Джуд Деверо
Сладък лъжец (31)

ГЛАВА 30

Около три дни Майк се държа със Саманта, сякаш бе направена от стъкло. Тя не говореше нищо, само отговаряше кратко на въпросите му, не ядеше почти нищо, не се интересуваше от нищо, нито от книги, нито от компютри, нито от секс за най-голямо негово съжаление.

На четвъртия ден той реши да използва тежката артилерия — синовете на Кейн. В шест сутринта вратата на спалнята им се отвори и Майк и Саманта бяха събудени от две летящи телца, крещящи: „Сами, Сами!“

Кейн стоеше на вратата и ги гледаше — Сам, прегърнала двете мръсни момчета, които я целуваха горещо, докато Майк се опитваше да махне обутите им крака от лицето си.

— Кога започват репетициите? — попита Кейн.

При този въпрос Майк скочи от леглото и избута брат си от стаята. Едва след като изкъпа близнаците, нахрани ги и ги изпрати в градината, Сам попита Майк.

— Какви репетиции?

Това бе първото нещо към което тя прояви интерес. Майк много искаше да й каже, но същевременно се страхуваше да й обясни какво има предвид. Той много добре знаеше, че е изгорил всички мостове зад себе си и няма връщане.

— Мислих си какво може да се направи да разберем какво се е случило през онази нощ на 1928-а — каза той. — Мисля, че хората, аз също, искат да те защитят и правят всичко възможно да скрият това, което знаят. Но аз осъзнах, че ти няма да си в безопасност, докато всичко не приключи, докато не се разкрие всичко, което се е случило онази нощ.

Саманта седна на масата срещу Майк и брат му и дълго се взира ту в единия, ту в другия чифт кафяви очи. Говореха за прикривани неща, за лъжи.

— Искам да чуя всичко, всяка подробност, без да скривате нищо.

Майк и Кейн започнаха да говорят един през друг.

— Франк купи клуба на Джубили, Джени вече купува мебели, за да го обзаведе. Татко ще доведе гангстери, Вики си взема отпуска, за да ушие дрехите. Мама ще се погрижи за храната, а ти ще пееш заедно с Орнет, а Х. Х. ще играе дядо си, а…

При споменаването, че ще пее с Орнет, тя стана, застана пред тях и ги накара да обяснят. Беше й интересно, че Кейн започна да обяснява. По очите на Майк личеше, че се тревожи как ще реагира тя на тази негова идея.

Кейн, който, доколкото тя разбра, бе наясно с всичко, което бяха научили около Макси и Док, й обясни, че всички участници в тази история лъжат.

— Джубили няма да каже това, което знае, Х. Х. няма да проговори, Макси също се страхува да ни каже, Док разказва нещо, но никой не му вярва.

Майк бе измислил начин, по който да реши тази главоблъсканица. Той, семейството му и Сам щяха да възстановят събитията от дванадесети май 1928-а. Щяха да построят наново и обзаведат клуба, както е бил през нощта на касапницата, и да преиграят цялата история с изстрелите и всичко останало.

След тези кратки обяснения Кейн седна и се заслуша в подробностите, които Майк разясни на Саманта.

Двамата братя си бяха говорили дълго предната нощ и Майк му бе разказал за това, което е преживяла Саманта. Как е била добро малко момиче след смъртта на майка си, едно мило дете, което не е причинило нищо лошо на никого, никога не е молила някого за помощ и като резултат — никой не й е помагал. Правила е всичко възможно да угоди на баща си, дори се омъжила за човек, когото, сега бе сигурна, че никога не е харесвала. Бе правила всичко, за да задоволи изискванията на съпруга си и се е ядосвала на себе си, а не на него, когато не е успявала да му достави удоволствие.

Сега Майк разказваше на Саманта, че иска да възстанови това, което се случило онази нощ преди толкова години, за да успее да завърши книгата си. Но истината бе, че той искаше да шокира Саманта, като я накара да осъзнае какво са й сторили. Искаше да я предизвика да изрази тъгата, скръбта и най-вече яростта си.

След като разказа на Кейн какво се е случило със Саманта, Майк му обясни, че след всяко едно от тези ужасяващи разкрития тя се скрива в себе си за няколко дни и след това се държи, сякаш нищо не се е случило. Години наред животът й е бил един непрекъснат низ от нещастия, толкова много, че повечето хора не биха издържали. А тя не само е оцеляла, но и се е връщала към ежедневния си живот, сякаш нищо не се е случило. Майк каза, че ако единствената му цел е да научи какво е станало онази нощ, то Макси би могла да им разкаже всичко. Но той си представяше как Саманта ще седи мирно и тихо, облечена в някой от красивите си костюми, с които бе толкова горда, ще изслуша мълчаливо цялата тази неописуема трагедия, после ще стане и ще каже: „Къде ще отидем да вечеряме?“ Нямаше значение какво е казала Макси на Сам, нито пък колко голямо е злото, но Майк бе сигурен, че Сам ще поеме информацията, ще потисне чувствата си и ще продължи живота си, външно непроменена.

Майк се страхуваше, че след време, може би след двайсет години, тя ще заприлича на онези жени, които, ставайки на петдесет, след като са водили привидно нормален живот, изведнъж искат да се самоубият. Ако са в състояние да издържат, те трябва най-накрая да се срещнат лице в лице с отвратителните неща, които са преживели в детството си, случките, които са си забранявали да преживеят, когато са се случили.

Майк се страхуваше за Саманта, страхуваше се какво ще стане с нея, ако не проумее, не усети яростта, която се крие в нея. Страхуваше се, че ако не избухне като вулкан сега, това ще й се случи по-късно. Най-важното бе, че Саманта трябваше да преживее това, което бе потискала години наред.

Затова той организира тази възстановка, казвайки на Саманта, че причината е, че иска да знае какво се е случило онази нощ. Но Кейн знаеше много добре, че ако зависеше от Майк, той щеше да зареже всичко и не би искал да чува повече за Док и Макси. От доста време Майк бе загубил интерес към това, което се бе случило толкова отдавна, и единствената причина бе Саманта и нейното спокойно бъдеще. Той усещаше, че ако има начин да помогне на Саманта, да й даде това, което й е нужно, той щеше да го направи без значение какви средства, колко време щеше да му струва и колко хора трябва да наеме.

Не му беше лесно да я накара да участва в представлението. Съмняваше се, че това ще бъде мъчение за нея, но усещаше инстинктивно (на Кейн му бе ясно, че това бе просто дълбока всеотдайна любов), че това е единственият начин Саманта да намери спокойствието, от което се нуждаеше.

Той знаеше, че единственият начин да я накара да участва, бе да я излъже, колкото и ужасно да му се струваше. Не можеше просто да й каже, че гледката на кръвта както и цялата кървава истина — как един гангстер е избивал семейството й, е добра за нея. Обясняваше й, че представлението ще бъде една малка игра, с която ще намери занимание на роднините си и която ще забавлява всички.

Майк лъжеше, а Кейн знаеше, че Сам много често го обвиняваше за това, но, също така бе уверен, че няма да се съгласи да участва, ако разбере, че всичко това се правеше заради нея. Би го направила заради Майк, но не и заради нея самата.

Кейн слушаше мълчаливо как Майк сипеше купища лъжи, убеждавайки я, че Джубили крие нещо, Х. Х. знае повече, отколкото им е казал и че ако той открие отговорите на въпросите, които го тормозят, той ще изпълни задължението да напише книгата си. Но Кейн знаеше много добре какво правеше брат му и се гордееше с него, както никога досега. Гледаше го с кафявите си очи, пълни с гордост и обич. Майк го забеляза и много добре разбра, както винаги, какво мисли неговият брат-близнак. Обърна се леко настрани, изчервявайки се, но доволен от отношението на брат си.

* * *

След като изслуша Майк, Саманта почувства, че трябва да седне.

— Кого ще използваш за публика? — попита тя с широко отворени от учудване очи. — Как ще намерим достатъчно актьори, които да участват? И дори да ги намерим, ще ни трябват месеци репетиции? — не посмя да каже, че Макси сигурно няма да е жива след толкова време.

— Ще извикаме роднини — отвърнаха в един глас Майк и Кейн, нещо, което, както тя започна да усеща, често правеха. — Ще използваме манекени.

— Майк — каза Саманта, опитвайки се да бъде убедителна. — Ще са ни нужни около стотина души и те ще се нуждаят от дрехи от двайсетте години. Това ще струва…

— По дяволите, ще накараме Монтгомъри да платят или пък Франк. Франк може да купи някое ателие за костюми в Лос Анджелис и после да започне да печели пари от него. Нещо нормално за него. Не се тревожи за парите.

Саманта сведе поглед към ръцете. Споменаването на Орнет я караше да се чувства малко неудобно.

— А кой ще свири?

— Ще помолим Джубили да ни помогне за музиката.

Тя ги погледна невярващо.

— Джубили е на сто и една години!

— И почти побъркан! — отвърна Майк. — Ако можем да го измъкнем от опърничавата му дъщеря, обзалагам се, че ще му е приятно да ни помогне.

Саманта искаше да им каже, че самата идея я ужасява. Не само мисълта, че трябва да пее много, нито че трябваше да се опитва да играе пред повече от стотина души. Това, което я тревожеше, бе насилието през онази нощ. Нощ, в която са били убити хора, заради която бе убита майка й, а баба й е прекарал живота си, криейки се заради това, което се е случило тогава. Не беше сигурна, че желае да погледне злото очи в очи.

Майк забеляза колебанието й. Пресегна се през масата и хвана ръката й.

— Мисля, че идеята за шоуто ще се хареса на Джубили и на Х. Х. който с неговата татуировка ще бъде най-големият жив актьор в представлението, а може би Макси, след като види приготовленията и представлението, ще се отпусне и ще разкаже всичко.

Саманта го погледна.

— А Док?

Майк не отговори веднага.

— Док ще наблюдава всичко.

Саманта се изсмя.

— Вече си представям поканата: „Мис Саманта Елиът и нейната трупа ще са щастливи да присъствате в клуба на Джубили, където ще се възстанови най-ужасната нощ в живота ви“.

Майк и Кейн не помръднаха, но Саманта усещаше, че има нещо.

— Майк — каза тя меко. — Как ще го накараме да дойде?

— Остави тази грижа на мен — отвърна той покровителствено.

Но Кейн не я излъга. Той, разбира се, нямаше и защо да крие нещо или да лъже, защото не бе като Майк. Майк знаеше, че ако й се случи нещо, животът му ще свърши. Освен това Майк много добре познаваше страстта на Сам да си пъха носа там, където не й е работа.

— Ще го отвлечем — каза Кейн.

Саманта кимна, защото точно това си бе помислила, когато Майк й каза, че Док ще е там.

— Какво сте направили досега? — попита тя, тъй като си спомни, че в последните дни, докато тя тъгуваше и преживяваше наново смъртта на майка си, Майк беше доста зает.

Този път Майк и Кейн се спогледаха и в погледа на Майк прозираше гордост, сякаш бе казал на брат си, че Саманта е най-смелия човек, когото познава.

Когато започнаха да говорят, тя разбра какво бе нужно още да се прави. Например кой щеше да играе Док и как е изглеждал той като млад. Къде щяха да се събират, за да уточняват подробностите, къде са отседнали родителите му, като тя се надяваше да не са в хотел.

Кейн се облегна назад и пиеше спокойно кафето си, слушайки как Майк и Сам се карат, защото тя искаше роднините му да се преместят в къщата.

— Те са абсолютно щастливи в хотелите им. Имат румсървис, чистят им всеки ден. А аз имам нужното ми спокойствие.

— Целият Ню Йорк има румсървис! — тросна му се Саманта. — А къде е отседнал брат ти? Твоят брат-близнак и неговите мили деца?

— Тези хлапета са всичко друго, но не и сладки — почти изкрещя Майк. — Тази сутрин вече изпасаха половината ми рози, а единият изкопа такава дупка в градината, че в нея можеш да вкараш кола. Ако ги пусна в къщата, те ще я разрушат!

— О, така ли? — каза тя с присвити устни. — Това е твоята къща, твоите роднини, аз нямам нищо мое, нито дори горния етаж. Да трябваше да го разбера още в началото. Аз съм просто твоя наемателка и нямам никакви права.

При тези думи Майк я прегърна.

— Скъпа, нямах това предвид. Разбира се, че имаш права. Ако искаш всичките да са тук, братовчеди, който и да е, можеш да ги поканиш.

Саманта погледна през рамото на Майк към Кейн и му намигна. Може да използва мръсни номера в схватката, но все пак победи, а и нали това беше важно. Кейн вдигна чашата си за поздрав.