Христо Пощаков
Меч, мощ и магия (22)

22.

От битката с ромтите бяха изминали шест години, те повече не се осмелиха да нападнат. Децата на Барди тръгнаха на училище заедно с дракончетата на Дзог. По-голямата част от младото население на Обединеното кралство бе ограмотено, сандирската писменост и ландирския диалект бяха станали официални за целия остров. Повелителят на Обединеното кралство пусна в действие големите цехове за производство на хартия, моливи и стъклени изделия, после първата модерна водна мелница. Керамичните работилници вече произвеждаха тоалетни чинии и умивалници, а оръжейните — мускети. Съвсем наскоро бе завършен и напорния водопровод, който снабдяваше столицата на Ере, наречена Славна победа с кристална планинска вода. Но последните запаси от батерии бяха на привършване и Барди непрекъснато мислеше за направата им, макар и в доста по-груб вид. Смелите му идеи предвиждаха бъдещото производство на водни турбини, произвеждащи промишлен ток, ала запасите от мед, цинк и олово в кралството бяха доста оскъдни, а ромтите почти бяха унищожили търговията с други страни, тъй като цялото средно море беше под контрола на техните кораби.

Тогава Крал Барди реши да нападне грамадния съседен остров Брита, който по получените сведения бе богат на залежи от въглища и метали. Сега тези природни блага сега се експлоатираха от ромтската империя — неговият естествен враг, а това не му изглеждаше много правилно.

Той изпрати вестоносци до Рок и Ламон, и започна подготовката на нова военна офанзива.

Хелга доста се притесняваше от предстоящите военни действия, но Барди намираше начини да я успокоява. Както винаги, Горо не желаеше да го придружи, а Дзог мърмореше, но не можеше да откаже. Предстоящата раздяла с дракончетата, бе за него твърде болезнена.

Оръжейната работилница вече бе успяла да произведе достатъчно количество мускети. Крал Барди ги разпредели в новосформираната си армия и проведе съответните стрелкови обучения. Старият и изпитан състав от ветерани, щеше да използва оръжията, донесени от Холивуд, което предполагаше използването на последните амуниции за тях.

Един слънчев ден флотилията на Ере отплува към бреговете на Брита и в края на деня, бойците на Обединеното кралство лесно завзеха първите вражески пристанища. Въздушното разузнаване вършеше своята отлична работа, а неговите атаки бяха съкрушителни. Местното угнетено население бързо се вдигна на борба срещу поробителите, без да се тревожи, че отново ще изпадне в зависимост. Барди раздаваше на британите трофейното оръжие и с всеки изминат ден, армията му нарастваше по численост.

Завзетите от ромтите крепости падаха една след друга, врагът непрекъснато отстъпваше. След първия месец на офанзивата, неприятелските кораби се опитаха да стоварят нови войски, но бяха приклещени от флотата на Обединеното кралство и безславно унищожени.

Но Брита беше много голям остров и пълното му освобождаване от противника продължи още два месеца. След окончателната победа, Барди обяви завзетата огромна територия за част от Обединеното кралство, остави няколко сандирски благородника за свои наместници и заедно с Дзог се завърна в Славна победа.

Не след дълго, Хелга увисна на врата му с доброто намерение скоро да не се отдели от него. Децата му също се зарадваха да го посрещнат здрав и невредим.

След няколко дни, кралят повика един от капитаните на име Нелси, който особено се бе отличил в морските сражения и го произведе в чин адмирал. След това го натовари със задачата да поведе две трети от флота на Обединеното кралство, да стигне до Средното море, да навлезе в него и където забележи ромтски кораби, да ги унищожава. Сенешалът Горголан трябваше да набави необходимите за наказателната експедиция припаси.

Посещението на Нелси подсети Барди да направи нещо, за което от години се канеше, но все не му стигаше времето. Той погледна към направената по негово нареждане библиотека, в която се съхраняваше техническата литература и компакт-дисковете с различна информация и филми, донесени от Холивуд, отвори едно от чекмеджетата й и извади колекцията от морски карти, които систематично бе събирал по пристанищата, които бе обиколил. След това разтвори куфарчето на супер компютъра, намери географския раздел на „Енциклопедия Британика“ и започна да сравнява показаното на екрана, с това, което се намираше на масичката до него. Скоро смътните му предположения се оказаха верни. Релефът и размерите на островите Ирландия и Великобритания, напълно съвпадаха с тези на Ере и Брита. Но в направената историческа справка цареше пълна каша. Витангите, които в света на Холивуд се наричаха викинги бяха завладявали острова по време, различно от господството на римляните, които вероятно бяха ромтите от света на Барди. В друго различно историческо време Великобритания беше завладявала Ирландия, а не обратното. Несъмнено далечната Джипта беше Египет от света на Америка, откъдето беше пристигнал, а континентът Ерпа — Европа.

Очевидно бе само едно: формата на островите, релефа на Средното море, което в другия свят се наричаше Средиземно, и бреговата континентална ивица отвъд Брита, чак до Скандания, която бе Скандинавския полуостров, напълно съвпадаха.

По картите се загатваше за част от някакъв голям континент, наречен Афика, който несъмнено бе Африка от света на Холивуд и нямаше нищо повече. Америка и голяма част от Азия бяха останали не отбелязани.

Барди остави картите и компютъра, облегна се на удобното кресло и се замисли. В един от изгледания заедно с Хелга фантастичен филм, в редките подарени моменти за отпускане, действието се развиваше в няколко паралелни светове. В Холивуд бе говорил с някакъв професор, нает като консултант, който твърдеше, че съвременната теоретична физика допуска тяхното съществуване и простото сравнение, като че го доказваше. В неговия свят драконите бяха реални същества, докато в Америка бяха плод на митове и легенди. Историята на двата свята определено се различаваше, шумерският език и писменост на единия, не съвпадаха с тези на другия. Тукашните магии определено имаха ефект, докато тамошните действаха понякога. Имената на континенти, държави и народи бяха само подобни. Гургилът Кико бе споменал за прехвърляне в различни континууми, свързани с огромни енергийни разходи, което окончателно говореше, че светът на Обединеното кралство е както подобен, така и различен от този на Холивуд, но не и същия. Според професора, погледнато теоретично, паралелните светове представляваха безкрайно математическо множество. За Барди бе очевидно, че през тях свободно можеха да се прехвърлят само гурили, клапандури и лангедони, смърдове, джифове и корлоци, както и техните себеподобни.

Изводът му бе окончателен, той трябваше да го сподели с Дзог.

* * *

Изминаха няколко месеца и флотилията, предвождана от адмирал Нелси, най-сетне се завърна в родното пристанище. Новините бяха съвсем радостни, бойните ромтски кораби бяха напълно унищожени. Разрушението не бе отминало и редица крайбрежни селища, в които бе забелязван вражески гарнизон.

Не мина месец и в Славна Победа пристигна делегация на врага. Императорът на ромтите Отивиан, предлагаше подписване на доста унизителен за него мирен договор. Той предлагаше спиране на експанзията си на запад от континента, митнически улеснения за търговските кораби на Обединеното кралство и процент от събираните от него данъци. В случай, че договорът за вечен мир се подпишеше, като израз на добрата си воля императорът щеше да подари петстотин хиляди крини хлебно зърно.

Крал Барди си придаде известна важност, но на следващия ден положи подписа си в тронната зала. Предложението на Отивиан напълно съвпадаше с неговите намерения. Обединеното кралство се нуждаеше поне от двадесет годишна почивка от войни, за да изгради могъща промишленост и да стане съвсем непобедимо.

— Съобщи на императора си, че ако наруши и едно от уговорените условия, ще дойда в столицата му, за да го обеся лично — заяви той на водача на пратеничеството.

Едрият мъж срещу него почервеня, но отправи нисък поклон и делегацията бързо се измъкна от залата.

Кралят се отправи към бившите покои на Диотемий, които сега бяха негови и влезе в приемната. Пред взора му се откри доста пъстра картина. Докато децата му се боричкаха с дракончетата, като гледаха да ги дръпнат за опашките, кралица Хелга се бе разположила на един от облечените с кожа фотьойли и въпреки олелията, спокойно и съсредоточено плетеше някакъв пуловер. Тя вдигна погледа си към него и му се усмихна. Семейната идилия бе толкова очевидна, че той за миг изпита неудобство от толкова много уют и щастие.

— Здравей, скъпи — каза Хелга. — Приключи ли с държавните дела?

— Подписах мирен договор и отпратих делегацията на ромтите. Изглежда скоро няма да има война.

— Какво по-хубаво от такава вест? Но напоследък видът ти не ми харесва, изглеждаш твърде напрегнат. Мисля, че трябва да си починеш. Отдели десетина дни, предлагам ти да отидем на гости на Рок и Лина. Ще видиш родната си Ландирия, ще прекараме чудесно в тяхната компания.

— Сигурно имаш право. Доста се преуморих напоследък. Освен това отдавна не съм се виждал с приятели.

— Какво чакаш тогава? Започвай с Дзог и Горо. Виждам, че семейната среда донякъде ти досажда.

— Не е точно така, но ще те послушам. Признавам, че тук е прекалено шумно.

— Свикнала съм с децата, а ти тръгвай.

Барди изпълни съвета на жена си. Мина през стаята на Горо, взе го със себе си и двамата се запътиха към обора на Дзог. Гледката беше обичайна, завариха го да предъвква любимата си овнешка кълка. Огромният му корем беше приел застрашителни размери.

— Какво виждат очите ми — изригна устата му леко облаче дим. — Посещение на височайши и нисочайши особи. — Как сте се сетили за мен? Да си призная, напоследък умирам от скука. Ставам все по-стар и по-дебел, изглежда окончателно ще спра да летя.

— А аз какво да кажа? — рече Горо. — Напоследък усещам, че ми треперят краката от слабост.

— Щом не си почнал да се насираш в гащите, още ставаш на работа. Как върви бизнесът с магиите?

— Добре. Не мога да се оплача.

— А ти как си, рицарю, убиецо на дракони?

— Не се будалкай с краля си — отвърна Барди.

— Драконите не признават крале, само приятели. Има ли нещо ново край теб?

— Да — потвърди повелителят на Обединеното кралство и им разказа за делегацията на ромтите, след това за откритието, направено с компютъра и морските карти.

— Да живееш в нашия паралелен свят не е толкова лошо, стига да има достатъчно овце за ядене — отбеляза дълбокомислено Дзог.

— Откакто Барди ми постави вана, тоалетна и умивалник с топла и студена течаща вода и аз се примирих с него. Освен това той твърди, че тук магиите ми действат по-ефективно — рече Горо.

— Като спомена за магии, мислиш ли за някаква приемственост?

— Не те разбирам.

— Кралят си има хубав и умен син, който някога ще наследи кралския престол, поради липса на по-демократична обществена система. Аз например, поне бих създал парламент. Но както и да е. Моята гордост, Дорго, който след петдесетина години ще порасне, вероятно ще стане красив и могъщ дракон. Ако дотогава в Обединеното кралство се развие филмова индустрия и телевизия, от него може да излезе голям киноартист, както беше баща му в Холивуд. А ти, нещастнико, нямаш дори и котка. Когато си отидеш от този свят, кой ще използва книгата за заклинания? В съседните кралства едва ли е останал и един магьосник, способен да разчита шумерски език.

— Дзог е напълно прав — подкрепи го Барди. — Традициите трябва да се продължават, магията е част от културното ни наследство.

— Тогава ще трябва да си потърся чираци. — установи Горо. — Изглежда, че му е дошло времето. Да си призная, досега не въведох никого в тайните на тази професия, поради страх от конкуренция. Но съвсем наскоро разбрах, че и последните магьосници в кралството вече са измрели. Трябва да потърся оставените от тях книги за заклинания.

— Книга се преписва, дори може да се напечата — каза Дзог.

— Нямам интерес от пускане в оборот на прекалено много екземпляри. Няколко са достатъчни.

— Егоист си беше, егоист ще си останеш — оригна се драконът. — Хем си с единият крак в гроба, хем не ти се иска да оставиш достатъчен брой последователи.

— Този път ти започваш да ме дразниш.

— Добре, спирам дотук. Ти Барди, какво смяташ да правиш по-нататък? Както се разбра, скорошни войни не се очакват.

— Сигурно ще ми бъде доста скучно. Бъдещите технологични постижения се намират в библиотеката ми, не зная доколко беше уместно да ги измъкна от света на Америка — просто исках да направя нещо по-добро за родината си. Но наскоро стигнах до извода, че не е редно да се приема всичко наготово. Основният път се намира в развитието на собствена наука. А ние още не сме създали университети, да не говорим за болници. Народът на Обединеното кралство има още много да учи.

— Правилно разсъждаваш — изрече Дзог. — Но това няма да те спаси от сивото ежедневие. Ще четеш съдържанието на донесените книги, ще изваждаш информацията от компакт-дисковете и компютрите, ще копираш технологичните схеми и чертежи и после ще ги прилагаш на практика. Такива действия не са много забавни.

— Какво друго да правя? — въздъхна тъжно Барди. — Вече няма да има сражения нито с диваци, нито с черни рицари и ромти. След окончателната победа, скуката е жестоко нещо.

— Аз може да съм и дърт, както твърди този тлъст дракон, но винаги съм си падал по добрите идеи — заяви Горо. — Мога да ти предложа една такава.

— Казвай какво си намислил!

— Нали ни разказа за картите и паралелните светове?

— Е, и?

— Нашата Америка още не е открита. Е?!

Крал Барди го погледна изненадано, след това в очите му се появи добре познатият, стоманен блясък.

КРАЙ