Кинли Макгрегър
Ограбен копнеж (20)

18

Морган беше готов да нададе триумфален вик, когато усети малката ръка на Серенити в своята. Усещаше нежността и благоуханието й. Без да се колебае, той я вдигна пред себе си на гърба на коня. После заби пети в хълбоците му.

Най-сетне Серенити бе негова. И той ще се наслади на тази нощ като на никоя друга преди. Тази жена ще му достави неизпитвано досега удоволствие.

Серенити въздъхна, облегна глава на гърдите му и се вслуша в мощните удари на сърцето му. Свежият морски въздух се смеси с мъжкия му аромат и тя неволно си представи беззащитна млада девица, изправена срещу морски дракон. Сравнението я разсмя.

Ръцете му я държаха здраво, докато жребецът галопираше по морския бряг и изпод копитата му пръскаше вода. Високо над тях висеше пълната луна и хвърляше тайнствени сенки по лицето на Морган. Той беше прекрасен, нейният пират. И тази нощ щеше да й принадлежи, само на нея и на никоя друга.

Гласът в главата я предупреждаваше, че следващото утро ще ги раздели, но тя не желаеше да го слуша. Утре щеше да мисли за раздялата. Тази нощ ще слуша само сърцето си. Сърцето, което копнееше за него с цялата си сила.

Когато видя малката лодка с гребла, Серенити се закиска.

— Какво има? — попита изненадано Морган и спря коня.

— Навличаш си огромни неприятности.

Той я погледна със сериозно лице.

— Струва си.

— На Стенли каза съвсем други неща.

Той скочи от коня и протегна ръце. Хвана я през кръста и бавно я плъзна по тялото си надолу. Нейното реагира с тръпки, които се разпространиха по цялата кожа. Още повече, като видя пламенните искри в тъмния му поглед.

— Никога не искам да чувам от устата ти името на друг мъж — изрече натъртено той.

Устните му отново завладяха нейните. Докато се целуваха, Серенити се усмихваше. Тъкмо бе открила чудесен номер. Трябваше само да спомене името на Стенли и Морган започваше да я целува. Трябваше да го запомни. Някой ден можеше да се окаже полезно.

Морган се откъсна със стон от устните й и я отнесе до лодката. Настани я внимателно, бутна лодката във водата, скочи вътре и хвана греблата.

— Това е най-дългият път в живота ми — промърмори през зъби.

Серенити се засмя на отчаянието в гласа му. Тялото й пулсираше от желание, докато наблюдаваше играта на силните мускули под ризата. Скоро щяха да стигнат на кораба му. Лунната светлина танцуваше по лицето му и оставяше очите в сянка. Въпреки това тя усещаше погледа му върху себе си и тялото й пулсираше все по-силно.

Морган не беше в състояние да отвърне поглед от нея. Жадуваше да чуе отново омайния й смях. С грижливо пригладената рокля и разбърканите къдрици Серенити приличаше на отвлечена нимфа. Нимфа, която щеше да стане негова само след минути.

Когато стигнаха кораба, той й помогна да се изкачи по стълбичката и се наслади на гледката на чорапите и другите части от бельото й, които се разкриха под полата. Тази гледка го изпълни със сладостно мъчение. Много скоро ще опита всяка частица от нея. Вече гореше от нетърпение. Помогна й да се прехвърли през релинга и скочи след нея.

Ушакий се подаде от кърмата, където стоеше на пост и бдеше над кораба.

— Кой е там?

— Капитан Дрейк. — Морган отново грабна Серенити в обятията си и се запъти към каютата си.

— Добре дошли на борда, капитане, мис Джеймс — поздрави учтиво Ушакий и се върна на поста си.

— Вече можеш да ме пуснеш, Морган — каза Серенити, докато прекосяваха палубата. Ала хватката му се стегна още по-здраво.

— Ако го направя, ще избягаш.

Тя плъзна пръст по наболата му брада и по тялото му пробягна тръпка.

— Имам чувството, че много скоро ще ме хванеш — промърмори меко тя и гласът й предизвика нови тръпки.

— Възможно е — прошепна задавено той. — Но по-добре да не рискувам. По-добре да те държа здраво и да не си създавам проблеми.

Отнесе я до каютата си, премести я в лявата си ръка и отвори вратата. Когато влязоха, Серенити се усмихна изненадано. Помещението изглеждаше точно такова, каквото го бе запомнила, почистено и уютно. Кривите й завеси бяха още по местата си. Гледката я смути, тя извърна поглед и забеляза, че вратата също е поправена.

— Значи си оправил вратата…

Без да каже дума, Морган се облегна с гръб на дебелото дърво и затвори. После отново завладя устните й и тя вкуси в пълна мяра страстта, която бушуваше в гърдите му. Горещото, желание в кръвта му.

Той я пусна бавно на пода, ала краката й бяха омекнали от целувката и тя едва успя да запази равновесие. Вкопчи се в него, защото изпитваше потребност да не се отделя нито за миг от тялото му. Милувките му бяха като манна небесна. Знаеше го още от първата им целувка.

Ръцете му се заровиха в косата й.

— Ти си прекрасна — прошепна в ухото й.

Серенити се усмихна. За първи път в живота си чуваше тези думи, казани от мъж, и то от Морган. От нейния смел пират. Струваше си да дойде тук, за да ги чуе.

Той наведе глава и притисна устни към меката кожа на гърдите й, докато ръцете му вдигаха полите й. Плъзна пръсти по дупето й и я притисна към слабините си, за да й даде да усети колко е готов за нея.

Пареща възбуда премина през тялото й, но някъде дълбоко в главата й едно гласче не престана да нашепва, че двамата вършат грях. Защото не са женени. Цял живот й бяха повтаряли, че трябва да се пази за бъдещия си съпруг. Ала днес беше голяма, зряла жена и знаеше, че този ден никога няма да настъпи. Вече не беше младо момиче, което се надява да се омъжи. Тя бе подарила сърцето си на един пират и днес щеше да му дари и тялото си.

Имаше още малко време да реши. Или ще си тръгне веднага и ще запази добродетелта си, или ще последва сърцето си, все едно къде ще я отведе.

Тази нощ я водеше в прегръдката на Морган — и тя искаше точно това. Може би правеше грешка, но така желаеше. Доскоро беше живяла като изпълнителна, съвестна, добродетелна млада дама. Днес, един-единствен път, ще направи онова, което иска, и ще приеме последствията, каквито и да са те.

Той сложи ръце на гърба й и започна да откопчава дългата редица копченца.

— Страх ли те е? — В гласа му звънна нежност.

— Умирам от страх — отговори честно тя.

Погледът му я опари.

— Няма да ти причиня болка.

Серенити стисна устни, за да не му напомни, че вече го е направил. Че утре сутринта ще й причини още по-силна болка.

Когато я видя със Стенли, той изпита ревност. Това не можеше да се отрече. Може би дори я обичаше, макар и по свой начин. Ала не искаше да се задължи с нищо към нея и тази увереност я прониза дълбоко в сърцето.

— Дръж ме здраво — прошепна отчаяно тя. Днес трябваше да го усеща съвсем близо, за да не загуби увереността си, че го иска.

Внезапно пожела да го види също така раним, както се чувстваше самата тя. Със смелост, която я изненада, разкопча елека му и измъкна ризата от панталона. Съблече го толкова бързо, че шалчето остана на врата му. Морган се засмя, развърза го и го хвърли върху увеличаващата се купчина дрехи на пода.

Серенити впи жаден поглед в могъщия му гръден кош. При всяко движение, което правеше, мускулите играеха под кожата. По ключицата му минаваше назъбен белег, дълъг почти десет сантиметра. Тя протегна ръка и прокара пръсти по белега, за да усети топлата му кожа.

Морган взе ръката й и нежно целуна дланта. Серенити се усмихна на нежността в очите му и въздъхна щастливо. Той започна да целува ръцете й, една след друга, спря за малко на лактите и скоро стигна до шията й. Устните му бяха меки и твърди едновременно, плъзгаха се по плътта й, караха я да тръпне и я правеха слаба и безволна.

Тя затвори очи и отметна глава назад, за да се наслади докрай на близостта му. Морган Дрейк беше мъж като никой друг.

Морган беше опиянен от свежестта й. Никога през живота си не беше вкусвал нещо по-приятно от солта по кожата й. Ръцете й се плъзнаха по гърба му и оставиха гореща диря. Той простена, вдигна я отново на ръце и я отнесе до леглото. Положи я предпазливо върху покривката и остана прав, за да я погледа.

Косата й се разпростря като ветрило върху възглавницата. Погледът му я изучаваше съсредоточено. Никога през живота си не беше вземал девица и изумен осъзна, че го е страх. Не искаше да й причини болка. Не искаше да опетни името й, но вече нямаше сили да се отдръпне от нея. Имаше нужда от тази жена като от въздуха, който дишаше.

Утре, утре ще се занимава с последствията. Тази нощ им принадлежеше. Решително свали панталона си.

Серенити преглътна. Лицето й пламна от срам, но не беше в състояние да отвърне поглед.

— Божичко, но той е огромен! — прошепна неволно.

Морган се засмя гърлено.

— Само за теб — прошепна страстно и се отпусна на леглото до нея.

Взе ръката й, целуна я отново и я поведе към слабините си. Серенити преглътна мъчително. Ала като усети в ръката си кадифената му твърдост, срамът й отлетя. Той затвори очи и простена, по-точно изръмжа. Окуражена от властта, която имаше над мъжа до себе си, толкова силен и властен, тя продължи да го милва. Този мъж не се боеше от нищо, не даваше сметка на никого, но беше като памук в ръцете й. Когато милувките й станаха дръзки, Морган шумно пое въздух.

— По-внимателно, Серенити. Ако продължаваш така, и двамата ще останем разочаровани.

Изтегна се на леглото и я притегли върху себе си. Вдигна високо полите й, докато голият й корем се опря върху твърдите му слабини. Като усети тялото му между краката си, тя простена. Гледаше го право в очите, изпълнени с дълбока топлина. Докато той разхлабваше корсета й, ръцете й се плъзнаха по гърдите му.

— Целуни ме — изрече дрезгаво той.

Тя се наведе над него и косата й го обгърна. Морган захапа нежно устните й и бързо свали корсета и долната й ризка. Хладният нощен въздух помилва кожата й и тя потрепери. Ето, че беше гола. Обзета от смущение, се отдръпна от него и покри гърдите си с ръце.

— Недей — прошепна задавено той. — Не крий тялото си от мен. — Взе ръцете й и се надигна. Устните му намериха дясната й гърда и когато засмукаха зърното, Серенити извика от изненада. В тялото й нахлу горещина и се съсредоточи между краката. Без да съзнава какво прави, тя започна да се трие в члена му, който се притискаше към центъра на женствеността й.

И двамата простенаха.

Морган се отдръпна и я погледна отчаяно.

— Трябва да знаеш, че бих искал безкрайно да изследвам тялото ти, но ти се кълна, че ако не мога да те имам сега, ще умра!

Серенити не разбра какво иска той. Морган я целуна страстно и внимателно я обърна по гръб. Без да откъсва устни от нейните, разтвори краката й с коляно. Зарови едната си ръка в косата й, плъзна лявата надолу по тялото й, право към центъра на желанието й. Когато я докосна на мястото, където се събираха бедрата й, Серенити отвори смаяно очи и изпъшка, ала позволи на пръстите му да проникнат навътре.

Споменът за миналото удоволствие беше повече, отколкото можеше да понесе. Пръстът му проникна дълбоко и Морган прошепна в ухото й:

— Толкова е хубаво да те усещам. Толкова си тясна и готова…

Стрелна се навътре и Серенити се скова. Странно беше да усеща нещо толкова дълбоко в себе си.

— Болка ли ти причиних? — попита уплашено той.

— Не — отвърна честно тя.

Морган се усмихна, сведе глава и зацелува гърдите й. Бързият му език отново запали огън в тялото й. Без да помисли какво прави, тя вдигна крака и ги уви около кръста му, за да му позволи да се потопи още по-дълбоко в нея.

Морган простена, сякаш страдаше от ужасни болки. Съвсем бавно, за да не я стресне, започна да прониква в нея. Серенити прехапа устни, за да не извика. Никога не беше изпитвала подобно нещо. Той я обгърна от всички страни и я изпълни. С всеки нов тласък удоволствието й нарастваше и тя беше сигурна, че няма да издържи нито миг повече, въпреки това той удължаваше сладкото мъчение.

— О, Морган — изохка тя и се вкопчи здраво в хълбоците му, за да направи тласъците още по-бързи и дълбоки.

Точно когато помисли, че сега вече наистина ще умре, тялото й експлодира също като в нощта на палубата. Когато дойде спасението, тя извика и цялата се разтрепери. Само след секунди чу дълбокия стон на Морган и усети как и неговото тяло се разтърси от силни тръпки.

Останаха в леглото цялата нощ, за да се насладят един на друг. Да опознаят телата си, да им се нарадват.

Морган не помнеше някога друг път да е изпитвал това чувство на задоволство, което го изпълваше. Това усещане за покой. Без страх, без разяждащо съжаление. Разтърси глава и издаде тих смях.

Серенити се опря на лакът и го погледна смръщено.

— Какво има?

Морган протегна ръка и изглади бръчките на челото й.

— Мислех си, че за първи път през живота си съм изпълнен с мир и покой.

Серенити се намръщи още повече.

— Не се сърди — помоли с усмивка той. — Мисълта е глупава, признавам.

Серенити го гледаше, сякаш се съмняваше в душевното му здраве.

— Как се сдоби с всички тези белези по гърба?

Морган зарови пръсти в копринените къдрици на косата й и въздъхна.

— Спомен от службата във флота.

— Никога няма да можеш да им простиш, нали?

При този въпрос нещо дълбоко в него се почувства освободено. Сякаш е било затворено в далечно кътче на душата му и сега е излязло навън. Каквото и да бе преживял, той вече не изпитваше гняв, нито жажда за отмъщение. Миналото вече нямаше значение.

— Целуни ме и ще им простя всичко.

Серенити се засмя и се наведе над него.

След малко Морган се отдели неохотно от нея, стана от леглото и й протегна ръка. Тя се подчини и се изправи.

— Какво си намислил? — попита с очакване.

— Нещо, за което мечтая, откакто те донесох на борда — обясни загадъчно той и я поведе към отворения прозорец.

Серенити погледна навън към морето, където лунната светлина танцуваше по вълните. Корабът се поклащаше в чувствения ритъм на прилива. Морган застана зад нея и сложи ръцете й върху рамката на прозореца.

— Морган? — промълви въпросително тя и бузите й пламнаха от смущение. — Ами ако ни види някой?

— Никой няма да ни види — увери я той. Нави косата й и започна да милва с устни мекия тил. — Искам да те любя, Серенити. Сега, докато и двамата гледаме към морето.

— Морган…

— Шшшт — прошепна в ухото й той. — Слушай мелодията на нощта, на вълните и морето.

Серенити се подчини. Ръцете му хванаха нейните и той се притисна силно до гърба й. Усети как членът му се втвърдява. Топлият му смях отекна в ушите й.

— Кажи името ми — заповяда той.

— Защо?

— Защото искам да го чуя от устата ти. Искам да чуя как казваш, че искаш отново да ме усетиш в себе си.

— Но, Морган…

Ръката му се плъзна по голите й гърди и започна да ги милва. Тялото й се събуди за нов живот, гърдите натежаха от желание. Ръката му бързо се плъзна надолу, за да намери центъра на женствеността й. В слабините й лумна пламък и тя се отдели за миг от него, колкото да каже:

— Сега, Морган, искам да те усетя в себе си сега, веднага!

Мъжът простена задавено и мощно нахлу в нея, като същевременно я повдигна, за да улесни проникването. През това време ръката му продължаваше магическата си игра. Серенити стенеше задавено при всяко движение напред и назад. Това продължи, докато той се заби дълбоко в нея и престана да се движи.

— Покажи ми, Серенити — прошепна в ухото й. — Покажи ми какво харесваш.

Отначало тя не разбра, но когато ръката му продължи да я милва, бързо се сети какво да направи.

Морган затвори очи и простена задавено, когато тялото й се притисна към неговото и се плъзна по члена му. Когато излезе почти изцяло, тя се разтвори отново и пак го прие дълбоко в себе си.

Движенията на пръстите му се нагодиха към движенията на хълбоците й и тя продължи да се плъзга плавно нагоре и надолу по тялото му. Морето шумеше в ушите му, докато притискаше лице към копринените й коси. Тя беше точно толкова прекрасна, колкото беше очаквал. Даже много повече. В момента, преди той да поеме отново контрола, Серенити го чу да вика името й. Тласъците му се усилиха, станаха още по-диви, пръстите му продължиха да я милват, докато удоволствието избликна от всички пори на тялото й.

Тя изпищя и отново усети изливането на семето му в утробата си. Никой от двамата не бе в състояние да се раздвижи, когато, все още съединени, се отпуснаха изтощено на рамката на прозореца.

Когато дишането му отново стана нормално, Морган се отдели от нея и я обърна с лице към себе си.

— Ти си най-невероятната жена, която някога съм срещал — изрече задавено и нежно помилва бузата й.

Серенити остана безмълвна.

След няколко минути се отдели от него и отиде до средата на каютата. Погледна го втренчено и по блясъка в очите й той разбра, че иска да му каже нещо извънредно важно.

— Морган, искам да знаеш, че никога няма да съжалявам за онова, което направихме.

Тези думи го зарадваха. Той се приближи до нея и протегна ръце да я прегърне. Тя плъзна ръка по гърдите му и пръстите й се заровиха в тъмните кичурчета. Погледът й следеше движенията на ръката и не смееше да се вдигне към лицето му.

— Надявам се да запазиш добри спомени за мен, защото утре ще се разделим.

— Къде отиваш? — попита той. Сърцето се блъскаше като лудо в гърдите му. Защо тя искаше да си отиде след всичко, което се бе случило помежду им? След всичко, което бяха споделили един с друг?

— Вкъщи — отговори тя с меланхолична въздишка. — Търговският кораб отплава утре и аз ще замина с него.

— Какво? — изрева вбесено Морган.

— Не се сърди, моля те. Ти знаеш не по-зле от мен, че не можем да продължаваме така. Особено сега.

— Не можеш да си отидеш — настоя той. — Особено сега.

— Не ставай смешен. — Тя се отдели от него и започна да се облича.

— Аз ли ставам смешен? — изсъска Морган. Озова се с един скок при нея и я сграбчи за раменете. — Не аз имам намерение да си отида, нали?

— Наистина ли? — Серенити внимателно свали ръцете му от раменете си и го погледна дълбоко в очите. Той видя ясно болката й, страха. И най-лошото от всичко — решителността й. Дивата решителност, която святкаше в очите й винаги когато си беше наумила нещо.

— Не ми казвай, че не смяташ още днес да се върнеш в морето, към предишния си живот.

— Да, смятам — призна той, — но ти ще останеш с мен, на борда на моя кораб.

— Като каква? — попита горчиво тя. — Като твоя любовница? Като твоя курва?

Лицето му се разкриви от гняв.

— Никога вече не казвай тази дума.

Серенити извърна поглед и вдигна роклята си от пода.

— Не се опитвам да те завлека пред олтара, Морган. Не искам да ти причиня болка. Но ако остана, никога вече няма да се върна вкъщи с високо вдигната глава.

— Тогава не го прави — помоли задавено той и взе роклята от ръцете й. — Остани при мен.

Серенити изтръгна роклята от ръцете му и я остави на стола. Устните й бяха решително стиснати.

— Няма да го направя — отсече тя и облече ризката си. — Видях как живееш. Видях как се биеш. Ами ако някой ден те убият пред очите ми?

Обърна му гръб и попита глухо:

— Какво ще стане тогава с мен? Моряците ти ще продължат ли да стоят на разстояние?

Стегна корсета си, обърна се и застана плътно пред него, докато той си блъскаше главата да намери убедителен аргумент, за да я накара да остане.

— А може да се случи и да те вземат в плен, Морган Дрейк! Знам какво правят тогава с курвата на капитана. Повярвай ми, не искам да ме предават от ръка на ръка в британския екипаж!

Морган ужасено поклати глава.

— Кой ти е разказвал такива истории?

— Сега това не е важно.

— Никога не бих допуснал да ти се случи нещо!

— Но не можеш да ми го гарантираш. Никога — отвърна тихо тя. Протегна ръка и помилва устните му с върховете на пръстите си. Погледна го изпитателно в очите и той отчаяно затърси решение. Ала дълбоко в себе си знаеше истината.

— В морето може да се случи всичко — продължи тя. — Кит ми разказа колко трудно се печелят морските битки и колко често си вземал на борда оцелели от уж победили кораби.

Проклятие! Защо Кит й бе казал истината и защо точно сега трябваше да се аргументира така логично?

Някога не можа да защити сестра си, защото беше в морето, а днес не можеше да даде гаранция на Серенити, че никога няма да загуби битка. Като си припомни как любимият му кораб „Росана“ потъна миналата година, Морган безпомощно изскърца със зъби.

Серенити имаше право. Бе станало точно така, както каза: те спечелиха битката, но корабът им беше сериозно повреден и в крайна сметка потъна. Не загуби много от хората си, но все пак…

Серенити отпусна ръка и в очите й светна болка.

— И двамата знаем, че никога няма да се върнеш на сушата. Морето е в кръвта ти. То и ти сте едно. Никога не бих те помолила за повече от това, което можеш да ми дадеш. — Отстъпи назад и заключи: — Затова е по-добре да си отида.

Тя събра останалите си дрехи, облече се бързо и напусна каютата.

„Не!“ — изкрещя нещо дълбоко в него. Не можеше да й позволи да си отиде.

Грабна панталона си и бързо го навлече.

— Къде отиваш, момиче?

Морган спря насред движението и се заслуша в разговора между Ушакий и Серенити, който се водеше само на няколко крачки от вратата му. Ушакий тъкмо бе приключил с вахтата и вероятно отиваше да си легне.

— Отивам си, Ушакий. Време е да се върна вкъщи.

— Не бива да излизате сама навън, мадам. Още е нощ. Някой може да ви нападне. Нима мислите, че ще стигнете сама до брега? Как — с плуване ли? Позволете да ви придружа до дома, където сте отседнали. Не искам да ви се случи нещо ужасно.

Морган си представи живо как изглеждаше в този момент Серенити — меката усмивка на устните й, тъжните очи, вдигната към доброто лице на Ушакий.

— Много ти благодаря. Оценявам високо жеста ти.

Гласовете бързо заглъхнаха. Серенити си бе отишла. Морган захвърли ризата си на пода и падна тежко на леглото. Едва сега бе осъзнал окончателността на решението й.