Джуд Деверо
Сладък лъжец (12)

ГЛАВА 11

След около час и половина Саманта влезе в къщата побесняла. Имаше достатъчно време да размишлява за постъпката му и бе затвърдила решението си да напусне Ню Йорк колкото може по-скоро. Утре сутринта ще отиде с него да види стария гангстер и рано сутринта в четвъртък ще хване самолет за друг град.

Когато наближаваше къщата, следвана от Рейни, мислеше единствено какво ще каже на Майк. Спря се на вратата, благодари учтиво на Рейни, дори му подаде ръка за довиждане. Той се наведе и нежно и сладко я целуна. При други обстоятелства Саманта щеше да се трогне от вниманието и учтивостта му, но сега единствената й мисъл бе да намери Майк и да му каже какъв лъжлив, подъл и мръсен тип е.

Когато Рейни си тръгна, тя отключи и влезе, стиснала юмруци, приготвяйки се за скандала. Бе премислила как ще му каже никога повече да не прави подобно нещо, нито че тя ще му даде възможност, тъй като напуска града след два дни. Просто искаше да му каже колко детска е постъпката му.

Къщата бе тиха, твърде тиха. А Майк не бе човек, който пази тишина. Отиде в градината, после в библиотеката, където той седеше при старата си пишеща машина, после в кухнята. Надниквайки в хола, се намръщи, тъй като не предполагаше, че той може да не е вкъщи.

Точно когато тръгна да излиза, й се стори, че чу някакъв шум. Върна се, обходи стаята и видя Майк заспал на дивана.

— Майкъл Тагърт — започна тя. — Искам да ти кажа, че… — спря, защото разбра, че той спи. Имаше нещо странно в начина, по който се бе изтегнал на дивана — бе без риза и обувки, но с панталоните, които бяха изцапани от тревата.

— Майк — каза тя и се приближи, но той не реагира. Пристъпи към него и настъпи ризата му. По навик я вдигна и видя кръв. По яката и дясното рамо имаше тъмни, засъхнали петна от кръв.

Остави ризата на облегалката и се наведе над него.

— Майк — прошепна. Когато той не реагира, докосна голото му рамо, но той пак не помръдна. На масата до дивана имаше кафяво шише с лекарство. Взе го и след като прочете етикета, разбра, че е обезболяващо.

Хвана го за челюстта и обърна главата му към себе си. Видя на дясната му страна голяма превръзка. Стъписана, учудена, дори малко уплашена, тя се отпусна тежко на пода и въздъхна.

— О, Майк, какво, по дяволите, си направил? — мислеше си, че докато я е преследвал, се е блъснал в някой от парапетите в парка.

Той се размърда и ръката му падна от дивана. Опита се да я сложи на гърдите му, но диванът бе твърде тесен за него. Дали има нещо по-трогателно от един мъж, който е абсолютно безпомощен, зачуди се. Без да се замисля какво прави, докосна лицето му, прокара пръсти по твърдата му набола брада и почувства неконтролируема нужда да легне и се сгуши в него. Той бе заспал дълбоко под действието на лекарствата и никога нямаше да научи какво е направила. И поне за миг щеше да преживее чудесното усещане да докосне друго човешко същество.

Когато се размърда отново, той щеше да падне от дивана и Саманта го подпря. Ако тя мръднеше, той щеше да падне на пода, а ако не мръднеше, две трети от тялото й след двадесет секунди щяха да изтръпнат.

— Майк — каза тя, после повтори по-силно. — Майк.

Опита се да го бутне обратно, но двестафунтовото тяло на спящия мускулест мъж бе много по-тежко, отколкото можеше да вдигне.

— Майк — изкрещя тя, бутайки го с все сила.

Той отвори леко очи, видя я и се усмихна.

— Сами — каза замечтано, докосвайки с ръка къдриците й. — Добре ли си?

Не й даде възможност да отговори, защото заспа отново, като половината му тяло извън дивана бе опряна на нея.

— Майкъл Тагърт — изкрещя тя. — Ще ме смажеш!

Той неохотно отвори очи и примига насреща й.

— Ще ме смажеш — повтори тя.

Със сънена усмивка той я притегли върху себе си и отново заспа.

За известно време тя остана да лежи върху него, бузата й опряна в голите му гърди. От колко години не бе прегръщана от друго човешко същество? Няколко месеца след като се омъжи, съпругът й имаше желание да я люби, но то не трая много дълго. След четири месеца женитба те биха могли се нарекат съквартиранти, ако се съдеше по физическия контакт помежду им.

Сега тя сигурно би била доволна да лежи върху Майк вечно, ако ръцете му не я опипваха. Явно не бе толкова дълбоко заспал.

Ръгна го с лакът в ребрата.

Той се събуди, стенейки и намръщен, но когато я видя върху себе си, на лицето му се изписа радост.

— О, Сами — каза той, хващайки я за главата, за да я накара да го целуне.

Саманта извърна глава, за да избегне целувката, и пак го ръгна в ребрата. Когато той извика от болка, тя скочи от него. Майк се пресегна да я хване, не успя и падна на мода с такъв трясък, че къщата потрепери. Примига срещу нея в наркотично смущение.

— Майкъл — каза тя нежно, стараейки се гласът й да не издава желанието да остане с него, да продължи да го докосва. — Мисля, че трябва да легнеш в спалнята. Този диван е твърде малък за теб.

Той се отпусна на килима и затвори очи.

— Майкъл — каза тя отново. — Трябва да станеш.

Когато той не помръдна, тя понечи да тръгне, но той я хвана за глезена.

— Помогни ми да стана — каза някак слабо и отпаднало.

Бе й ясно, че не се нуждае от помощта й, но също така знаеше, че не може да го остави да прекара нощта на пода. Може да я бе шпионирал днес, но сигурно бе имал причини за това. Може да е мислил, че този негов братовчед може да й причини зло. Както й бе казвал хиляди пъти, от него се искаше да се грижи за нея, и може би да я следи в парка, е означавало да се грижи за нея.

Застана на колене, прехвърли ръката му през рамото си, после се опита да му помогне да стане. Отне й доста време, докато го изправи на крака и още повече да го заведе по стълбите до спалнята му.

Обърна се, докато той се съблече и легне. Но в стаята имаше огледало и видя случайно, че той носеше сини памучни слипове. Видя също извивката на бедрото към задните му части, както и че по краката му нямаше и един косъм.

Той затвори очи още щом главата му докосна възглавницата. Саманта не можеше да сдържа възбудата си, докато го завиваше.

— Не си тръгвай — прошепна той, когато тя понечи да излезе.

— Трябва да поспиш. Тези хапчета са много силни.

Той се усмихна, но не отвори очи.

— Хареса ли ти днешната разходка? — въпросът му прозвуча, сякаш я питаше за настроението й и как е прекарала следобеда. Но тонът му не можеше да я излъже.

— Изкарахме чудесно. Рейни е най-чаровният, най-прекрасният мъж, когото съм срещала. Съгласих се да му родя дете.

Майк отвори очи, погледна я ужасено за миг и се отпусна на възглавницата.

— Ти си жестока жена. Ела, седни до мен и ми разкажи някоя приказка.

Знаеше, че трябва да стои далеч от него. Все пак си заминаваше и това бе въпрос на часове. Затова не бе добре да се обвързва повече с него. От друга страна, той си бе разбил главата заради обърканите му разбирания за кавалерство.

Седна внимателно на ръба на леглото, колкото може по-далеч от топлото му отпуснато, голо тяло.

— Каква приказка искаш да ти разкажа?

Той не отвори очи.

— Разкажи ми една от твоите истории за омразата ти към жените и особено за неприязънта ти към женитбата.

Тя премига няколко пъти, после се разсмя и веднага започна да говори.

— Четох една книга, в която се поддържаше теорията, че основната причина за разводите в Америка е домакинската работа. Съпругите трябва да работят по цял ден, после се прибират и вършат цялата домакинска работа сами, без никаква помощ от страна на мъжете им. След дългогодишни изследвания авторът твърди, че съвременните жени се омъжват, раждат две или три деца и се развеждат. Съпрузите са изпълнили предназначението си и вече не са им нужни, така че жените ги разкарват. Както гонят търтеите от пчелното семейство, предполагам.

— Не желая да говоря за неща, които те отвращават, но какво ще кажеш за секса? Готови ли са жените да изкарат без секс остатъка от живота си?

— Не съм казала, че жените са се обрекли на безбрачие, а освен това какво означава секс между съпрузи? Той прехвърля нощницата през главата ти и свършва за около четири минути.

При тези думи Майк отвори очи, погледна я и се разсмя. Смя се толкова дълго, че Саманта стана, но той я хвана и я придърпа да седне. Тя седна сковано.

— Доволна съм, че те развеселих толкова много — гласът й бе пълен със сарказъм.

— Наистина — каза той. — Развесели ме страшно много, но мисля, че започвам да те разбирам.

Тя се опита да издърпа ръката си, но той я държеше здраво.

— Ти трябва да спиш, а аз да си приготвя багажа.

— Защо? — прошепна той.

— Тръгвам си от този град. След като се срещнем с Барет, съм свободна, спомняш ли си? Няма да се отречеш от думите си? Ще ми дадеш парите, нали?

Той отвори очи.

— Да, ще ти освободя парите, ако ме заведеш при Барет. Но Сам, къде ще отидеш? Имаш ли някой, който да се грижи за теб?

Тя издърпа ръката си.

— Нямам никакви роднини, ако това имаш предвид. Страхувам се, че не съм благословена като теб да имам роднини навсякъде. Аз…

— Проклятие — каза той. — Роднините са проклятие. Винаги те шпионират. Винаги…

Тя стана и го погледна яростно.

— Нямаш представа какво говориш! Ти получаваш всичко наготово. Нахълтваш в магазин като Saks и очакваш твоята братовчедка да спре да работи, за да ти помогне. Братовчед ти Рейни дойде, за да се увери, че не съм златотърсач и че няма да те ограбя. Твоето семейство се грижи за теб и аз бих дала всичко на света, за да имам… — спря, усетила, че се разкрива твърде много.

— Какво да имаш Сам? — попита той нежно.

— Спри да ме наричаш Сам — тросна му се тя, избягвайки отговора. — Сега заспивай. Утре ще посетим твоя гангстер — тя тръгна да излиза.

— За какво си говорихте с братовчед ми?

„За теб“, едва не се изпусна.

— О, нормално. За живота, любовта и всякакви подобни неща.

— Какво ти каза за мен? — гласът му бе слаб. Заспиваше.

— Каза, че Тагърт сте доста бедни, но сте много плодовити и се размножавате много.

Майк се усмихна сънено със затвори очи.

— Прав е за плодовитостта. Мога да ти направя безплатни демонстрации, когато пожелаеш.

Саманта се опита да сдържи усмивката, но не успя.

— Заспивай — каза му и излезе.