Кинли Макгрегър
Ограбен копнеж (10)

8

Каютата пострада най-много от гнева на Серенити.

— Е, добре, Морган Дрейк, щом искаш жена, която си знае мястото и се грижи за къщата и огнището, сега ще ти покажа какво означава да имаш такава жена!

С вкуса на отмъщението на езика тя се захвана за работа. Твърдото й намерение беше да обърне неговата светая светих с главата надолу.

Въпреки възраженията му беше убедена, че всеки мъж цени високо своята стая и ненавижда женското нахлуване. Е, добре, щом непременно иска сладка малка женичка, която се интересува само от бродериите си и никога не проговаря без позволение от съпруга си, ще я има! Сега ще декорира неговото мъжко убежище по типично женски начин.

Разрови сандъка, който намери под леглото му, и извади топче корабно платно. Не беше особено подходящо за завеси, но щеше да покаже намеренията й достатъчно ясно. Откри в раклата с дрехите му игла, конец и ножица и отнесе всичко на масата. Съзнаваше, че ще седи и ще шие цяла нощ, но трябваше да го направи — за да види той що е то слаба и нежна женичка.

 

 

Все още бесен от гняв, Морган прекоси палубата. Дъждът почти бе престанал и това го зарадва. Поне няма отново да се намокри до кости.

— Изглеждаш ужасно, Дрейк — посрещна го Джейк. — Мислех, че ще си полегнеш.

— Не ми напомняй за сън — изръмжа Морган.

Джейк избухна в смях.

— Жени! — заяви с многозначително кимване. — Какво ти стори малката мис Джеймс?

Морган хвърли мокрия жакет на палубата и отговори мрачно:

— Ако ти разкажа, няма да повярваш. Това момиче има възгледи, които…

Джейк се опря на кормилото и вдигна вежди.

— Като съдя по онова, което знам за нея, сигурно е неописуемо.

Най-сетне бе намерил човек, който да е на негова страна! Благодарен за разбирането на Джейк, Морган му разказа всичко.

— Тя твърди, че жените трябва да са равноправни с мъжете!

Джейк извъртя очи.

— Така си и мислех. Казвам ти, Дрейк, отведи момичето в леглото. Това ще я отклони от глупостите й.

Морган въздъхна.

Джейк го изгледа невярващо.

— Извинявай, приятелю, но не мога да те позная. Да не би да са те подменили? Това ли е мъжът, който в продължение на една седмица си лягаше всяка вечер с три курви и сутрин и трите не можеха да ходят?

— Не е същото, Джейк.

— Напротив — изпухтя бившият пират. — Същото е.

— Ако наистина си убеден в това, защо през последните три години не те виждам да гониш жените? — попита Морган. — Ти ли си мъжът, който вечно се хвалеше, че може да има всяка жена? Ако е толкова просто, защо никога не се присъединяваш към моряците ми, когато отиват в публичен дом?

— Не мога да го направя.

— И защо не? — попита язвително Морган. — Някога ти налиташе на жените като просяк на храна. Как така изведнъж стана толкова добродетелен?

— Защото Лорелай ще ми отреже яйцата и ще ги опържи на омлет.

Морган избухна в тих смях и не можа да удържи подигравателната си забележка:

— Значи те е страх от Лорелай? От една жена?

При тази обида по бузите на Джейк изби червенина.

— Не ме е страх от нищо и от никого… — Той сведе глава и обясни с глас, който напомни на Морган за сърдито малко момче: — Просто не искам друга жена, това е.

— Точно така. Защото има разлика.

Джейк поклати глава и се засмя.

— Винаги трябва да имаш последната дума в дискусията, нали?

Морган стисна зъби. В спора със Серенити със сигурност нямаше последната дума. Двамата помълчаха малко, докато Джейк заговори отново:

— Просто не разбирам защо точно тя трябва да е различна. — За това Морган не искаше дори и да мисли.

То беше факт. Серенити беше различна. Всичко в нея.

— Върви да си полегнеш — изрече с въздишка той. — Аз ще поема кормилото.

Джейк се отмести настрана и го покани с жест да заеме мястото му.

— Мисля, че успях да поправя курса. Въпреки това имаме малък проблем.

— И какъв е той?

Джейк посочи бизанмачтата.

— По време на бурята загубихме горните платна там и на фокмачтата. Замяната може да почака до сутринта, но не бива да се бавим.

— Прав си. Ще се погрижа Лоу и Кит да се хванат веднага на работа.

Ако Серенити ме допусне в каютата, за да взема резервното платно.

— Лека нощ, Дрейк.

Нощта е всичко друго, само не и лека — помисли си мрачно Морган. В момента нищо не беше наред.

Часовете минаваха бавно. Капитанът стоеше на кормилото и с всички сили се стараеше да не мисли за жената, която спеше под палубата.

За да отклони вниманието си, огледа мачтите и платната. Съдбата беше благосклонна към него — бе загубил само две платна. В каютата си имаше точно толкова. Смяташе да купи още в Савана, но неочакваното отвличане на Серенити от Джейк бе осуетило намерението му.

Въздъхна и се сети, че трябва да провери още веднъж преградите в трюма на кораба. Може би се бяха повредили от бурята. Ами ако са загубили част от запасите си? Проклятие!

Мислите му отново се върнаха към по-радващи представи — например как Серенити капитулира пред него…

Скоро след разсъмване екипажът се раздвижи. Един по един недоспалите моряци се качиха на палубата. Лоу се издигна до коша на мачтата, за да огледа морето, докато другарите му се облекчаваха от кърмата.

— Капитане! — изкрещя Лоу веднага щом застана на поста си. — Шалупа отдясно!

Морган се обърна в указаната посока и присви очи. Едва различи в далечината очертанията на някакъв съд.

— Посока?

— Движи се право към нас, капитане?

— Можеш ли да разпознаеш флага? — продължи с въпросите Морган.

Лоу нагласи далекогледа. Мина доста време, преди да отговори:

— Флаг със звезди, капитане!

Морган въздъхна облекчено. Добре, че не беше английското знаме или някой пиратски флаг. С американски кораб ще се справи без проблеми, но първо трябва да им покаже, че е мирно настроен — и че не е пират или англичанин, който смята да ги освободи от товара им.

Забеляза Барни вдясно от себе си и изрева:

— На кормилото, мистър Питкърн!

— Тъй вярно, капитане!

Морган кимна и се запъти с бързи крачки към каютата си. Изпробва дали вратата се отвори и въздъхна облекчено. Серенити не беше заключила. Отвори безшумно с надеждата да я намери заспала.

Късметът беше на негова страна — тя лежеше свита на кълбо като малко котенце в койката му. Като видя равномерното вдигане и спускане на гърдите й, Морган въздъхна облекчено.

Тя не си беше направила труда да свали роклята си и дрехата изглеждаше ужасно смачкана. Ала погледът му бе привлечен като с магия към мъничките боси крачета, които се подаваха изпод роклята. Никога досега не бе обръщал внимание на женските ходила, но нейните бяха наистина възхитителни.

Вдигна глава и откри завесите, окачени на прозорците му.

Стомахът му се преобърна. Не! Невъзможно беше да е използвала… О, да! Точно това бе направила.

Гневът му избухна с дива сила. Втурна се към унищожените платна и изрева:

— Какво сте направили, по дяволите!

Серенити се събуди с тих вик на уплаха. Вдигна глава и по лицето й веднага се разля облекчение.

— Ах, вие ли сте?

— Да, аз съм — отговори той с треперещ от гняв глас. — Аз съм мъжът, който ей сега ще ви убие.

Вместо да се обезпокои от тази новина, тя любопитно вдигна вежди.

— Ще ме убиете?

Морган стисна зъби. Това беше последното, от което се нуждаеше в този момент. Непознат кораб се движеше право към него. Кораб, който може би не беше настроен враждебно, но в открито море почти не се срещаха приятелски кораби. Вярно, беше вдигнал американски флаг, но това не означаваше, че на борда няма пирати или други врагове.

— Ясно ли ви е, мис Джеймс, че платът, който сте използвали за завеси, ми е необходим за ремонт на платната?

Серенити го изгледа унищожително.

— Нима искате да кажете, че голям кораб като вашия разполага само с две резервни платна?

— Точно това искам да кажа.

— Това не е смешно, капитан Дрейк — отзова се пренебрежително тя. — Много добре знам, че корабите имат цели помещения с резервни платна. Вие искате само да ме…

— Нашите резервни платна бяха повредени от буря, която проби дупка в борда, точно на мястото, където бяха складирани — прекъсна я рязко той. — Двете платна в моя сандък бяха единствените, които можахме да спасим.

На лицето й ясно се изписа „Ау!“ когато осъзна какво е направила.

Преди Морган да е казал още нещо, вратата се открехна и Кит провря глава през отвора.

— Простете, капитане, но Лоу казва, че шалупата се приближава много бързо към нас. Трябва ни флаг, иначе онези ще си помислят, че сме пирати.

Морган присви очи и кимна кратко към Серенити.

— С вас ще се занимая после.

Прекоси помещението и застана пред масата. Извади от чекмеджето ключ и отвори раклата, която стоеше до вратата. Претърси сгънатите вътре платове и намери американския флаг. На прага спря и отново се обърна към нея.

— Стой тук и я дръж под око, Кит. Ако пипне нещо в каютата ми, хвърли я през борда.

Кит се ококори смаяно.

— Тъй вярно, капитане.

Морган прониза Серенити с враждебен поглед.

— Говоря напълно сериозно, мис Джеймс.

Вместо да се разтревожи, тя отново извъртя очи. Морган изръмжа гневно и побърза да се качи на палубата.

— Какво сте направили, та капитанът е толкова ядосан, мис Джеймс? — полюбопитства Кит веднага щом Дрейк излезе.

Серенити скочи от койката и посочи с пръст завесите.

— Уших завеси от резервното платно.

Кит се ококори още повече — ако това изобщо беше възможно.

— Нима не знаехте, мис Джеймс, че такива неща не се правят?

— Сега вече знам — отвърна тя с шумна въздишка. Много й се искаше да беше помислила малко повече, преди да извърши тази лудост. Наведе се е започна да събира топчетата плат и флаговете, които Морган беше разхвърлял по пода.

Изненада се много, като откри, че в раклата се съхраняват четири флага — ирландски, френски, британски и испански.

— Защо капитан Дрейк има толкова много флагове? — попита тя, докато ги сгъваше.

Кит й показа къде да ги нареди в раклата.

— Когато един кораб вдигне знамето на приятелска страна — или на собствената си, — другите кораби обикновено го оставят да премине необезпокояван.

— Ами ако вдигне флаг на неприятелска страна?

Момчето се намръщи и въздъхна.

— Тогава го нападат. Разменят си по няколко изстрела и един от двата кораба се предава.

— Наистина ли? — усъмни се Серенити. — Аз пък си мислех, че битката продължава дълго.

— Работата е там, че морски битки се печелят трудно, мис Джеймс. Знаете ли колко пъти сме вземали на борда оцелелите от кораби „победители“? Един или два оръдейни изстрела на лошо място — и двата кораба потъват.

— Защо изобщо се бият?

Кит вдигна рамене.

— Битката е последният изход. Освен ако… — Той млъкна изведнъж, очевидно стреснат, че е казал толкова много.

— Освен ако какво? — настоя Серенити.

Момчето се почеса по тила и я изгледа мрачно.

— Освен ако корабът не е развял „Джоли Руж“.

— Искаш да кажеш „Джоли Роджър“ — черния флаг на пиратите? — уточни Серенити.

— Не, мадам. „Джоли Руж“ е червеният флаг, който предвещава смърт. Той означава, че няма да вземат пленници.

Сърцето на Серенити заби като лудо.

— Често ли си виждал „Джоли Руж“?

Кит извърна глава и по увисналите му рамене пролича, че въпросът беше безкрайно неприятен.

— По-често, отколкото ми харесва, мис Джеймс.

 

 

— Няма да се наложи, Джейк.

Морган се готвеше да предаде звездния флаг на Лоу, когато гласът на Джейк го задържа.

Морган се обърна към бившия пиратски капитан. Джейк се бе облегнал на релинга, устремил поглед към бързо приближаващия се кораб. Щом Морган се приближи, Джейк му връчи далекогледа си.

— Корабът е „Дет Куин“. Принадлежи на Уейърд Хейс.

— Сигурен ли си? — попита глухо Морган.

— Помирисах го отдалеч. Освен това съм имал достатъчно сблъсъци с него и го познавам от пръв поглед. Не знам как изглежда онзи тип, но познавам кораба му по-добре от собствения си, докато още кръстосвах моретата. Обзалагам се, че вече се е сетил кой си.

Джейк се почеса по брадичката.

— Предполагам, че желанието ти се е изпълнило. Би трябвало да си благодарен. Вече не се налага да ходиш чак в Карибието, за да го намериш.

— Прав си, но предпочитам да се срещна с него при условия, които диктувам аз, а не той, и не с две изпокъсани платна. — Морган издиша бавно, докато премисляше възможностите си.

Последното, което му трябваше сега, беше сблъсък с Хейс. Главно заради любопитната гостенка на борда. Безкрайно неприятно би било да води битка, докато на борда има жена. Твърде голяма беше опасността Серенити да пострада. Вдигна поглед към платната и промърмори:

— Няма да успеем да му избягаме.

— Капитане! — изкрещя от коша на мачтата Лоу. — Онези вдигнаха „Джоли Руж“!

Джейк изкриви устни.

— Специалитетът на Хейс. Той не знае що е милост.

Морган се обърна към кормилото, където стоеше Барни.

— Вдигнете тревога, мистър Питкърн. Ще се бием.

— Аз ще поема кормилото — предложи Джейк. — Но на твое място, Дрейк, щях да му дам да разбере, че Мародера още е жив и здрав и копнее да се развихри. Хейс има ум в главата и може би ще ни пропусне да минем. Дори той се страхува от теб.

Морган обмисли предложението. Какво значение имаше дали Хейс ще разбере, че Мародера и Морския вълк са едно и също лице? Цената за главата на Мародера беше четири пъти по-висока от цената за залавянето на Морския вълк.

— Ако го направя, тя ще разбере кои сме.

Джейк вдигна рамене.

— Не вярвам, че на акулите им пука кои сме, докато ни схрускват. А пък ти много добре знаеш какво ще направи Хейс с твоето момиче, ако му падне в ръчичките. Не е ли по-добре да го изпреварим и да й прережем гърлото, за да й спестим болката и унижението?

Джейк беше прав. Хейс не би проявил милост към която и да е жена, ако я заподозре, че е любовница на пират. Морган погледа мълчаливо моряците, които бързаха да заемат позиции за бой и кимна. Той беше привързан към тези хора. И отговаряше за тях. Някои имаха семейства. Погледът му падна върху Барни и от гърдите му се отрони въздишка. Ако Барни открие какво е правил през годините, когато не бяха заедно, ще има да слуша конско до края на живота си.

А Серенити…

— Стани за малко Мародера, Дрейк — посъветва го настойчиво Джейк.

Въпреки сериозността на положението Морган избухна в смях.

— Ще престанеш ли най-после, досаднико! — Изобщо имаше ли избор? Не, разбира се. По-добре да се примири със съдбата. — Не е ли по-добре да възкресим Блек Джек и да оставим Мародера да почива в мир? — попита шепнешком.

На свой ред и Джейк избухна в смях.

— Искам само да ти напомня какъв слух пуснахме — че Мародера е убил Блек Джек!

— Направихме го само за да го вбесим — обясни Морган и прекоси палубата. Имаше чувството, че за стотен път тази сутрин слиза в каютата си. Отвори вратата и спря като закован на прага.

Беше оставил раклата с флаговете отворена. Серенити седеше на пода с пепелявосиво лице и стискаше в ръце флага, който беше дошъл да вземе. Кит тъкмо обясняваше нещо и като го видя, се прекъсна насред изречението. Лицето му пламна от смущение.

— Не знаех, че още го имате, капитане — промърмори, извинявайки се.

Серенити плъзна пръсти по черния флаг, на който беше избродиран скелет с коса в едната ръка и сърце в другата.

— Сега сигурно ще ми кажете, че сте убили Мародера и сте запазили това като сувенир. — Гласът й беше студен като лед.

Нямаше смисъл да лъже. Правителствените чиновници окачваха флага му навсякъде, за да открият Мародера, флагът принадлежеше на един от най-страшните пирати, живели някога на този свят.

Мародера. Славата му на безмилостен пират бе надмината само от славата на Блек Джек Рийс. Това беше епизод от миналото, което много му се искаше да погребе завинаги.

Но това му беше лошото на миналото — рано или късно се връщаше, за да го преследва. Без да каже дума, той взе флага от ръцете й.

— Какво ще правите с него? — попита беззвучно Серенити.

— Ще спася всички ни — отговори просто той и се върна обратно на палубата.

Серенити имаше чувството, че сърцето й се разкъсва на парченца. Действителността беше много по-страшна, отколкото си беше представяла. Нейният Морски вълк не бе благороден герой, който се бореше с несправедливостта в света…

Морган беше…

… беше…

Морган беше пират! Истински, хладнокръвен пират, който не вземаше планинци, а избиваше противниците си.

Внезапно краката й омекнаха и тя протегна ръка към койката.

— Той е Мародера… — Гласът й пресекна, светът се завъртя пред очите й.

— Всичко е наред, мадам — опита се да я успокои Кит и й помогна да седне, преди да е паднала.

— Всичко е наред? — повтори невярващо Серенити. — Нищо не е наред, Кит! Той е пират. — Очите й станаха огромни, защото бе осъзнала нещо много важно. — Ти също си пират!

Кит имаше достатъчно чувство за приличие, за да се изчерви.

— Не е това, което си мислите.

„О, разбира се, че е!“ — искаше да изкрещи Серенити. Тя се намираше на борда на кораб, принадлежащ не на романтичен морски вълк, който спасяваше невинни хора и имаше благородни възгледи. Тя се намираше на кораб, принадлежащ на студенокръвен убиец, скандално известен с дивия си гняв и с бързата си сабя. Колко пъти беше чувала мъжете да си говорят със страхлив шепот за Мародера — сякаш само споменаването на името му щеше да им донесе нещастие.

— От много години капитанът вече не е пират — обясни Кит. — Нямах представа, че е запазил флага.

— Искаш да ме утешиш, нали?

— Но вие не разбирате…

Серенити се изправи решително. Сега не можеше да слуша обясненията на Кит. По-добре да отиде след Морган.

Искаше да чуе неговата версия. Искаше да чуе от собствената му уста как е възможно именно той да е Мародера.

Щом стигна горе, тя спря и се огледа изненадано. Калъфите на оръдията бяха свалени и мъжете ги нагласяваха на позиция. Останалите се бяха накачили по такелажа и стискаха в ръце мускети и пистолети.

На кораба цареше зловеща тишина и Серенити остана с впечатлението, че гледа картина, а не предстояща морска битка. Единственото, което се движеше, беше пиратският флаг, току-що окачен на пилона.

Внезапно прозвуча дрезгав смях.

— Морган! — извика Джейк. — Ела, искам да видиш лицето на Хейс!

Той подаде далекогледа си на капитана и продължи развеселено:

— Не съм виждал друг човек да побледнява така, откакто онзи лекар на Ямайка заяви на Робърт Дрек, че трябва да му отреже оная работа.

Морган вдигна далекогледа към очите си и се взря в наближаващия кораб.

При грубите думи на Джейк бузите на Серенити порозовяха. Джейк се обърна и я видя да стои на палубата. Усмивката замръзна на лицето му. Побутна Морган по рамото, капитанът веднага отпусна далекогледа и също се обърна към нея.

В този момент нещо се случи между тях. Нещо, за което Серенити нямаше думи. Ала то я накара да остане на мястото си и да изчака, докато той прекоси палубата и дойде при нея.

— Знам какво мислите — изрече тихо Морган, щом застана пред нея. — Мога да го прочета по лицето ви.

Серенити се скова.

— И какво, според вас, мисля в този момент?

— Осъждате ме, без изобщо да познавате фактите.

— А какви са фактите?

Лицето му се вкамени. За първи път в живота му се случваше някой да му поиска сметка и по лицето му пролича, че не е готов да я даде.

— Факт е, че Уейърд Хейс ще ни нападне само след минути. Предупредих го и сега знае кой съм, но се съмнявам, че това ще го спре да ни обстрелва.

Сякаш за да потвърди думите му, над кораба отекна оръдеен изстрел.

— Напада ни! — изкрещя Джейк.

Морган хвана Серенити и я блъсна на палубата. Само след миг тежкото гюлле профуча някъде съвсем наблизо и падна във водата само на няколко метра от кораба. Падането му вдигна огромна вълна, която премина над релинга и намокри и двамата.

— Сега разбрахте ли? — попита глухо Морган.

Скована от ужас, невярваща на случващото се, Серенити го погледна без думи. По дяволите, той се наслаждаваше на предстоящата битка! Очите му святкаха от удоволствие. Този човек беше луд. Напълно луд!

— Така е — въздъхна Морган и приглади назад мократа си коса. — Хейс много държи да ме залови. Жив или мъртъв.

Как можеше да бъде толкова безгрижен?

Морган се обърна към екипажа си и изрева:

— Ответен удар, момчета! Дял от плячката само за онзи, който си го заслужи!

Серенити поклати глава.

— Не разбирам как може да се забавлявате с такива неща?

Той се ухили и й намигна.

— За това живея. То ми вдъхва усещането, че съм жив.

— А на мен ей сега ще ми стане лошо — промърмори тя. Стомахът й се гърчеше от страх.

Морган я издърпа да стане.

— Веднага слезте долу!

— Ами ако потопят кораба? — прошепна тя. Затворена под палубата, нямаше да има възможност да стигне до някоя спасителна лодка.

— Опасността да ви улучи патрон или гюлле е много по-голяма, отколкото корабът да потъне.

— Не ви вярвам — изсъска Серенити. Как да му вярва, като всичко за него се оказа лъжа? — Кит каза, че е много вероятно.

Морган неволно си припомни как „Росана“, предишният му кораб, се натроши на парченца при една битка с британците — само преди година. Затова реши, че тя може би има право.

— Тогава ще се скриете зад онези бъчви и няма да си подавате носа навън.

— Покажете ми къде.

Серенити го последва до малката ниша.

Морган стисна ръката й, за да я успокои.

— Няма от какво да се притеснявате.

Тя изпухтя съвсем не като дама.

— Хубава работа, защо да не се притеснявам, когато някакъв си луд е решил да ни прати за храна на акулите. Лично Мародера ме убеждава, че няма за какво да се тревожа. — Вдигна глава и срещна погледа му. — Хайде, кажете ми, господин пиратски капитане, кога да започна да се тревожа! Като видя бялото на очите ви? Или когато акулите образуват кръг около мен?

Морган се усмихна на изблика й.

— Бих казал, че отговорът е ясен — ще започнете да се тревожите, когато акулите ви обкръжат.

— Това е, което ценя най-много у вас, капитане. Винаги намирате успокоителни думи.

Морган поклати глава. Серенити Джеймс беше невероятно смела жена. Нещо в него мразеше мисълта да я остави сама, но сега трябваше да се заеме с куп други неща.

Да излезе срещу опасен противник.

Серенити го проследи с поглед, докато прекосяваше палубата и крещеше заповеди на моряците като военен командир. Оръдията стреляха без прекъсване и тя си затисна ушите, за да не оглушее. Над палубата се носеха гъсти, отвратително смрадливи облаци сяра, причиняваха бодежи в дробовете й и пълнеха очите й със сълзи.

— Господи, в какво се забърках! — прошепна тя. И всичко това само защото си мечтаеше за голямо приключение. Внезапно дългите, скучни дни зад голямото писалище в печатницата й се сториха истинска благословия.

Докато наблюдаваше Морган, тя осъзна, че той наистина обича този живот. Той беше роден водач. Роден, за да се опълчва безстрашно срещу смъртта.

Едно гюлле мина на по-малко от метър от главата му и отнесе парче от мачтата. Серенити неволно извика. Силата на удара поръси по главата му трески и една от тях се заби в челото му. Към веждата потече кръв, но той я изтри, без да й обърне внимание, сякаш не се беше случило нищо.

Гледката й вдъхна страх. Сковаващ страх.

Битката бушуваше с пълна сила. Секундите се превръщаха в минути, а експлозиите ставаха все по-силни. Докато накрая ликуващият рев на екипажа заглуши гърма на оръдията.

— Това ще ги научи никога вече да не окачват „Джоли Руж“ — изрева Барни. — Забийте няколко гюллета в проклетите им задници!

Морган изглеждаше повече от доволен от работата, която бяха свършили хората му. Серенити предпазливо се подаде иззад бъчвите и погледна към чуждата шалупа. Голяма част от стената на борда й беше откъсната, мачтите бяха строшени и лежаха наполовина на палубата, наполовина във водата.

Бяха победили. Незнайно как екипажът беше успял да обезвреди чуждия кораб, без техният да пострада сериозно.

Серенити хвърли поглед към Морган и в сърцето й се разля непозната топлина. Той стоеше съвсем спокойно и нареждаше нещо на Кит и Джейк. Вятърът развяваше косите му, леко накъдрени на тила. Беше извадил сабята и сочеше чуждия кораб.

Когато се обърна към нея, дъхът й спря. Той беше зашеметяващо красив. И зашеметяващо страшен.

Това не беше пиратът от мечтите й, който не би причинил зло на никое живо същество. Този мъж беше от плът и кръв и живееше според собствените си представи — древни и безмилостни, напълно противоположни на нейните.

Този мъж беше могъщ и опасен.

Когато се запъти към нея, устата й пресъхна. Надигна се, и макар че коленете й бяха омекнали, успя да застане пред него.

— Радвам се, че оцеляхте, мис Джеймс.

Въпреки всичко, което беше преживяла, тя се засмя нервно.

— Не бях сигурна, че вие ще оцелеете — изрече с мъка и посочи раната на челото му. Неволно вдигна ръка и попипа мястото. Кожата му беше студена, но кръвта, която полепна по пръстите й, беше топла.

Морган преглътна. Не беше очаквал това колебливо докосване. Изпита усещане, което не беше в състояние да опише. Поиска от нея неща, които знаеше, че не може да получи.

Поиска я цялата. Сега, веднага, в този момент, докато възбудата от победата все още пулсираше във вените му.

Поиска да отпразнува поредната си победа с едно още по-голямо завоевание.

Преди да е успял да се овладее, я привлече към себе си и впи устни в нейните. Целувката беше дълга и страстна.

Серенити се поколеба за миг, после се поддаде и отвори устни, за да му позволи да се потопи дълбоко в сладката й уста.

Тя имаше вкус на мед. На невинност и страст. В този миг той разбра, че въпреки повелите на разума ще я вземе.

Трябваше да я вземе.

Да завладее тялото й. Да я направи своя. Завинаги.