Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 12гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

История

  1. —Корекция
  2. —Добавяне

8.

Мобилизираните войници стояха строени пред генерала си, така, както той им беше показал. Тримата стотника се пъчеха пред образуваните карета и недоумяващо опипваха дръжките на мечовете си. Облечени в новите си снаряжения, те почти приличаха на римските легионери от Холивуд. Барди доволен ги огледа.

— Свободно! — нареди той. — Днес ще пристъпим към физически упражнения и бой с тояги. Точно на пладне ще дам почивка. Следобед ще се биете със забити в земята колове. Най-усърдните от вас ще бъдат избрани за десетници. Тръгвайте да сечете тоягите! Кръгооом, марш към гората!

Половината от войниците се обърнаха в правилната посока, другите се завъртяха и се оказаха в същото положение. Същото се случи и с един от стотниците.

— Ей, ти, ела насам — повика го рицарят.

Усетил, че има нещо нередно, едрият мъж неуверено се приближи.

— Как ти е името?

— Дого — господин принц.

— Ще се обръщаш към мен с Ваша Светлост и мой Генерал.

— Добре, Ваша светлост и мой Генерал.

— Само с едно от двете. И няма да казваш „добре“, а „тъй вярно“ или „слушам“.

— Тъй вярно, Ваша Светлост.

— След като си толкова схватлив, защо отново си пред мен, а не тръгна към гората? — попита Барди.

— Защото казахте кръгом. Кръгът винаги завършва оттам, от където започва. И аз се учудих, като не видях дърветата.

— Кръгом е военен израз. Ето виж как се прави.

Новоизпеченият генерал кръстоса крака, завъртя се и си обърна в обратна посока.

— Ясно ли е? — попито той стотника.

— Тъй вярно! Трябваше да ми го покажете предварително.

Войниците, които бяха останали на местата си внимателно следяха разговора. Дого ги погледна и изрева:

— Кръгооом марш, дръвници! Всички към гората!

Барди се радваше на проявената съобразителност и си помисли, че наистина трябваше да започне обучението с елементарни обяснения. Но Дого след малко се върна запъхтян при него.

— Появи се голям проблем, Ваша Светлост — почеса се той зад ухото.

— Ще започнеш с „разрешете да доложа“. Ще стоиш мирно и няма да се дръгнеш.

— Добре, разрешете да доложа, Ваша Светлост! Появи се много голям проблем.

— Без „добре“, разрешавам.

— Няма с какво да отрежем тоягите. Брадвите са в казармата.

— А мечовете за какво са?

— Не се сетихме, Ваша светлост.

— Друг път да се сещате. Хайде тръгвай обратно! Кажи на другите стотници какво обясних преди малко, а те да го предадат на десетниците. Накрая да стигне до войниците.

— Тъй вярно, мой Генерал!

„Браво, Дого! — каза си Барди. — Някой ден ще стигнеш най-малко до чин полковник и ще можеш да ме заместваш“.

Военната дисциплина не се постигаше лесно. Някой си Гандо от Бягай-по-далече-от-тук така и не се научи да не обърква левия си ботуш с десния. Друг някой си Корко от Прескочи-клечка винаги слагаше кожения си шлем обратно и се налагаше стотникът му да го оправя в правилното положение. Но още от първия ден мнозинството във войската придоби опит. Войниците бяха разбрали, че отрязването на по-дебела тояга съдържа в себе си преимущества и носи по-малко синини по тялото.

Всеки ден рицарят-генерал отделяше по два часа за физически тренировки край брега на реката. Караше здравите момчета да повдигат големи камъни и да ги хвърлят в нея, за да станат още по-силни. Поради тези действия дългата купчина във водата нарастваше и след седмица реката почти промени коритото си.

Боят със забитите в пръстта колове беше най-безопасен, но от него също се придобиваше ловкост. На десетия ден главнокомандващият започна с упражненията с хладно оръжие и стрелба с арбалети, като показваше различни тактики и хватки. След още две седмици вече можеше да се каже, че генерал Барди най-сетне притежава собствена войска.

Розамунда почти не забелязваше непрекъснатото му отсъствие. Тя толкова се беше увлякла в гледане на филми и музикални изпълнения, че дори забравяше да се храни. Горо с мъка я откъсваше от приятните занимания, за да продължава с уроците по английски. След като той се беше преместил в замъка, престижът му на магьосник беше нараснал. Селяните от околните села често пристигаха при него, за да им прави дребни магии. За добро снасяне на яйца от кокошките, за повече мляко от кравите, против уроки или нощно напикаване. Въпреки че беше достатъчно богат, Горо не се стесняваше да прибира мизерните им медни петачета. Той беше алчен по природа и щеше да си остане такъв, въпреки че отдавна беше забравил мизерията. Крал Рогонал имаше причини да се чувства доволен — от Кирикия все още не бяха пристигнали пратеници, за да си приберат дълговете. След няколко дълги бдения в мазето той установи, че ферментацията в заветните бъчви е завършила и този път щеше да се радва на бира с по-добро качество, която този път нямаше намерения да предлага на когото и да било друг. Беше се снабдил с зет, който проявяваше усърдност в мерките за защита на кралството, а в замъка му се намираше и магьосник. Присъствието на двамата със сигурност подобряваше международния му престиж.

Разбрали за сформирането на войската, при него отново пристигнаха няколко селски старейшини, които го молеха за незабавна помощ. След като поговори с тях, кралят разбра, че дивите хора за първи път бяха нападнали няколко къщи в едно от селата и бяха отмъкнали всички свине, кози и кокошки. След този случай, селяните вече залоствали портите си с дебели талпи, правели високи огради и се страхували да излизат извън очертанията на дворовете си. Овчарите отчаяно търсели здрави и едри кучета, тъй като повечето от техните собствени били пребити от сопите на варварите. Диваците все още не ги закачали открито, тъй като донякъде съобразявали, че все някой трябва да пасе овцете и да се грижи за размножаването им.

Научил достатъчно, кралят се сети как по-бързо да се отърве от делегацията.

— Какво ви казах предишния път? — попита той гневно. — Към кого да се обръщате по такива въпроси?

— Към главнокомандващия, принц Барди — отвърна Сарко от Бягай-по-далече-оттук и поглади сплъстената си руса коса от смущение. — Но ние за всеки случай решихме да дойдем при вас, Ваша Светлост.

— И да ме занимавате с въпроси извън моята компетентност ли? Я ми се махайте от главата — разгневи се той, напусна тронната зала и се запъти към съкровеното си мазе.

Селските старейшини разочаровано се оттеглиха и не след дълго откриха рицарят-генерал да дава разпореждания на военния плац. Нодо от Слънцепек се осмели да се приближи до него.

— Спаси ни, велики Принце! — примоли се прочувствено той. — Напоследък живеем в непрекъснат страх.

— Нали това се опитвам да правя. В близко време ще започна военни действия, но кога — няма да ви кажа. Това е военна тайна.

— Дано да е много скоро — изрече с надежда Кори от Прескочи-клечка. — Защото ако продължава така, дивите хора ще ни изядат и ушите.

— Както виждате, правя всичко възможно за нашата защита. Имайте още малко търпение.

Старейшините си тръгнаха леко поомърлушени, но все пак в тях се появи надежда. Барди ги изпроводи с поглед, погледна часовника си и реши, че е време да се прибира в замъка. Чувстваше се извънредно уморен, а мислите за войската му продължаваха да го занимават. Беше въоръжил войниците си с мечове, щитове арбалети и бойни брадви, но като че ли нещо липсваше. „Копия — сети се той. — Още утре ще заръчам на ковача да изработи за тях железни накрайници. А тънки дървета тук не липсват.“ Поуспокоен от правилно взетото решение, рицарят смело се насочи към покоите на собствената си жена.

* * *

— Здравей скъпа — приближи се той към Розамунда и я целуна по сладкото вратле.

Тя беше седнала пред уредбата и изпиваше с очи действието на филма, който беше пуснала.

— Тихо, не ми пречи — произнесе недоволно тя. — Този го гледам за трети път. Сега ще се появи Сандораг и ще пръсне главата на извънземния изрод с бластера си. А после ще освободи омагьосаната в силово поле Меланойа. След това ще падне голяма любов в безтегловно състояние.

Барди я погледна изумен — изреченията й бяха смесица от ландирски и английски думи, а тя произнасяше последните без да се смущава и запъва, сякаш беше израснала с бластери и силови полета. Скъпата му жена наистина беше необикновено схватлива личност.

Рицарят се нахрани с вечерята, оставена на масата в ъгъла съблече дрехите си и се излегна на широкото легло на принцесата. Но изцяло погълната от гледането на филма, тя изобщо не го забелязваше.

„Дали да не скрия проклетата уредба? — разсъждаваше той под завивката си. — Какво ли е правила по цял ден, преди да донеса проклетата придобивка?“

Но след като поразмисли малко, реши, че при сегашната му заетост, за Розамунда е по-добре да продължава със заниманията си.

Най-сетне филмът свърши. Тя се приготви за спане и най-сетне благоволи да легне до него. Барди веднага се присламчи към тялото й, в търсене на близост.

— Не сега — отряза го любимата му жена. — Друг път.

— Защо? — попита обиден той.

— Защото си мисля за главния герой на филма, за неговата смелост и галантност. Ти нямаш толкова силно изразени качества.

— Но той е само един артист. Познавам го, в живота Сандораг е типичен мухльо.

— Не ме интересува. Важното е как съм го възприела от ролята му. Не е редно да върша с теб разни работи и да си мисля за него.

— Не вярвах, че такъв боклук може толкова да те впечатли. А и филма не е първокласен. Никога не е печелил награди.

— Нарочно ми ги разправяш тези неща, за да мисля по друг начин. Какво да направя, като Сандораг толкова ми хареса?

— Да обърнеш повече внимание на съпруга си и да забравиш за него.

— Няма — заинати се принцесата.

— Майната ти, тогава — ядоса се Барди и се обърна на другата си страна.

Гургилът — подобрител на съдбата му, увисна над нея и се опита да промени мнението й, но се сблъска с такава проява на упорство, с която дори едно по-висше същество не можеше да се справи. За първи път му се случваше да бъде толкова безсилен. Не му оставаше друго, освен да плесне с крила и да се завърне в измерението, от което се бе появил.

* * *

Утрото е по-мъдро от вечерта, както гласи старата поговорка. Забравил за снощните неприятности Барди се измъкна пръв от леглото, обслужи гърнето си, посегна към пяната за бръснене и установи, че почти се е свършила. В запасите му се намираше само още една опаковка. „Какво ли ще стане, ако си пусна брада? — зададе си той уместен въпрос. — Сигурно ще изглеждам по-мъжествен“ — успокои го собственото му самочувствие и докато още не бе взел това окончателно решение се обръсна, после се обърна към ведрото и изми със студена вода лицето си.

Почувства се освежен, закуси с галета и конфитюр, изпи чаша пепси-кола и бързо се облече. Държавните дела го чакаха, първата му работа бе да отиде при ковача.

Към обед копията вече бяха готови и той нареди да ги отнесат при войниците. След това се зае да им обяснява боравенето с новия вид оръжие, което бе доста по-лесно от въртенето на меч. Раздаде го на една трета от войската си — на тези, за които не достигаха бойни секири.

Днешното следобедно учение беше проведено в пълно бойно снаряжение. Околността гръмна от ударите по щитовете, а драконът, който обикновено дремеше някъде наоколо бе принуден да се събуди. По едно време и цар Рогонал се подаде от замъка си, за да разбера каква е причината за тази шумотевица.

Барди остана доволен. Бившите селяни се налагаха мъжки и изглеждаха готови да защитят родината си. След като те се умориха да се налагат взаимно, той преустанови учебния бой и даде знак всички да се строят в редици.

— Храбри съотечественици — обърна се към тях с подходящ патос. — Очаква ни първото изпитание. Възможно е много от вас да паднат в истински бой, но тяхната смелост ще остане в сърцата ни. Утре ще тръгнем на поход срещу дивите хора.

— Дали сме достатъчно подготвени, мой Генерал? — осмели се да го попита Дого. — Онези са доста яки типове!

— Това може да се провери само в истински бой — увери го рицарят. — Сега отивайте в казармата, искам добре да си починете. Знаете какви са военните закони. Ако някой дезертира тази вечер, ще бъде осъден на смърт.

— Едва ли ще се намерят такива — успокои го стотникът.

— Може да има, а може и да няма. На следващата сутрин първата ти работа ще бъде да преброиш хората си.

— И аз ли ще идвам? — попита Дзог, който се беше доближил до него.

— Без теб не може — заместваш цял танк. — Само че ще вървиш последен, за да не плашиш дивите хора. Те трябва да ни нападнат, за да ги избием. Ще проведем две наказателни акции. Една в тази гора и една в по-голямата, по пътя към Сандирия. Сигурно дълго ще се мотаем между дърветата.

— А защо да не ги примамим? Прояви малко военна хитрост, Барди. Докарай на някоя поляна няколко овчари със стадата си, скрий хората си наоколо и ги накарай да се маскират с клони. С две думи направи засада. Така ще бъде много по-добре, отколкото да се провираш през шубраците. Ще имаш и добра видимост, за да командваш действията на войската.

— Дзог, знаеш ли, че скоро много ще ми липсваш? — каза рицарят. — Но докато все още си тук, те назначавам за мой главен съветник.

— Отдавна трябваше да го направиш. Колко пъти съм ти казвал, че драконите са по-умни от хората. А добрите съвети е редно да се заплащат. Нареди да ми донесат някоя овца. Грижиш се за войниците си, а мен ме забравяш.

— Коремът ти се е подул като балон. Още малко и ще се спука.

— Не му бери грижата. Първо той си е мой и второ е МНОГО ГОЛЯМ КОРЕМ — подчерта той с подходяща интонация последната част на фразата си. — Може да побере цяло стадо.

— Прави каквото искаш — реши да не спори рицарят. — Наистина, като не мислиш за здравето си и повишения холестерин, коремът наистина си е твоя работа.

— След като се убеди, че е така, отивай при сенешала и му кажи да ми донесе исканото.

Барди се насочи към замъка и при влизането си в двора му едва не се сблъска с Горо.

— Извинявай, че те срещнах — произнесе магьосникът.

— Какво искаш да кажеш.

— Че напоследък не обръщаш никакво внимание на приятеля си.

— Не виждаш ли, зает съм. Подготвях похода срещу дивите хора. Ако толкова държиш да ме виждаш, утре тръгвай с мен. Сигурно ще има жестока битка.

— Ако поразмисля, всъщност не държа толкова да те придружавам — призна си Горо. — Старите ми кокали не са подходящи за такива геройски дела.

— Тогава направи магия за победа — рече рицарят-генерал.

— Виж това пу го мога. Съвпада със специалността ми.

— Да не забравиш. Ще я направиш още тази вечер. Как върви преподаването на Розамунда?

— Тя вече не се нуждае от такова. Помни като слон, както казваха в Холивуд. Всичките ми уроци се запечатаха в главицата й и вече сама си превежда филмите. Последния път ме отпрати, като ми каза да си намеря други занимания.

— Я виж ти. Изглежда съм се оженил за наистина способна принцеса.

— Как да не е такава? Почти ти изяде припасите, обсеби ти вещите, накичи се със златни бижута и взе да диктува семейното положение. Както е тръгнало, гледай да не те изгони от замъка.

— Ти откъде ги знаеш тези подробности и какви ги приказваш? — попита го ядосано Барди. — Дрънкаш, колкото да не заспиш!

— Ти си приспания, но все някой ден ще се събудиш. — Старите магьосници по-добре ги разбират работите. Горивото на колата ще свърши, филмите все някога ще й омръзнат, а специалните лакомства няма да ги има. Ще трябва да минете на печено овнешко с питки-подметки. Впрочем какво стана с бирата в алуминиевите кутии, която донесе? Не виждам такива опаковки да се мотаят из замъка, а те сега са станали много модни. Слугите ги използват за чаши и една празна кутия от пепси-кола върви по две петачета.

— Добре, че ме подсети. Сака с бирите като че ли остана в багажника на колата.

— Ако Рогонал разбере, сигурно ще те убие. Липсата на тази скъпоценна за него течност го принуди да стои по цели дни в мазето си и да слухти по бъчвите. На твое място изобщо няма да му я показвам. По-скоро ще напия тази вечер Розамунда.

— Защо?

— Ами сещай се. Утре отиваш на бой, всичко се случва. Нали трябва да получиш необходимия тонус?

— Хммм — замисли се младият мъж и реши да смени темата. — Ти накъде се беше запътил?

— Ами да си побъбря с Дзог. Той много не ме обича, ама карай да върви. Старите хора обичат да приказват, а когато няма с кого, животът им става скучен. Слугите са прости. Ще ми говорят глупости и ще ме молят да им правя безплатни магии. Принцесата вече не ме иска, ти си вечно зает, а Рогонал не излиза от мазето си. Така, че се сетих за дракона.

— Отивай тогава — каза му Барди, обърна се да види дали изчезва през входа на замъка и се отправи към колата си. Съветът на магьосника не беше съвсем за изхвърляне.

Взел десетина бири в пластмасов плик, Барди се отби при сенешала и му нареди да снабди Дзог с исканото животно, после се запъти към собственото си жилище.

Завари жена си с обичайното й напоследък занимание. Този път гледаше филм с негово участие и благоволи да извърне глава към него.

— Добър си като артист, но не си съвършен — реши да се заяде тя с него. — И най-впечатляващата ти сцена е тази, в която се оправяш с извънземното чудовище, което излиза от бордовия компютър. Но все пак не можеш да се сравняваш със Сандораг.

— Нали доскоро бях твоят герой?

— Вярно, така беше — призна тя и въздъхна. — Но нещата в живота са преходни.

— Какви ги дрънкаш? — усети гняв рицарят, но се сети за съвета на Горо и реши да го уталожи. — Виж какво съм ти донесъл, скъпа.

— Какво е това?

— Най хубавата бира на света. Датска е.

— Този боклук ли? Дай го на баща ми да се налива. Веднъж опитах от неговата помия и веднага я изплюх.

— Да но това питие е съвсем различно. Опитай от него, след това ще приказваме.

Барди отвори една от кутиите, наля чаша пенлива течност и с елегантен жест я поднесе.

Розамунда отпи глътка, замижа за миг, после млясна с език и отпи още една.

— Това е нещо съвсем различно — установи тя. — Приятно е да се пие.

— Ще го оставим само за нас двамата. Няма да казваш на Рогонал — предупреди я съпругът й.

— Да не съм луда? Нали нищо няма да остане. Налей ми още.

Той само това чакаше.

Принцесата започна да обръща чаша след чаша и скоро движенията й станаха привични, като на всеки пияница. Изглежда, че наследеното от Рогонал си казваше думата.

След петата бира, жена му изгледа със замъглен поглед.

— Ела при мен, скъпи ми Сандораг — прошепнаха нежните й устни.

Барди реши да не започва скандал, сигурно беше много опиянена, за да направи такава груба грешка. И той й прости, като я взе в обятията си.