Линда Джоунс
Синьото острие (17)

16

— Всъщност ти сигурно вече знаеш това.

Трябваше да се засмее и да обясни на съпругата си, че нощните й занимания въобще не го интересуват и че тя е свободна да легне с всеки мъж в къщата. Този път обаче Макс се оказа неспособен да надене маската на безразличие, която Пенелопа така добре познаваше.

Внезапно къщата се разтресе от гръмотевица, зловещо отекнала и в сърцето на Максимилиан. Пенелопа подскочи уплашено.

— От бурята ли се боиш, скъпа? — Тя бавно поклати глава. — Или от мен? — прошепна Макс.

Пенелопа се поколеба, а после дръзко отвърна:

— Не търся никаква стая. Просто се почувствах неспокойна. Предполагам, че е заради бурята.

Лъжата й не успя да го заблуди. Очите на младата жена бяха отворени широко, меката й долна устна трепереше, а ръката със свещта леко се тресеше. Ах, как искаше да й повярва.

Макс й подаде ръката си, очаквайки тя да я поеме.

— Предлагам ти следващия път, когато се почувстваш неспокойна, да потърсиш утеха на първия и втория етаж. Искам да те предупредя, че Далтон спи с нож — ако вече сама не си открила този факт по време на нощните си разходки, — а Гарик винаги държи до себе си огнестрелно оръжие. Ако случайно попаднеш в погрешна стая, скъпа, има опасност да ме оставиш вдовец.

След миг колебание тя му подаде ръка. Сега трепереше значително по-слабо.

— Но аз никога… — заекна и се изчерви. — Аз никога не бих… Как можеш да помислиш, че… — Пенелопа обърна към Макс невинното си лице, което свещта обливаше в мека златиста светлина. В очите й се четеше спокойна увереност. — Ако мислиш, че бих могла да легна с друг мъж, то тогава въобще не ме познаваш.

Макс осъзна, че тя говори самата истина. Можеше да го почувства. През тялото му премина вълна на облекчение. Сигурно й бе повярвал, защото имаше нужда от това. Все пак тя беше негова жена. И му принадлежеше.

— Прости ми — прошепна Пенелопа.

Тя лесно можеше да издърпа ръката си и да избяга, но не го стори. Премръзналите й пръсти стиснаха неговите още по-силно.

— Какво се случи с нас, Максимилиан?

Все още не можеше да й отговори, затова я целуна. Целувката му бе нежна и колеблива, също като онази в салона късно следобед. Горещите му устни едва докоснаха нейните. Очите й се притвориха, а тялото й инстинктивно се притисна към неговото.

Той можеше да я има тук и сега, върху пода, докато навън вилнееше бурята. Можеше да й каже, че я обича, независимо от всичко, което й бе сторил. Да й признае как всяка нощ копнее да бъде до нея в леглото. Тя бе обсебила ума и тялото му, а дори не знаеше за това. Макс така внезапно откъсна устни от нейните, че Пенелопа залитна и се наложи той да я задържи, обвивайки ръка около кръста й.

— Лека нощ, скъпа. — Почти бе стигнал вратата на стаята си, когато чу Пенелопа да казва:

— Сбърках ли някъде? — Гласът й леко потрепера.

Той спря с ръка върху дръжката на вратата:

— Не, разбира се, че не — ведро отвърна Макс.

Пенелопа не можеше да го остави отново да избяга.

— Какво да направя, за да те накарам да ме обикнеш отново?

Бе направила няколко крачки към него. С всяка стъпка на босите й крака по коридора мускулите на тялото му се напрягаха все повече.

— Може би никога не съм спирал да те обичам — прошепна Макс, сигурен, че тя няма да чуе едва-едва прошепнатите думи.

Тогава усети върху гърба си нежното докосване на дланите й. Макс се наведе назад, за да се наслади на милувката на нежните й пръсти.

— Имам нужда от приятел — тихо каза Пенелопа. — Имам нужда от две силни ръце, на които да се опра. Може би любовта си е отишла, но между нас все още има нещо. Можеш ли да го усетиш? Аз съм твоя съпруга, а ти си моят мъж. Ако желаем нещо повече от това… от това, което сме сега, трябва да се опитаме да спасим брака си.

Максимилиан се обърна към нея и я прегърна, сякаш се боеше, че може да реши да си тръгне.

— Позволи ми да остана с теб тази нощ. — Молбата й прозвуча плахо, защото Пенелопа очакваше да чуе отказ. След всичко, което й бе сторил, сега тя съвсем естествено се боеше от отговора му. Бе проявила необикновена смелост, изправяйки се пред него и наричайки нещата със собствените им имена. Макс не бе посмял да го стори.

Той я повдигна с лекота от пода и свещта застрашително се наклони в ръцете й. След това я понесе към спалнята й. Когато я пусна да стъпи на пода, една светкавица проряза небето и ги озари.

Пенелопа не можеше да не признае пред себе си, че макар Максимилиан да не я обичаше, тази вечер бе почувствала непреодолима нужда да бъде с него. Как бе могъл да допусне, че ще потърси утеха в леглото на друг мъж? Въпреки това тя копнееше да усети как топлото му тяло се притиска към нейното, как силните му ръце галят кожата й, карайки я да забрави тягостните мисли.

Беше уморена от самота.

Максимилиан изгаси свещта и в стаята настъпи мрак. Младата жена тъкмо се канеше да свали ленената си нощница, когато съпругът й стори това вместо нея. Той внимателно развърза презрамките, оставяйки нощницата да се свлече на пода в краката й. Сетне дългите му пръсти леко докоснаха голото й тяло.

Как бе възможно човек да е толкова невнимателен в един момент и така нежен в следващия? Тя затвори очи, отдавайки се на милувките му. Ръцете му галеха кожата й, достигайки и най-потайните кътчета на изящното й тяло. Той докосваше шията и настръхналите й от възбуда гърди, сетне започна да гали бедрата й, сякаш се опитваше да запечата в паметта си всяка тяхна извивка.

Една светкавица отново освети стаята. За миг Пенелопа успя да види пред себе си човека, за когото се бе омъжила и който истински я обичаше.

— Максимилиан — прошепна тя, обвивайки ръце около врата му.

— Да, скъпа — отвърна й той с дрезгав глас.

— Кажи ми, че съм единствената жена в живота ти. Че когато ме оставяш сама нощем, не отиваш при някоя друга.

— Пенелопа…

— Дори и да не е истина, дори да трябва да ме излъжеш. Имам нужда да го чуя…

Той я прегърна и я притисна към себе си.

— Нито искам, нито се нуждая от друга жена. Когато съм далеч оттук, мисля само за теб. Ти си с мен навсякъде, дори когато се опитвам да избягам от теб.

— Иска ми се това да бе истина — прошепна тя.

След малко Макс се върна в леглото, вече без брича и ленената си риза, а краката им инстинктивно се сплетоха. Той дари съпругата си с целувка, която я накара за момент да забрави, че бе разбил сърцето й и я бе направил нещастна и самотна.

Сега тя се гушеше в обятията му, недосегаема за останалия свят. Поне за една нощ.

Прииждащата на вълни възбуда накара тялото й да се изопне, а Максимилиан веднага откликна на несъзнателния й зов, промуши пръсти между бедрата й. Устните му неистово се впиха в нейните, карайки я напълно да изгуби контрол над себе си.

Когато най-сетне проникна в нея, краката й собственически се обвиха около кръста му. Макс я облада, страстен и необуздан като бурята, която вилнееше зад прозорците на спалнята.

Слетите им тела се люлееха в един общ ритъм. Обидите и обвиненията бяха изчезнали и сега двамата отново бяха мъж и жена, свързани не само от закона, но и с телата и душите си.

Плътно обвила раменете му с ръце, Пенелопа шепнеше любовни слова, нежно докосвайки устните му със своите. Едновременно с последния мощен тласък, разтърсил утробата й, Максимилиан простена и промълви името й. Една далечна светкавица отново освети леглото им и за миг Пенелопа зърна разпилените руси коси върху лицето на Максимилиан и потното му тяло.

Как можеше да се люби с този мъж, който така често се бе държал надменно и пренебрежително с нея? Имаше само едно обяснение. Тя го обичаше.

Макс се отпусна върху все още разтърсваното й от конвулсии тяло, сякаш за да го скрие от целия свят.

Но докога?

 

 

Мери се сгуши под завивките, заслушана в бурята. За трети път, откакто си бе легнала тази вечер, извади пъхнатите под възглавницата й писма. Писмата на Виктор, в които той настояваше да се срещнат в беседката.

С голямо усилие на волята му бе отказала.

Каква глупачка се бе оказала. Виктор не можеше да обича не само нея, но и никоя друга жена на този свят. Бе си въобразявала, че сливането на телата им е доказателство за любовта му.

Той се бе възползвал от нея.

Тази мисъл й причиняваше непоносима болка и Мери предположи, че по свой начин все още продължаваше да го обича. Защо бе избрала тъкмо него? Защо не бе обикнала някой друг? Някой, който няма да я наранява и ще й отвърне с взаимност.

Ненадейно в съзнанието на Мери изникна образът на Далтон, попиващ сълзите от лицето й, коленичил пред нея, без да осъзнава болката, която я раздираше отвътре.

Ако знаеше какво се бе случило, сигурно щеше да има друго мнение за нея.

Мери стовари тежката възглавница върху главата си. Икономът! Нима тя лежеше в леглото си, загрижена за това, какво си бе помислил за нея икономът!

Трябваше обаче да признае, че това бе най-красивият иконом, когото някога бе срещала. Мери махна възглавницата от лицето си.

 

 

Пенелопа все още спеше, когато на разсъмване Макс събра дрехите си от пода, облече се бързо и напусна стаята. Бурята бе преминала и утрото обещаваше слънчев и красив ден.

Уви, навярно и днес Макс нямаше да може да признае пред съпругата си, че я обича, слагайки край на измамата, с която бяха свикнали да живеят. И днес той отново щеше да се взира в жената, която обичаше повече от всичко друго на този свят, и да недоумява как е могла да извърши подлото предателство, в което бе уличена.

— Какво значи това?

Спрял до стълбището, където предната нощ бе заварил съпругата си, Макс вдигна глава, за да види насреща си усмихнатото лице на Далтон, който безгрижно се бе облегнал на перилата.

— Това не е твоя работа — хладно отвърна Макс. Вече знаеше, че между Далтон и Пенелопа няма нищо, но някаква неясна причина все още го караше да ревнува.

Не за пръв път Макс с горчивина осъзна, че бе свикнал да обича Пенелопа с неразумна и ожесточена страст.

Далтон бавно слезе по стълбите.

— Зная, че никой няма да се съгласи с мен — меко каза той, — но мисля, че съпругата ти е невинна.

— Така ли? — Макс изпитателно се взря в лицето на мъжа, който от седем години бе най-близкият му приятел. — И какво те накара така бързо да промениш мнението си? Да не би сама Пенелопа да ти се е изповядала?

— Не — Усмивката бе изчезнала от лицето на Далтон. — Тя не е разговаряла с мен.

Далтон бе в обичайната си дневна ливрея на прислужник от дома на Бродерик, но дори тези дрехи не можеха да прикрият невъздържания му нрав.

— Попитай я — прошепна той. — Накарай я да ти обясни.

— Колко благородно от твоя страна.

— Попитай я, а докато ти отговаря, я наблюдавай внимателно. Така ще разбереш дали казва истината, или те лъже.

След тези думи Далтон подмина Макс, слизайки надолу по стълбите към първия етаж.

— Далтон — мрачно извика Макс, проследявайки приятеля си с поглед. Далтон спря и зачака. — Влюбен ли си в съпругата ми?

Далтон го погледна през рамо и зловещо се усмихна.

— Не. А ти?

Макс рязко му обърна гръб, а след миг затръшна вратата на спалнята си.

 

 

Вече знаеше какво трябва да стори.

Пенелопа се решеше пред огледалото, само по корсаж и фуста, тъй като Хелън все още приготвяше роклята и обувките й.

Беше се събудила малко след пладне, откривайки, че е сама сред измачканите чаршафи. Все още замаяна от вълшебната нощ, тя все още не се чувстваше изоставена.

За пръв път, откакто Виктор й бе поставил ултиматума си, тя се събуди с ясното съзнание за онова, което трябваше да стори. Планът се избистри в ума й, докато се чудеше къде ли бе отишъл Максимилиан, напускайки леглото й.

Този план обаче изискваше пълното й съсредоточаване.

— Хелън, трябва да те попитам нещо — думите й прозвучаха рязко и уверено, тя не умоляваше, а даваше нареждания. Хелън очевидно не бе по-благоразположена към господарката си от останалите обитатели на къщата.

Възрастната жена изостави заниманието си и се обърна към Пенелопа. На лицето й бе изписано обичайното раздразнение.

— Разбира се, госпожо.

Няколкото кратки разговора между двете жени бяха достатъчни на Пенелопа, за да отгатне политическите симпатии на камериерката си. С непрекъснатото си мърморене по адрес на британците Хелън открито бе показала, че не е лоялистка. Следователно като откровен противник на британците и човек от имението Бродерик Хелън трябваше да знае кой е Синьото острие, ако, разбира се, подозренията на Виктор бяха основателни.

— Имам много важно съобщение за един човек и вярвам, че ти ще ми помогнеш да му го предам.

— За кого става дума? — подозрително попита Хелън.

Пенелопа взе едно запечатано писмо от тоалетната масичка пред себе си и й го подаде.

— Настоявам човекът, известен под името Синьото острие, да получи това писмо колкото е възможно по-скоро.

Кафявите очи на Хелън се разшириха от учудване.

— Госпожо, не зная кое ви кара да мислите, че…

— Не ме интересува как ще го намерите — прекъсна я Пенелопа, твърдо решена да накара прислужницата си да се подчини на заповедта й. Не можеше да си позволи да бъде скромна, мила и любезна, както винаги досега. На карта бе заложен животът на Тайлър. — Погрижи се то да достигне до Синьото острие преди петък.

Хелън с треперещи ръце пое запечатаното писмо.

— Разбира се, госпожо — каза тя с тих глас.