Джоана Линдзи
Бриджит (15)

ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА

Бриджит лежеше неподвижно край огъня. Ръцете и краката й бяха вързани с панделки, които Ролан бе намерил сред вещите й. Не можеше да заспи.

Чувстваше се ужасно. Този мъж я бе обладал, а след това се бе държал арогантно и самодоволно. Беше толкова сигурен в себе си, толкова доволен от случилото се, че тя го възненавидя. Когато той заспа, Бриджит трескаво започна да обмисля как да избяга. Да, каза си младото момиче, така Ролан ще разбере, че не означава нищо за нея.

Луната още не се бе вдигнала високо в небето, когато Бриджит се надигна безшумно, грабна вързопа с дрехите, събуди Улф и двамата тихо се измъкнаха от стана. След като се отдалечи достатъчно, тя нахлузи обувките си и затича с все сила.

Звукът от собствените й стъпки кънтеше в ушите й и тя изобщо не разбра, че Ролан е хукнал след нея. Когато яката му ръка сграбчи нейната и силно я стисна, тя нададе ужасен писък, ала той я завлече обратно към стана.

Блъсна я на постелята и се надвеси над нея. Очите му гневно святкаха.

— Можеш да смяташ, че си извадила късмет, защото забравих да те предупредя какво ще те сполети, ако се опиташ да избягаш. Но сега ще го направя. Ако отново се опиташ, ще получиш по един удар с камшик за всеки час, през който е трябвало да те търся.

Бриджит потръпна и се сви, сякаш усетила ударите на камшика.

— В такъв случай ще трябва да съм сигурна, че никога няма да ме намериш — прошепна тя толкова тихо, че той не я чу.

Ролан се намръщи.

— Искам да знам какво каза току-що, момиче. И без лъжи!

Тя гордо вирна брадичка.

— Попитах какво ще направиш, ако не ме намериш? — без усилие излъга тя.

— Ще те намеря! Давам ти думата си, че никога няма да избягаш от мен, а аз не хвърлям думите си на вятъра. А ако си достатъчно глупава, за да се опиташ отново, ще опиташ камшика ми. А белезите, които ще ти останат, ще ги помниш цял живот. Запомни, трябва да ми се подчиняваш във всичко!

След това върза ръцете и краката й, като мрачно се пошегува:

— Е, най-сетне мога да заспя спокойно.

Не след дълго Бриджит долови някакви подозрителни шумове и се ослуша, а Улф внезапно високо излая.

Случилото се след това бе като в някакъв сън. Ролан бързо се изправи, стиснал меча си в ръка. Но тъкмо в този миг от тъмното изникнаха двама мъже, които се нахвърлиха върху тях. Единият удари рицаря отзад по главата с голяма бойна секира. Бриджит с ужас видя как норманът се свлича на земята.

Тя изпищя, а Улф се спусна върху мъжа, който бе повалил Ролан. Не можа да види какво последва, тъй като другият мъж коленичи до нея.

— Побързай да убиеш този звяр — подвикна той през рамо, — а след това ще получиш наградата си.

Девойката се втренчи в ухиленото му лице. Бяха двамата саксонци от баржата! Но те не бяха слезли заедно с тях. Тогава как се бяха озовали тук?

— Защо този рицар те е вързал? — попита саксонецът и преряза панделките на ръцете и краката й. — Да не би да те е откраднал от господаря ти?

Младото момиче бе твърде уплашено, за да отвърне нещо, ала той не дочака отговора й.

— Няма значение. Ти си заслужаваш, загдето прекъснахме пътуването си и убихме онзи нещастник. Да, наистина си заслужаваш.

Улф, който бе нападнал другия саксонец, ръмжеше яростно и тя едва чуваше шепота на мъжа, но въпреки това отлично разбра какво й каза. Двамата ги бяха проследили, за да я отвлекат и тя щеше да се озове от един ад в друг.

Бриджит отново извика, когато нападателят допря камата си до врата и, готов да разпори туниката й. Ала в следващия миг той бе отхвърлен на няколко метра от Улф. Мъжът повече не се изправи. Бриджит се извърна. Не можеше да гледа как любимото й куче се бе превърнало в див звяр и разкъсваше поваления саксонец. Това й припомни битката между кучето и вълка в имението на Вилхелм и тя потръпна от ужас. В този миг Улф по нищо не се отличаваше от онзи див вълк. Когато свърши, от мъжа бе останала само кървава смес, в каквато се бе превърнало и домашното куче на Вилхелм. И двамата саксонци бяха умъртвени по най-жесток начин. Вратът на другия бе прегризан, а коремът му представляваше огромна кървава яма.

Щом всичко свърши, Бриджит се огледа и стомахът й се разбунтува. Улф приближи и клекна до нея, ала когато го видя, оплескан целия с кръвта на жертвите си, й прилоша още повече.

Девойката никога досега не бе ставала свидетел на убийството на човек, а сега бе сама в нощната гора с трима мъртви мъже наоколо. Но дали наистина бяха трима? Скъса и последните остатъци от панделките по ръцете и краката си и се спусна към Ролан, който лежеше по очи недалеч от огъня. Не видя кръв по него, ала той не помръдваше.

Внезапно осъзна, че най-после бе свободна. Свободна! Сега можеше да отиде при крал Лотер! Ролан беше мъртъв. Внезапно жестоката радост я сепна. Той наистина бе мъртъв. Нима изпитваше и нещо друго, освен облекчение?

— Не мога да остана тук — рече на глас тя. Изправи се и докосна главата на Улф, ала пръстите й потънаха в лепкавата козина. Бързо ги отдръпна и видя, че целите са в кръв. Избърса ги в земята и посочи към реката.

— Върви да се измиеш, Улф! Върви да поплуваш. Животното не помръдна и тя гневно тропна с крак. — Направи каквото ти казах. Ще събера нещата си и ще тръгнем веднага щом се върнеш.

Улф неохотно се запъти към реката, ала Бриджит не се зае да прибира нещата си. Стоеше неподвижно, обгърнала раменете си с ръце, загледана в неподвижното тяло на Ролан. Повя вятър и клоните на дърветата зашумоляха. Девойката потръпна от студ, ала не помръдна и не се протегна за пелерината. Гледаше надолу към постелята върху, която бе лежала с Ролан.

Когато Улф се върна в стана, тя цялата трепереше и продължаваше да стои като вцепенена. Кучето бе мокро, но чисто и Бриджит уморено се усмихна и го повика при себе си. Взе някаква дреха, за да го подсуши, ала той се отръска енергично, разпръсквайки водни пръски във всички посоки. В този миг чу стенанието.

Девойката застина на място. Един от мъжете все още беше жив. Но кой? О, не искаше да знае, тъй като нямаше желание да се изправя лице в лице с нито един от тримата.

— Улф, хайде! Трябва бързо да се махаме оттук!

Метна дрехата отгоре му, изтърка го набързо, сетне грабна пелерината и вързопа си. Изтича до коня на Ролан, но се спря нерешително пред огромното животно. Размерите му я плашеха, а и как щеше да го яхне без чужда помощ?

След няколко неуспешни опита, тя най-сетне успя да възседне жребеца и задъхана от усилието погледна надолу към Улф. Ала той все още бе край огъня, заврял муцуна в тялото на Ролан. Бриджит го повика веднъж, след това още веднъж — този път по-остро, — ала кучето се сви до тялото на рицаря и не помръдна.

Тя нетърпеливо въздъхна. Значи той бе още жив. Трябваше да знае, че нахакано копеле като него няма да умре току така. Плъзна се от гърба на коня и бавно се придвижи към огъня. Хвърли гневен поглед към Улф и се наведе, за да огледа ранения.

Отзад на главата му имаше огромна буца. Явно секирата се бе извъртяла и саксонецът го бе ударил с плоската й страна. В този миг видя, че гърдите на Ролан започват да се надигат по-ритмично. Може би скоро щеше да дойде в съзнание и да усети остра болка в главата.

Бриджит отново погледна към Улф, който лежеше до нормана.

— Нали не очакваш от мен да остана тук, за да му помогна? Трябва бързо да се махаме.

Девойката се изправи, но кучето не я последва.

— Аз тръгвам — решително каза тя. — Ако остана тук, ще бъда вечно робиня на този мъж. Това ли искаш? Искаш да страдам?

Животното не помръдна. Бриджит изгуби търпение и извика:

— Той не се нуждае от помощта ни! Хайде, ела!

Тя се отдалечи от огъня и погледна през рамо, за да види дали Улф я следва. Ала той се бе преместил по-близо до Ролан и бе положил глава до едната му страна.

— Да те вземат дяволите, звяр такъв! Остани си тогава с него! — извика младото момиче. — Но ако си мислиш, че той ще се отнася към теб по-добре от мен, заблуждаваш се. Ритникът ще бъде единствената награда за усилията ти да му угодиш, защото той е един груб и безсърдечен човек!

Продължи напред, решена повече да не се обръща. Но преди да стигне до жребеца, Улф нададе такъв отчаян вой, какъвто не бе чувала досега. Звукът протяжно отекна сред дърветата. Бриджит се обърна и видя как кучето бута с муцуна тялото на Ролан, опитвайки се да го обърне.

— Остави го, Улф! — извика тя, уплашена, че рицарят ще се свести, преди да си е тръгнала.

Втурна се към кучето, за да го дръпне от мъжа, но когато се наведе, видя тънка струйка кръв да се стича изпод тялото му. Значи бе сериозно ранен. С голямо усилие Бриджит успя да го обърне. Тогава видя, че Ролан бе изтървал меча си, преди да падне и се бе посякъл от дясната страна.

— Така ти се пада — да умреш от собственото си оръжие — процеди Бриджит.

Не можеше да види дълбока ли е раната, ала земята и туниката му бяха пропити с кръвта му. Обърна се към Улф, който я гледаше с очакване, и упорито произнесе:

— Не съм длъжна да му помогна, след всичко, което ми причини. Не ме гледай с тези тъжни очи, Улф. Ако превържа раната му, може да се събуди и аз няма да успея да избягам. Освен това, откъде си толкова сигурен, че ще умре, ако не му помогна.

Бриджит се спря и погледна отново към неподвижното тяло на ранения. Внезапно раменете й увиснаха примирено.

— Чуй ме, Улф. Сигурно думите ми звучат сякаш съм зла и коравосърдечна жена, какъвто всъщност е този норман. Но не, не мога да оставя едно живо същество да умре, дори и да е този човек.

— Радвам се да го чуя.

Бриджит смаяно ахна, когато тъмните очи на Ролан се отвориха и срещнаха нейните.

— Откога си в съзнание? — смутено попита тя.

— Откакто ме обърна възнак. Доста грубо го направи — изръмжа той. — Имам чувството, че някой е забил нажежен шиш в главата ми.

— Погледни от дясната страна, нормане, защото кървиш — рязко изрече тя.

Ролан бавно се надигна, но силите му изневериха и той се подпря на лакът. С другата си ръка опипа темето си.

— Господи, главата ми се цепи! — Погледна я и остро добави: — Ти ли ме подреди така?

— Бих искала наистина да съм аз, но не съм. Един от саксонците те нападна изотзад и те халоса със секирата си.

— По-скоро бих повярвал, че ти си го направила — промърмори Ролан.

— Тогава по-добре се огледай. По земята се валят два трупа, които трябва да бъдат погребани.

Очите на рицаря се разшириха от изумление и той се извърна към Улф, който лежеше до него.

— Май не съм те дооценил, приятелю.

— Припомни си го, когато следващият път решиш да се нахвърлиш върху мен — предупреди го Бриджит. — Ако знаех в какъв кръвожаден звяр е способен да се превръща Улф, много отдавна щеше да изпиташ зъбите му, точно както тези саксонци.

— Саксонци?

— Да, пътуваха заедно с нас с баржата по реката.

Ролан се намръщи.

— Сигурно са били разбойници и крадци. Защо иначе ще ни последват?

— О, да, те наистина бяха крадци — горчиво отвърна девойката. — Но аз съм тази, която искаха да откраднат.

— Бъди проклета! — Знаех си, че ще ми причиниш неприятности. Предполагам, че си ги окуражила по някакъв начин, докато сме били на баржата.

— Как смееш! — Бриджит остро си пое дъх. — Не съм виновна за начина, по който изглеждам, но никога съзнателно няма да изкуша някой мъж. Това, което ти ми причини, беше по-отвратително, отколкото съм предполагала.

— Достатъчно!

— Не, не е достатъчно! — избухна тя. Беше решена да не му спести нищо. — Ти се наричаш мой господар, но не ме защити от тези варвари, както един господар е длъжен да защитава крепостните си. Смятам, че изгуби правото да си над мен, след като не изпълни задълженията си.

— Нарани ли те някой? — остро попита Ролан.

— Ами… не, но не благодарение на теб.

— Щом като нищо лошо не ти се е случило, не искам повече да слушам врели-некипели за разни права и задължения. Освен това, направих опит да те защитя. Раните ми са достатъчно доказателство за това.

Бриджит изпита угризение на съвестта, загдето го бе предизвикала и замълча.

— Няма ли да превържеш раните ми — обади се той немощно.

— Ще го направя, но искам да разбереш едно — не се чувствам задължена да го направя само защото се наричаш мой господар.

— Тогава направи го като милостива християнка — изтощено рече младият мъж и склопи очи. — Просто го направи.

Тя понечи да провери дали в торбите му се намира нещо подходящо за целта. Но гласът на Ролан я спря, още преди да надникне в тях.

— Там няма да намериш нищо.

Тя се обърна към него.

— И една стара риза ще свърши работа.

— Ивиците от една риза няма да издържат дълго. Трябва да избереш нещо от твоите дрехи.

— От моите! — възмутено възкликна тя и се върна при него. — Аз нямам толкова много дрехи, че да ги деля с теб. Ще използвам една от завивките.

— Те ще ни трябват, защото колкото по-на север отиваме, толкова по-студено ще става.

Тя гневно грабна вързопа с дрехите си и извади най-износената си туника от жълт лен. Тя и без това нямаше да й върши работа там, където отиваха. Нито пък щеше да й трябва синята долна туника. Остави си само двете вълнени туники.

Когато се извърна към Ролан, видя, че бе откопчал колана си и се опитваше да свали ризата. Тя се поколеба за миг, наблюдавайки напразните му усилия, сетне бутна ръцете му и съблече дрехата през главата му. Беше пребледнял и силите му бавно го напускаха, ала очите му внимателно следяха как почиства раната, а сетне здраво я превързва с ленените ивици. Когато свърши, девойката му помогна да облече чиста риза, зави го и сложи дърва на огъня.

— Ще изчистиш ли кръвта от ризата ми, момиче?

Бриджит бързо кимна, защото този път я молеше, а не й заповядваше. Взе я и изтича към реката. Когато се върна в стана, тя просна дрехата на един клон, за да изсъхне и се приближи към него, за да види дали е заспал.

— Боли ли те още главата? — тихо попита тя.

— Да — намръщи се той. — С какво ме удари онзи негодник?

— С бойна секира. Имаш късмет, че не е било с острието.

— Хмм… Имам чувството, че се е забило в главата ми.

Щеше да бъде по-добре за мен, ако се бе забило, помисли си Бриджит и се стресна от жестокостта си.