Христо Пощаков
Меч, мощ и магия (17)

17.

Бяха изминали няколко седмици. Снимките на „Крал Артур и рицарите на кръглата маса“ приключиха и Манделщайн благоволи да му отпусне няколко дни за почивка. Барди отдавна бе предал на Коко куфарчето с искания от дон Вито аванс, но от него все още нямаше известия.

Рицарят реши да използва възможно най-рационално свободното време и се зае с покупки, предназначени за завръщането в Ландирия. В неговото студио започнаха да се трупат бутилки с втечнен газ и туби със станалият почти скъпоценен бензин, предназначени за джиповете, малки контейнери със сгъстен водород, който щеше да осигурява придвижването на собствената му кола, стотици топчета с хартия, десетина тоалетни чинии и умивалници, няколко газови отоплителни печки, връзки с различни диаметри тръби от пластмаса, присъединителни тръбни елементи, душове и чешми, лепила и бои, няколко каси с плоско стъкло, кутии с винтове, бургии и болтове, ръчни инструменти, няколко пластмасови вани, вмъкнати една в друга, различни полезни за бита вещи, консервирани хранителни стоки, каси с пепси-кола, опаковки със самоохлаждаща се бира, кашони с уиски и торби с тоалетна хартия. След това обиколи книжарниците и накупи различни учебници и справочници, компакт-дискове с информация, филми и музика, илюстровани речници и нагледни учебни помагала. Накрая добави към покупките голямо количество батерии и още два супер-компютъра. Скоро студиото заприлича на склад на универсален магазин, но всичко това влизаше в бъдещите му планове.

Коко най-сетне излезе от анонимност и съобщи, че пратката е готова. В късните часове на следобеда щеше да дойде при него, а Барди трябваше да приготви остатъка от сумата, което означаваше ново разкарване до банката.

След около три часа, той се намираше пред студиото, стиснал в ръце тежкото куфарче, пълно с банкноти.

Довереният човек на дон Вито пристигна с някакъв камион, скочи ухилен от кабината и се отправи към рицаря.

— Първо искам да проверя сумата, след това ще разтоварваме стоката — заяви той безкомпромисно.

— Няма да те излъжа — каза обидено Барди.

— Принципът е такъв, пари винаги се броят. Донесъл съм и броячна машина.

Изпълнен с известни подозрения, рицарят се върна с него в студиото, намери стенен контакт и разтвори куфарчето. Пачките с хилядарки бяха покрили дъното му. Всичко можеше да се очаква, затова той стисна в джоба си флакона с невро-паралитичен газ, придобит по втория начин. Но Коко постави машинката си на пода, включи я към контакта и съвсем спокойно започна да обработва пачките.

— Няма грешка, приятелю. Ще наредя да разтоварят патроните — заяви, след като привърши с броенето.

— Отговарят ли по брой и дали са истински? Няма да ти дам парите, преди да го проверя — рече Барди и затвори куфарчето.

— Запомни завинаги: дон Вито никога не лъже партньорите си.

Рицарят остана непреклонен и проверката бе извършена. Броят на патроните в едно от сандъчетата бе умножен по броя на останалите, които бяха отворени, за да се провери съдържанието им. След това от всяко от тях бе избрана единична мостра и Коко направи демонстрация. Дупките по стените доказаха автентичността на доставената стока.

— Какво ще кажеш, приятел? Разбра ли, че Бени Гонсалес е голяма работа?

— Нищо не спомена за наемниците, а тук, вътре са техните петстотин хиляди — потупа рицарят куфарчето. — Уговорката трябва да бъде спазена докрай.

— Нима се съмняваш в дон Вито? Срамота е за теб — обиди се Коко. — Поел ли е ангажимента, той винаги ще го изпълни.

— Кога?

— Когато му съобщиш, че тръгваш към острова си. Тогава те ще пристигнат.

— Да речем другата седмица.

— Не става така. Трябват му датата и часа на отплуване от Холивуд. Напомням ти, че след това поемаш всички разноски на групата. Билети за транспорт, храна, хотели и така нататък.

— Естествено. Но могат да възникнат промени, свързани с тръгването.

— Ако появят такива, отиди в бара, в който се запознахме и търси Колди Брадата. Той ще те свърже с мен, за да уточним нещата. Засега друг начин няма. И запомни добре: след тази доставка, за теб Коко и дон Вито никога не са съществували. Казвай сега, какъв ти е плана, за да подготвя хората. Слушам те внимателно.

— Засега набелязаната за отпътуване дата се пада в следващия вторник. Среща тук, в 18 часа.

— Предполагаш ли какво ще се случи, ако до тогава проявиш някаква некоректност? Споменеш ли някъде името му, дон Вито е способен да те намери и на другия край на света.

— Няма да го направя.

— Ще видим — каза Коко и тръгна към изхода на студиото.

Барди остана в него, изпълнен с интуитивно съмнение. Мъжът с тънките мустачки не вдъхваше доверие, въпреки че досега всичко свързано с него бе минало доста гладко. Рицарят се беше нагледал на филми с измами при размени на пари за стока, подли убийства и предателства. Съвсем обикновено извършената доставка на патроните вдъхваше подозрение.

Той тръсна глава, за да прогони лошите мисли, запъти се към фалшивото дъно на студиото и отвори с електронния код входните му панели. След това започна да пренася доставените сандъчетата в тайните места и не след дълго плувна в пот. Бяха отвратително тежки.

Към привечер се завърна в домът си и отново не завари Розамунда. Позвъня на Дзог, който имаше специално монтиран телефон за дракони в обора си и му каза да се приготвя за връщане. Не се съмняваше, че на уречения ден той ще пристигне с фургон пълен със замразено овнешко, но това си беше негова работа. Нямаше смисъл да го предупреждава за покупките на злато и скъпоценности, драконът беше достатъчно интелигентен да го направи сам.

При новината за отпътуването, Горо едва не получи инфаркт, но после се сети, че съществува възможността отново да се върне в Холивуд и донякъде се успокои. Изморен от събитията за деня, Барди се отправи към познатия му вече бар, намери място и отново удави проблемите си в солидна доза уиски.

За първи път се завърна в къщи леко олюляващ се. Все пак пийналата му личност лесно установи, че собствената му жена все още не се беше прибрала. Той тъкмо се бе пльоснал на фотьойла пред телевизионната стена, когато дочу тракането на токчетата й в антрето.

— Къде ходиш по никое време? — попита по-скоро по навик.

— Имам нови занимания — заяви надуто Розамунда.

— Какви, ако не са тайна?

— Фитнес, козметични масажи и театрален кръжок — навири нос принцесата.

— От няколко дни насам не спазваш уговорката ни.

— Тя повече едва ли ще ме интересува. Вече установих: тук жените са доста независими и така трябва да бъде.

— Скоро ще се завърнем в Ландирия — предпазливо съобщи рицарят.

— Отивай там сам. Аз ще остана в Холивуд.

— Баща ти не те ли интересува?

— Компанията на буретата му е по-интересна. Едва ли се е сеща за дъщеря си.

— А ако те заставя да тръгнеш с мен?

— Само се опитай — заяви твърдо принцесата. — Не съм толкова беззащитна. Едно обаждане в полицията и ще те приберат за известно време на топло. И знаеш ли какво? По-добре тази вечер да спиш на канапето в хола. Омръзна ми да похъркваш край мен в спалнята. Ако не се съгласиш, аз ще преспя на него.

— Обявяваш ми война, така ли да го разбирам? — каза рицарят и внезапно се ухили. — Няма ли да се разведеш с мен?

— Тъкмо това смятам да направя — заяви Розамунда, влезе в спалнята и демонстративно тръшна вратата след себе си.

Барди взе чаша и бутилка, извади лед от хладилника и реши да си допие. Отношенията му с нея ставаха доста интересни.

* * *

До уговорената дата и час оставаха два дни. Манделщайн се обади с настояване за започване на нови снимки, производствената машина на Холивуд не можеше да спира хода си. Предложи му главната роля трилъра „Жестоко преследване“. Рицарят го излъга, че е болен от грип и продуцентът недоволен прекъсна разговора. Лъжата го подсети за нуждата от лекарства и той се отправи да ги закупи. След около час багажникът на колата се изпълни с различни по вид кутийки, флакончета, спирт и дезинфекционни средства, тубички и превързочни материали. След това Барди обиколи няколко бутика и бижутерийни магазини. Някои от направените покупки определено бяха свързани с мислите му за Хелга.

Когато се върна в къщи, завари Розамунда да си събира багажите в няколко куфара.

— За къде се стягаш? — попита той. — За тръгване към Ландирия ли?

— Не позна — отвърна сухо принцесата. — Просто те напускам. Така става в много от любовните филми.

— И къде отиваш?

— При моят любим Сандораг. Той обеща да ми издейства солидна роля в новия се филм. Ще бъда негова партньорка.

— Затова ли толкова настояваше да те запозная с този мухльо?

— Няма да го обиждаш, той е прекрасен човек. Много по-изискан от теб в леглото. Мечтите ми най-сетне се сбъднаха. Предполагам, че няма да ми правиш номера с развода и ще постъпиш цивилизовано — завърши принцесата и помъкна куфарите си.

Барди внезапно се разтресе от смях, домашната мелодрама завършваше по най-изгодния за него възможен начин. След като пристъпът му премина, той се замисли за миналото и за превратностите на съдбата. Беше обичал Розамунда, някога бе готов да отдаде живота си за нея, но тя бе останала вярна на упорития си капризен нрав и простите си, директни цели. Не беше получил обич и за не толкова дълго време, жената, с която живееше, се бе превърнала в почти безразлично, донякъде досадно за него същество. Тя бе заменена от появата на Хелга, която се бе превърнала в символ на новата му надежда. Рицарят помнеше ангажимента поет към нея и трудностите по неговото разрешаване. Сега нещата, сякаш по чудо, се бяха подредили повече от добре.

Гургилът, който пърхаше над главата му, отново бе останал доволен от собствените си действия. Той се прозина с беззъбата си уста, така, както се прозяват съществата от неговия вид, плесна с криле и изчезна в собственото си пространствено-временно измерение, където щеше да си почине от добре свършената работа.

Барди разтвори куфарчето на компютъра си и започна подготовката за предстоящото прехвърляне. След това трябваше да помисли и за стягането на собствения му багаж. Трябваше за последен път да провери списъка, който беше подготвил.