Христо Пощаков
Меч, мощ и магия (14)

14.

За Барди, Дзог и Горо, животът бързо навлезе в обичайното си холивудско русло. Докато рицарят се занимаваше с упражнения в бързо стреляне с пистолети и пушка, драконът започна снимки в „Отмъщението на феите“. Манделщайн отпусна искания аванс, след което Розамунда бързо откри съществуването на бутиците. На младия мъж скоро му омръзна да се разправя с нея за пари, но апетитът й към скъпите парцали нарастваше с всеки изминат ден. Принцесата донякъде свикна с положението си на статистка, но това не й пречеше непрекъснато да се навира в очите на режисьора Лански, тъй като царските дъщери обикновено се раждат с вродени претенции. Асистент-режисьора Голдман на няколко пъти щеше да я изгони, тъй като тя все се стараеше да заеме преден план в кадрите и не се вслушваше в даваните напътствия. Засега само застъпничеството на Барди пред Манделщайн я спасяваше от провал в началната кариера.

При предишното си пристигане, не без участието на обслужващия съдбата му гургил, рицарят бе заявил, че е с изгубени документи. Тогава му бяха издали временно удостоверение, за да работи с обслужващата го банка. Сега беше казал на шефа си, че жена му е незаконен емигрант и въпреки че издадената от студиото покана за снимки, засега я спасяваше от преследването на властите, заплахата на Горо можеше да стане реална. Барди чувстваше, че ако посегнат на парите му, старият скъперник бе готов на каквото и да е предателство, независимо от заплахата на Дзог. Алчността му можеше да го доведе и до най-подла постъпка. Затова младият мъж помоли продуцента да направи всичко възможно за узаконяването на присъствието им в Холивуд. Манделщайн не се забави да използва връзките си и рицарят попълни документи, в които се декларираше, че Бърт Грейди и Розамунда Ландирска са едно от малкото останали живи семейства, жители на тотално унищоженото от кален поток селище Ъндървил, което се е намирало някъде в планините, в южната част на Аляска. Това заявление едва ли заместваше липсващите за двамата данни в Единния граждански регистър, но могъщата намеса на продуцента осигури необходимото вписване. Така Барди и Розамунда се превърнаха в американски граждани.

Дзог смая студиото с новите си умения, но редовните му полети над Холивуд вече не учудваха никого. Въпреки дузината опърлени статисти, Лански предричаше шеметния успех на новият филм с участието на дракона и реши да го направи сериен. На рицарят тъкмо му бе омръзнало от стрелби по подвижни мишени, когато най-сетне започна снимките в „Кървавия запад“. Беше му дадена една от главните роли и той се принуди всяка вечер зубри репликите за следващия ден. За негова голяма изненада, Розамунда започна да му помага. Капризната му съпруга сякаш се бе променила. Беше утихнала в прищевките си и редовно обслужваше микровълновата печка, пералнята и сушилната машина. Чевръсто боравеше с ютията и дори се научи да подрежда масата за вечеря. Докато една вечер му заяви изненадващо:

— Искам да ме запознаеш със Сандораг.

— Какво?! — учуди се Барди и надигна глава от четенето на сценария. — Ти нещо да не си мръднала? За какво ти е този мухльо?

— Не обиждай любимият ми артист, ти каза, че го познаваш. Холивуд е голям, но вече разбрах, че той е започнал работа с режисьори от друго студио. Нямам достатъчно време сама да го търся, а и не го предпочитам. Ако ти ме запознаеш с него, ще изглежда съвсем другояче — Сандораг ще ми обърне нужното внимание.

— Добре, не ме занимавай повече с глупости. Репликите за утре са много.

В сините невинни очи на принцесата светна злорадо задоволство. Барди едва по-късно щеше да разбере неговата истинска причина, но това влизаше в интуитивните планове на гургила, който напоследък се бе ориентирал към корекции на пагубните за съдбата на рицаря околни поведения, включително и това на магьосника.

Горо продължаваше дейността си, но нещо не му вървеше с клиентелата. След успеха със съешването на драконите, той вече не се страхуваше да предлага любовни магии. Ако нямаха нужния ефект, поне нямаше да навредят на никого. Но въпреки новата реклама за тях, потенциалните му клиенти проявяваха твърде слаб интерес към новата услуга.

Една вечер рицарят тъкмо се бе отпуснал пред телевизионният екран, когато телефонът му рязко иззвъня.

— Идвай на помощ! — крещеше в слушалката дрезгавият глас на магьосника. — Ако не тръгнеш веднага, ще загина!

— Къде да отида?

— В офиса естествено. Побързай, защото съм се качил върху един стол и ако продължава така, скоро ще се удавя.

— В какво ще се удавиш? — продължи разпита Барди.

— Не питай, а идвай веднага! — прекъсна връзката.

Донякъде разтревожен, младият мъж бързо се облече, изкара колата от гаража и я подкара с пълна газ към квартала на Горо.

Когато пристигна, всичко наоколо беше притихнало под бледите лъчи на пълната луна. Рицарят почука няколко пъти по клепалото на входа и след като никой не се обади отвътре, извади мобилния си телефон и набра номера на магьосника.

— Кой се обажда? — проскърца старчески глас след петото позвъняване.

— Кой може да бъде? Да не би да си притрябвал на някого по това време? Стоя пред твоята къща и никой не ми отваря.

— Чакай да се помъча да помръдна това проклето нещо, добре, че столът и стенният телефон са близо до него.

— Какво се е случило?

— Не питай. Скоро ще разбереш.

Прозорецът на първия етаж се повдигна и през открилата се цепнатина изхвърча връзка ключове. Младият мъж ги изпробва в ключалките, намери подходящите и отключи входната врата.

Още при влизането в антрето го лъхна някаква гадна миризма, която с изкачването по стълбата към горния етаж ставаше все по-непоносима. Той зави в коридора му и се оказа пред „кабинета“ на Горо. Под прага до краката му се бе процедила някаква жълто-кафява консистенция с отвратителен мирис.

— Внимавай! — долетя отвътре гласът на магьосника. — След като отвориш вратата, отскочи веднага встрани.

Твърде учуден, Барди изпълни съвета и добре, че го направи. От вътрешността на помещението се изля някаква рядка маса, която се плъзна по коридора, преля над парапета на стълбата и се спусна надолу като смрадлив водопад. Много приличаше на добре разбъркани изпражнения. Тъй като рицарят бе оставил входната врата отворена, те безпрепятствено се изливаха навън. Но проблемът беше сериозен: те не спираха да текат, а вонята ставаше нетърпима.

— Какво си направил, нещастнико! — изрева ужасен младият мъж.

— Не ме питай, а ела да помогнеш да се измъкна. Преди малко се подхлъзнах и за малко да се удавя в тази гадост.

— Да имаш да вземаш, няма да я нагазя.

— Страшно е хлъзгава, току-виж съм си счупил някой стар кокал.

— Излизай веднага!

Старият скъперник неуверено се показа в коридора — беше намазан с нечистотии до гърдите, дясната му ръка беше оцапана, а лявата неуверено стискаше неразделната книга за заклинания.

— Отивай в банята — гнусливо заяви Барди и се прилепи към стената, за да не се оцапа, докато той преминаваше покрай него.

— Тъкмо това правя — промърмори Горо и изчезна в спалнята си.

Барди го последва, като гледаше да не стъпва по оставените миризливи следи. Затвори плътно вратата зад себе си и отвори прозореца. Откъм банята встрани вече се чуваше шум на течаща вода.

След няколко минути магьосникът застана пред него с виновна физиономия. Приличаше на измокрена кокошка, но изглеждаше задоволително чист. Той остави върху тоалетната масичка кожената книга, с която изглежда не се бе разделил и под душа, съблече дрехите си, после отвори вградения гардероб, за да извади оттам сухи. След като смени облеклото си, Горо седна на леглото и вторачи унило поглед в някакво неизвестно празно пространство.

— Фъшкиите продължават да текат — напомни му рицарят.

— Това е съвсем сигурно, но не зная как да ги спра. Ако не беше пристигнал, лошо ми се пишеше.

— Как се появиха?

— Изведнъж. Веднага след като направих магията, възникнаха от нищото, после продължиха да извират от него.

— Каква магия?

— За повече клиентела. Аз я измислих, направих комбинация от няколко други.

— Няма що, добър ефект си постигнал. Сега какво смяташ да правиш?

— Не зная, объркан съм. Нали за това те повиках.

Барди извади молбилния си телефон, избра номера на пожарната команда и полицията, съобщи адреса и обясни накратко за ситуацията, в която беше изпаднал Горо, като я обясни с повреда в канализационната система.

— Трябва да се махнем оттук — предложи той. — Да останем по-дълго време е доста нездравословно.

— Как?

— През прозореца.

— До долу има поне пет метра височина.

— Ще го направим по класическия начин.

Рицарят отвори чекмеджетата на шкафа до тоалетната масичка, намери и извади няколко чаршафа, завърза ги един за друг, после усука здраво краят им около крака на леглото, а другия преметна навън.

— Готово — отбеляза. — Аз те напускам.

— Стар съм, за да те придружа по такъв начин, но ти тръгвай. Тази вечер се уверих, че наистина си ми приятел — установи стария скъперник. — А аз си оставам едно старо и дърто говедо.

Тъй като неотдавна се бе уверил в неговата констатация, Барди не му отговори. Повдигна докрай прозореца, прекрачи перваза му и без особени премеждия, бързо се смъкна до двора.

В далечината вече се чуваха сирените на пожарните коли. Горо беше подадал главата си над него и се чудеше какво да направи.

— Хвърли книгата за заклинания и се спускай! — подкани го рицарят. — Ще гледам да те подхвана.

— Не мога. Вече ти казах.

— Тогава продължавай да клечиш горе и се опивай от сътворените от теб аромати.

Младият мъж заобиколи къщата и масата от фъшкии, потекла пред входа й, отиде до двойната врата на оградата и я отвори. Първото от пристигналите превозни средства беше цистерна с помпа за изсмукване на фекалии, известна под непретенциозното име „лайнарка“, а втората пожарна кола с автоматична стълба.

— Какво става тук? — попита шофьорът на цистерната и смени дългите светлини с къси.

— Не виждате ли?

— Гледам и не мога да повярвам на очите си. За пръв път в живота си виждам такова чудо.

— И аз бях също толкова изненадан.

— Откъде се е взела тази мръсотия?

— Никой не знае — излъга Барди. — Това ще установи отделът по чистота в кметството. А вие си свършете своята работа.

Шофьорът включи фекалната помпа, откачи гъвкавия шланг от мястото му в страничната част на карусерията и го заби в миризливата маса. Енергично засмуквана, тя видимо започна да изчезва.

Пожарникарят, изскочил от втората кола се запъти към рицаря.

— За нас има ли работа? — попита той сбръчкал в погнуса носа си.

— Да, трябва да свалите онзи старец от първия етаж. Не иска да се спусне по усуканите чаршафи.

— Това е най-лесното.

Втората кола направи необходимата маневра, сгъваемата й стълба бе нагодена, и не след дълго, Горо се оказа върху тревата на двора.

— Мисля, че тук нямаме какво повече да правим — заяви едрият мъж, привършил с евакуацията на магьосника. — Цистерната ще довърши започнатото.

— Благодаря за бързото пристигане — рече Барди.

— Такова ни е задължението, данъкоплатците затова ни плащат — отвърна пожарникарят, влезе в кабината на колата си и скоро задните й светлините се отдалечиха от къщата.

Човекът с гъвкавия шланг вече се бе вмъкнал в сградата и бавно напредваше по стъпалата на стълбата й. По едно време той остави инструмента си за почистване и се отправи към тях.

— Тук има нещо съвсем нередно! — заяви намръщено. — Цистерната почти се напълни, а нечистотиите продължават да извират от горния етаж. Дяволска работа!

— Сигурно е такава. Там може да се е настанил някой гаден полтъргайст. Миризлив дух…

— Какво е това чудо?

— Фантом. Някой като тези, които тропат, чукат, изливат вода по пода, преместват вещи, карат ги да преминават през стени, понякога ги крадат и така нататък. Такива явления често се описват по вестниците.

— Не съм чел за такива неща, но тук, в Холивуд всичко е възможно. Ще отида да източа цистерната и пак ще се върна.

— Създадохме ви много работа, но не сме виновни — отново излъга младият мъж и изгледа магьосника, който беше навел глава.

— Днес не ми върви много. Впрочем, такава ми е работата, все да се завирам в лайната.

Колата му още не се бе отдалечила, когато двамата забелязаха, че вонящата маса отново започва да се излива към двора.

— Лоша работа — проговори най-сетне Горо. — Каква беля си докарах на главата. Вместо да привлека нови клиенти, ще загубя и тези, дето ги имам. Кой ще пристигне в такова миризливо място?

— Слушай, след като и без това ще ги загубиш, защо да не направиш нова магия?

— Каква?

— Например против голяма клиентела. Тя може да унищожи предишната магия. Нали и без това основната ти дейност се състои в разваляне на магии?

— Не ме карай да извърша такова нещо! Душата ми не може да го допусне.

— Стой си във фъшкиите тогава.

Цялото същество на Горо започна да излъчва душевна борба и старият човек съвсем се прегърби.

— Знаеш ли? — каза той след дълъг размисъл. — Колкото и да не ми се иска, може би имаш право.

— Започвай тогава.

— Тъмно е. Аз и без това не виждам добре.

— Застани под близката улична лампа.

Магьосникът изпълни съвета на Барди. Отиде на указаното място и запрелиства кожената книга. Скоро устните му беззвучно замърдаха. Гургилът се появи над главата му и внуши правилния текст — така, както беше внушил и предишия. Още от първата му поява над тримата, подобряването на съдбата на Горо бе неразривно свързана с тези на Барди и Дзог. Всички капризи на магьосника насочени против такова подобрение, включително и проявите му на стиснатост срещу каузата на общото дело, интуитивно щяха да бъдат наказвани. Неумолимата гургилска логика целенасочено бе предизвикала появата на гадната мръсотия.

— …емрекем бетел коргидо — привърши магьосникът и погледна за ефекта от заклинанието, а той се оказа невероятен — всичките нечистотии изчезнаха.

— Браво, Горо — похвали го Барди. — Въпреки мнението на Дзог, мисля, че по-скоро си способен магьосник, а не некадърен. Фъшкиите сякаш се изпариха.

— Ако наистина бях добър магьосник, тогава защо изобщо се появиха в къщата ми?

— Грешки в професията. Всеки ги допуска. Но не те съветвам да правиш нов опит с предишната магия.

— Да пукна, ако я повторя — закле се Горо. — Случилото се ще ми бъде като обица на ухото. Много ти благодаря за съдействието. Ако не беше ти, не зная как щях да се оправя.

— Забрави ли, че също си ми помагал? Нали за това са приятелите?

— Ще си помисля за твоя фонд, макар при мисълта за него да ми се къса сърцето — извика зад гърба му магьосникът, докато той се насочваше към колата.

Горо остана сам, изчака пристигането на цистерната и несвързано обясни на шофьора, че нечистотиите чудодейно са изчезнали.

— Знаех си, че е дяволска работа! — изрече той и се прекръсти. — Лайнян полтъргайст!

След това се изплю през рамо и си замина.