Джоана Линдзи
Пленница на любовта (3)

ГЛАВА ТРЕТА

— Е, ще ми го покажеш ли или не?

Розалин се ухили и седна до Гейл на ръба на леглото. Продълговатата дървена кутия лежеше върху раклата. Снощи Розалин бе пристигнала в къщата на приятелката си толкова късно, че не им остана време да си поприказват. Сега тъкмо бяха приключили със закуската и тя сподели с Гейл, че е получила дългоочакваната антика и даже я носи със себе си. Гейл беше наясно с историята на меча. Всъщност беше наясно и с всичко около самата Розалин.

Израснаха заедно в малко градче в щата Мейн, завършиха едни и същи училища, дори един и същи колеж. Откакто се помнеше, Гейл беше част от живота й и нейна най-близка приятелка. Никой, дори Дейвид, не я познаваше толкова добре — все пак Розалин споделяше и най-незначителните си преживявания с нея, а не с брат си.

Изобщо не си приличаха. Розалин имаше кестенява коса и шоколадово кафяви очи, а приятелката й беше руса и синеока. Първата бе висока, срамежлива по природа и си падаше малко книжен плъх. Втората беше ниска, закръглена от детинство и не се страхуваше от нищо. Характерите им взаимно се допълваха.

В училище и двете не бяха излизали с много момчета. Не защото Гейл не бе опитвала, но в юношеските си години не бе привлекателна и момчетата често й отказваха. Отмъщаваше им с кръвни обиди и така отблъскваше дори тези, които биха проявили интерес към нея.

Розалин, от друга страна, просто нямаше време за приятели. Знаеше какъв иска да бъде живота й и получаването на отлични оценки бе част от този план. За жалост не можеше да се похвали с изключителни умствени заложби и се налагаше да заляга над уроците повече от другите, за да изкара необходимите бележки. Постигна сегашния си пост с цената на години упорит труд. Но от много четене не успя да се порадва на активен социален живот.

Гейл се бе разхубавила. Е, все още си беше закръглена, но това не я притесняваше, а всички я харесваха заради лъчезарната й усмивка. След втори курс заряза колежа и се ожени за третия мъж, който й предложи брак.

Розалин не би направила подобно нещо, дори и някой да се беше сетил да поиска ръката й. Момчетата идваха при нея, за да им помогне в учението. Малобройните й гаджета бързо откриваха, че представите й за добре прекарано време изключваха натискане на задната седалка на колата. И понеже те предпочитаха да правят точно това, бързо си намираха други приятелки.

Бари Хортън се оказа първият мъж, когото тя допусна до себе си. Гейл симулира припадък, когато научи за това и изкрещя „Най-сетне“, защото по онова време Розалин бе на двадесет и шест. Бари пристигна като преподавател в колежа Уестърли година след нея и я привлече заради общата им любов към историята.

Незавършила последния си курс, от колежа Уестърли и още няколко престижни учебни заведения забелязаха високия успех на Розалин и я поканиха да работи при тях. Предпочете Уестърли, разположен в малко градче само на три часа с кола от къщата, в която тя и Гейл се бяха преместили. Втората причина за избора й бе обещанието да стане хоноруван преподавател още на първата година, ако отговори на всички изисквания. И тя се справи.

Започна да се среща с Бари малко след като стана член на факултета и откри, че не всички мъже искат първо да я опипат и после да разговарят. Той я ухажваше интелектуално и затова толкова й допадна, че скоро реши, че е влюбена в него.

Предложението му дойде доста по-късно, но броени дни след като бе приела да се омъжи за него, той открадна записките и за книгата върху Средните векове, която пишеше. В началото тя дори не разбра и с разбито сърце си мислеше, че по случайност двегодишният и труд е отишъл в кошчето за боклук, както Бари бе подхвърлил. След година обаче, книгата й излезе от печат с неговото име.

Той бе направил всичко възможно да я накара да сключат брак преди публикацията. Но по една или друга причина, тя все отлагаше. Ако беше суеверна, щеше да заключи, че кръстница вълшебница е бдяла над нея в този момент, за да я предпази от още по-сериозна грешка.

Тя, разбира се, заведе дело срещу Бари и едва не бе уволнена, понеже деканът я посъветва да оттегли обвиненията си и тя отказа. В края на краищата загуби, след като бе представена в съда като разярена, отмъстителна жена, която е напусната от любимия си и се опитва да си разчисти сметките с него. Лъжи от горе до долу, като евентуално се изключи намекът, че е разярена, но тя не успя да докаже правотата си. Бари обра лаврите от нейния труд, но и научи Розалин на ценния урок никога да не се доверява на мъж.

Това се случи преди шест месеца и тя сериозно се бе замислила дали да не напусне Уестърли и да се премести някъде. Вече не искаше дори да живее в един и същи щат с Бари, да не говорим за един и същи колеж, където неминуемо се натъкваше на него. Тук можеха да му се разминат и всякакви безвкусни шеги като вчерашната.

Щеше да вземе решение след посещението в Кавеноу Котидж в Англия, единственото наследство от прабаба й. Ходеше там всяко лято, откакто придоби собственост преди пет години. В Кавеноу Котидж правеше повечето си проучвания. Пак там за първи път чу за Проклятието на Бладдринкър.

Отвори кутията с меча със същото нетърпение и възбуда както предишната вечер. Но сега почувства и нещо друго, затова прошепна на приятелката си:

— Гледай, но не пипай.

Гейл се засмя:

— Сякаш става въпрос за мъж, Роузи.

Розалин изсумтя.

— Познаваш ме прекалено добре, за да говориш такива неща.

Представа нямаше защо изрече тази забрана, но репликата сама се изплъзна от устата й и прозвуча някак собственически — нещо съвсем неприсъщо за нея. Вярно, гордееше се с колекцията си, обаче не я пазеше ревниво.

Вместо да се поправи, тя продължи:

— Толкова е стар, че се страхувам да го излагам дори на влиянията на въздуха, камо ли на мазнината на ръцете ни. Глупаво изглежда, след като е оцелял през вековете. Но няма да се успокоя, докато не го видя в безопасност зад стъклена витрина.

— Не те обвинявам. Едно смъртоносно оръжие като това тук наистина се нуждае от защитата ти — произнесе Гейл сериозно, но минута по-късно двете се заливаха от смях. — Въпреки всичко е красиво, нали? Направо те предизвиква да го докоснеш. Затваряй по-бързо кутията, преди изкушението да ме е победило.

Гейл само я дразнеше, но Розалин действително затвори и заключи кутията. Ако мечът предизвикваше някого, то това беше тя, защото отново изпита снощното страстно желание да го вземе в ръцете си. Реши, че става суеверна. Нямаше друго обяснение.

— Спомена, че те „познавам прекалено добре“ — каза Гейл. — Бедата е в това, че си права. Най-сетне получи древния меч, който преследваше почти четири години, кариерата ти се нареди според твоите изискванията, така че кога ще се погрижиш за несъществуващия си социален живот?

Розалин трепна вътрешно, понеже очакваше, че ще стигнат до тази тема.

— Нали опитах?

— Хайде де, Роузи, не всички мъже са мижитурки като Бари. Пък и ти опита с интелектуалец. Какво ще кажеш за спортист или работник, човек, който използва не ума, а мускулите си и пет пари не дава за книгата, която пишеш. Той не би те притеснявал, но редовно ще те хвърля в леглото — отбележи си глагола, между впрочем.

Гейл си падаше по силните мъже. Розалин неволно се усмихна, но започна да се оправда:

— Съвсем наскоро скъсах с Бари…

— Твърде отдавна беше…

— Търсих подходящ — излъга Розалин.

Приятелката й нетърпеливо я прекъсна:

— Къде? В колежа ли? Ти другаде не ходиш. Я се погледни. Прекалено много работиш, Роузи. Имаш торбички под очите. Само ангажименти и никакви удоволствия…

— О, стига. Сигурна бях, че през почивните дни ще се държиш с мен като строга майка и ще ме накараш да проспя половината си престой при теб.

— Майтапиш ли се? Ще те замъкна на всички сбирки, за които се сетя. Една от нас трябва да ти намери мъж. Ще си отспиш, като се прибереш. И вземи го направи. Не искам и следващия път да изглеждаш така, сякаш всеки момент ще се разпаднеш.

Розалин въздъхна.

— Май попрекалих със задачите си напоследък, а и нося в къщи работи за проверка. Но краят на семестъра наближава. Това лято ще си дам пълна почивка в Англия.

— Да бе — отвърна Гейл скептично. Розалин й беше съвсем ясна. — Когато не търсиш нови антики или материали за книгата си, ще се съсипваш от тичане. И кога ще ти остане време да общуваш с хора или да се отпуснеш?

— Ще си почина, обещавам ти. А общуването… Все още не съм готова да рискувам, Гейл. Може би като се върна.

— Ами ако срещнеш в Англия идеалния мъж? Недей да се опитваш да планираш интимния си живот, както правиш с всичко друго.

— Добре, ще подходя без предубеждение — каза Розалин, само за да приключат с темата. — Сблъскам ли се Прекрасния принц, няма да го пренебрегна.

— Честна дума?

Розалин кимна неохотно. В края на краищата, нейната дума нямаше значение. Неколцината мъже, към които не беше безразлична някога, почти не я забелязваха. Освен това, как да се реши на друга връзка, изискваща доверието й, когато Бари го бе унищожил без остатък? Някой ден…