Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Petals on the River, 1997 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Диляна Радинска, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 130гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване и корекция
- Xesiona(2009)
- Сканиране
- ?
- Сканиране
- bobych(2008)
- Допълнителна корекция
- Еми(2013)
Издание:
Катлийн Удиуиз. Като цвят по течението
ИК „Ирис“
Редактор: Правда Панова
Коректор: Виолета Иванова
История
- —Добавяне
- —Добавяне на анотация (пратена от tsocheto)
- —Корекция от Еми
Глава петнадесета
Когато стигнаха дома му, Гейдж грабна невестата си на ръце и като остави мъжете да помогнат на Мери Маргарет при слизането от каруцата, избърза напред и тичешком изкачи стълбите. В мъчително краткия миг преди гостите да ги настигнат, той притисна Шимейн към себе си и я целуна с цялата страст, която бе стаявал още от нощта на празненството в града. Устните му настървено се впиха в нейните и ги принудиха да му отвърнат с не по-малка пламенност. Тогава по верандата се чуха стъпки и гласът на Рамзи, който едва ли не изкрещя колко е прелестна вечерта — несъмнено, за да предупреди младоженците за пристигането на останалите. Гейдж и Шимейн светкавично се откъснаха един от друг и разтвориха вратата, за да ги посрещнат. След нов порой от благопожелания и множество подаръци, измайсторени от мъжете, гостите най-после се пръснаха в различни посоки и оставиха двамата младоженци съвсем сами.
— Ела тук, съпруго — предрезгавяло прошепна Гейдж и отново придърпа невестата си в своите обятия. Като внимаваше да не докосва раната й, която все още не бе напълно заздравяла, той я обгърна с ръка през кръста и я притисна плътно към мускулестото си тяло. Погледът му се взря жадно в омагьосващото й лице, окъпано в меката светлина на фенера. После Гейдж бавно сведе глава и впи устни в нейните в дълга, страстна целувка — предизвикателна и в същото време изумително нежна. Първоначалното смущение на Шимейн бързо се изпари и тя му отвърна с неподозирана за самата нея жар, забравила всякаква сдържаност. Езикът й смело потърси неговия, а когато пръстите му обходиха дръзко хълбоците й, тя се притисна с копнеж към него, усещайки как гърдите й тръпнат при допира на здравата му гръд.
Накрая Гейдж вдигна глава и впери премрежен поглед в изящните й черти.
— Имаш ли въобще представа колко често съм копнял да те взема в прегръдките си и да те целувам, докато не започнеш да ме молиш да спра? Пожелах те още в онази първа вечер, когато те видях до масата в кухнята, изкъпана и облечена в чисти дрехи. Още тогава осъзнах, че няма да издържа цели седем години, без да те имам. От тогава насетне просто изчаквах да видя дали има някакъв, макар и съвсем мъничък шанс да приемеш предложението ми за брак.
— Искате ли да узнаете една тайна, господин Торнтън? — прошепна Шимейн със срамежлива усмивка. — Струва ми се, че мигът, в който престъпихте прага на къщата в същата онази вечер и съблякохте мократа си риза, бе мигът, в който Морис дьо Мерсер започна да потъва в забрава.
Гейдж рязко вдигна глава, смаян от думите й.
— Наистина ли?
— В случай, че никой не ви го е казвал, сър, вие сте изключително красив мъж, който изглежда достатъчно съблазнително дори с дрехи — меко промълви тя.
— Което ми напомня, че в момента ти водиш по точки.
Сега бе ред на Шимейн да вдигне объркано очи към него.
— Как така, сър?
— Все още не съм те виждал напълно съблечена и горя от нетърпение да го сторя, мадам.
— О, но когато уби змията, аз бях съвсем гола под кърпата — възпротиви се тя.
— Забелязах — увери я Гейдж с усмивка. — Вярно, че кърпата не беше толкова мокра, колкото ми се искаше, но все пак за мен бе повече от приятно да се полюбувам на това… — Той прокара лекичко пръст по зърното на едната й гърда, за да покаже на какво точно се е любувал, и нежният му допир я изпълни с неописуема наслада. — Истина е, че исках да те любя и тогава, и много пъти след това.
Шимейн си спомни желанието, което бе съзряла в погледа му през онази нощ. Спомни си и как още след първия урок по стрелба всяко случайно докосване до него бе карало цялото й тяло да трепери в безумен копнеж.
— Радвам се, че не можеш да четеш мисли.
— Защо, сладка моя?
— Щеше да останеш шокиран от онова, което ставаше в съзнанието ми.
— О, в такъв случай и аз се радвам, че вие не можете, мадам, защото бихте ме сметнала за похотлив развратник.
Шимейн се засмя и сгуши глава на гърдите му.
— Гладен ли си? Хана е надминала себе си при приготвянето на храната за първата ни брачна нощ.
— Гладен съм за теб, жено. — Той плъзна ръце надолу по гърба й и я притисна силно към слабините си, за да я накара да почувства пламтящата му жажда. — Изгарям от желание да те имам и ми се ще да консумираме брака си до час. Едва ли бих понесъл да чакам повече.
По тялото й пробягна възбуден трепет.
— Уших си нова нощница специално за тази нощ. Ще ми позволиш ли да я облека?
— Побързай — подкани я меко Гейдж.
— Ще побързам — обеща тя и се надигна на пръсти, за да срещне огнените му устни, които отново я възпламениха с трескава целувка. Накрая се отдръпна със замаяна въздишка и побягна към спалнята. На вратата обаче се спря и се обърна с усмивка. — Нали ще дойдеш, щом те повикам?
Изпълненото му с копнеж изражение бе повече от достатъчно като отговор, но за да не остави у нея и капка съмнение, той отвърна:
— Да, мадам. Само ако земята под краката ми се разтвори и ме погълне, може да ме спре да се отзова на повика ви.
Шимейн влезе в спалнята, като остави вратата леко открехната, и остана изумена от вида й. От двете страни на леглото горяха свещи, а завивката бе отгърната подканящо и под нея се виждаха снежнобели чаршафи, поръбени с ирландска дантела — без съмнение подарък от една добре позната вдовица. Новата нощница лежеше грижливо сгъната в единия край на леглото и когато я разгъна, Шимейн не можа да сдържи изненаданото си възклицание, защото деколтето и ръкавите й бяха украсени със същата фино изплетена дантела.
— О, Мери Маргарет — промълви тя, изпълнена с признателност и възхищение. — Колко е красиво!
Гейдж дочу тихия й глас и пристъпи към вратата.
— Шимейн? Добре ли си?
— Да, съпруже — увери го през смях Шимейн. — Просто се възхищавах от дантелата, която Мери Маргарет е изплела, за да украси чаршафите и нощницата. Но, моля те, не влизай още. След миг ще видиш всичко.
Гейдж закрачи напрегнато напред-назад из салона. Чакането обаче го изнервяше, затова той реши да се подготви за предстоящата среща с невестата си и започна да се съблича. Първо свали смокинга и жилетката, сетне махна вратовръзката и разхлаби вървите на ризата си. Повече от това не смееше да стори, защото се боеше да не стресне Шимейн, ако се появи в спалнята полугол. Продължи да обикаля из стаята и когато стигна до един отдавна неотварян шкаф, се сети, че вътре трябва да има бутилка Мадейра, оставена преди много време. Откри я зад няколко други прашни бутилки, счупи восъчния печат на тапата и наля няколко капки в една чаша, за да опита вкуса й. Виното беше чудесно и напълно подходящо за младата му невеста.
Най-после Шимейн го повика от спалнята.
— Вече можеш да влезеш, Гейдж.
— Да, любов моя… идвам веднага — отговори Гейдж и припряно измъкна от скрина две тежки кристални чаши, които някога Виктория бе купила с надеждата постепенно да събере пълен комплект. Той сипа на дъното им малко от тъмната течност, бутна вратата на спалнята с рамо и ги внесе вътре. На прага обаче се спря, за да се полюбува на прекрасната си съпруга. Шимейн седеше в леглото, опряла гръб на една от обшитите с дантела възглавници. В тънката си като паяжина нощница, украсена с фино набрана дантела, тя беше изумително красиво въплъщение на онова, което всеки младоженец мечтае да види в първата си брачна нощ.
Гейдж си припомни как отчаяно бе копнял да я притежава, особено след като Шимейн вече беше приела да се омъжи за него. Но въпреки мъчителните часове на разкъсващо желание, прекарани в близост до нея, той се бе въздържал да задоволи страстта си. Не искаше да отнема целомъдрието й, докато тя е все още негова слугиня. Не искаше Шимейн да се чувства задължена да се поддаде на волята му. Сега, докато погледът му галеше всяка съвършена извивка на тялото й, Гейдж се радваше, че не е избързал. Настоящият момент си струваше цялото безкрайно очакване. Сега тя бе неговата невеста, неговата прекрасна, обична невеста. И тази нощ щеше да остане завинаги в паметта и на двама им като нощта, в която са се слели в едно цяло като съпруг и съпруга.
— Това е сватбеният ни подарък от Мери Маргарет — обясни Шимейн, като посочи дантеленото спално бельо. — Изплела е дантелата на ръка.
Гейдж се доближи до леглото, долепи тържествено устни до една от чашите и й я подаде. Докато Шимейн опитваше предпазливо вкуса на виното, той прокара с възхита ръка по изящната дантела и си спомни как сутринта, преди да тръгнат за Уилямсбърг, Мери Маргарет припряно го бе прогонила от собствените му покои, и как преди малко със загадъчна усмивка се бе шмугнала в спалнята, докато Рамзи и останалите мъже подаряваха на младоженците красивите си, издялани от дърво подаръци.
— Тази дама е истинско съкровище, чиято цена не бих се осмелил да пресметна — усмихна се Гейдж.
Шимейн лекичко докосна с пръсти дантелата на яката си.
— Мери Маргарет е украсила и нощницата ми.
Гейдж сведе очи с усмивка, остави чашата си настрана, приседна на леглото и взе една свещ, за да разгледа отблизо фината дантела.
— Много е красива — промълви той, но онова, което подмамваше погледа му неустоимо надолу, бе не изящната плетка, а съблазнителната, заоблена гръд на невестата му. На светлината от свещта прозрачната дреха изглеждаше като тънка пелена от мъгла над заоблените снежнобели хълмове на гърдите й, увенчани с тъмнорозови зърна. Спомни си тънката, източена снага на Виктория, която като изключим месеците, в които бе кърмила Андрю — изпитваше смущение от малките си гърди, нищо че съпругът й винаги я бе смятал за олицетворение на женствеността. Ето че сега пред изпълнените му с възхита очи стоеше един съвършен образец на женска фигура, който караше цялото му тяло да тръпне в очакване.
Шимейн имаше чувството, че горещият му поглед я задушава, но остана неподвижна и притихнала, докато той съзерцаваше полуголите й гърди и дългата, тежка плитка, в която бе втъкнала бяла панделка. Гъстите черни мигли скриваха красивите му очи и не й позволяваха да надникне в блестящите им глъбини. Колкото и да се взираше в лицето му, тя не можеше да прочете какво я очаква. Не знаеше дали този непознат, за когото се бе омъжила, няма внезапно да се превърне в жесток звяр в своя стремеж да задоволи мъжкото си желание.
Гейдж улови пръстите й в своите, поднесе ги към устните си и ги целуна нежно, без да сваля поглед от плахо ококорените й очи. После изведнъж се усмихна и в тази усмивка имаше толкова топлота и обич, че пред Шимейн сякаш се разтвориха портите на рая. Стаеният в гърдите й дъх се отрони от устните й в блажена въздишка.
— Да, сладка моя, нощницата е красива — почти беззвучно прошепна той. — Но не е и наполовина толкова прекрасна, колкото жената, която я носи.
После остави свещта обратно на масата и сведе глава към лицето на младата си съпруга. Целувката беше опияняваща като тъмната мадейра, пламтящо сливане на устни и езици: единият — дързък и настойчив, другият — търсещ и любопитен. От гърдите на Шимейн се изтръгна тих стон, когато устните му се спуснаха надолу, прокарвайки огнена бразда по шията й, за да преминат по тънката дантелена яка над деколтето и най-сетне да стигнат до зърното на гърдата й. Дъхът й секна от внезапния мощен прилив на наслада. Горещата влага на устните му проникна през фината материя на нощницата и сякаш наелектризира цялото й същество. Замаяна, Шимейн отпусна глава на възглавницата с блажена въздишка. Имаше чувството, че няма да издържи, че ще се удави в това бездънно море от удоволствие.
— О, не спирай — прошепна умолително тя, когато Гейдж вдигна глава. Цялото й тяло трепереше. Погледът й потърси неговия с няма молба.
Кафявите му очи пламтяха.
— Почакай само миг, за да се съблека, любов моя — промълви той дрезгаво и погали с пръст твърдото зърно на гърдата й през влажната нощница. — Трябва да внимавам. Не искам да измамя очакванията ти и да ти отнема дори частица от удоволствието, което един мъж дължи на своята съпруга.
— О, сър, смея да твърдя, че вие не ме мамите — увери го Шимейн с натежал от възбуда глас. — Почувствай как тръпне сърцето ми. — Тя погали с пръсти опакото на дланта му, която се притисна към гръдта й, за да усети лудешкия ритъм на пулса й. — Виждаш ли как копнея да науча още от онова, което знаеш ти?
— Никога не съм имал по-любознателна ученичка — отвърна Гейдж, като обърна длан нагоре, преплете пръсти с нейните и вдигна ръката й към устните си за нова целувка. Сетне се изправи и погледът на Шимейн неволно се плъзна надолу. Но веднага се вдигна отново рязко нагоре, за да срещне засмените му очи. — Да, мадам, аз също копнея за вас.
Той заобиколи леглото и отиде до един стол до по-далечната стена на стаята, където се извърна леко, за да спести на Шимейн шока от гледката на възбудения си до пръсване член, и свали ризата си. После вдигна крак и издърпа единия крачол на тесните си панталони, докато невестата му следеше с жаден поглед играта на мускулите на хълбоците и бедрата му при усилието му да запази равновесие на един крак. След това Гейдж премести тежестта на тялото си върху другия си крак и скоро панталоните бяха в ръката му, оставяйки го чисто гол. При вида на онази част от тялото му Шимейн почувства как по лицето й плъзва гъста червенина. Неспособна да отмести поглед, тя седеше като вкаменена в леглото. Спомняше си предишните две нощи, в които бе съзерцавала голата му фигура, но се оказваше, че лунната светлина я е измамила, като й е внушила, че тялото му просто е изумително красиво. Красиво то несъмнено беше, но освен това беше и невероятно заплашително. Никога през живота си не бе виждала нищо по-страховито от това дръзко острие на страстта.
В този момент той се обърна и тръгна към нея, и Шимейн бързо отклони очи и се втренчи напрегнато в гардероба на отсрещната стена. Гейдж легна предпазливо до нея, като тактично покри слабините си с дантеления чаршаф. Сетне се намести до съпругата си и се облегна на таблата на леглото, като подпъхна възглавницата под гърба си. Тогава забеляза, че Шимейн трепери и улови ръката й в своята, а със свободната си ръка завъртя лицето й към себе си, за да се взре изучаващо в огромните й, изпълнени с колебание зелени очи.
— Страх ли те е, Шимейн?
— Малко — призна тя с едва доловим шепот.
— Няма от какво да се боиш, сладка моя — нежно каза Гейдж. — Всяка жена преминава през този кратък миг на болка, но той е нищо в сравнение с удоволствието, което получава в замяна на своята девственост. А аз ти обещавам, скъпа моя съпруго, че ти ще получиш цялата наслада, която съм способен да ти дам.
След като съпругът й изглеждаше тъй загрижен за страховете й, Шимейн не можеше да повярва, че би й сторил нещо лошо. Макар че усмивката, с която му отвърна, все още издаваше напрегнатост и неувереност, тя идваше от дълбините на сърцето й.
— Това бе само един кратък момент на паника, господин Торнтън.
— Да, госпожа Торнтън — отвърна Гейдж, омагьосан от топлия й, нежен поглед. — А сега, мадам, бих искал да вдигна тост за нашата сватба. — Той се пресегна през нея, взе чашата си и изчака Шимейн също да вдигне своята. После се усмихна, впил поглед в бездънните й зеници. — Нека бракът ни бъде всичко онова, което и двамата бихме желали да бъде, и нека, след като сме преживяли заедно дълги години, да можем да погледнем назад със спокойствие и задоволство, благословени от Бог с голямо и задружно семейство.
— Да бъде! — кимна тя, отново развеселена. Двамата сплетоха ръце и всеки отпи жадно от чашата на другия. Виното бе малко силно за вкуса на Шимейн и й се наложи да прочисти гърло, преди да изрече своята молитва. — И нека в края на живота си да можем да кажем, че сме се радвали на дълбока и силна любов, която ни е свързвала в нежно единство.
— Амин!
Двамата се засмяха и наведоха едновременно глави, за да отпият отново от чашите си. Но когато погледите им се срещнаха, веселието им се изпари, за да отстъпи място на далеч по-чувствени усещания. Гейдж пое чашата на Шимейн и я остави настрана, заедно със своята. Сетне обгърна с ръка раменете на съпругата си и я придърпа към себе си, за да я целуне. И това бе не просто целувка, а страстно сливане на устни, на дихания с аромат на мадейра, на две лудо туптящи сърца в едно. Най-после той вдигна глава и без да откъсва горящия си поглед от очите на Шимейн, се зае с копчетата на нощницата й. Бяха мънички и мъчни за разкопчаване, но Гейдж бе търпелив и след малко усилията му се увенчаха с успех.
Той разтвори краищата на нощницата и ги дръпна надолу. Освободени от дрехата, гърдите на Шимейн сякаш изгряха пред очите му в цялото си пищно великолепие и снежна белота. Тя лежеше, стаила дъх, докато съпругът й се любуваше на изваяните й форми. Погледът му изгаряше кожата й, а нежният допир на пръстите му я караше да тръпне в екстаз.
Гейдж не можеше да откъсне очи от изкусителната й гръд, омагьосан от съвършената й заобленост и невероятната нежност и мекота на кожата й.
— Не мога да повярвам на очите си — прошепна той. — Ти си по-красива, отколкото въобще съм си представял.
Сетне се наведе и нежно захапа с устни розовото й зърно и цялото й тяло потръпна от удоволствие, но за нейно огромно разочарование Гейдж се надигна. Шимейн впери тревожно поглед в него, но след миг разбра, че просто е спрял, за да се намести по-удобно върху нея. И когато устните му се върнаха, за да продължат с удвоена жажда да рисуват огнени кръгове по кожата й, от гърдите й се отрони тих стон. Пръстите й се вкопчиха в косата на тила му, а гръбнакът й се изви като дъга, за да тласне набъбналата й гръд още по-нагоре към тези влажни, горещи устни, които галеха зърната й с нежни, бавни движения. Имаше чувството, че по тялото й пробягват огнени искри и че скоро ще бъде изпепелена от пламъците на тази невероятна наслада, която затрудняваше дишането й и караше слабините й да горят в трескаво желание.
Чаршафът бе отмахнат настрана и едно мускулесто, силно бедро се плъзна по копринената кожа на крака й, за да вдигне нощницата нагоре. Без да прекъсва нито за миг вълшебния танц на устните си по гърдите й, Гейдж провря ръка между бедрата й и нежно започна да я гали, дарявайки я с непознато, неподозирано блаженство.
Когато той вдигна глава, Шимейн без колебание обви ръце около шията му, за да поиска нова страстна целувка, и Гейдж се подчини на часа, като впи устни в нейните с охотата на дълго гладувал човек, комуто току-що са сервирали обилна трапеза. Много след като целувката бе свършила, тя продължаваше да усеща нейната упояваща магия, от която беше изпаднала в някакъв сладостен унес. Почти не почувства как нощницата се плъзва нагоре по тялото й и бива съблечена. Сетне внезапно се озова прикована по гръб към леглото под тежестта на съпруга си. Усещаше всяко мускулче, всяка издутина по голото му тяло и това усещане бе невероятно възбуждащо. Вече не изпитваше никакъв страх от онзи непознат, огромен и твърд мъжки атрибут, който бе зърнала преди малко и който сега беше притиснат между бедрата й.
Колкото и да се опитваше да възпира желанието, което бушуваше в него, Гейдж усещаше, че цялото му тяло трепери все по неудържимо. Беше му все по-трудно да устоява на поривите си, а когато почувства плахия допир на ръката на Шимейн до бедрото си и тънките й пръсти, които любопитно потърсиха члена му, дъхът му секна. Трябваше да напрегне всичките си сили, за да обуздае отчаяния си копнеж да задоволи болезнената нужда на тялото си.
— О, любов моя, ти запали огън, който трябва да бъде потушен — изпъшка той, като обхвана с ръка пръстите й и ги притисна. Усещането беше неземно, но Гейдж знаеше, че няма да издържи дълго. — Целият горя, мадам, но ще се постарая да ви доставя удоволствие, преди да съм станал на пепел.
Той сведе глава и я целуна с цялата страст, която кипеше във вените му. Членът му бавно се плъзна по топлата влага между бедрата й, сетне проникна в нея с внезапен, рязък тласък, който изтръгна стреснато възклицание от гърдите на съпругата му. Но едва сторил това, Гейдж се спря, събрал последните остатъци от волята си, за да успокои болката и страха й с нежни целувки и ласки, и постепенно усети как тялото й започва да приема дръзкото му нахлуване, как се отпуска и закопнява за още.
Омагьосващите движения на този любовен ритуал караха дъха на Шимейн да излиза от гърдите й на пресекулки, а сърцето й — да препуска в бесен ритъм, досущ като сърцето на нейния съпруг. Сякаш копринени лиани, краката й обгърнаха тесните му хълбоци, за да го притиснат още по-силно към нея, докато пръстите й се впиваха в мускулестия му гръб. Направлявана от умелите му ръце, тя се надигна, за да посрещне мощните му тласъци. Внезапно се почувства понесена от някакъв странен, шеметен вихър, за чието съществуване не бе и подозирала. Гейдж разбра това и ускори още повече ритъма на яростните движения на тялото си. Оргазмът дойде едновременно и за двама им, подобно на ослепително ярка експлозия, чийто тътен достигна като вълна до всяка тяхна клетка, и която ги издигна на огнените си криле високо в небето на екстаза, някъде отвъд пределите на реалността, в сияйните обители на пълното блаженство. Омагьосани, те останаха там дълго време, преди да започнат бавно да се спускат, леки и безплътни като пух от глухарчета, обратно към земята и към действителността.
Шимейн притисна треперещата си ръка към челото си и замаяно погледна усмихнатия си съпруг. Очите му светеха с блясък, какъвто не бе виждала никога досега.
— О, господин Торнтън, вие наистина можете да завъртите главата на едно момиче.
— А ти, прекрасна моя Шимейн, успя да надминеш многократно и най-смелите очаквания на този доскорошен вдовец — призна той. — Честна дума, онова, което изпитах, не би могло да се обясни само с дългото ми въздържание. Ако трябва да търся причината за тази невероятна наслада, бих казал, че тя се крие в твоето желание да ми доставиш удоволствие и да бъдеш задоволена в отговор.
Тя се смути.
— Прекалено дръзка ли бях?
Идеята бе толкова абсурдна, че Гейдж се разсмя.
— Съвсем не, мадам! Не мога да ви опиша колко бях щастлив да открия, че вие сте изключително страстна жена. Толкова щастлив, че ми се иска всичко да се повтори, и то веднага! Но вие сте много крехка, а аз обещах да бъда внимателен.
Шимейн обви нежно ръце около шията му, опиянена от приятната тежест на тялото му върху нейното.
— Странно, но вече не се чувствам крехка.
— Може би не е лошо да проверим дали наистина е така — подхвърли Гейдж, съблазнен от идеята. Преди това обаче искаше да й покаже още нещо. — Но това ще трябва да почака малко, сладка моя. Сега имам една изненада за теб. Сватбеният ти подарък те очаква в другата стая.
— Сватбеният ми подарък? — възкликна слисано тя. — Но аз не мога да ти дам нищо!
— Как можеш да кажеш подобно нещо, любима, когато току-що ми даде онова, за което жадувах ден и нощ, още откакто те доведох тук? — Той я целуна пламенно, за да я увери, че продължава да жадува за същото. — Ето, виждаш ли колко силно те искам? Но искам и да ти покажа твоя подарък.
С тези думи Гейдж се надигна, стана от леглото и тръгна към вратата. На прага се спря и се извърна към съпругата си, която съзерцаваше прехласнато великолепното му голо тяло. Щом видя, че я гледа, Шимейн срамежливо придърпа чаршафа, за да прикрие собствената си голота. Той се усмихна подканящо.
— Идваш ли?
Тя кимна и се изправи, като уви чаршафа около тялото си и затъкна края му между гърдите си. Докато я чакаше да отиде при него, Гейдж хвърли поглед към леглото. Шимейн видя това, обърна се, за да провери какво е привлякло вниманието му, и видя червените петна, изпъкващи ярко върху белите чаршафи. Бузите й поруменяха от свян, но съпругът й обгърна раменете й с ръка, придърпа я към себе си и я поведе напред. Не каза нищо, само се усмихваше.
Докато вървяха през салона, Шимейн не можа да се въздържи и да не се полюбува тайничко на мъжкото му тяло. Макар че Гейдж, изглежда, не изпитваше никакво неудобство от голотата си, тя все още се стесняваше да задоволява открито своето любопитство. Подобно на толкова други родители, опитващи се всячески да съхранят невинността на децата си, майка й и баща й я бяха оставили в почти пълно неведение относно мъжете. Но тяхната сдържаност съвсем не бе притъпила любопитството на Шимейн. Тя копнееше да научи всичко, което една жена може да узнае за своя съпруг, защото и без някой да й го казва, беше уверена, че Гейдж Торнтън е наистина прекрасен образец на представител на мъжкия пол.
Гейдж сведе глава, видя изучаващия й поглед и се усмихна.
— Дали ще се заинтересуваш, ако ти предложа да се изкъпем заедно, скъпа моя?
— Шегуваш се, разбира се — убедено каза Шимейн, имайки предвид скромните размери на ваната. — За тази цел ще ни трябва доста по-голяма вана от твоята.
— Не мислиш ли, че това би било много подходящ сватбен подарък? — попита той, като се наведе и я целуна лекичко по челото.
Тя постави длани на гърдите му и наклони глава, за да го погледне право в очите.
— Кое би било много подходящ сватбен подарък?
Гейдж посочи затворената врата на килера.
— След вас, мадам.
Сбърчила объркано вежди, Шимейн взе една газена лампа и тръгна към вратата. Когато я отвори, от устните й се изтръгна изненадано възклицание. В средата на помещението имаше огромна вана, достатъчно голяма, за да побере спокойно двама души. Зад нея бе изправен параван, а когато Шимейн обходи с поглед малката стая, осъзна, че тя не прилича вече на склад, а представлява баня, оборудвана с умивалник, тоалетна масичка със стол, шкафчето с бръснарските принадлежности на Гейдж, и дори един висок стол близо до умивалника, несъмнено поставен за улеснение на Андрю.
Гейдж влезе след нея, пое лампата от ръката й и запали няколко свещи, за да разпръсне мрака.
— Накарах Фланъри и Гилиън да поработят тук, докато отсъстваме. Харесват ли ти промените, които са направили?
— О, да, Гейдж! — Тя се завъртя и го прегърна импулсивно. После се отпусна назад в обятията му, за да изрази задоволството си с повече думи. — Благодаря ти за вниманието и загрижеността!
Той й се усмихна.
— Забелязах колко обичаш да се къпеш и си помислих за удоволствието, което бих изпитал, ако правим това заедно, когато имам време. Дори и празна, ваната е твърде тежка, за да можеш да я местиш сама, затова реших, че трябва да има начин да се изпразва, без да се мърда от мястото й. Накарах Фланъри Морган да пробие отвор в единия й край и да закрепи към него медна тръба, която да прокара под пода, така че водата да изтича по нея вън от къщата. Единственото, което трябва да сториш, е да махнеш тапата от отвора и да гледаш как ваната се изпразва сама.
Шимейн беше смаяна от находчивата му идея.
— Колко сте изобретателен, господин Торнтън!
В отговор на комплимента й Гейдж пренебрежително вдигна вежди.
— Бях подтикнат преди всичко от собствените си желания. Имам много съблазнителна съпруга, затова ми се иска да споделям с нея всички удобства и удоволствия, които бих могъл да си представя.
Меките й устни се разтвориха в свенлива усмивка.
— Няма нужда някой да ми казва колко живо е вашето въображение, сър. Доказателствата за това непрекъснато са пред погледа ми, накъдето и да се обърна.
— Човек може да стори много неща, когато е вдъхновяван от красота като твоята, сладка моя — отвърна той с лека усмивка.
— Слава богу, сега вече и ти ще можеш да се къпеш на закрито.
Гейдж протегна ръка и дръпна края на чаршафа, втъкнат в изкусителната трапчинка между гърдите й.
— Къпането в потока не е толкова неприятно, ако го правят двама души, които се обичат. На сутринта ще ти покажа някои от удоволствията, които могат да се изпитат там. — Ръцете му бавно започнаха да смъкват чаршафа надолу, откривайки първо заоблените й гърди, сетне тънката й талия. Погледът му бе вперен неотлъчно в очите на Шимейн, които бяха станали тъмнозелени.
— Ще я напълним ли с вода? — попита тя, останала без дъх.
— Донеси сапуна и кърпите — нареди дрезгаво Гейдж, като се наведе и нежно захапа ухото й. — Аз ще донеса водата. — Но не помръдна от мястото си. Вместо това пръстите му продължиха да се спускат надолу, като галеха кожата й и едновременно с това разхлабваха стегнатия около хълбоците й чаршаф.
Шимейн го улови миг преди да падне на земята, разпери го зад гърба си като огромни криле и се предаде на магичната власт на тези две ръце, които се движеха по тялото й като ръце на изкусен майстор-ваятел — силни, гальовни, търсещи неопознатите места. Екстазът на ласките му я караше да стаява дъх и после бавно да го изпуска в блажени въздишки. Гейдж заотстъпва назад към високия стол и тя го последва сляпо, подобно на нощна пеперуда, привлечена от пламъка на свещ. Щом стигна до него, той приседна на ръба му и без да сваля поглед от блесналите й зеници, я вдигна и я намести върху пламтящия си, възбуден член. Чаршафът се плъзна на пода, когато Шимейн се вкопчи в раменете му и изви снага, за да срещне с гърди горещите му, ненаситни целувки и палещите ласки на езика му. Пръстите му се впиха в хълбоците й, подтиквайки я да се включи в чувствения обред на любовта и страстта, и тя се подчини, като заизвива тялото си в плавен ритъм, който ставаше все по-стремителен, докато накрая дъхът й секна и вихреният водовъртеж на екстаза я погълна. Дишането на Гейдж също се ускори и накъса от неистовата страст, която търсеше удовлетворение. След миг двамата отново плуваха, слети в едно, в море от неземно щастие, и трябваше да мине доста време, преди да се върнат към реалността.
Все още замаяна, Шимейн се сгуши в силните ръце на своя съпруг. Искаше й се да остане така завинаги. Гейдж я притискаше към себе си, обсипваше с нежни целувки устните й, клепките й, челото й, и се наслаждаваше на копринената мекота на гърдите й, долепени до неговите, и на божественото усещане за топлото гнездо, приютило неговата мъжественост.
Когато най-после се откъснаха един от друг, Гейдж загърна чаршафа като пашкул около тялото на Шимейн и я остави да седи на стола, подпряла брадичка на коляното си. После отиде до умивалника, изми се набързо и се зае да носи кофи с вода за ваната. Очевидно голотата му наистина не го смущаваше, а това изкушаваше Шимейн да го наблюдава съсредоточено и изучаващо. Познанията й се увеличаваха с всеки изминал миг, но когато той се обръщаше към нея, тя неизменно отместваше поглед, защото не искаше съпругът й да разбере за безсрамния й интерес към мъжките му навици и частите на тялото му.
Най-после ваната беше готова и Гейдж се върна до стола, на който седеше невестата му.
— Ваната ви очаква, милейди — каза той, като я изправи на крака. — А съпругът ви гори от нетърпение да я сподели с вас.
Шимейн се спря, за да оправи чаршафа, но Гейдж хвана ръката й.
— Прекалено си хубава, за да се криеш под покривало, Шимейн. Освен това искам да те гледам. А ти не искаш ли същото?
Въпреки ярката червенина, обагрила цялото й лице, тя кимна.
— Да! Много искам!
— Тогава се чувствай свободна да ме гледаш колкото пожелаеш — усмихна се той. Сетне хвана ръката й и я плъзна по стегнатото си тяло. — Приятно ми е да го правиш.
— И на мен ми е приятно да го правя — промълви Шимейн, опиянена от плавните движения на ръката му, която продължаваше да направлява нейната в изкуството на любовните ласки.
— Виждате ли, мадам? — прошепна задъхано Гейдж. — Аз съм просто парче глина във вашите ръце.
— Не глина — възкликна тя, — а мощен дъб.
— Тогава ела, малка птичко, и кацни на клона ми — каза той с мамещ глас, като притисна устни до слепоочието й.
— Ами къпането във ваната?
— Ще му се насладим напълно, мадам, защото тъкмо там мощният дъб ще бъде повален от една малка птичка.