Дейвид Балдачи
Последният жив (55)

55

Стрейт също бе чул сирените. Не можеше да повярва, че така бързо всичко бе отишло по дяволите. Такъв му бил късметът. Той допря пистолета до слепоочието на Клеър и издърпа парцала от устата й. Вече бе развързал краката й, за да не я носи на гръб.

— Боя се, че ти си ми пропускът за навън, драга. Във всеки случай, не се надявай много. Ако усетя, че ще ме спипат, ще те гръмна като нищо.

— Защо? — попита безпомощно Клеър.

— Защото съм бесен, затова. Защото си съдрах задника за нищо, затова. А сега ставай и да вървим. — Той я дръпна грубо и двамата закрачиха към развъдника. Там имаше няколко пикапа и Немо се надяваше да се измъкнат с един от тях. Когато видя островърхия покрив на големия хамбар, Стрейт чак се усмихна. Фермата беше с огромна площ и неравен терен, ченгетата щяха несъмнено да дойдат откъм главния портал, а в това време Стрейт щеше да се измъкне изотзад. Докато разберяха какво става, той вече щеше да е захвърлил пикапа, да е минал покрай тайника, в който държеше всичко необходимо за подобни случаи, и да е отпрашил с парите — е, не с всички, но с известна част.

Те се изкачиха на малкото възвишение и поеха надолу. Мъжът се приближи към тях в тъмното. Отначало Стрейт го помисли за Мейси, но облаците отгоре се движеха бързо и на лунната светлина той разпозна Били Канфилд с двуцевка в ръка. Стрейт веднага избута Клеър пред себе си и опря пистолета в слепоочието й.

— Разкарай се, старче! Нямам време да се разправям с теб.

— Защо, понеже идват ченгетата ли? Как няма да идват, като аз ги повиках!

— И защо направи това? — изгледа го свирепо Стрейт.

— Не те знам какво търсеше във фермата ми, но знам едно: че спиш с жена ми. Ти за какъв ме смяташ, за някой глупак?

— Е, все някой трябваше да й запретне полите, Били, понеже ти не се сещаше.

— Това си е моя работа — изрева Били, — не те засяга.

— Засяга ме, и още как. Много хубавичко си ме засягаше! Ти даже не знаеш какво изпускаш, дъртако!

Канфилд вдигна двуцевката.

— Стреляй де, какво чакаш? С тая пушка най-много да убиеш и нашата дама.

Двамата се гледаха мълчаливо в упор известно време. Стрейт осъзна предимството си и прикривайки се зад Клеър, вдигна пистолета и го насочи в главата на по-възрастния мъж.

— Били!

Стрейт се извърна. Яхнала Барон, Гуен се носеше устремно към него. Той изкрещя, блъсна Клеър настрани и стреля два пъти. И точно в този миг куршумът го улучи в главата. Коленете му се подгънаха и Стрейт се свлече надолу.

Уеб се бе появил измежду дърветата, с един поглед бе разбрал какво става и бе застрелял Стрейт. Уплашен, Барон се вдигна на задните си крака и после стовари копитата си върху мъртвото тяло.

Уеб бързо изтича при Клеър. Не си даде труд да погледне към Стрейт; знаеше, че е мъртъв.

— Добре ли си? — запита той.

Тя кимна, после заплака. Уеб я прегърна през раменете. Той се извърна и видя Били Канфилд, който се строполи на колене до някаква черна купчинка. Уеб се спусна към него. Гуен лежеше на земята; гърдите й бяха целите в кръв, където я бе улучил поне единият от куршумите на Стрейт. Дишането й беше накъсано, гърдите й хриптяха. Уеб коленичи до нея и разкъса ризата й. Един поглед беше достатъчен; изражението му й каза всичко, което трябваше да знае. Тя го хвана за ръката.

— Страх ме е, Уеб.

Той се наведе над нея. Били се взираше безпомощно и мълчаливо в своята умираща съпруга.

— Не си единствената, Гуен. — Повече не се сети какво да й каже. Уеб съзнаваше, че би трябвало да мрази тази жена заради всичко, което му бе причинила, заради Теди Райнър и останалите. Но някак си не можеше да изпита гняв. И то не само защото тя бе спасила живота им, неговия, на Клеър и Кевин. А защото не можеше да си представи как би постъпил самият той на нейно място след всичката болка, омраза и ярост, натрупани през годините. Може би щеше да стори същото. А може би не.

— Страх ме е да умра, Уеб. Боя се, че няма да видя Дейвид. — От устата й потече струйка кръв и думите излизаха завалени, но Уеб я разбра.

Ад или рай — това било значи. Чистилище не се предлагаше.

Очите й помръкваха и Уеб усети как ръката й, която стискаше неговата, губи сила.

— Дейвид — прошепна тя и погледна към небето. — Прости ми, господи, задето съгреших. — Гърдите й се разтърсваха от хлипове.

Уеб си каза, че ако имаше сили, Гуен сигурно би допълзяла до своя малък параклис. Той се огледа наоколо, без да знае какво точно търси. И тогава забеляза Пол Романо, който крачеше вдървено към тях. Бе дошъл с пикала, теглещ фургона — същия, на който Уеб бе прострелял гумите.

Уеб се втурна да го посрещне и видя окървавения му крак.

— Добре ли си?

— Драскотина. Благодаря все пак, че попита.

— Поли, можеш ли да изповядаш Гуен?

— Какво?

Уеб посочи проснатото тяло на тревата.

— Гуен умира. Искам да чуеш последната й изповед.

Романо отстъпи крачка назад.

— Ти да не си се смахнал нещо? Приличам ли ти на свещеник?

— Тя умира, Поли, едва ли ще забележи. Мисли си, че ще отиде в ада и няма да види сина си.

— Това е същата онази жена, която ликвидира екип „Чарли“, а ти сега искаш да й опростя греховете?!

— Да, много е важно.

— За нищо на света!

— Стига бе, приятел, няма да те тресне гръм, я!

— Откъде знаеш? — вдигна очи към небето Романо.

— Поли, моля те. Знам, че нямам право да искам това от теб, но те моля. Нямаме много време. Важно е да го направиш. — В отчаянието си Уеб добави: — Бог ще ти прости.

Двамата се гледаха вторачено известно време, после Романо поклати глава, докуцука до умиращата и коленичи до нея. Взе ръката й в своята, прекръсти я и я запита дали би желала да се изповяда. С отслабнал глас Гуен Канфилд отговори, че много иска.

Когато изповедта свърши, Романо стана и се отдалечи.

Уеб отново коленичи до нея. Очите й започваха да помътняват, но за един кратък миг тя успя да фокусира погледа си върху него и с немощна усмивка му благодари. При всяка дума от разкъсаните й дробове бликаше кръв. Приликата с раната, отнела живота на сина й, беше поразителна.

С последни сили тя сграбчи ръката на Уеб.

— Толкова съжалявам, Уеб. Можеш ли някога да ми простиш?

Уеб се взираше в красивите й очи, които с всяка изминала секунда се покриваха с мъртвешка пелена. В чертите на лицето й той различи един друг образ — на онова малко момче, което му се бе доверило и чието доверие той не бе оправдал.

— Прощавам ти — каза той на умиращата. Надяваше се, че в същия този миг някъде, някак си Дейвид Канфилд му прощава и на него.

С тези думи Уеб се изправи на крака. Били коленичи на мястото му и пое ръката на своята съпруга. Гърдите й се надигаха ускорено, все по-бързо и по-бързо, после изведнъж застинаха и ръката й се отпусна безжизнено надолу. Докато Били тихо ридаеше до трупа на жена си, Уеб помогна на Клеър да се изправи, подаде ръка на Романо, за да се подпре, и тримата тръгнаха заедно.

Трясъкът на ловджийска пушка ги стресна и накара да се обърнат. В този момент Били се отдалечаваше от трупа на Стрейт, а от цевта се виеше тънък стълб дим.