Христо Пощаков
Меч, мощ и магия (19)

19.

Нощта в замъка премина сравнително спокойно, докато в станът на черните рицари цареше възбуда. Кралските стражи забелязваха непрекъснато сноване на фигури, които се движеха между запалените на поляната до замъка огньове. От време на време в далечината се дочуваше конски тропот и дрънчене на оръжия. Зашеметен от неочаквания разгром, врагът прегрупираше силите си.

Барди се събуди по изгрев слънце. Премахна нежно ръката на Хелга от гърдите си, измъкна се от постелята и бързо облече дрехите си. След около четвърт час, в пълно бойно снаряжение, той се намираше на площадката, която опасваше горната част на защитната стена на замъка. Освен кобурите с пистолети, окачените по колана му гранати и автомата преметнат през рамото му, той бе препасал и верния си меч.

Гледката, която се откри пред него от височината на позицията му, бе направо смайваща. Поляната изглеждаше почерняла от черни рицари, през нощта бяха пристигнали нови попълнения.

Генералът се върна в замъка, отиде в спалнята на бившата си жена и завари Рок да привършва с тоалета си. Той също се бе събудил в ранни зори.

— Наспа ли се добре? — запита го Барди и с няколко думи му обясни околната обстановка.

— Несъмнено ще има ново нападение — потвърди опасенията му Свенсон. — Какво предлагаш?

— Да ги изпреварим. Ще ги нападнем с джиповете. Събирай отделението, до половин час ще започнем военни действия. Аз слизам в двора на замъка, за да отворя сандъците с амуниции.

* * *

Шофирани от момчетата на Рок, четирите машини се измъкнаха от вратите на замъка и преминаха по спуснатия мост. Навън отново беше свил студ. Бе паднала слана, притихналата околност наподобяваше затишие пред буря. Застанал зад картечницата в челната кола, Барди се взираше в най-малките подробности, които можеше да забележи. Когато стигнаха до казармата, огънят на базуките бързо я превърна в пламтяща клада, същото се случи и с околните конюшни. От вътрешността им се чуха приглушени викове, което показваше, че не са били празни.

Моторизираната колона тръгна към поляната. Последвалото сражение по-скоро приличаше на безпощадно изтребване. Картечниците косяха коне и хора, взривовете ги вдигаха във въздуха. Теренът се покри с трупове, които затрудняваха движението на колите. След петнайсетина минути неустрашимите черни рицари изпаднаха във видима паника и остатъците от могъщата им някога войска побягна към гората.

Хората на Рок напуснаха джиповете и тръгнаха в разгънат строй, за да ликвидират остатъците от врага. Тези момчета не знаеха пощада, така бяха обучени. Късите редове на автоматите им унищожаваха остатъците от черните гадове и довършваха ранените им.

След бързото привършване на битката настъпи неестествена тишина. От стотиците тела, пръснати наоколо, не се излизаше никакъв стон.

Генерал Барди огледа обстановката и даде знак за връщане в замъка. След това нареди на слугите да съберат оръжията и броните от труповете, и да изкопаят голям ров, в който да ги погребат. После свика военен съвет в тронната зала.

Застанал прав, той огледа присъстващите. Освен Рок и момчетата от отделението му, в залата се намираха стотниците Дого, Заган и Бино, няколко старейшини от околните села, които бяха успели да потърсят убежище в замъка, безстрашният Ламон и магьосникът Горо. Малко преди генералът да даде знак за започване, отнякъде изникна и сенешалът Монти. Помъкнал някаква конопена торба, той се отправи към господаря си.

— Не съм те повикал — каза му Барди.

— Така е, но се налагаше да пристигна тук.

— Защо?

— Защото Ландирия остана без крал, а не виждам друг по-подходящ да го замести, освен вие, Ваша светлост. Като изключим Розамунда, бедният Рогонал нямаше роднини. Родът му бе доста ялов. Предлагам да проведем кратка церемония — приключи Монти и измъкна от торбата царската мантия и корона.

Изпитвайки известно неудобство, рицарят-генерал, все пак навлече върху маскировъчните си дрехи царската наметка и подканен от сенешала, седна на кралския трон, което и без това смяташе да направи.

— Обявявам принц Барди за крал на Ландирия! — извика с подходящ патос Монти. — Нека да царува мъдро и справедливо, а враговете му да треперят, само при споменаване на името му.

И той с театрален жест постави короната на главата на рицаря, която неочаквано хлътна до веждите му. Не беше подготвена по размер.

Новият крал на Ландирия се опита смутено да я оправи, но след като не сполучи, съобрази да я постави в скута си. Монти се поклони, направи с ръка подходящо движение и се оттегли на заден ход. Коронацията беше извършена.

— Бързо те повишиха в длъжност — отбеляза ухилено Рок Свенсон. — Преди да започнем, предлагам да те запозная с хората от моето отделение. Главнокомандващият трябва да знае поименно елитните си бойци.

Един след друг, здравите, набити момчета на Рок пристъпваха крачка напред и казваха имената си. Барди напрегнато се помъчи да ги запомни.

— Не е лошо и ти да представиш хората си. Да започнем с този възрастния човек, който пристигна с нас от Холивуд. Какъв е?

— Казва се Горо и поради липса на други наоколо, се смята за най-добрият местен магьосник. Сега е поел ролята на военен съветник, но ще се наложи и да превежда. До него са стотниците Бино, Заган и Дого, следват старейшините от околните села Нодо, Кори, Сарко и Дикан. Всички те претендират да имат достатъчно ум в главите си.

— Хммм — промънка Рок със съмнение.

Взаимното представяне завърши, поне имената нямаха нужда от превод.

— Дого, започвай — даде думата новият крал. — Имаш ли някакви предложения?

— Тъй вярно, Ваша Светлост. Войниците трябва да бъдат обучени да боравят с новите оръжия.

— Ти, Заган?

— Трябва да наберем още войници. Ние от стотници, се превърнахме в десетници.

— Едва ли ще стане. Последната мобилизация съвсем изтощи силите на местното население. Ще компенсираме броя им с нарасналата мощ на въоръжението. Бино, какво е твоето мнение?

— Ще трябва да изгоним врага от Ландирия, Ваше Височество.

— Правилно разсъждаваш. Горо, имаш ли да добавиш нещо?

— На английски или на ландирски?

— Карай на първия предложен език.

— Наблюдавах битката от стената на замъка, приличаше на поголовно унищожение. Врагът сигурно си е взел поука от новите типове оръжия, срещу които е безсилен и този факт ще го накара да промени тактиката си. Ще премине към устройване на засади, друго не му остава. Но съм съгласен с Бино. При всички случаи трябва да очистим от него територията на Ландирия.

— Съвсем добра постановка. Ако Дзог пак те обяви за некадърен, окончателно ще заема твоя страна. Ти, Рок, какво ще кажеш?

— Горо разсъждава правилно. По-нататъшните военни действия са неминуеми. Ако разполагахме с поне един хеликоптер, щяхме да бъдем изключително улеснени.

— А нашият дракон, за какво си го имаме. Ще влезе в действие като основна единица на въздушното разузнаване. Лично аз ще летя на шията му, вече съм свикнал.

— Извинявай, съвсем забравих, че доста невъзможни неща тук стават реалност. Още от днес моите хора ще започнат с обучението на войниците за боравене със стрелково оръжие.

— Ти, Ламон?

— Не разбрах нищо от последните приказки, не съм чувал такъв език, а Горо мълчеше с превода. За мен е ясно едно: тези черните, ще ги изколим като прасета. Ще съжаляват, че някога са се родили.

— Изслушах ви, благодаря ви за присъствието — каза Барди на единия език и го повтори на другия.

Още същият следобед, погребаха Рогонал. Гробът му бе изкопан в близост до изгорената казарма, почти цялото население на замъка се бе скупчило зад новия крал, които заместваше присъствието на близки и роднини.

Барди произнесе кратко надгробно слово.

— Нека Холивуд да те пази в отвъдното, дано там да намериш много бурета с бира — завърши той речта си и хвърли бучка пръст по капака на скования от груби дъски ковчег.

Отделението на Рок даде десет почетни изстрела. Слугите заринаха гроба и засадиха малко дръвче, символ на свещената гора, откъм главата на мъртвеца. След това смълчаното общество се прибра в замъка. Барди напълни няколко пластмасови торби с част от донесените припаси и се отправи към спалнята на принцесата.

— Тази вечер ще разменим стаите си, ела да ти покажа къде се намира твоята — каза той на Рок и когато излязоха в коридора, нареди на дежурния слуга да повика Хелга.

Те се върнаха обратно и кралят започна да изважда съдържанието на донесеното от студиото.

След като любимата му пристигна, той я запозна с Рок и тримата се настаниха около масата. Хелга много хареса невижданите досега храни и напитки и бързо схвана как да борави с техните опаковки. Барди доста се умори да превежда разговора, свързан с местните нрави и обичаи, който съдържаше и доста комични положения. Ако черна котка пресечеше път на местен селянин, той бе длъжен три дни да не подава носа си от къщата и всяка сутрин да плюе през рамо. Случеше ли се същото с куче, задължително се правеха заклинания против урочасване. При преминаване под плодни дръвчета се подскачаше на един крак както следва: за слива три пъти, за круша два и за ябълка веднъж. При престой под сянката на дъб или бор, задължително се произнасяше молитва, отправена към свещената гора. Ежедневните действия на хората бяха обременени от много излишни ритуали, свързани още по-излишни суеверия. Селският мироглед бе изпълнен с лоши и добри знаци, подавани от изхвръкването на птици или подмятането на опашките на крави и телета. Превеждането на такива дивотии наистина беше уморително.

— Защо не повикаш някое младо момиче, за да си правиш с него компания? — предложи той на Хелга по някое време. — Ти ще си приказваш с нея, а аз ще обсъждам на чашка с Рок предстоящите ни действия.

— Имам една братовчедка, казва се Лина. Доста е симпатична.

— Доведи я тогава.

Без да съзнава, младият крал започваше да се обзавежда с евентуални роднини. И той като старият, беше израснал почти без такива. Преди да започне странствуването си като убиец на дракони, собствените му родители бяха починали. Сега като спомен от тях му беше останала малка къщичка в забутаното планинско село Виж-кой-идва. Смътно се сещаше за някакви далечни негови братовчеди, които отдавна се бяха преселили в Тримония.

Остатъкът от вечерта премина доста весело. Лина бе симпатична и умна компаньонка, която не се оказа безразлична към Рок Свенсон. По местните представи, водачът на специалното отделение отговаряше на идеала за истински мъж. Той от своя страна започна да се заглежда по нея и след привършването на вечерта предложи да я изпрати до стаята й.

През прекараните заедно няколко часа, женската половина на младите двойки бе научила поне двайсетина английски думи.

* * *

На следващата сутрин бойците на Рок Свенсон започнаха с обучението. Поляната, свидетел на толкова жестоко избиване, сега бе превърната в тренировъчен плац. В подръчно направените мишени се впиваха куршуми, войниците на Барди се учеха на елементарни хватки от бойните спортове. Стрелбата определено им се харесаше повече от въртенето на меча, но куршумите трябваше да се пестят.

След като ги наблюдава известно време, Барди се разходи до студиото, за да се види с Дзог. Завари го блажено излегнат на пода до хладилния камион, под муцуната му се валяше не доизядена овча кълка. Коремът му видимо бе подут повече от нормалното.

— Не те ли е срам — укори го новият крал. — Отново ще надебелееш и няма да може да летиш.

— Какво друго ми остава, освен да се храня добре — отвърна лениво Дзог.

— Забрави ли за бъдещите си деца?

— Не съм. Това какво общо има с яденето?

— Пряко е свързано с предстоящите бойни действия. Ти си главният елемент на въздушното разузнаване.

— Така ли? Да не би да ме караш да летя в този студ?

— Точно това смятам да направя. И то още утре.

— Няма ли да ме попиташ дали съм съгласен?

— Ако искаш да намерим Гейла жива, трябва да ме послушаш.

— Така ли? Тя пък за какво ли ми е притрябвала? — учуди се драконът, но се сети за така силно желаното си поколение и не възрази повече.

Барди окончателно се убеди, че драконите изпитват към децата си почти същите чувства, като хората. Заради тях дори бяха готови да се откажат от преяждане.

— Съгласен съм — рече Дзог след кратък размисъл. — Сражението го гледах, дори съжалявах, че не участвам в него. Докато повече спях, отколкото бях буден, какво друго се случи напоследък? Разказвай!

Кралят му разправи за проведения съвет и за предстоящите бойни действия. Добави, че на Рок вече може напълно да се разчита.

— Ти все пак внимавай с него — заяви драконът. — Току виж някой ден му харесало и на него да стане крал.

— Глупости — отвърна му Барди. — Цял живот е свикнал да се подчинява на заповеди.

— Знаеш ли от каква трънка, какъв заек ще изскочи? Апетитът идва с яденето. Това са стари драконски поговорки, откраднати от хората. Винаги имай едно наум.

— Изхождаш от собствената си психика. По принцип драконите са известни като кръвожадни, лакоми и подли същества, които мислят, че всички останали са като тях. Затова ги убиват и са останали толкова малко живи екземпляри.

— Аз съм само лаком — рече с извинително Дзог. — Не мога да отговарям за действията на останалите от моя вид.

— Така е, ти си някакво изключение.

— Добре, че го признаваш. След като толкова държиш утре да правим разузнавателни полети, защо не ме оставиш да поспя малко. Храната в корема ми трябва да се смели — притвори Дзог едното си око.

— Искам да те намеря в добра форма — заяви Барди преди да излезе от студиото. — Прави му сметката, ако продължиш да се тъпчеш!

* * *

Въздушното разузнаване донесе ценни сведения. Врагът бе преместил базовия си лагер на поляната в гората до замъка, където бе проведено първото сражения с дивите хора, а в подстъпите към нея бе организирал четири поста. Черните рицари още се намираха в близката до замъка част на Ландирия.

Младият крал съобщи данните на Рок и му начерта приблизителна карта, после двамата заедно обсъдиха плана за нападение. Постовете трябваше да бъдат ликвидирани от по-опитните бойци на отделението за борба с тероризма, докато войниците на Барди трябваше да заобиколят поляната и да обкръжат черните изчадия в смъртна примка. Никой не трябваше да се измъкне жив от нея, докато рицарят провеждаше директната въздушна атака.

Някъде към обед, освободителната операция започна. Предвождана от Рок Свенсон, колоната от калени войни тръгна по коларския път край реката. Дого бе натоварен със задачата да покаже удобните за навлизане в гората просеки, заобикалящи постовете, а Заган и Бино щяха да поведат трийсетината останали войници към подстъпите към поляната.

Барди изчака отдалечаването им, върна се в замъка и влезе в студиото. В него двама сарачи довършваха специално приготвения самар, който щеше да се окачи на врата на Дзог. Коженото съоръжение включваше две стремена и клупове, към които щяха да се привържат два изплетени от върбови клонки кошове.

Сарачите скоро завършиха изделието си, Дзог наведе шия и то беше пристегнато за врата му. Ездачът на крилатото страшилище домъкна до него каса с гранати и започна да пълни с тях окачените вече кошове.

— Внимавай с тези неща — предупреди го драконът. — Ако избухнат, аз ще остана без глава, а теб съвсем няма да те има. Не ще бъдем в състояние да сме си взаимно полезни.

— Животът ми не е по-малко ценен от твоя — възрази Барди, окачи базуката през рамото си и продължи да допълва кошовете със ракетни снаряди за нея. След това промъкна през главата си каишката на бинокъла — една от последните му покупки в Холивуд.

— Това, дето си окачил зад гърба си, също е опасно нещо — промърмори Дзог. — Внимавай да не ме опърлиш, докато стреляш с него.

— Няма да стане — успокои го рицарят. — Реактивната струя на снарядите ще бие нагоре.

— Длъжен съм да те предупредя. Готов ли си вече?

— Да — потвърди Барди и се покатери на шията му. — Този път искам да набереш възможната за теб най-голяма височина.

Те излязоха от студиото, преминаха през портите на замъка и подвижният мост, после драконът тромаво се затича по пътя край изгорялата казарма. Стартовото засилване вървеше бавно, но въпреки претоварването, успяха да излетят.

С непрекъснато пъшкане, облаци дим и негодуване, Дзог успя да набере исканата височина. Погледнат от земята, сигурно вече изглеждаше като малка точка. Студеният вятър свиреше в ушите на Барди и ги караше да измръзват. Добре, че се бе сетил да си сложи поне тънки кожени ръкавици.

В полето на бинокъла, местността под тях се виждаше като на длан. Бойците на Рок се прикриваха твърде умело. Камуфлажните им униформи се сливаха с общия горски фон и от време на време единствено ги издаваше полюляването на някой шубрак. Криейки се като котки зад дърветата, те стигнаха до един от постовете на лесно забележимия противник и бързо го обезвредиха. Не се чу никакъв изстрел, в действие бяха влезли ужасните им големи десантни ножове. След това храстите отново се размърдаха по посока към следващия пост. Придвижването им не беше съвсем точно и Барди се ядоса, че беше забравил да вземе станция с поне два апарата за радио-връзка, но вече бе късно. Все пак тренираните бойци успяха да се ориентират и скоро вторият пост бе постигнат от участта на предишния.

Докато се придвижваха, доста по-неопитните войници, предвождани от Бино се натъкнаха на третия. Черните рицари ги нападнаха и поради по-доброто си бойно майсторство и физическа подготовка, стотникът се принуди да даде заповед за стрелба.

Разбрали за проваления план за безшумно придвижване, бойците на Рок хвърлиха гранати и бързо ликвидираха последния пост.

По поляната настъпи раздвижване, което от въздуха изглеждаше като настъпила паника. Едни от черните рицари сгъваха палатки, докато останалите яхваха конете си и се щураха насам-натам

— Спускай се кръгово над поляната — изрева Барди, взе базуката и я зареди. Той изчака намаляването на височината и стреля.

Снабдения с термо-датчик реактивен снаряд се стрелна надолу и не след дълго попадна в коня на един от противниците. След оглушителната експлозия се разхвърчаха парчета от брони и кървави късове месо. Генералът се наведе към един от кошовете, извади нов заряд и отново стреля. След това действията му се автоматизираха и скоро поляната се покри с облаци дим и трупове.

Вече летяха на не повече от стотина метра височина, кръговете на дракона непрекъснато стесняваха диаметъра си. Младият мъж светкавично започна да вади гранати от кошовете и да ги сипе по главите на противника. В това време яростната стрелба в гората постепенно заглъхваше.

Барди хвърли последното ужасно бойно средство и се загледа надолу. След като димът малко се поразсея, под него се разкри ужасна гледка. Поляната бе покрита с разкъсани трупове на коне и хора, с черните рицари в тази част на Ландирия окончателно беше свършено. Проведената операция по прочистване на врага по-скоро приличаше на масово унищожение, но войната никога не е била справедлива към победените.

— Дзог, връщаме се! — извика той към ушите на дракона.

— Съвсем на време го каза, тъкмо ми беше писнало от тази пукотевица — извърна глава страшилището и литна обратно към замъка. — Доста съм радостен, че не можа да опърлиш люспите по гърба ми — добави чудовището.

Когато се приземяваха пред изгорялата казарма, младият крал забеляза Хелга, която тичаше към него.

— Добре ли си? Нали не си ранен? — попита тя загрижено и се хвърли в прегръдката му. — Умирах от притеснение в мисли по теб.

— Не бях изложен на кой знае какви опасности — призна Барди. — Намирах се доста високо.

— Унищожихте ли врага?

— Да, поне в тази част на Ландирия. Ще продължим да го преследваме, докато го изгоним окончателно.

— Искам навсякъде да ме взимаш със себе си.

— Ще видим — рече уклончиво кралят и я целуна, но предварително бе решил, че това няма да стане.

— Някои се мляскат, а други са гладни — отбеляза Дзог. — Хайде, стига сте се лигавили. Да отиваме в замъка, за да ми отвориш задните врати камиона, кралю. Освен това, отдавна трябваше да припалиш хладилния му агрегат, не искам храната ми да се развали. Този некадърник, магьосника, така и не се научи да кара кола, камо ли да борави с друго устройство.

* * *

Победоносните войни се завърнаха след около час, посрещнати от населението на замъка. Общите загуби, претърпени от малобройната войска на Барди, възлизаха на три убити войника. Дори при наличието на огнестрелно оръжие, насочено срещу тях, черните рицари не се бяха оказали съвсем беззащитни. Падналите бойци веднага бяха погребани с почести в близост до гробовете на защитниците на замъка.

Но въпреки тъжната загуба, настроението на всички бе приповдигнато.

— Мисля, че трябва да направиш нещо — каза Горо, който се бе доближил до младия крал. — Народът се е отпуснал, иска да се весели.

— При смърт на войници се обявява траур.

— Напоследък убийствата станаха обичайно явление. Хората са претръпнали.

— Какво предлагаш?

— Да обявиш тържество в чест на победата. Предполагам, че скоро няма да бъдем нападнати.

— Така да бъде, щом си усетил околните настроения. Повикай сенешала Монти!

* * *

Разчистеното и отоплено с газови печки студио, което бе доста по-голямо тронната зала, се превърна в танцова площадка. Барди беше донесъл уредбата от бившата спалня на Розамунда и я бе пуснал на пълна мощност с изпълнения на любимата си група. Завистливите погледи на младите слуги се спираха върху по-хубавичките слугини, които под ръководството на бойците от отделението за борба с тероризма чевръсто усвояваха последният за сезона в Холивуд моден танц. Рок Свенсон и Лина подскачаха в центъра на импровизирания дансинг. Скованите набързо маси бяха отрупани с осолени свински бутове, питки, пепси-кола, бутилки с уиски, фъстъци, кешу, вакуумни опаковки с пушена сьомга, консерви с различни видове риба, няколко вида кашкавал, картофен чипс, шоколади и какво ли не още. Конярите, войниците и по-възрастните слуги се нахвърляха върху тях наистина като не видели, а каните с бира от кралските запаси, бързо се пресушаваха.

След като се измори от танцуване, крал Барди хвана за ръка Хелга и я поведе към една от масите, за да похапнат. След това обиколи с поглед помещението на студиото. Народното веселие беше в разгара си, лицата на хората изглеждаха щастливи. За такъв момент бе мечтал през целия си живот.