Кинли Макгрегър
Ограбен копнеж (5)

3

— Кой бил той? — прошепна Хонър с широко отворени очи.

— Не виждаш ли връзката? — попита възбудено Серенити. Изведнъж бе осъзнала дълбокото значение на случилото се днес. — Това е единственото смислено обяснение. Днес следобед в печатницата беше толкова ядосан, толкова обвинителен… смяташе, че го познавам. Да, да, той е Морския вълк! Затова го е страх, че ще издам самоличността му.

Хонър изкриви лице в подигравателна гримаса.

— Пак вадиш прибързани заключения, Серенити.

— О, не — отвърна убедено сестра й. — Този път не. Знам, че съм права.

— Каза го и преди, когато беше убедена, че месарят е съучастник на френския шпионин и възнамерява да открадне тайните планове на новото ни правителство…

— Това няма нищо общо.

— А какво ще кажеш за теорията ти, че вдовицата Пенингтън краде колетите? Или че свещарят мистър Филипс е нает от британското правителство, за да…

— Добре, добре, Хонър — прекъсна я гневно Серенити. — Изясни становището си. Разбрах те.

Хонър сложи ръка на рамото й и нежно я притисна.

— Не искам да съм груба, сестричке, но Господ те е надарил с невероятна фантазия. Знаеш, че съм ти дълбоко благодарна за прекрасните истории, които измисляш. Просто искам да не забравяш, че животът никога не е така невероятен като историите ти. Подобни фантастични неща не се случват с нормални хора като нас.

Серенити не й повярва. Знаеше, беше уверена, че невероятни неща се случват и с хора, които живеят съвсем обикновен живот. Нали и Мойсей е бил най-обикновен овчар, когато Господ му е заговорил. Давид е бил скромен пастир и въпреки това се е изправил срещу Голиат.

Да, необикновени неща се случват, повтори си упорито Серенити. Днес с нея се бе случило нещо необикновено.

Нейният пират може би е Морския вълк.

Не, поправи се безмълвно тя. Нейният пират е Морския вълк. И тя ще го докаже!

Часовете минаваха мъчително бавно. Серенити чакаше с нетърпение къщата да се опразни и да утихне. Досега не й беше правило впечатление, че баща й и брат й губят много време в празни приказки, преди да си легнат.

Стоеше в тъмната си спалня и чакаше. От време на време правеше по няколко крачки. Черните ботушки за езда почти не вдигаха шум върху чамовите дъски.

Преди един час се бе промъкнала в стаята на брат си, за да вземе дрехи от гардероба му, докато той седеше долу и обсъждаше с баща им последната си статия. Широкият черен панталон до коленете създаваше странни усещания по краката й. Освен това имаше чувството, че всеки момент ще се свлече по хълбоците й. Избра най-здравия си ешарп и го направи на колан. Можеше само да се надява, че ще издържи.

Тази нощ щеше да отиде на пристанището и да разпита докерите. Никой не биваше да заподозре, че е жена, иначе я заплашваше грозен скандал.

Клекна пред камината и натърка със сажди лицето, шията и ръцете си. Трябваше да се слее с мрака.

Докато чакаше, още веднъж премисли дали планът й е разумен.

Как да разбере къде се намира нейният тайнствен герой? Та тя не знаеше дори името на кораба му.

Но беше убедена, че знае достатъчно за кораба на Морския вълк и ще може да го отличи от другите. Извади от джоба си бележника, в който си записваше интересни факти, и отново прочете внимателно какво й бе разказал Джонатан за кораба, фрегата със сто оръдия, черна със златни украси, върхът на главната мачта извит като змийска глава.

Сигурно не беше трудно да открие такъв кораб. Знаеше, че днес в пристанището са влезли шест плавателни съда, но само два от тях бяха черни — единият с червени, другият със златни украси. Съдът със златна украса беше фрегата. Серенити се усмихна уверено.

Очакваше я интервю с Морския вълк! Ако го публикува, всички в града ще говорят за нея. И не само в града — в цялата колония!

Поне веднъж ще бъде като лейди Мери, като своя идол. Ще излезе спокойно срещу непознати опасности и ще проведе свое разследване.

Каквото и да се случи, тази нощ няма да се върне вкъщи, преди да е взела интервю от Морския вълк.

— О, смелост, не ме напускай! — помоли се тя и прибра бележника в джоба си.

Най-сетне мигът настъпи. Серенити видя под прага на стаята си трепкаща светлина, която бързо изчезна. Баща й бе минал по коридора на път към стаята си. Чу скърцането на бравата, отварянето и затварянето на вратата.

Сега.

Серенити се измъкна предпазливо от стаята си и забърза към стълбата. Тъкмо когато стигна до къщната врата, чу скърцане на ботуши и стъпки, които идваха право към нея. Сърцето й се качи в гърлото и тя се мушна бързо в салона.

— Лека нощ, Кингсли — извика брат й на иконома и започна да изкачва стълбата.

— Лека нощ, мастър Джонатан.

Отново я обзе тревога и Серенити затрепери в тъмното. Може би все пак трябва да си остане вкъщи и да повери историята на Джонатан.

Какво ли не можеше да се случи…

Вярно, беше облечена като мъж и нощта беше тъмна, но някой можеше да разбере, че е жена. Сама жена на пристанището — това си беше истинска катастрофа.

О, я стига — обади се остро вътрешният й глас. — Какъв е този страх? Нима лейди Мери би се уплашила от такова предизвикателство?

Не, отговорът беше не. Лейди Мери щеше да върви напред, без да я е грижа за опасността. Даже щеше да й е приятно.

Освен това Морския вълк беше почтен човек. Мъж на честта. Начинът, по който се държеше в обществото, фактът, че рискуваше живота си, за да спасява сънародниците си… Той не би й сторил зло. Той беше благородна душа. Закрилник на невинните.

Това беше шансът й да стане личността, каквато искаше да бъде.

С тази мисъл в главата Серенити излезе безшумно от къщата в хладната нощ и се запъти към бъдещето си.

 

 

Малко след полунощ Джейкъб Дъдли седеше в сянката на една плачеща върба и чакаше. Погледът му беше устремен към къщата на семейство Джеймс, по-специално към единствената светлинка в прозореца на втория етаж, която още не беше угаснала.

Ти си идиот и цялото намерение е идиотско — повтаряше си нервно той, докато побутваше големия пакет в скута си. Едва днес следобед бе пристигнал в Савана и много се зарадва да види Морган на пристанището. Морган му разказа случилото се със Серенити Джеймс и то не му хареса особено.

Въпреки това двамата се смяха и пресушиха няколко чашки заедно. Морган си тръгна и Джейк беше готов да го последва, когато случайно чу как един мъж в таверната започна да разпитва постоянните клиенти за същата история, която бе довела Морган в града.

Уейърд Хейс.

Познаваше името му като своето собствено. Име, при което всеки матрос, желаещ да спечели нещичко допълнително, заставаше нащрек. Хейс печелеше прехраната си чрез издирване на пиратски кораби и капитани. Предаваше ги на правителството, което плащаше най-много.

Сега бе решил да намери Морския вълк.

Също като Морган, и Хейс беше стигнал до извода, че авторът на статията познава лично Морския вълк. Слава богу, още не знаеше, че С. С. Джеймс е жена. Следователно Джейк имаше достатъчно време да направи така, че Морган да се махне от града, преди Хейс да е разбрал кой е той.

Първата му задача обаче беше да опази Серенити Джеймс. Хейс със сигурност няма да й повярва, че е написала историята си, без да познава Морган лично. Той не беше от хората, които пипат с кадифени ръкавици само защото жертвата им случайно е жена.

Всички знаеха, че англичаните са обявили награда за залавянето на Морския вълк. Това означаваше, че Хейс ще разпитва Серенити дълго и болезнено, както би направил с мъж, и ще изтръгне истината от нея. А Джейк не беше от хората, които биха допуснали една жена да страда. Не и ако можеше да го предотврати.

Светлината угасна.

Джейк стисна здраво пакета и се изправи. Още няколко минути, и ще се погрижи Серенити и Морган да избягат извън обсега на дългата ръка на Уейърд Хейс. Излезе от сянката на върбата и тръгна по градинската алея.

Доста усилия и време му беше струвало, докато събере сведения за семейство Джеймс. В къщата живееха три жени — тъмнокосата Серенити, русата й сестра и възрастната икономка.

Джейк се усмихна. Беше минало доста време, откакто за последен път бе влязъл в чужда къща, но някога го правеше често и беше убеден, че без проблеми ще намери младото момиче и ще го измъкне от къщи. Умееше да се движи безшумно като призрак и в ергенските си дни влизаше и излизаше от домовете на приятелките си, без да си навлече гнева на бащите или съпрузите им.

Бързо стигна до къщната врата. В този момент тя се отвори с тихо скърцане.

Джейк се вцепени. Преди да е успял да се раздвижи, от къщата излезе крехка фигура и се спусна като светкавица по стълбата. Устреми се право към него, блъсна го и нададе тих вик. Политна назад, ботушът й се закачи в някаква издатина и тя не можа да се задържи на краката си. Приземи се на дупето си и изохка тихо.

Напълно объркан Джейк изпусна пакета, който носеше, и падна на колене, за да разбере с кого се е сблъскал.

— И това ако не е съдба — засмя се той, като видя бледото лице под лунната светлина. Тя беше облечена като мъж, но само глупак не би забелязал женските й извивки, а Джейкъб Дъдли не беше глупак.

Мъжът вдигна глава към небето, обсипано със звезди.

— Благодаря ти, Господи — изрече сериозно. — За пореден път ми помогна.

Оказа се, че помощта на небето е било дори по-голяма от очакваното, защото при сблъсъка Серенити бе загубила съзнание. След бърз преглед Джейк установи зарадвано, че момичето още диша и на главата му няма рана. Само цицината, която бързо се издигаше на челото й, показваше, че щом дойде на себе си, ще страда от силно главоболие.

Сега му оставаше само да отиде при Морган и да се погрижи корабът му да излезе от пристанището, преди Хейс да го е познал. Нищо по-просто от това.

С леко сърце Джейк метна Серенити на рамото си, грабна пакета за Лори и забърза към коня си, който беше вързан наблизо.

 

 

Серенити се събуди с ужасна болка в слепоочията. Простена тихо и се опита да притисне ръка към челото си, но установи, че не може да я движи. Някой я беше вързал за стол! Прост дървен стол, поставен в малката каюта на някакъв кораб…

Докато кръвта пулсираше във вените й, тя си припомни как бе излязла бежешком от къщата и се бе блъснала в едно дърво.

О, не — помисли си и по тялото й пропълзя студенина. Не се блъсна в дърво, а в мъж. В голям мъж.

— Чуй ме, старче, сега нямаме време да го обсъждаме.

— Ти не разбираш ли, Джейк, че ако я намери на борда, капитанът ще ми откъсне главата! Много добре знаеш какъв става, като се ядоса.

Серенити отвори очи и примигна няколко пъти, защото образите бяха размити. Първо видя мъжа, който отговаряше на името Джейк. Грамаден мъж — поне метър и деветдесет и пет. Облечен като прост селянин, дългата руса коса бе сплетена на плитка и вързана с парче въже.

Студенината в очите му я парализира. Те святкаха като стомана, лишени от всякакво чувство, и принадлежаха към лице, което можеше да се мери по красота с онзи пират.

— Ако не дадеш веднага заповед за отплаване, Барни, лично ще те окача на въжето, кълна ти се.

— Заповед за отплаване? — повтори глухо Серенити и простена от режещата болка в главата си. — Накъде ще отплаваме?

Възрастният мъж избута Джейк и я зяпна любопитно.

— Виж ти, дамата се е събудила. Можеш да си я отведеш вкъщи.

— Барни! — изръмжа Джейк и в гласа му звънна недвусмислена закана.

— Е, добре, тогава ще кажа на капитана за нея и…

Джейк сграбчи ръката на Барни и я изви, докато двамата застанаха очи в очи.

— Чуй какво ще ти кажа. Ако не искаш Уейърд Хейс да качи Морган на бесилката, ще измъкнеш кораба оттук, докато още е възможно. Аз ще се погрижа за жената… и за Морган.

— Е, добре, щом ти ще си човекът, на когото ще смъкне кожата. — Барни хвърли последен поглед към Серенити и излезе от малката каюта.

— Простете — изрече Серенити със скърцащ от болка и тревога глас, — но наистина не ми се вярва, че смятате да излезете в открито море, докато аз съм на борда.

Около устните на Джейк заигра усмивка.

— А как ще го предотвратите?

— Може би като крещя?

Мъжът се изсмя дълбоко и коварно. Ако беше вярно, че очите са огледало на душата, този мъж нямаше душа. Пронизващият му поглед не разкриваше никакви чувства, когато преспокойно измъкна изпод наметката си дълъг, грозен нож.

— Опитайте се и ще се лишите от езика си. — Пръстът му се плъзна изпитателно по блестящото острие.

— Няма да посмеете — изграчи Серенити. Беше толкова ужасена, че гласът й отказа.

— Правил съм и много по-лоши неща.

По блясъка в очите му тя позна, че казва истината. Велики боже, нима този мъж наистина не уважава човешкия живот?

Откъде ли беше разбрал, че тя храни особени чувства към езика си?

— Защо ме отвлякохте?

Мъжът скри ножа в диплите на наметката си и въздъхна.

— Сигурно няма да повярвате — направих го за ваше добро.

— За мое добро? Откъде ви хрумна?

— За съжаление при дадените обстоятелства нямам време да ви обясня. Трябва да се уверя, че Барни ще изпълни заповедите ми и че един твърдоглавец ще се вслуша в гласа на разума. Затова ви моля да ме извините… — Той се обърна към вратата.

— Почакайте!

Джейк спря и се обърна към нея с високо вдигнати вежди.

— Няма да кажа на никого, че сте ме отвлекли — увери го тя. — Моля ви, моля ви, пуснете ме да си отида!

— За съжаление не мога. — Мъжът наклони глава и я огледа преценяващо. — Е, да ви запуша ли устата, преди да изляза?

Серенити поклати глава. Наистина обичаше езика си и беше решена да запази колкото може повече от свободата си. Някой ден ще сляза от този кораб, даже ако се наложи да скоча през борда и да плувам до вкъщи — обеща си тя. По дяволите всички акули и морски чудовища!

 

 

След два часа Серенити все още седеше вързана в малката каюта на Барни. Каква ти каюта — това беше по-скоро миша дупка. Нейните кутии за шапки бяха много по-просторни.

Бе опитала всичко, за да се освободи, но без резултат. А сега беше вече много късно.

Усети как корабът напусна стоянката си и се понесе с пълна скорост към открито море. Какво да прави сега?

Въпреки всичко можеше да се развикаш — повтаряше си потиснато.

Ако го бях направила, Джейк щеше да ми отреже езика.

Може би, но нима не е по-добре да ти отреже езика, вместо да попаднеш в ръцете на баща си след случилото се тази нощ?

Серенити затвори очи и си представи в детайли изражението на баща си.

За бога, какво бе направила? Това не беше приключението, което търсеше. Нито за миг не беше помислила, че ще се озове в трюма на някакъв кораб, поел кой знае за къде.

Изведнъж чу навън скърцане на ботуши. Обзе я ужас и спря да диша.

Вратата се отвори с трясък.

— Барни, трябва ми… — добре познатият глас замлъкна. Пиратът на мечтите й вдигна глава от часовника с капаче, които държеше в ръка, и занемя. Погледът му се плъзна по тялото й и я вцепени. Когато дойде в печатницата, сигурно е бил гневен, но онзи гняв не беше нищо в сравнение с този… — Барни! — изрева пиратът с глас, способен да заглуши и най-диво бушуващата буря.

— Добър вечер, капитане — поздрави го Серенити с най-мекия си глас. Изведнъж много се възгордя, че бе успяла да запази достойнството си въпреки смешната и едновременно с това ужасна ситуация.

— Какво правите тук, по дяволите? — изрече мъжът между здраво стиснати зъби.

Тя извъртя ръцете си, за да му покаже въжетата.

— Седя на крайно неудобен стол.

— Виждам — отвърна той, озова се с един скок до нея и коленичи пред стола. — Как попаднахте тук?

Извади от колана си огромна кама и Серенити едва не изпищя. Веднага видя във фантазията си как святкащото острие се забива в гърдите й.

Пое дълбоко въздух да изпищи, но в този миг по дъските отекнаха бързи стъпки.

— Мога да обясня, капитане — извика Барни още преди да застане на вратата.

— Надявам се — изръмжа Морския вълк с дълбок, страховит глас, какъвто Серенити никога не беше чувала. През това време сръчно сряза с камата въжетата, които стягаха ръцете и краката й. Отвън се чуха нови стъпки и Джейк застана до Барни. На лицето му беше изписано леко смущение.

— Исках да ти разкажа за нея — започна той, втренчил поглед в гърба на капитана.

— Кога? След като я умориш от глад? — Морган се изправи бавно и се обърна към двамата мъже. — Проклятие, Джейк, в какво си ме въвлякъл този път? Мислех, че си си научил урока, поне що се отнася до похищенията на жени.

Въпреки очевидния гняв на Морския вълк Джейк се ухили.

— Не смей да ми говориш с този тон, Дрейк. Знаеш какво правя с хората, които си позволяват да ме дразнят. Ще ти кажа само едно, за да ме разбереш — нима трябваше да я оставя в ръцете на Хейс, за да я разпита, както той си знае?

Морския вълк прибра камата в калъфчето й.

— Сигурен съм, че си имал и други възможности.

— Какви например?

— Можеше да я предупредиш, че я заплашва опасност. Баща й щеше да се погрижи за сигурността й.

Джейк изпухтя презрително.

— Ти сериозно ли смяташ, че старият й баща щеше да я опази от Хейс?

Морския вълк се изправи и Серенити разбра по израза на лицето му, че думите на Джейк го бяха накарали да се замисли.

Джейк срещна погледа й и усмивката му угасна.

— Трябва да помислим какво ще правим с нея, докато е тук. Предполагам, че ще я крием няколко седмици, докато Хейс си набележи друга жертва и напусне Савана.

— Няколко седмици? — повтори с пресекващ глас Серенити.

Морския вълк утешително сложи ръка на рамото й и й попречи да стане.

— Ако го направим, свършено е с доброто ви име.

— Това е нищо в сравнение с ужаса, който я очаква, ако падне в лапите на Хейс — отбеляза безгрижно Джейк.

— Кой е Хейс? — поиска да узнае Серенити.

Морския вълк благоволи да й обясни и тя изслуша разказа му с нарастващ ужас. Какво значение имаше, че Хейс лови пирати? Те заслужаваха да ги обесят за злодеянията им. Но желанието му да предаде на англичаните герой като Морския вълк беше престъпление!

— Въпреки това можете да ме върнете вкъщи — отбеляза тихо тя. — Ще се скрия при семейството си в Мартасвил.

— Правилно — кимна капитанът. — Това е добро решение. Не мисля, че той…

— Изобщо не беше трудно да я намеря — прекъсна го Джейк. — Може да не ми повярваш, но вече знам всичко за семейството й. Хейс ще я издири много лесно, при които и роднини да се скрие. Като се има предвид каква е наградата за главата ти, можеш да си сигурен, че ще опита всичко.

Морган зарови пръсти в косата си.

— Няма никакъв смисъл да я държим тук, Джейк. Та тя дори не знае кой съм.

— Не сте съвсем прав — не можа да се удържи Серенити. Не знаеше защо, но й харесваше да изненадва капитана. Може би заради арогантността, която той излъчваше, заради безумната смелост, която струеше от всяка частица на тялото му.

Морския вълк смаяно вдигна вежди.

— Какво искате да кажете?

Серенити съсредоточено разтриваше разранените си китки.

— Не знаех кой сте, докато не дойдохте на празника ми. Гневът ви издаде, сър. Както вече ви казах — ако знаех кой е Морския вълк, щях лично да го разпитам за делата му.

Без да обръща внимание на Барни и Джейк, които ги зяпаха любопитно от вратата, тя извади от джоба си очилата, молив и бележник. Сложи стъкълцата на носа си, отвори бележника на правилната страница и хвана молива между три пръста. После погледна капитана право в очите.

— А сега ми разкажете, ако обичате, какво ви накара да освобождавате американски матроси?

— О, по дяволите! — изохка Морган.

Джейк скръсти ръце под гърдите си.

— Е, какво ще кажеш сега?

— Ще кажа, че с доброто име на момичето е свършено, а ти и аз ще горим в ада за това черно дело.

Джейк избухна в смях.

— Като си припомня предишните ни грехове, ме обзема съмнение, че тъкмо това злодеяние ще подпечата проклятието ни.

Морския вълк въздъхна.

— Добре тогава, да се опитаме да извлечем най-доброто от ситуацията. По всичко личи, че момичето ще ни гостува. Барни, погрижи се Кит да й приготви моята каюта — обърна се към Джейк и го дари с мрачен поглед. — Много бих искал да ми беше казал предварително какво замисляш, вместо да я отвлечеш на своя глава.

Джейк вдигна рамене.

— Да не мислиш, че щеше да ти хрумне по-добра идея? — потупа Барни по рамото и го обърна към изхода. — Хайде, стари дяволе, да се погрижим за каютата.

Щом останаха сами, капитанът се обърна към нея и скръсти ръце под гърдите.

— Е, мис Джеймс, вече не е нужно да крия името си от вас. Позволете да се представя — капитан Морган Дрейк, на вашите услуги.

Морган Дрейк. Името му подхождаше.

— Бих желала да мога да кажа, че се радвам да се запозная с вас, капитан Дрейк — отговори с въздишка Серенити. — Но при дадените обстоятелства се надявам да ми простите липсата на сърдечност.

— Имате пълното ми разбиране, мис Джеймс. Предполагам, че плаването по море е последното, което сте планирали за тази нощ.

Серенити въздъхна отново. Ето че го бе направила. Вместо бързо и безшумно приключение, при което да интервюира Морския вълк и да напише интересна история, а после да се върне отново в сигурността на своя малък, добре поддържан свят, тя бе изправена пред крайно несигурно бъдеще.

Неволно се запита дали лейди Мери някога се е чувствала така сама, уплашена и несигурна като нея.

Морган извади от джоба на жакета си гравирано сребърно шишенце и й го подаде.

— Изглеждате така, сякаш имате нужда от една хубава глътка, мис Джеймс.

— Не, благодаря — отвърна с достойнство тя и се опита да му върне шишенцето. — Не пия алкохол.

Мъжът улови шишенцето и го вдигна към устните й.

— И никога не излизате от къщи посред нощ, нали. Никога досега не сте попадали на пиратски кораб, пълен с мъже — и то без компаньонка.

Ръката й затрепери силно и течността в шишенцето се разплиска. Той беше прав. Животът й никога вече нямаше да бъде същият. Нямаше смисъл да се противи.

Пое дълбоко въздух и надигна бутилчицата в игрив тост.

— Тогава пия за приключението — изрече смело и отпи голяма глътка. Ромът опари гърлото й и се стече като лава към стомаха.

Серенити пое шумно въздух и се опита да напълни дробовете си, за да продължи. През сълзите, напълнили очите й, го видя да се усмихва. Мили боже, този мъж беше зашеметяващо красив! Особено когато не гледаше мрачно.

— Много сте смела, мис Джеймс — отбеляза тихо той и взе шишенцето от ръката й. Поднесе го към устата си и пи точно от мястото, до което преди секунди се бяха докоснали устните й.

— И вие сте много смел, капитан Дрейк.

Капитанът се засмя и разшири тоста й.

— Пия за приключение, каквото никой от двама ни не е преживявал.

— И за съдбата — допълни шепнешком тя. — За съдбата, която ни тласна в тази бъркотия.