беше разстроена, когато влязох — остро й отвърна той. — Защо?

— Бях обидена от държанието на рицаря… То толкова много прилича на твоето — натърти тя и изпита удоволствие, когато видя как Ролан се сепна, сякаш го бе шибнала с камшик през лицето.

Роже привлече вниманието й с галантния си поклон.

— Ако знаех, че сте дама, госпожице, никога нямаше да се осмеля да ви обидя.

— Това не е извинение, сир — хладно отвърна Бриджит.

— Омитай се оттук, Роже! — изръмжа Ролан с потъмнели от гняв очи. — По-късно ще се разправям с теб, ако Бриджит не ми даде задоволително обяснение защо е била принудена да ти пусне малко кръв. Засега те предупреждавам никога повече да не се доближаваш до нея.

Роже побърза да излезе.

Бриджит кипеше от гняв заради намерението на Ролан да я използва като повод да убие един от своите врагове.

— Моята дама, така ли? И откога съм твоя дама? — възмутено извика тя, веднага след като вратата се затвори зад Роже. — Да разбирам ли, че най-после си ми повярвал или го каза само заради Роже?

— Искам първо ти да ми отговориш, Бриджит!

— Надявай се! — изрече тя и упорито вирна брадичка.

Ролан отклони поглед.

— Много добре. Да, казах го заради Роже. Да не би да предпочиташ да те бях нарекъл лъжкиня пред Роже?

— Бих предпочела мотивите ти да не са толкова отвратително низки — разочаровано отвърна младото момиче. — Направи всичко да те предизвика, за да можеш да го убиеш.

— Не го отричам! — отсече Ролан и тъмносините му очи я стрелнаха гневно. — Когато го видях заедно с теб, исках да го разкъсам на две. И въпреки това, не желаех да се упрекваш, че по някакъв начин си станала причина за смъртта му. Ако ме предизвика, единствено той ще е отговорен за действията си.

— Ролан, не прави от мухата слон — изрече Бриджит с все по-нарастващо раздразнение. — Той само ме целуна и си получи това, което заслужаваше.

Ролан се обърна рязко и се запъти към вратата, но Бриджит извика след него:

— Ролан! Аз се радвам, че той ме целуна!

Той спря на място, остана за миг с гръб към нея, сетне бавно се извърна.

— Значи си го окуражила? — тихо попита младият мъж.

— Не.

— И все пак не си го отблъснала.

— Ако не бях, щеше ли да има рана на ръката си? — ядосано викна тя. — Казах само, радвам се, че това се случи. Не разбираш ли? Това ми доказа нещо.

— Какво?

Тя сведе очи и едва чуто прошепна:

— Той не ме развълнува.

Това му каза много повече, отколкото стотици изречени думи. Ролан разбра. Само той единствено притежаваше способността да развълнува сърцето й. Роже не предизвикваше трепет у нея. Може би никой друг мъж не бе способен на това. А това, че го бе признала…

Той пристъпи бавно към нея, обхвана с длани лицето й и нежно я целуна. Краката й омекнаха, стомахът й се сви, а цялото й тяло се напрегна, пронизано от тръпка. А когато той я взе на ръце и я понесе към огромното легло, тя не протестира. Този път неговото желание, бе и нейно.

Искаше този мъж. И докато Ролан смъкваше туниката й, нетърпелив да се докосне до голата й плът, единственото, за което мислеше, бе колко много го желае. Той бе прекрасен, силен, нежен и едновременно с това безмилостен и отмъстителен, буен и непокорен… Той бе единственият мъж на тази земя, който искаше да я държи в прегръдките си, да я гали, да му принадлежи. И когато най-после той проникна в нея и двамата се задвижиха в единен ритъм, който я водеше към онези вълшебни мигове на екстаз, Бриджит се запита дали не бе безпаметно влюбена в Ролан от Монвил.