Христо Пощаков
Меч, мощ и магия (21)

21.

През следващите две седмици, обновената армия на крал Барди непрекъснато громеше врага. Първо бяха завладени пристанищата, за да се отреже пътя за отстъпление на витангите, след това започна изтреблението на тъмните орди, установени във вътрешността на страната. Безобразното отношение на черните рицари към беззащитното местно население бе довело до появата на неистова омраза към тях. По време на победоносните походи, мнозина от убитите противници бяха заклани с обикновени селски брадви. Предусетили предстоящата си кончина, злокобните войни на Скандания се сражаваха с десеторна ярост. За жалост, армията на Обединеното кралство продължаваше да дава своите жертви. Барди се чудеше откъде да намери нови попълнения.

Едно от последните победни сражения на територията на Сандирия се проведе край селото, в близост до пещерата на Гейла. Новият крал усещаше нетърпението на Дзог, който въпреки изтощението от непрекъснатите полети с боен товар, вероятно искаше да се срещне с бившата си жена, ала драконската му гордост не позволяваше подобно унижение. Но мисълта за възможната поява на малки дракончета, непрекъснато го глождеше. Накрая той не издържа на вътрешното си напрежение и заяви на Барди:

— Време е да разбереш какво става с бъдещите ми деца. Ти пое този ангажимент, а аз се сражавах с противника главно заради тях. Да ти призная, нищо друго не ме е интересувало. Опериран съм от всякакви патриотични чувства.

— Досега беше безценен, Дзог. Докато не сме продължили с военните операции, наистина може да направим визита на Гейла.

— Да не би да намекваш, че отново ще ме използваш като товарно магаре?

— Сигурен съм, че няма да ме изоставиш. Лесно ще ликвидираме черните рицари в Кирикия, предполагам, че те още не са стигнали до Тримония. Докато и един от тях се намира на острова ни, опасността винаги ще присъства. Пълното унищожението на витангите ще осигури спокойното бъдеще на твоите и моите деца.

— Пълно спокойствие има само в гроба. Кой знае какви други ще се домъкнат.

— Няма да ги допуснем. Ще укрепим бреговата си линия и ще бъдем подготвени. Ще създадем и собствен боен флот. Няколко скандански кораба успяха да се измъкнат от унищожението, сигурно вече са донесли вестта за страшното поражение в родната си страна и от там едва ли ще пристигнат нови нападатели. Освен това разбрах, че витангите вече си имат големи неприятности с ромтите, с които воюват на съседния огромен остров.

— Всичко това вече малко ме интересува — възнегодува драконът. — Тръгвай да видиш какво става с децата ми.

— Ще отидем заедно — каза Барди.

— Неудобно ми е. Забравяш, че Гейла ме изгони от пещерата си. Голям срам беше.

— А ти си припомни, че си освободител на Сандирия и служиш на новия й крал. Станал си негов приближен и позицията ти е много по-добра от нейната, която се градеше на заемите, давани на Диотемий. Но него го няма и ако искаш, дори можеш да я изгониш от пещерата й. Разбираш ли, ти вече си официалният дракон на Обединеното кралство, а не тя. Нейното, както се казва е заварено положение. Така че влез в ролята си на победител, който спокойно може да инспектира завоюваните територии. А тъй като не съм чувал за друга пещера намираща се в Сандирия, не ти остава друго, освен да провериш какво става в нея. Съгласен ли си с логиката ми?

— Прав си, но все пак ще се чувствам доста неудобно.

— Това е като при разделени съпрузи, което не им пречи да се срещнат на бракоразводния процес. Там се уточняват права върху децата, делба на имуществото и така нататък. Не се прави, че не си го чувал.

— Така е. Но ще ме бъда срам да си поискам обратно поне едното от куфарчетата със злато и скъпоценности.

— Тогава бъди великодушен. Разговаряй само за бъдещето на децата си. Несъмнено по въпроса за тяхното отглеждане си поставен в по-силна позиция.

— Дявол да те вземе, както винаги имаш право, макар да съм по-умен от тебе. Кога тръгваме?

— Веднага — каза Барди. — Не се намира много надалече. Ще вземем и Горголан със себе си, той отдавна има регулярни отношения с Гейла и също става за посредник.

* * *

Тримата тъкмо бяха застанали пред тъмния отвор на пещерата, когато усетиха силно неприятен, сладникав мирис, който сякаш извираше от вътрешността й.

— У-у-у, Гейла, покажи се! — извика сенешалът. — Аз съм, приятеля ти Горголан.

Не се дочу никакъв отговор, само новият полъх на вятъра превърна неприятния мирис в отвратителна воня.

— Гейла, аз съм! — повтори викът си дебелия човек. — Ехо-о-о!

Тишината продължаваше.

— Нещо е станало — каза той смутено. — Ще трябва да проверим. Редно е ти да го направиш, Дзог. Все пак си й бивш съпруг.

— Защо аз? — озъби се драконът.

— Защото ако го направя аз или високо почитаният от мене крал, има опасност Гейла да не е в настроение и да отхапе главата на някой от нас двамата.

— Толкова ли е зла? — попита Дзог. — Защо не ме предупреди по-рано?

— Не исках да те разочаровам. Ами ако се беше влюбила в теб?

— Глупости. При драконите съществуват само мераци и интереси.

— Аз откъде да го зная? Хайде, влизай.

Дзог се повъртя още известно време, но нямаше накъде да ходи. Скоро голямото му тяло се изгуби във в тъмната вътрешност. След няколко мига от там се разнесе ужасен рев и приносителят му бързо излезе навън. Огромните очи на Дзог бяха станали двойно по-големи, а в тях се четеше неописуема мъка.

— Какво е станало? — попита Барди след като неописуемият режещ звук престана да излиза от устата на дракона.

— Убита е — почти прошепна грамадното страшилище. — Черните мръсници са успели да й видят сметката. Цялото й тяло е покрито с дълбоки рани, а за да пробиеш кожата на дракон, наистина се изисква нечовешка сила. И никъде не забелязах куфарчетата, които й подарих. Горките ми дечица, горкият аз — започна да проплаква той. — Защо трябваше точно на мен да се случи?

Приятелят му се чудеше как да го успокои.

— Мисля, че трябва да я погребем — каза той след известен размисъл. — А после да претърсим пещерата за скъпоценностите.

— Как ще измъкнем този огромен труп оттам? — попита със слаб интерес Дзог.

— Монти ще доведе волове, ти също ще помагаш. Редно е да заровим бившата ти жена, а не да я разкъсват горските хищници.

— Така е — тъжно се съгласи драконът. — Въпреки че тя ме изгони, сега я съжалявам. Още повече ми е жал за погубените ми дечица.

След около час Горголан се завърна с десетина вола и още толкова селяни, които се бяха въоръжили с лопати. С общи усилия, трупът на Гейла бе измъкнат от пещерата и довлечен до шосето, след което бе поставен на най-близкото равно крайпътно място. Докато селяните се заеха да копаят нужния за целта голям трап. Барди и Дзог се върнаха в пещерата. Кралят извади фенерче, което този път не бе забравил да вземе и двамата започнаха да изследват смърдящата тъмна вътрешност.

— Виждаш ли тази купчина дребни камъни — каза по едно време младият мъж. — Трупът на Гейла е лежал върху нея, по горната й част са останали няколко люспи. Защо да не я разровиш с опашка? Но гледай да го направиш внимателно, за да не повредиш куфарчетата, ако случайно се намират отдолу.

Дзог изпълни указанието и под светлината на фенерчето възникна нещо кръгло и белезникаво. Барди разрови камъните около него и в непосредствената му близост се показаха още две подобни по цвят повърхности. Той продължи старателно да разчиства около тях, докато накрая едва не извика от учудване.

— На какво ти приличат тези работи, Дзог? Не вярвам да са баскетболни топки.

— На драконови яйца. Ако не беше толкова дребен, щях да те разцелувам, но без да искам мога да ти повредя главата — отвърна огромното страшилище. — Колкото до намерените от теб най-безценни съкровища, вероятно Гейла ги е снесла преди да умре, после се е опитала да ги скрие. Представям си как с последните си сили е проявила майчин инстинкт. Защото мястото на яйцата съвсем не е под камъните, въпреки че имат много здрава черупка. Здравата логика ми подсказва, че те още са годни. Барди, ако някога не си виждал радостен баща, той сега се намира пред тебе.

— Как се излюпват драконите? — попита наивно младия крал.

— Не ми е удобно да ти го кажа.

— С приятели всичко се споделя, стига да го искаш.

— Добре тогава. Ще ти издам тайната, но ще се закълнеш, че няма на никого да я споменаваш, особено на дъртия магьосник.

— Казвай тогава, заклевам се!

— Драконите се излюпват в драконов полог — каза Дзог. — Всяка драконка го подготвя месеци преди да снесе яйцата си.

— От какво се състои този полог? — запита Барди.

— От драконови фъшкии, които не виждам в наличност, а трябва да са поне два-три тона. Ясно е, че Гейла е снесла яйцата по спешност. Проблемът е много голям, защото докато произведа такова количество фекалии, тези ценни зародиши могат да се повредят. Ах, какво става с мен, ново проклятие увисва над главата ми. На този остров едва ли е останал друг женски дракон и както е тръгнало, ще остана без поколение. А толкова мечтаех да отглеждам децата си!

— Почакай — каза кралят. — Не виждам каква е ролята на драконовите фъшкии? Не могат ли да бъдат заменени, да речем от мътеща гъска?

— Яйцата са големи са за нея, докато фекалиите са тор, който при разлагането си отделя топлина.

— Тогава защо обезателно те трябва да бъдат драконови? Температурата на разлагане на всички нечистотии е еднаква и според мен конските фъшкии са за предпочитане — по-малко смърдят и от тях винаги може да се намери в достатъчно количество. Поне на този остров.

— Да ти повярвам ли? — запита с надежда Дзог. — Защо отново изпитвам нуждата да те разцелувам?

— Човек трябва да вярва на приятелите си, един дракон също. Колко време продължава излюпването на яйцата?

— Чувал съм от баба си, мир на костите й, че трае около три месеца. Най-качествените дракончета се раждат напролет.

— Излюпват се, искаш да кажеш.

— Каква е разликата? Не ме ядосвай и ти, като магьосника. Всъщност има още един много важен проблем.

— Какъв е?

— Ако децата ми се появят на бял свят, с какво ще ги храня? Откъде да намеря драконово мляко?

— Ами ще потърсим заместители. Щом като кучета са отглеждали котки и тигри, защо и кози да не отгледат дракони? Козето мляко е много пълноценно. После може да минем на кравешко.

— Страшен си приятелю. Съвсем сериозно се замислих, дали да не ти връча едно от новите куфарчета, с които пристигнах. В Холивуд бях доста по-богат от теб.

— Виж какво Дзог. Нека първо да се излюпят децата ти, после да ги отгледаш и накрая ще говорим за благодарности. Сега да натоварим Горголан с доставката на необходимото количество тор и докато яйцата се топлят под нея, ние ще довършим военните действия на територията на острова.

— Не съм съгласен. Мислех да остана тук, за да си пазя поколението.

— Ще поставим стражи пред пещерата. Ще отговарят за яйцата с главите си.

— Трудно се доверявам на човеци.

— Ако трябва, ще оставим цял гарнизон. Гарантирам за люпилото с рицарската си чест.

— И тези, дето нападнаха страната ни, претендираха да са рицари. Измисли нещо друго, по-убедително — каза Дзог.

— Не ми идва наум.

— Виждаш ли? Как да ти вярвам?

— Моля те, имай ми доверие! Много си ми нужен.

Драконът се отдаде на дълъг размисъл.

— Добре — рече накрая. — В името на приятелството, залагам цената на собственото си щастие. Повикай веднага сенешала.

* * *

Докато внушителната купчина конски тор гальовно мътеше драконовите яйца, Барди поведе увеличената си по състав войска към Кирикия. Тази страна също граничеше с морето и можеше да се очакват всякакви изненади.

Войните на Обединеното кралство преминаха през бившата граница между Сандирия и Ландирия и продължиха по пътя, който минаваше през планинското дефиле. Разузнавателните полети на краля скоро откриха първите части на противника и сраженията започнаха по установената вече практика.

Победите следваха една след друга, територията на Кирикия бързо се прочистваше. Към войската на Барди непрекъснато се присъединяваха, местни войни, които претърпели поражение, се бяха укривали в затънтените села или околните гори. Жителите на тази страна също говореха на сроден на ландирския диалект, така че не съществуваха трудности с езиковото общуване.

Последните остатъци от черните рицари бяха изтикани в замъка на краля на Кирикия — Магродан, който се намираше в близост до централното пристанище на тази страна. Самият той не бе избягнал участта на Диотемий, но беше се сражавал геройски до последен дъх. Не бе приел да избяга с някой от корабите си, които щяха да го запазят жив. След като бяха отнели живота му, витангите според утвърдената си практика бяха избили и останалите членове на кралското семейство, за да унищожат появата на евентуални бъдещи претенденти за престола.

На края на шестия ден от началото на офанзивата, замъкът беше завладян, а черните гадове окончателно унищожени.

Местният сенешал скоро се появи, изглежда изпълняващите тази длъжност притежаваха доброто качество винаги да остават невредими. Той вече беше поразпитал хората на Барди, бе добре информиран и бързо беше усетил накъде духа вятъра. Набързо свика няколко от останалите живи местни благородници и в тронната зала на покойния Магродан бе подписано съглашение, с което Кирикия доброволно влизаше в състава на Обединеното кралство.

Разузнавателните полети показаха, че Тримония бе останала чиста от черната зараза, вероятно не представляваше интерес за витангите. По неизвестна причина, корабите им не бяха акостирали в нейните пристанища, така, както това не се бе случило и в Кирикия. Изглежда сканданските предводители бяха разчитали само на сухопътната си мощ, стоварена при големия десант в Сандирия — основната територия на техните завоевателски претенции.

Докато Барди назначаваше новата областна управа, която Ламон се съгласи да оглави, в замъка пристигна и делегация от Тримония. Пратениците на нейния крал предлагаха васална зависимост и плащане на данъци, в замяна на покровителство и защита от нападение. След подписването на договора в края на деня, Барди Ландирски се превърна в крал-обединител и пълновластен господар на родния си остров Ере.

За да заздрави властта си в Кирикия, той разположи на територията на замъка стотникът Бино с десетина ландирски войници и двама от бойците на Рок, които след дълги увещания се съгласиха да служат разделени от командира си. На тяхно разположение бяха оставени джип, няколко базуки, автоматично оръжие, пистолети и достатъчно боеприпаси, за провеждането на сериозно сражение.

Преди да си замине, Барди поговори с някои от местните капитани на кораби, които му предоставиха няколко морски карти.

На следващият ден основната войска потегли обратно. Преди да стигне до бившата граница със Сандирия, военната колона отново се раздели. Дого, трима от бойците от специалната част, два от джиповете и по-голямата част от войниците тръгнаха към новата столица на Обединеното кралство, а останалите, заедно със стотника Заган, Свенсон и двете превозни средства насочиха към замъка на крал Рогонал. Барди ги изчака да се отдалечат, възседна врата на Дзог и двамата излетяха в същата посока.

След около час полет, господарят на остров Ере се приземи до вече възстановената казарма, скочи от драконовата шия и се затича към самотната посрещачка, която го очакваше. Любимата му Хелга дни наред не бе откъсвала поглед от небето.

* * *

Изминаха десетина дни. Барди се приготвяше за напускане на Ландирия, тъй като новият му сан изискваше да се премести в замъка на Диотемий. Междувременно въвеждаше Рок в бъдещите му задължения, запознаваше го с местните хора, подреждаше багажа и припасите в камиона. Намери за справедливо да задели част от тях и единият от компютрите за нуждите ̀на новия областен управител, на когото дължеше толкова много.

Вечерите на повелителят на Обединеното кралство преминаваха в обществото на Рок, Лина и Хелга. Изтегнати върху мечешките кожи пред камината в стаята на Рогонал, двете двойки разговаряха или гледаха филми, опитваха различни питиета или хапваха деликатеси. Женската част на компанията бързо усвояваше английски, водачът на отделението също не изоставаше в изучаването на ландирския език, тъй като новата му длъжност задължаваше да го знае. Поела ролята на жива граматика, Лина усърдно му помагаше, а погледнато отстрани, двамата изглеждаха извънредно увлечени един в друг.

Горо понякога се присъединяваше към компанията и когато станеше дума за яйцата на Дзог, винаги се подхилваше. Уговорката с него беше да остане още два-три месеца в Ландирия, за да служи като преводач Рок Свенсон, докато той научи по-добре местния език и след като снеговете започнат да се топят, да се премести в замъка на Диотемий, където щеше да се радва на по-големи удобства и клиентела.

С всеки изминат ден, Дзог все повече нервничеше, дори увеличените дажби от овче месо не можеха да го успокоят. Отново заваля сняг и този път снежната покривка успя да се задържи, което го караше да зъзне. Той се надигна от мястото си в близост до казармата и влезе в замъка, после се вмъкна в студиото. Барди се намираше там и подреждаше последните си вещи в карусерията на камиона.

— Време е да изчезвам оттук — заяви твърдо драконът. — Навън вече е много студено, затова отивам в пещерата на Гейла. Трябва да следя как върви излюпването на яйцата, а ти ако искаш продължавай да си стоиш в този мизерен замък.

— Досега никой не ти е попречил да спиш в студиото.

— Да, но навън все някой трябваше да пази.

— За какво тогава са караулите?

— Не може да им се има голяма вяра на тези бивши селянчета.

— Войната свърши, забрави ли?

— Там е работата, че не съм. Но след като ми го припомни, още утре си тръгвам.

— Моля те, изчакай още съвсем малко. Подготвям голямо за мен събитие, искам и ти да присъстваш на него.

— Какво толкова ще става?

— Аз и Рок ще се женим за Хелга и Лина. Снощи го решихме, а този акт донякъде е съобразен и с местния морал. Не можем дълго време да спим с любимите си, без легализирането на връзката ни. Искам те за кум.

— Защо, аз не ставам ли за такъв? — запита Горо, който безшумно бе вмъкнал в студиото и бе застанал зад тях.

— Погледнато обективно, заслугите на Дзог са доста по-големи от твоите, освен това той се е показал като по-добър приятел.

— Ако не бях аз, и досега щеше да си стоиш в Бягай-по-далече-от-тука. Вече ми стана ясно, че не ме уважаваш достатъчно, следователно няма смисъл да се навъртам около теб. Разбери, че искам да отида не в Сандирия, а в Холивуд. Кога най-сетне ще го направиш? Не ми харесва да бъда преводач на Свенсон, много се изморявам.

— Не се прави на толкова обиден. Ще потърпиш още някой друг месец, освен това в Сандирия ще ти хареса.

— Не разбра ли, че не искам да остана на този тъп остров?

— Съжалявам. Няма да стане. Обещах да те върна в Холивуд, но вече е невъзможно.

И Барди му разказа за появата на Гургила Кико и неговото признание.

Горо изглеждаше напълно съкрушен, докато Дзог беше доста по-равнодушен.

— Защо не го каза по-рано? — попита магьосникът.

— Едва ли това щеше да промени нещо.

— Не се занимавай повече с този страхопъзльо — произнесе презрително драконът. — Има ли някъде сражение, съвсем не го търси наоколо.

— Гледай си тъпите яйца и не се занимавай с мен — озъби се магьосникът.

— Какво каза?! — изрече заканително драконът и застрашително разтвори страшната си паст. — Сега ще те опека, нещастнико.

— Нещо си обещахте взаимно — каза Барди и закри с тяло възрастния човек.

— Той пръв почна да ме дразни — изпищя зад гърба му Горо.

— Дръпни се, за да привърша веднъж завинаги с това нищожество! — прохърка Дзог. — Той трябва да си получи заслуженото. Ако все пак реша да не го опека, поне ще го наплюя.

— Не е прилично — отсъди Барди. — И никак не е типично за дракон, който претендира за възпитание.

— Винаги съм си бил невъзпитан — възрази грамадното страшилище, ни по всичко личеше, че ядът му започва да преминава. — Ще му простя за последен път. Забранявам му да се занимава с моето поколение.

Горо нерешително се подаде зад гърба на младия мъж.

— Извинявай — изрече примирително. — Не знаех, че си толкова докачлив.

— Хммм — избоботи Дзог и излезе от студиото.

На следващия ден вътрешността му отново се превърна в празнична зала. По липса на друго, по-подходящо лице, сенешалът Монти извърши венчавките. По време на брачната церемония, Барди и Рок се чувстваха донякъде неловко, докато Хелга и Лина бяха на върха на щастието си. Гургилът Кико, който се завъртя над главите на младоженците си помисли, че едва ли нещо повече можеше да направи по отношение на съдбите на тези, над които бе прострял своята опека, както и на свързаните с тях хора.

След като печените елени и прасета бяха нападнати и унищожени, последните запаси от бирата на крал Рогонал продължиха да изчезват в коремите на изпотените от танцуване гости, а бутилките с уиски обикаляха от уста на уста. Музиката от уредбата тресеше импровизираната зала, сватбеното тържество продължи до зори. През това време Дзог се бе сврял в един ъглите на студиото, за да не пречи на пируващите и замислено предъвкваше поредната си овца.

Едва дочакал изгрева на слънцето, той излезе от замъка, засили се с неудържим устрем и литна към пещерата на Гейла, където се мътеха бъдещите му деца.

Крал Барди направи еднодневна почивка. На следващата сутрин настани Хелга в кабината на камиона, после го заобиколи, седна до съпругата си, хвана големия волан и го подкара. В страничното огледало за обратно виждане дълго се забелязваха махащите за довиждане ръце на Рок, Лина, Монти и Заган. Уговорката с тях беше на всеки три месеца да го посещават в замъка в Сандирия.

Младоженецът бе отказал за каквито и да са придружители. Беше добре въоръжен, страната бе освободена от черната напаст и нямаше от какво да се притеснява. В кабината бе топло, дебелите гуми на камиона уверено оставяха дирите си в дълбокия, почти трийсет сантиметров натрупан сняг. Барди прекалено добре познаваше релефа на терена, за да се отклони от правилния си път. Без каквито и да са произшествия, някъде към привечер пристигнаха до замъка на нещастно загиналия крал Диотемий. Бяха посрещнати от Дого, сенешала Горголан и двайсетина войника, които бяха изпънали телата си като струни. Дзог беше успял да разпространи новината за женитбата, така че и на Хелга бяха оказани необходимите царски почести.

* * *

Времето до пролетта измина неусетно. Децата на Дзог се излюпиха успешно от яйцата си, на бял свят се появиха две женски и едно мъжко дракончета. Гордият баща ги кръсти Мона, Луна и Дорго. Горо пристигна в замъка и се зае с усъвършенстването на английския език на кралицата, но този път изглежда оставаше доволен от заниманията си с нея. Барди прибра форда от замъка на Рогонал и на няколко пъти я разходи с колата по равните пътища на Сандирия, което спомогна да опознае по-добре нови, непознати досега кътчета на Обединеното кралство. В останалото време, той бе извънредно зает с решаването на държавните дела, но не забрави да раздаде на селяните донесените от него семена на неизвестни за острова зърнени и зеленчукови култури, както и да обясни начинът на тяхното отглеждане. Амбициозните му замисли бяха толкова много, че за да ги осъществи, едва ли щяха да му стигнат няколко живота.

Първата основна задача, която си бе поставил, бе да организира защитата на острова, като за целта трябваше да се създаде могъщ боен флот и да се построят редица крайбрежни крепости. Той непрекъснато събираше местните майстори железари и дърводелци, като ги учеше на техническа грамотност и разчитане на чертежи. Докато в двете корабостроителници на кралството се строяха кораби от нов тип, около замъка вече изникваха работилница след работилница и къща след къща. Очертаваше се разрастването на голям град, подходящ за една столица. Засега първите придобивки на населението му бяха прави павирани улици и канализация, изпълнена от зидани камъни.

Повелителят на Обединеното кралство започна развитието на бъдещата индустрия с производството на кокс, който се получаваше от наскоро откритите залежи на антрацитни въглища. След първата пещ за коксуването им последва направата на първата вагрянка за леене на метали, което досега се извършваше по съвсем примитивен начин. Тя бе поставена в достатъчно голяма по размери леярна, непрекъснатият приток на сгъстен въздух, необходим за функционирането й, се осъществяваше посредством грамадни кожени мехове. През това време в специализираните работилници се тъчеха корабни платна, правеха се въжета и се произвеждаха все по-големи количества барут, който се складираше в бурета. По време на лятното посещение на Рок и Лина, в доста тържествена обстановка бе отлят и първият топ. Беше от твърде примитивен тип и щеше да изстрелва гюлета, но в света на Барди това бе огромно технологично постижение. Тримачтовите му кораби щяха да бъдат съоръжени с това доста страшно за епохата си оръжие, бреговите крепости също. Предстоеше направата на първите струг, парна машина, локомотив и железница, която щеше да обслужва транспортните и пътнически нужди на кралството. След това щеше да се произведе и първият параход, но дотогава имаше още много време. Барди дори още не смееше да си помисли за производство на динамомашина и електрически крушки, но това все някога трябваше да стане.

Сведенията на търговците по море казваха, че ромтите вече са завзели Джипта, от където главно се доставяше зърното на Обединеното кралство и почти са преодолели съпротивата на витангите на завзетият от тях голям съседен остров Брита, което говореше за могъщите им бойни умения. Не бе трудно да се предположи, че някой ден апетитите им ще се насочат към Обединеното кралство на Ере. Сканданските войни изглежда си бяха намерили майстора, което правеше империята на ромтите твърде опасен бъдещ противник. Затова трябваше да се бърза. Каузата на Обединеното кралство изискваше упорит и всеотдаен денонощен труд.

Плодовете на всеобщата мобилизация на силите не закъсняха. Година по-късно бе спуснат на вода първият боен кораб, въоръжен с топове, беше изградена и трета корабостроителница. Модерната организация на труд и доставки на материали позволи от доковете на всеки месец да излиза нов член на бъдещата ескадра. Екип от капитани обучаваше непрекъснатите попълнения от нови моряци — крал Барди бе въвел задължителен набор на здрави и годни за целта младежи. На края на втората година бе построена първата брегова крепост, на края на третата, броят на отбранителните съоръжения беше надминал цифрата трийсет и пет. Между областите на острова непрекъснато сновяха куриери, на всеки три месеца областните управители и кралят на васалната Тримония — Мофадей се събираха на съвещание в тронната зала, където се правеше анализ на постигнатото в реформите.

Междувременно Горо и кралица Хелга завършиха с дипломирането на първия курс за начални учители, в който докато преподаваха, също се учеха. Бъдещите преподаватели бяха подбрани от по-големите села на острова и независимо от отвратителния правопис на английския език, вече можеха да четат на него, за да ползват учебниците и тълковните речници, закупени от Барди в Америка. Издаденият Кралски декрет задължаваше старейшините на селата незабавно да открият училища, в които дипломираните от първия випуск щяха да преподават. Няколко седмици след това събитие, Хелга роди първия си син. Магьосникът настоя да му стане кръстник и го нарекоха Викто, което на ландирски език означаваше победител. След това му направи магия за бързо порастване. Крал Барди беше извънредно щастлив, но един ден се сети, че присъствието на дракона много му липсва и нареди на майсторите си да изградят луксозен обор в близост до замъка, снабден с отоплителни камини. Когато намери време, отиде при него и успя да го придума да се премести да живее до замъка, с аргумента, че малките дракончета трябва да се възпитават в по-културна среда и дори няма да бъде излишно да посещават училище.

— Нямам много вяра на хората, но заради теб ще го направя. Освен това дъртият магьосник обеща никога повече да не ме дразни — беше се съгласил Дзог и бе напуснал пещерата на Гейла.

На следващата година Хелга роди дъщеря на Барди, който при новината се развика от щастие. Нарекоха я Мейла, което на ландирски означаваше сияйна. Но скоро радостното събитие бе помрачено от постъпилите вести. Голяма флотилия на империята на ромтите бе тръгнала към Обединеното кралство. Търговците, които донесоха новината, разправяха, че корабите са хиляди.

Крал Барди незабавно обяви бойна готовност и мобилизация, а вестоносците препуснаха към двете останали области и Тримония. После отиде в обора на Дзог и го помоли да направят въздушно разузнаване над морето. Драконът не прие идеята с голямо въодушевление, но нямаше как да откаже и накрая се съгласи.

Както се предполагаше, силите на противника се насочваха към източната част на острова и главните пристанища на Сандирия. Корабите му наистина бяха хиляди.

Нямаше време за губене. Ландирия и Кирикия и Тримония трябваше да бъдат незабавно предупредени, за да изпратят морските си сили на помощ, което отне още няколко часа полет на Дзог.

Когато ромтската армада се приближи на около два километра от бреговата ивица на острова, тя бе пресрещната от флота на Обединеното кралство. Барди, който през това време се бе върнал в замъка, зареди кошниците на Дзог, нарами базуката и двамата отново отлетяха по посока към морето. Кралят изчака приближаването на противника до обсега на топовен изстрел и пусна бялото широко парче плат, с което се даваше знак за атака. После насочи драконът към най-големия противников кораб, на който се предполагаше, че се намира адмиралът на противниковата ескадра.

Корабите на ромтите бяха с гребла, привеждани в движение от приковани към тях роби. Беше жалко да се избиват съвсем невинни хора, но при военните действия, това беше неизбежно. Базуката изстреля първият си смъртоносен снаряд и на адмиралския кораб настъпи паника. След него последваха още няколко и палубата му бе обхваната от пламъци. Докато моряците се опитваха да изгасят пожара и спускаха във водата лодки, до Барди достигаха виковете на робите, които вероятно се молеха да ги освободят от веригите. Но никой не ги чуваше. Корабът бавно започна да потъва, изглежда някой от реактивните снаряди бе пробил корпуса му. Скоро виковете на нещастните хора заглъхнаха в морските вълни. Барди се завъртя над лодките и с още няколко изстрела успя да ги потопи.

— Умрях от погнуса — извърна глава Дзог. — Вие хората сте много долни животни.

— Някои са такива, други не — опита се да се оправдае Барди, който също бе покъртен от трагедията на окованите гребци.

— Тези копелета, като че ли са по-гадни от черните рицари — отбеляза драконът.

— Зависи от гледната точка. Те са гадни, ние с теб не сме по-малко гадни за тях, защото ги избиваме, изобщо войната е гадно нещо. Сложи си перде на съвестта и да довършваме справедливото за нас дело. Никой не ги е канил да идват да ни нападат.

— Тук си съвсем прав.

В далечината се виждаха още няколко кораба, които потъваха, пробити от огневата мощ на флотилията на Обединеното кралство. Погледнато обективно, армадата на ромтите нямаше никакви шансове. Един след друг, корабите й или бяха подпалвани, или потъваха под мощта на оръдейните изстрели.

След около два часа, пространството пред флота на Обединеното кралство изглеждаше почти чисто. Последните ромтски кораби бяха обърнати в бягство.

— Свърши се — каза Дзог. — Да се връщаме в замъка, че силите ме напускат. Никога досега не съм летял толкова дълго време. Не съм сигурен дали някой някога изобщо ще се осмели да ни нападне.

— Така е — каза Барди. — Но докато врагът е в съседство, може би ние трябва да го посетим.