Кинли Макгрегър
Ограбен копнеж (18)

16

Кристин беше като отвързана хрътка. Или като набиращ сила тайфун. Серенити все по-често се питаше с какво е заслужила всеотдайността й.

Двете прекараха следващата сутрин в салона, където Кристин я поучаваше в онова, което наричаше „висшето изкуство на кокетството“. А според Серенити то беше висшето изкуство на глупостта.

По дяволите! Кой ли бе измислил всички тези смешни жестове и думи? И нима мъжете наистина бяха толкова тъпи, че да се хващат на женското кокетство? Прехапала долната си устна, Серенити кимна дълбокомислено — да, мъжете наистина бяха толкова тъпи.

— Хайде, Серенити, изправи се — заповяда Кристин и изпъна гръб. — Притвори очи. Не! — изфуча сърдито тя. — Не ти казах да ги затвориш, а само леко да ги притвориш. Ето така… сега вече е добре.

— Но аз не виждам почти нищо!

Кристин вдигна рамене.

— Нали не се разхождаш в гора, пълна със змии. Би трябвало да знаеш къде стъпваш. Ти се стараеш да спечелиш едно сърце. Никога не го забравяй. Любовта е сляпа.

— Като мен, ако продължа да се разхождам с присвити очи.

— Серенити!

— Добре де.

Така мина утрото, докато Кристин й показваше как да ходи, как да говори, как да движи ръцете и главата си… с една дума, цялото изкуство на женското кокетство.

— А сега идва най-доброто! — оповести Кристин и Серенити преглътна, обзета от лошо подозрение. След всички неприятни и глупави неща, които й бе показала Кристин, мисълта за „най-доброто“ й вдъхваше истински страх.

— И какво е то? — попита тя с леко треперещ глас.

— Сега идва смъртоносният удар.

— Какъв удар? — попита неразбиращо Серенити.

— Смъртоносният — повтори натъртено Кристин. — След него мъжът със сигурност пада на колене.

Серенити присви очи.

— Изглежда ми опасно. Какво искаш да направя? Да го ударя по главата с тъп предмет?

Кристин извъртя очи. После извади една ябълка от сребърната купа на масата, поставена между отворените врати на верандата. Пусна я на пода и заповяда:

— Вдигни я!

Серенити изпълни заповедта, но бе спряна с остро изсъскване.

— Виж как ще го направя аз — нареди Кристин и пусна на пода втора ябълка. — Божичко, какво направих! — изохка тя театрално и поклати глава. — А сега — продължи с нормалния си глас — идва моментът, когато той се навежда да я вдигне. Това е твоят шанс да му нанесеш смъртоносния удар. Ще се наведеш в същия момент.

— Защо?

Кристин се усмихна тайнствено.

— Представи си, че ти си Морган, и ще разбереш. Хайде, пусни ябълката.

Серенити се наведе и се озова точно срещу лицето на Кристин. Не, не срещу лицето. В полезрението й влезе пищната гръд на приятелката й. От позицията, в което бе застанала, можеше да види цялото деколте на Кристин. Бузите й се обляха в червенина.

— Но това… това е смешно! Не мога да го направя. — Ръката, която стискаше ябълката, се плъзна несъзнателно към гърдите. — Освен това той ще разбере, че съм го инсценирала нарочно.

Кристин поклати глава.

— Мила моя, ти не разбираш. Уверявам те, че няма да си помисли нищо такова. Мислите му ще бъдат изцяло заети с нещо друго. Би могла да му отсечеш главата, без да забележи.

Серенити избухна в смях.

— Не би трябвало да говорим за такива неща. Неприлично е.

— Ами! — отвърна дръзко Кристин и също сложи ябълката на гърдите си. — По този въпрос имам друго мнение. Приличието е нещо прекрасно, но няма да стопли леглото ти.

Серенити изохка шокирано, но Кристин изобщо не се впечатли. Подхвърли ябълката, улови я ловко и продължи уверено:

— Да се върнем на урока. След като ти върне ябълката, направи така, че да продължи да гледа тялото ти, като вземеш предмета и го поднесеш към деколтето си. — Кристин илюстрира правилото, като плъзна ябълката по деколтето си.

— Но аз нямам деколте.

— Тази вечер ще имаш.

 

 

Късно следобед двете бяха в спалнята на Кристин. Вече бяха избрали роклята за вечерта и сега Серенити седеше пред тоалетката, а Кристин експериментираше с косата й.

Серенити слушаше търпеливо указанията на приятелката си и се питаше дали ще ги запомни всичките.

Най-лошото обаче тепърва предстоеше.

Щом очите на Кристин потъмняха и на устните й изгря загадъчна усмивка, Серенити разбра, че нещото ще се случи.

— Знаеш ли какво — заговори Кристин и продължи да пъха фуркети в косата на Серенити, — за да сме сигурни в успеха, ни трябва конкуренция.

Серенити я погледна смаяно в огледалото.

— Конкуренция ли?

— Точно така — отвърна Кристин и огледа доволно сложния кок, който бе направила. — Трябва да ти намерим мъж.

— Нали за това говорим през цялото време!

— Да, права си — обясни търпеливо Кристин и спусна по няколко къдрички от двете страни на лицето й. — Но ни трябва още един мъж. Нищо не кара мъжа да желае жената по-силно, отколкото мисълта, че и друг се интересува от нея.

Вярно ли беше това? Серенити не беше толкова сигурна, но дяволските искри в очите на Кристин бяха достатъчно доказателство, че приятелката й твърдо вярва в думите си. Но това нямаше значение. На острова нямаше друг мъж, който да се интересува от Серенити. Чарли с шавливите ръчички беше много далеч.

— Е, ще се наложи да се откажем от другия мъж, защото…

— Да, да… — промърмори Кристин и посегна към четката. Очите й гледаха замислено. — Работата е там, че аз познавам един човек, който ще накара Морган да позеленее от завист. Този някой ще изпълни ролята съвършено. И без това ми дължи услуга и ще… — Тя сведе поглед и се замисли дълбоко. Накрая разтърси глава и изгледа решително Серенити. — Сигурна съм, че мога да го убедя.

Серенити беше по-скоро скептична, но не каза нищо и се съгласи да придружи Кристин на разходка с каретата. И без това искаше да разгледа острова. Обиколиха почти цялото градче и тя не се умори да се възхищава на ефективната му организация. Минаха покрай всички магазини, от които се нуждае една процъфтяваща общност — месарница, хлебарница, ковачница и така нататък.

Мястото беше наистина възхитително. Наскоро построените къщи приличаха по стил на тези в Савана и Чарлстаун. Красиво облечени жени с ръкави до лактите и модни шапки се разхождаха свободно между оскъдно облечените островни жени, до една с къси поли и голи ръце.

Ала всички тези впечатления избледняха, когато Кристин я въведе в ковачницата. За момент Серенити спря поразена на прага. Ковачът стоеше пред наковалнята с гръб към тях и обработваше с чука си парче желязо. През целия си живот не беше виждала нещо толкова прекрасно. Дългата руса коса беше вързана небрежно на тила и се мяташе между бронзови от слънцето и вятъра плешки. Мускулите на гърба се свиваха и обтягаха, докато вдигаше и спускаше ръце. Тялото блестеше от пот.

— Стенли! — извика Кристин.

Ковачът спря и погледна през рамо. На лицето му изгря усмивка.

— Кристин, скъпа моя — изрече той и остави желязото. Пусна клещите в кофа с вода и свали големите кожени ръкавици.

— О, божичко! — прошепна Серенити. — Великолепна гледка. Невероятна.

По голите гърди личеше всеки отделен издуващ ги мускул. Ковачът приличаше на полугол митичен бог, завърнал се от битка с титани. Дори великолепният гръб не я бе подготвил, че изведнъж ще се изправи срещу същинско олицетворение на мъжка красота. Младият бог имаше прекрасно лице със засмени сини очи и продълговати трапчинки от двете страни на устата.

— Стенли — повтори Кристин, която изобщо не се бе впечатлила от вида му, — позволи ми да ти представя новата си приятелка, мис Серенити Джеймс. Серенити, това е Стенли Феърхоуп, най-красивият мъж, роден някога на тази земя.

Стенли я удостои със зашеметяваща усмивка и трапчинките му изпъкнаха като два полумесеца.

— Въпреки това не успях да спечеля сърцето ти и да те накарам да се омъжиш за мен — отвърна с въздишка той. — До днес не ми позволяваше дори да те виждам.

Кристин извъртя очи. Стенли се обърна към Серенити.

— Радвам се да се запозная с вас, мис Джеймс.

Серенити остана безмълвна. Усмивката му стана още по-широка.

— Не бързайте, мис Джеймс. Успокойте се. В мое присъствие жените често се държат така. — Погледна отново към Кристин и очите му потъмняха. — Освен тази млада дама. Като ме види и започва да се прозява скучаещо.

— Ти изобщо нямаш нужда от мен, за да подхранваш самочувствието си, Стенли. Освен това аз познавам истинската ти същност, а тя съвсем не е толкова очарователна, колкото си въобразяваш.

Стенли изпухтя недоволно.

— И с мъжа си ли говориш по този начин?

— Но разбира се! Това е причината, поради която Джордж се ожени за мен, а ти не можеш да ме забравиш.

Стенли поклати глава.

— Знам, че не си дошла тук само за да ме тормозиш. Сигурно не е и просто посещение от учтивост. Хайде, кажи — какъв е най-новият ти план и каква ще е моята роля в него?

Кристин се ухили като котка, надушила сметаната. Сложи ръце зад гърба и се надигна леко на пръсти.

— Добре де, ще ти кажа. Искам да ухажваш Серенити.

Смаяният му поглед разсмя Серенити и й помогна да си върне дар слово.

— Това е глупаво, Кристин. Морган никога няма да повярва, че такъв мъж се интересува от мен.

Стенли се смая още повече.

— Морган Дрейк?

— Познавате ли го?

— Познаваш ли го? — попитаха едновременно двете млади дами.

— Но разбира се. Дължа му живота си. Бях на борда на първия английски кораб, нападнат от него, след като стана пират.

Серенити смръщи чело.

— Защо тогава казвате, че му дължите живота си? Мислех си, че не е вземал пленници.

— О, не, мис Джеймс, не сте права. Той наказваше англичаните, защото го заслужаваха, но се държеше много добре с американците, принудени да служат на английски кораби. Докара няколко от нас на острова, други останаха на кораба му и се присъединиха към екипажа му.

— Проклятие! — изсъска Кристин и прекъсна безкрайно интересния за Серенити разговор. — Тогава той знае кой си. Няма да се хване на въдицата.

— Не вярвам, че ме помни — успокои я Стенли. — Оттогава минаха почти единайсет години. Бях на четиринайсет, а той беше малко по-голям от мен.

Лицето на Кристин се разведри.

— Слава богу! Щом твърдиш, че не те помни, ще го разиграем.

— Какво искаш от мен?

— Ти, красавецо Стенли, ще изпълняваш ролята на капитан Феърхоуп, собственик на „Морската принцеса“ — търговски кораб, поел курс към Чарлстаун.

— Какво?

— Тази вечер ще бъдеш капитан от колониите, който веднага се е почувствал привлечен от мис Джеймс — обясни търпеливо Кристин и направи широк жест към Серенити. — Ти ще си капитанът, който й е предложил да пътува с неговия кораб, за да се прибере при семейството си.

Стенли смръщи чело.

— Защо?

— Защото уважаемият Морган Дрейк е влюбен в Серенити, но отказва да го признае.

Стенли се намръщи заплашително.

— Няма да ти позволя да ме въвлечеш в тази подла игра. Няма да сторя нищо, което би могло да засегне капитан Дрейк.

Кристин се изстъпи пред него и сложи ръце под брадичката си. Спусна клепачи и го изгледа изпод дългите си мигли. Серенити проследи с почуда как приятелката й се впусна смело в неравната битка. Стенли следеше всяко движение на Кристин като умиращ от глад, въведен в зала за тържествена вечеря.

— Не те моля да му навредиш — заговори с мек глас Кристин и пръстът й се плъзна предпазливо по могъщия му бицепс. Щом стигна до лакътя, тя рязко отдръпна пръсти. — Моля те само да го надхитриш.

Стенли примигна, сякаш едва сега се бе събудил, и я изгледа със съмнение.

— Само една жена би го изразила по този начин.

Кристин скръсти ръце под гърдите и го прониза с поглед.

— Поправи ме, ако греша, но нима един мъж, чието име не желая да спомена, не се опита да разкаже на Джордж, че съм се заклела никога да не се омъжа за моряк?

Стенли се изправи като свещ, мускулите на челюстта му се напрегнаха.

— Ти го каза!

— Може би, но ти се опита с хитрост да го накараш да ме напусне. Така ли беше или не?

— Това е нещо друго.

— И защо?

— Във войната и в любовта всички средства са позволени — отвърна сърдито той.

— Тук става въпрос за любов. За любовта между Морган и Серенити.

— Сигурна ли си?

— Абсолютно.

— Е, добре — въздъхна примирено той. — Правя го за теб. Запомни: длъжница си ми.

Кристин се засмя сияещо.

— Ще ти изпратя дрехи. Камериерката ми със сигурност ще намери нещо подходящо — заяви тя и хвана Серенити подръка. — Хайде, мила моя, чака ни работа.