Джуд Деверо
Сладък лъжец (24)

ГЛАВА 23

Сутринта, още щом влезе в кухнята, където Майк седеше и четеше вестник, Саманта усети, че е различен. Не свали вестника си, не й се усмихна както обикновено, не й намигна. Вместо това държеше вестника пред себе си, пресегна се за чашата с кафе, без да я погледне. Когато му каза „добро утро“, пак не я погледна.

Отначало си помисли, че й е ядосан, защото още веднъж се бе наложила, но той се държа така добре с нея предната вечер. Майк, разбира се, бе винаги прекрасен, винаги вежлив… винаги едно от най-прекрасните човешки същества.

Застана пред него и сложи ръка на рамото му.

— Майк, за снощи… — започна тя, но за нейно учудване, той се дръпна. Той не желаеше тя да го докосва!

Саманта така се стъписа от постъпката му, че веднага излезе от стаята. Когато се върна по-късно, облечена, се надяваше, че вече може да контролира лицето си. Все пак след опита, който имаше с бившия й съпруг, когато трябваше да играе и се преструва всяка една минута, не можеше да не успее да се справи и сега.

Той все още седеше на масата, скрит зад вестника.

— Майк, за снощи — каза тя, този път без да го докосва. — Не исках да ти се налагам. Не желаех да те моля за нещо повече от това, което вече направи за мен. Така че, що се отнася до мебелите, ти не си длъжен да ми заемеш тези пари и…

— Саманта — каза той твърдо. — Не искам да слушам това. Парите са най-малкият ми проблем и още щом се облека, ще отидем да купим мебели за Макси. Освен това трябва да излезем от къщи днес, тъй като сестра ми ще идва и не желая да й преча.

С тези думи той напусна стаята, като само леко се обърна да я погледне.

Този ден бе доста напрегнат. Обикновено те си говореха за много неща, говореха един през друг, но днес сякаш нямаха какво да си кажат. Майк удържа на обещанието си. Заведе я в магазина Newell’s, където тя видя етажи, натъпкани със стари мебели и антики. После я заведе в друг, след това в трети, но на нея не й беше добре. Правеше всичко възможно да мисли за Макси, а не за себе си. Купи чифт красиви спални комплекти, един парфюм и дори чифт обици. Но единственото, за което можеше да мисли, бе, че Майк й бе ядосан.

Най-зле се чувстваше, когато Майк буквално отскачаше, ако тя се приближеше твърде близо до него, сякаш не можеше да понася тя да го докосва. Беше уморена от всичко, уморена от това, което ставаше в момента, от спомените как бившия й съпруг се държеше по същия начин. В началото, след женитбата те се държаха за ръцете, целуваха се, но след няколко месеца той едва понасяше докосванията й. Сега същото се случи и с Майк. Но поведението на Ричард бе по-обяснимо, тъй като той бе спал с нея. Ако легнеш със Саманта Елиът, ще се откажеш завинаги да го правиш с нея.

В края на разходката им тя бе толкова нервна, че когато го докосна случайно, подскочи.

— Съжалявам. Не исках да те докосвам. Знам, че не желаеш да те докосвам. Нямах предвид…

Майк се обърна към нея.

— Не можеш да разбереш нищо, нали Сам? — Дръпна я в един празен коридор на магазина, прегърна я и я целуна сладко, с желание.

Когато отдръпна устните си от нейните, тя сложи глава на рамото му.

— Мислех, че ме мразиш. Мислех, че…

Той не желаеше да слуша какво мисли, нито пък да обсъжда това, което го тревожеше, нито да обяснява.

— Ще те заведа у Блеър и ще те оставя там, защото трябва да излизам тази вечер, а ти не можеш да останеш сама у дома.

Тя успя единствено да кимне, доволна, че той отново я гледа.

Той мълча през цялото време в таксито, а тя се надяваше да й каже какво го тревожи. Но каквито и въпроси да му задаваше, не успя да го накара да говори. Пред блока на Блеър той просто я остави на входа и изчака портиера да се погрижи за нея.

— Струва ми се, че би изпила едно питие — каза Блеър още щом Саманта влезе в апартамента, който беше чист, обзаведен удобно и модерно. — Да не сте се карали с Майк?

— Мисля, че да — започна Саманта, сядайки на дивана. — Всъщност не, не сме се карали — лицето й изразяваше нещастието й. — Не знам какво става, но Майк ми се беше ядосал, а не знам защо.

— Секс — отвърна бързо Блеър. — Така е обикновено с мъжете в този ранен стадий на ухажването. Те не мислят за нищо друго.

Саманта се намръщи, докато поемаше чашата с джин и тоник.

— Не може да е секс, защото нищо не е станало помежду ни.

Отначало Блеър не разбра за какво става дума, но после се разсмя.

— Горкият Майк. Обзалагам се, че това е голям шок за него. От юношеските му години едва ли са му трябвали повече от двайсет и четири часа, за да има жената, която желае.

— Ако той легне с мен, няма да иска да ме погледне повече — каза тежко Саманта.

Блеър бе опитен психолог, но точно сега опитът й като жена й помогна да разбере, че нещо със Саманта не е наред. Погледнато отстрани, беше много странно, че Майк и Саманта не прекарват всяка минута заедно в леглото, тъй като не бе виждала двама души, така въодушевени един от друг. Те се смееха като луди на най-малките шеги на другия, ставаха нервни, когато останеха дори и за миг отделно. Гледаха се един друг с такива големи и влажни очи, че в сравнение с тях очите на един кокершпаньол изгледаха жестоки.

Доколкото знаеше, откакто Саманта се бе преместила в къщата на Майк, те двамата не се бяха разделяли, освен в деня, когато Саманта бе излязла с Рейни и Майк ги бе следял и бе ударен от някакъв непознат по главата — история, на която Блеър не вярваше нито дума.

Предната вечер Рейни й беше на гости и й разказа как е водил Майк и Саманта при бабата на Сам. Рейни много се смя колко е оглупял Майк и каза, че сигурно би влязъл в огъня, ако Саманта го пожелаеше или сметнеше, че това може да я впечатли.

„Надявам се никога да не се влюбя толкова силно като него“, каза Рейни. „Мисля, че Майк би ме подгонил с пушка само ако докосна Саманта по роклята, което не би било лошо, като имам предвид краката под тази рокля. Аз сигурно го тормозя в сънищата му.“

А сега Блеър разбра, че Майк и Саманта все още не са спали заедно. Това доста й приличаше на любовта на Ромео и Жулиета.

— Къде отиде Майк тази вечер? — понита Блеър.

— Да разбере още нещо за баба ми — отвърна Саманта и й обясни за бележката. — Той не иска да ходя с него, защото смята, че един такъв бар не е за мен. Знаеш ли какво ми каза? Че съм старица в младо тяло. Той мисли, че аз съм… че съм от типа момичета, които ходят на църква. Обзалагам се, че Ванеса е ходила на бар с него.

— Какво знаеш за Ванеса?

— Какво знаеш ти за Ванеса?

Блеър се засмя.

— Знаеш ли, че Ванеса спеше с други мъже, докато ходеше с Майк, той го знаеше и не му пукаше?

Саманта малко се стъписа от чутото и премигна няколко мъти.

— Тъй като Майк е най-ревнивият човек, когото познавам ми е малко трудно да го повярвам. Той ме ревнува от Рейни, от този град, от всичко друго освен от себе си. Понякога си мисля, че ме ревнува дори от компютрите.

— Е, той не ревнуваше Ванеса. Тя беше едно чудесно парче. Беше на линия, когато Майк се нуждаеше от нея и го оставяше на мира, когато не искаше да го безпокоят. Но според мен Ванеса би направила всичко, което той пожелаеше, защото обичаше повече парите му, отколкото него.

— Богат ли е Майк?

— Да — Блеър се преструваше, че се е концентрирала върху питието си, но всъщност много внимателно наблюдаваше Саманта.

— Но Рейни каза, че всички Тагърт са бедни.

— В сравнение с Монтгомъри — наистина са. Майк наследи около десет милиона, когато стана на двадесет и една и благодарение на уменията си да инвестира, не бих се учудила, ако ги е утроил.

С дълбока въздишка Саманта допи питието си.

— А аз бях започнала да се тревожа, че това е проблемът.

Блеър се засмя, защото думите на Саманта прозвучаха, сякаш й бяха казали, че Майк има някакъв неизличим недъг.

— Парите на Майк не са трагедия. Те му дават възможност да бъде независим и свободен.

— Свобода да има всяка жена — каза тежко Саманта. Блеър едва не се изсмя отново. Майк не беше единствената жертва на зеленоокото чудовище. — Мисля, че Майк е… е…

— Няма нужда да казваш какво мислиш за Майк, изписано е в очите ти.

— Бих искала да е изписано на тялото ми — промърмори Саманта. — Знаеш ли какво бих искала да направя?

— Какво?

— Да приличам на мръсница.

— Какво?! — Блеър едва не се задави с питието си.

— Мисля, че имам някакъв талант за актриса. Сложих роклята на баба си от двайсетте години и донякъде се превърнах в нея. Всъщност изцяло бях нов човек. Изпях един стар блус на Майк и мисля, че той малко се шокира, а и аз също донякъде. Както и да е, бих желала да си сложа минипола и обувки с висок ток, да отида в бара и да взема Майк. Не бих могла да го направя както съм сега, но ако бях друг човек, ако се облека като друг човек, сигурно бих имала смелост. Не знам какво бих правила с него, след като го взема, но…

— Уверена съм, че моят свръхсексуален братовчед все ще измисли какво да правиш с него. Знаеш ли, аз може и да имам някои дрехи, които биха ти свършили работа. Как ти звучи червена ликра?

— Като трико.

— Всъщност е доста по-малко от трикото. Виждала съм минижупи доста по-дълги от полата, която имам предвид.

— Звучи прекрасно. Мога ли да я видя?

— Разбира се. Ще взема вълшебното огледало и започваме да търсим в гардероба.

Смеейки се, двете жени се насочиха към спалнята на Блеър.

* * *

— Какво ще кажеш за това? — каза Нелсън иззад цигарения дим.

Майк не се обърна да погледне момичето, защото бе петнадесетото, за което този тип казваше, че е най-чувственото същество, което е срещал. Наведе се към малкия хилав човек.

— Ще ми кажеш ли какво знаеш, или не?

Гласът му бе доста войнствен, защото и той самият бе достатъчно войнствено настроен. От два часа стоеше в този скапан бар, опитвайки се, като говори сладко, да го тормози или да прави каквото му дойдеше наум с този стар алкохолик само и само да получи нужната информация. Но нямаше никакъв успех и вече започваше да мисли, че авторът на анонимната бележка е излъгал, когато му е написал, че Нелсън знае нещо.

— В момента си купува цигари — каза Нелсън, гледайки надясно.

Майк извади една петдесетарка от джоба си и я бутна през масата.

— Това е последната. Ако пак не ми кажеш нищо, си тръгвам.

— Задръж малко топката, момче. Не можеш ли да прекараш известно време с човек, който е без късмет?

Нелсън бе един от хората, родени без късмет. Без съмнение имаше нещо, което е направило детството му нещастно. Може би майка му е била прекалено груба с него или нещо подобно, но той използваше това, за да проси пиене по баровете, потънал в нещастието си. Беше малък, слаб, мръсен мъж, приличащ на невестулка, и смяташе, че светът му е длъжен.

— Предполагам, че има много по-приятни неща за теб, отколкото да седиш с такъв като мен? — гласът му бе пълен със самосъжаление. — Може би някой те чака у дома.

Нелсън искаше да наблегне, че си няма никой и затова е толкова нещастен и се държи по този начин.

— Да, имам кой да ме чака — отвърна Майк и се замисли за Саманта, чистата, неопетнена Саманта и че точно в този миг би желал да си е у дома при нея. Джени сигурно е свършила с мебелирането и му се искаше да й покаже апартамента, да види лицето й, когато влязат. Може би, когато видеше стаята, щеше да се почувства толкова щастлива и да се обърне към него, да го прегърне, той щеше да я целуне и после…

Нелсън размахваше ръката си пред лицето му.

— Къде си, момче? Господи, тя идва насам. Трябва да я видиш. Суперкласа. И тяло каквото не съм виждал преди.

При друг случай Майк би се заинтересувал от тази жена, просто да я погледне, но не го интересуваха жените, които обитаваха този вертеп.

— Момчета, някой от вас да има огънче? — един дълбок, страстен глас дойде от лявата му страна. Намръщен, той взе кибрита от масата, запали една клечка и се обърна към жената.

Това, което видя, го накара да замръзне. Саманта, сладката, съвършената, невинната малка Саманта, облечена в блуза с пайети с толкова дълбоко деколте, че гърдите й се виждаха целите. Освен това носеше тясна червена пола, която, доколкото той можеше да види, не скриваше нищо от нея.

Когато се наведе напред, видя движението на големите й, красиви гърди — нещо, което всички наоколо можеха да видят. Тя хвана ръката му, за да си запали цигарата. Запали, застана пред него с изпънати бедра, гледайки го отвисоко, леко помръдвайки миглите си.

— Нещо против да седна?

Майк бе толкова заплеснат по нея, че забрави за клечката и я пусна едва когато тя изгори пръстите му.

— Седни при мен, сладурче — каза нетърпеливо Нелсън. — Ти си нова тук, нали? За кого работиш?

Държейки цигарата между приетите си, Саманта погледна Майк.

— Ще ме поканиш ли да седна?

— Ще те убия — прошепна той, но се отдръпна, за да й направи място.

Тя седна, опита се да дръпне от цигарата, но тъй като не бе пушила никога през живота си, се закашля доста силно.

Майк ядно взе цигарата от ръката й.

— Какви игрички си играеш? — посегна да загаси цигарата, но се замисли, после я захапа и дръпна така силно, че тя изгоря до половина.

— Майк, не знаех, че пушиш.

— Не пуша — отвърна той стегнато, изпускайки бавно дима. — Отказах ги преди две години. Има много неща, които не знаеш за мен. Но още няколко седмици, с теб и вече ще започна да пия.

— И аз — каза тя, гледайки го право в очите.

— Майк — каза Нелсън. — Вие, изглежда, се познавате. Ще ми я представиш ли, или ще я запазиш за себе си цялата нощ? Не можеш да я задържиш цяла нощ.

— Чуваш ли, Саманта? Нелсън си мисли, че си проститутка.

— А ти каква мислиш, че съм? — тя се наведе към Майк и доближи устните си до неговите.

— Правиш се на интересна — отвърна той, допивайки бирата си. — Хайде да се махаме оттук.

Саманта нямаше намерение да си тръгва. Ако си тръгнеха нищо нямаше да се получи. По каквато и причина да й бе ядосан, Майк все още не се бе успокоил. Махна на сервитьорката и си поръча двойна текила.

— И една халба светла бира. Имате ли салца и чипс?

Преди Майк да успее да каже каквото и да е, един мъж дойде да я покани да танцува с него.

— С удоволствие — каза тя и понечи да стане, но Майк сложи ръка на рамото й и я задържа на мястото й. — Май няма да стане — извини се тя на мъжа.

Когато напитките пристигнаха, тя се обърна към Нелсън.

— Та какво знаеш за баба ми? Предполагам, че ти си Нелсън, нали? — усещайки очите на Майк върху себе си, тя разбра, че му е станало ясно, че е бъркала в портфейла му.

— Не толкова много, колкото бих желал да зная за теб, сладурче — отвърна Нелсън провокативно.

Майк все още гледаше Саманта, чакаше тя да се обърне към него, но тя не го направи. Вместо това с цялата суетност и сексапилност, която можеше да изрази, сви лявата си ръка в юмрук, близна го, посипа сол на мокрото място, изблиза страстно солта, после изпи текилата на едни дъх и отпи сладко от бирата.

— Господ да ни е на помощ — прошепна Нелсън, но Майк само безмълвно я гледаше.

Тя взе един картоф и се пресегна към салцата.

— Внимавай с това! — предупреди я Нелсън. — Като лава е.

Саманта взе доста салца и я изяде спокойно, докато Нелсън наблюдаваше изумен.

— В Санта Фе ние храним с това бебетата — каза тя, докато отпи от мексиканската бира. — Нека да ти дам един съвет, Нелсън. Ако някой в Санта Фе те предупреди, че нещо е горещо, внимавай, но ако ти го каже някой нюйоркчанин, просто се засмей.

— Достатъчно — каза Майк, хвана я за лакътя и я дръпна от пейката. Заведе я на дансинга, прегърна я и започна да танцува блус. — Какво се опитваш да направиш? Да се харесаш на мъжете? Ако това е била целта ти, успя.

Търкайки бедрата си в неговите, тя каза адски сериозно.

— Мислиш ли, че Нелсън е човек, който се тревожи за южноамериканските гори?

— Какво ти става? И кой ти даде тези дрехи?

— Не ти ли харесват?

— Не и на теб.

— Искаш ли да ги съблека?

Той я хвана за рамото и я погледна в очите.

— Колко си изпила?

— Не е много — тя отпусна главата си на рамото му. — Майк, защо си ми ядосан?

Думите й го накараха да омекне. Или причината беше, че я усещаше в прегръдката си, бедрата й опрени в неговите, гърдите й до неговите, или това, че бе облечена в дрехи, които не можеха да скрият тялото и на тригодишно дете. Но той просто не можеше да се сети защо й бе ядосан.

— О, скъпа.

Тя сякаш се разтапяше все повече и повече в него.

— Днес ме наричаше само Саманта. Нито Сам-Сам или нещо подобно.

— Ще ме убиеш, знаеш ли? Караш ме да полудявам. Мисля, че трябва да си поговорим за нас двамата.

— Не трябва ли една жена да говори така? После ти трябва да ми кажеш, че не желаеш да го правиш и аз ще…

— Защо не млъкнеш? — той я галеше в такт с музиката. Ръцете му се движеха нагоре-надолу, докосваха задните й части, бедрата й. Въпреки че усещаха присъствието на хората в бара, все едно че бяха сами.

— Имаш ли някаква представа колко те желая?

— Усещам го донякъде в момента.

— Не ми се подигравай, Саманта.

— О, Майк, съжалявам, просто…

— Какво? — попита той доста рязко. — Какво? Кажи ми!

Тя се дръпна от него и седна на масата. Пресуши бирата и реши да си тръгва. Сгреши, че се облече като курва и реши да прелъстява Майк, защото под сексапилните дрехи тя беше същата обикновена Саманта Елиът, а не фатална жена. Може би беше в състояние да се превърне в такава в дрехите на Макси, но дори и суперминиполата на Блеър не успя да изгони от нея страха от секса, страха да не разруши всичко, което имаше между нея и Майк.

Когато се обърна, Нелсън откъсна парче вестник и й го даде. На него бяха написани адрес и телефон.

— Кал Уолдън — каза той. — Той може да ти каже доста за Макси.

Тя взе листа, пъхна го в сутиена си, кимна и тръгна към вратата. Майк я хвана за лакътя.

— Няма да си ходиш сама — не каза нищо друго, а я измъкна навън.

Но Майк можеше да общува с нея и по друг начин освен чрез думите. Веднага след като застанаха на входа да чакат такси, той я дръпна в една от алеите встрани, прегърна я и започна жадно да я целува. След първоначалния момент на страст Саманта се опита да се измъкне. Но Майк явно не разбра, че тя не желае да я докосва и се наложи да използва сила, за да го накара да се дръпне.

Абсолютно отвратен, както и объркан, Майк се облегна на стената с вдигнати ръце и разперени пръсти, сякаш бе закован.

— Защо? — попита той. — Защо, Сам? Какво имаш против мен? Толкова добър любовник ли е бил бившият ти съпруг, че искаш да го запазиш завинаги? Не можеш да мислиш за друг мъж освен него?

Саманта се разсмя и Майк, гневен, понеже си мислеше, че се смее на него, понечи да си тръгне. Но тя се облегна на него. Бе пила твърде много — отначало в апартамента на Блеър, после в бара и сега, леко опиянена, си позволи да се държи по начин, по който не би си позволила друг път.

Сякаш за да я подразни, ризата му бе разкопчана наполовина и тя пъхна ръцете си в нея. Докосна гърдите му. Майк беше ядосан, много ядосан и тя го знаеше. Затова не отговори на нежността й. Само седеше изправен до стената и я гледаше.

— Не можеш да разбереш, Майк — каза нежно тя.

— Тогава защо не ми обясниш? — нямаше никаква нежност в гласа му.

Откакто го бе срещнала за първи път, Саманта изпитваше почти непреодолимо желание да го докосва. Сега, плъзгайки ръцете си по тялото му, усещаше изваяните мускули на корема му. Някои жени, гледайки културистите от телевизията и плажовете, си мислеха, че са много мускулести, но Саманта не беше от тях. Когато живееше в Санта Фе, по време на часовете по аеробика, мъжете от съседния салон по бодибилдинг така я впечатляваха, че тя загубваше ритъма на упражненията. Една вечер един от тях, Тим, който участваше в състезания по културизъм, направи клек с петстотин фута. Когато свърши, целият клас по аеробика избухна в смях, защото тя толкова се бе захласнала по Тим, че бе забравила да води упражненията. Объркана, тя отново се зае с жените.

Сега докосваше един от тези мускулести мъже, едно от тези полубожества, който изглеждаше сякаш можеше да повдигне цяла сграда.

— С колко клякаш, Майк? — попита тя.

— Шестстотин и петдесет — отвърна той, без да може да разбере защо му задава такъв въпрос. Приятелите му, особено тези в колежа, се държаха, сякаш не забелязват силата на Майк. За тях бе важно, че Майк има и ум освен мускули.

— А легнал на пейка? — ръцете й бягаха по тялото му от гърдите към гърба му, огромния му мускулест гръб.

Майк не помръдваше от стената, нито пък се опитваше да я докосне, тъй като не искаше да я плаши. Ако се нуждаеше от подчинението му, за да си позволи да го докосне, то той щеше да остане в тази поза дори ако това можеше да го убие.

— Четиристотин и петдесет — отвърна той.

Ризата му бе стара, мека, дупките за копчетата се бяха разширили и когато тя ги докоснеше, те се разкопчаваха. Ръцете й се спуснаха надолу към корема му, здравия му, мускулест корем.

— А изправен? — прошепна тя, имайки предвид, когато трениращият вдига щангата от земята до кръста.

— Седемстотин. Силата има общо със здравината на костите, а костите на моето семейство са много здрави. Сам, ако искаш да…

Тя продължаваше да го гали. От колко време не бе докосвала истински мъж? Сигурно никога досега не бе изпитвала такова желание да докосва някой мъж, както имаше желание да гали Майк. Още от първия ден, когато го срещна, когато видя черните му очи, когато усети устните му върху нейните.

— Искам да ти обясня.

— Добре, слушам те — гласът му бе гърлен, сякаш бе под някакво огромно напрежение, но все още държеше ръцете си над главата си, далеч от нея. Ако някой ги видеше, сигурно щеше да си помисли, че тя го е заплашила с оръжие.

— Причината е в мен, не у теб. Не можеш да го разбереш, нали? Отначало ме уплаши — ръцете й бяха на кръста му, движеха се по мускулестото му тяло, което нямаше и капка сланина. — Е, може би не точно уплашена, но не желаех да имам нищо общо с друг мъж.

— Ти ми показа това пределно ясно. Сам, ако искаш да ми кажеш това, което имаш да ми казваш, казвай. Не знам още колко ще мога да издържа в това положение.

— Не искам да разруша всичко, което има помежду ни — ръцете й се плъзнаха към раменете му. В следващата минута й се прииска да махне ризата му. Кожата му бе толкова хубава, толкова топла, мека, излъчваше сила, кожа, която обвиваше огромни, здрави мускули. Прииска й се да докосне тази кожа с устни, да усети вкуса й. Дали бе солена от потта от танца?

— Какво има помежду ни? — гласът му бе пресипнал, напрегнат и той затвори очи за миг. През целия си живот не бе имал проблеми да притежава момичетата, които му харесваха, но жената, която най-много желаеше, изглеждаше абсолютно невъзможно да спечели. Тя го караше да си мисли неща, като да я закара на някой, безлюден път и да я насили, но знаеше, че след това няма да може да се понася цял живот, но много по-важно бе, че тя нямаше да го понася.

— Цялата сладост на отношенията ни — каза тя. — Топлотата, разговорите, приятелството. Смеем се заедно. Излизаме заедно…

Майк рязко свали ръцете си от стената и ги сложи, на раменете й. Потърси очите й.

— И мислиш, че всичко това ще свърши, след като спим заедно?

Харесваше й, когато беше неподвижен и й позволяваше да го гали, но не бе чак толкова пияна, че да забрави истината.

— Майк, ако легнеш с мен, всичко ще свърши — каза тя с отвращение. — Аз съм много зле в секса.

Майк замръзна за миг, тъй като не разбра какво му бе казала току-що, но после лицето му се разведри.

— Басирам се, че е така — каза той меко, после погали ръката й. — Много жалко, че не са направили софтуер с учебник за секса. Тогава би могла да научиш правилните движения и позите — за първи път от началото на седмицата се чувстваше добре, понеже бе разбрал какъв е проблемът й. Но най-важното бе, че знаеше как да се справи с него. Никога през живота си, години наред, прекарани в работа над математически задачи, не бе желал толкова много да разреши проблема, както в момента.

Насочи се към улицата и вдигна ръка.

Саманта се изкикоти.

— Знаеш ли, Майк, това е чудесна идея. Кого можем да накараме да напише такава програма?

Когато таксито спря, Майк й отвори вратата.

— Аз може би имам някои идеи, които могат да се използват в програмата.

— Наистина ли? Какви книги си чел?

— Измислил съм свои собствени пози — каза той ведро. — Мои собствени пози, мои движения, дори мои собствени чувства. Не съм чел и една книга за секс в живота си.

Саманта седна далеч от него.

— А аз съм. Чела съм много книги за това.

— О, така ли? И кой ти каза да четеш?

— Ричард. Каза ми, че могат да ми помогнат — тя се обърна и го погледна в сумрака на уличната светлина, но лицето му не се виждаше. Той гледаше пред себе си, сякаш не желаеше да я гледа. — Разбираш ли сега?

— Да — каза той меко. — Сега разбрах всичко.

Той не каза нищо повече по пътя до къщата и с всеки изминат метър Саманта все повече и повече се потискаше. Не трябваше да му казва. Какво означаваше всичко това? Че е по-добре да оставиш хората да те мислят за глупак, отколкото да си отвориш устата и да разсееш всички съмнения. Е, тя се престраши и каза на Майк за сексуалния си живот. Той й каза, че само се прави на отворена и наистина беше така. Тя можеше да се облече като нощна птичка, но не знаеше как да се държи като такава.

Когато наближиха къщата, тя вече мислеше какво ще му каже и как ще се изнесе на другата сутрин, освен ако той не искаше тя да си тръгне още тази нощ. Щеше да му каже, че съжалява, че му е струвала толкова скъпо във време, пари и нерви.

Майк спокойно плати на шофьора, отключи вратата, пусна я пред себе си и заключи.

— Майк — започна тя, готова да изрецитира кратката си реч, но той не й даде възможност, тъй като започна да я дебне. „Дебнене“ — така можеха да се определят потайните му, хищни движения, с които се приближаваше към нея.

— Майк, добре ли си?

— През цялото време си мислех, че не харесваш мъжете. Имаше моменти, когато си мислех, че аз съм проблемът, че съм объркал нещо, но ти никога не ме отблъскваше, когато те докосвах, освен ако не пожелаех нещо повече.

— Разбира се — тя отстъпваше назад към всекидневната. — Майк, плашиш ме, когато ме гледаш така.

— Така е, по дяволите. Не съм сигурен дали има нещо, което може да те уплаши. Ти не се страхуваш от мен, поне не в общоприетия смисъл — той присви очи. — Страх те е, че мъжете няма да те харесат.

Саманта усети как се изчерви цялата от главата до петите. Може би в червената рокля нямаше да си проличи толкова много.

— Ти си много глупав мъж — каза тя, стараейки се да прозвучи спокойно, да не си личи, че е нервна, — защото те отхвърлих, ти реши да си играеш на психолог и стигна до извода, че ме е страх, че мъжете не ме харесват. Ха!

— Ти не отблъскваш само мен. Ти отблъскваш всички мъже.

— Значи искам да съм сигурна… — спря да говори, защото се опря на източната стена на всекидневната.

Майк стоеше много близо до нея и не й позволяваше да се измъкне. Наведе се към нея.

— Защо се разведе със съпруга си?

— Това едва ли е твоя работа — когато тя се опита да си тръгне, той сложи ръцете си около нея.

— Защо, Сам?

— Не е…

— Може би не е моя работа, но така или иначе ще ми кажеш.

— Несъвместимост — отвърна тя бързо, избягвайки очите му.

— Не си добър лъжец.

— Не съм като теб. Ти можеш да лъжеш…

— Защо, Сам?

— Той…

— Какво той?

— Той имаше друга жена! — отвърна рязко тя.

— Значи е бил глупак — каза меко Майк. — Защо ще търси друга жена, когато е можел да има теб?

Тя отвърна поглед, но в очите й имаше благодарност.

— Казах ти каквото искаше, сега си мръдни ръцете.

— Да, ще си мръдна ръцете — отвърна той, сграбчи я и започна да я целува. Тя се опитваше да се отдръпне, използвайки всичката си сила, но той я държеше здраво. — Какво се случи, Сам?

— Остави ме сама, моля те — прошепна тя, без да го гледа.

— Обърна се към него през нощта, но той нямаше желание да прави каквото и да е? — докато той говореше, тя се бореше с него. — Копеле. Бил е изстискан от някоя друга, нали?

Тя спря да се бори и се втренчи в него.

— Да, да, да. Това ли искаше да чуеш? Той спеше с нея два пъти на ден, но мен не ме докосваше. Мен несексуалната. Аз бях готвачката, чистачката, изкарвах прехраната, но не съм… — тя спря и той целуна. — Не, моля те, остави ме. Пусни ме.

— Защо да те пусна?

— Защото не желая…

— Не искаш да се любиш с мен? Разбира се, по дяволите. Ти ме желаеше от деня, в който се срещнахме, а се държеше сякаш ме мразиш. Аз не…

Той млъкна, когато ръцете му се плъзнаха по тялото й, по гърдите й, бедрата, раменете, врата й, между краката й. Саманта стоеше вкаменена, студена, без да помръдне, насилвайки се да не му отговори.

— Колко време ще издържиш така, Сам? А ако направя това? — наведе глава и целуна гърдите й. Не беше трудно да махне тънкия плат и захапа нежно зърното й. — Или пък това? — придвижвайки се надолу, галеше гърдите й с палеца си.

— Моля те… — прошепна тя със затворени очи, облегната на стената.

— Какво? Кажи ми какво искаш. Ще направя всичко, което пожелаеш.

— Тогава ме пусни.

— Всичко друго, но не и това — устните му се движеха по тялото й, до кръста, после пак към лицето й, докато ръката му, дългите му пръсти галеха корема й. — Моля те, Сам. Не се дръж така.

— Не мога.

Той я целуна по ухото. Едната му ръка галеше гърдите й, другата бедрата и бавно повдигаше полата й.

— Какво искаш? Кажи ми? Нежност? Сладост?

Той се отдръпна рязко и я погледна в лицето, затворените й очи, напрежението изписано на него, опитвайки се да се контролира, сякаш бе решила да удържи на всяка цена.

— Не — каза той. — Ти искаш това, което и аз. Сам нуждая се от теб.

При тези думи, той сграбчи полата й и я скъса, като едновременно с това успя да разкопчее панталоните си.

Когато усети ръцете му върху голото си тяло, цялата години наред сдържана страст за любов изплува на повърхността. Докато минута преди това тя стоеше замръзнала, сдържана, сега ръцете и устните й бяха навсякъде по тялото му, вкусвайки кожата му, целувайки го, смучейки го, дращейки го.

За миг той се изненада. Изненада се от огромния й глад, но след това впи устни в нейните, ръцете му я мачкаха, отговаряйки й със същата страст.

Саманта рязко спря да се движи, тъй като я завладя едно особено чувство. Погледна Майк, почти очаквайки да види Ричард, с неговия уморен, полузаспал поглед, такъв какъвто бе винаги, когато се любеха. Но Майк не беше бившият й съпруг, той беше Майк и на лицето му бе изписано желание и страст, и нужда, и внимание, внимание, което тя получаваше, както и даваше. Той чувстваше същото като нея. Усетил мислите й, той каза:

— Да, това съм аз, Майкъл Тагърт — грабна я за косата и дръпна главата й, за да впие устни в гърлото й. — И съм различен от него.

Когато я вдигна и я сложи на члена си, Саманта почти изплака, но обви крака около кръста му, ръце около раменете му и увисна, докато той влезе в нея, облягайки я на стената. Един след друг следваха силни удари. Тя се държеше за него, ноктите й се впиваха в гърба му, устните й смучеха всяка част от тялото му, която й попаднеше.

Когато той свърши и влезе силно за последен път, преди да се отпусне в нея, с глава на гърдите й, тя едва не изкрещя от отвращение, но се сдържа и се сгуши в него.

Майк се отдръпна, сякаш търсеше отговор.

— Съжалявам, скъпа, желаех те толкова много. Следващият път е твой.

Въпреки че нямаше абсолютно никаква представа за какво говори, й хареса, когато той събу панталоните си и я занесе в спалнята и я сложи на леглото. Приятно бе, когато я съблече и целуна гърдите й. Съблече ризата си и я прегърна. Гледаше я, сякаш очакваше нещо от нея.

Накрая отвратена, защото не разбираше какво иска, тя каза:

— Майкъл, не знам какво да правя. Не знам как?

— Скъпа, не съществува как. Няма правилно или неправилно, освен ако не накараш партньора си да се чувства зле.

— Не желая да те огорча. Искам…

Много нежно той целуна гърдите й.

— Харесва ли ти?

— Да, да, страшно много.

— Кажи ми, ако правя нещо, което не ти харесва.

Целуваше я по цялото тяло, галеше я по бедрата, но все още сякаш искаше от нея нещо, което не знаеше.

— Но на мен всичко това ми харесва — каза тя.

Майк я погледна невярващо.

— Страхуваш се да не направиш нещо, което няма да ми хареса? — скептицизмът прозираше в гласа му. — Добре, опитай. Започни да ме докосваш, да ме целуваш. Можеш да правиш всичко, което пожелаеш. Аз съм твой.

Всяка друга жена би се изсмяла на тези думи, но не и Саманта. Години наред Ричард й казваше: „Не, не тук. Мъжете не обичат да бъдат пипани тук.“ Или „Не е това начинът, по който можеш да докосваш един мъж. Повечето жени на твоята възраст умеят да го правят. Ти защо не можеш?“ Всички тези неща я караха да се тревожи. Бившият й съпруг я бе направил стеснителна и несигурна, тъй като години наред се бе опитвала да запомни правилата му.

— Аз… аз бих желала да те докосна — когато Майк лежеше мълчаливо и я гледаше, тя попита. — Така добре ли е?

Той я целуна нежно.

— Ако хората се съмняват, че има рай, трябва да знаят, че той е в тази стая. Аз съм твой, мила.

Държейки ръката й той се изпъна в леглото, но Саманта не смееше да го погледне. Беше легнал по гръб и… всичко бе твърде интимно, а освен това я гледаше. Сякаш прочел мислите й, той се обърна, за да може тя спокойно да го гледа.

Тя колебливо прокара ръка по рамото му. В стаята светеше само една нощна лампа и караше кафявата кожа на Майк да блести. Той се бе обърнал и тя можеше да го гледа колкото сърце й дава, да го гледа и докосва, целия, гол, мускулест.

Той беше най-добре сложеният мъж, който тя можеше да си представи. Беше и кинозвезда, и мъжът от рекламите за бельо, и мъжът от гимнастическия салон, и строителят в червена тениска, който свиркаше след нея, а тя се преструваше, че не чува. Беше и мъжът в двуредовия костюм, чийто ум бе толкова секси, колкото и тялото му, беше и мързеливото, нагло седемнадесетгодишно момче, чиито мускули изпъкваха изпод дрехите му, беше и звезда от родеото, беше и мъжът с меките бузи и стъклени очи, който държеше нежно децата си. Той беше всичко това.

Движеше ръцете си по тялото му, докато той лежеше неподвижно, толкова неподвижно, че би могла да каже, че е заспал. Започна да го целува по гърба. Целуваше го целият от тила до петите. Разтвори краката му и започна да го гали с косата си. Легна върху му и притисна гърдите си върху голото му тяло.

В един миг тя престана да мисли дали му доставя удоволствие или не и започна да мисли само за себе си. Когато видя меката кожа там, където се събираха краката му, неокосмена, примамлива малка пътечка, която бе видяла в огледалото, когато веднъж се отдръпна от нея, пожела да я целуне. Така и направи — целуна я, изсмука я, прокара езика си по нея, докато Майкъл лежеше абсолютно неподвижен.

Малко по-късно Саманта лежеше до него, цялото й тяло вибрираше, дишането й бе учестено. Желаеше го, желаеше да е в нея, но се страхуваше да му го каже. Веднъж, когато току-що омъжена, тя помоли съпруга си: „Можем ли да го направим още веднъж?“, той се вбеси, казвайки й, че тя намеква, че е лош любовник. „Наистина нищо не знаеш. Мъжете не могат веднага. Това е физически невъзможно.“

Сега бе плаха с Майкъл, понеже не желаеше да го обиди или разгневи.

— Майкъл — каза тя меко, но й бе трудно да си контролира гласа. — Чудех се, дали можем, вероятно, да го направим отново… ако ти можеш…

С яростта на морска буря Майк скочи отгоре й, с ръце върху бедрата й, пръстите му се забиваха в мускулите и кожата й и влезе в нея толкова силно, тя помисли, че някои от зъбите й ще изпадат. Видя зведички. Майк спря веднага, надвиснал над нея, сякаш се страхуваше, че я е убил.

— Сам, скъпа, добре ли си? Нараних ли те?

Тя премигна от учудване.

— Господи, Майкъл, помислих си, че може и да си го направил.

— Дяволче — каза той, като легна по гръб и я придърпа върху себе си.

В учебниците, които бе чела, имаше различни пози, но обикновената поза бе единственият й опит. Сега, седнала върху Майк, тя го погледна въпросително: „Какво да правя?“

Майк сложи ръце на тила си и я погледна: „Ти го измисли.“

Саманта го направи.

* * *

Лежеше неподвижно до Майк, потна, отпусната. Усмихна се замечтано.

— Какво беше това?

Когато й отговори, имаше малко самодоволство в гласа му.

— Сам, миличко, ти току-що изпита това, което обикновено се нарича оргазъм. Хареса ли ти?

Тя се изкиска.

— Майк, ако знаех, че си способен да ме накараш да изпитам това в деня, когато те срещнах, щях да те хвана за врата, да те натикам в къщата и да те обладая на пода във фоайето.

— Тогава щяхме да сме в абсолютен синхрон, защото точно това си мислех и аз за теб.

— О-о, но дали щеше да ме уважаваш сутринта?

— Щом заговорихме за това, имаме две възможности. Или да се сгушим един в друг и да поспим, и второ, да напълним ваната с гореща вода, да сложим в нея някои от твоите благовония, да се изкъпем добре, да излезем, да се изсушим, да се върнем тук и аз мога да ти предам първия урок по орален секс.

Саманта отвори леко очи и се прозя.

— Ужасно съм изморена, Майк. Може би трябва да поспим — лицето му помръкна и той заприлича на момче, на което току-що са казали, че няма да му разрешат да отиде на цирк. Прозявайки се отново, тя се изпъна. — От друга страна, бих се изкъпала.

Той я занесе в банята преди да успее да каже нещо друго.