Христо Пощаков
Меч, мощ и магия (13)

13.

— Отново сме в Америка — отбеляза Барди след като се огледа. — Можем да махнем излишните дрехи, доста е горещо.

— Който си има, да ги маха — изрече Дзог. — Аз лично съм свикнал без тях. А сега ми е топло и щеше да ми бъде добре, ако не бях гладен. Гейла се оказа доста стисната в храненето.

— Всяко зло, за добро. Запазил си спортната си форма. Можеш да смаеш режисьорите със способността си да летиш и да изригваш пламъци. Продуцентите ще спестят сума пари от компютърна анимация. Но какво ли става сега в замъка?

— Не ти ли е все едно? Ако се върнем, ще бъде в същия напечен момент, в който пристигнахме тук.

— Така е, но все пак се притеснявам. Впрочем защо си губим времето в празни приказки?

— Това ли е Холивуд? — попита разочаровано Розамунда. — Представях си го съвсем другояче.

— Намираме се на паркинг в околностите му, до плътно застроената му част има доста път — поясни Горо. — Сега се сетих, че наемът за офиса ми е платен до края на месеца и няма да имам проблеми.

— И моят, за жилището, което наех — каза Барди. — Не си спомням, дали оставих хладилника зареден. Преди да тръгна ликвидирах всичките си кредитни карти. а в багажника на колата едва ли са останали няколко златни вещи. Не си ли запазил някой друг долар, който да ми дадеш назаем?

— Никога не се разделям с най-ценното — рече Горо и се потупа по пояса си. Току виж за тебе съм намерил. Предлагам да се качваме на колата и да тръгваме.

— А аз какво ще правя? — запита Дзог. — Пристигнах в товарното отделение на хладилния фургон, но той остана в Ландирия. Сега как ще стигна до обора си?

— Ами полети малко — посъветва го магьосникът.

— Не е редно. Ще разбуня околните духове. Едно е да си на снимачната площадка, съвсем друго да летиш над къщите на хората. Ще създам прецедент.

— Стой си тука, тогава.

— Я млъквай, Горо. Не те ли е срам? — намеси се рицарят. — Досега се хвалеше с пояса си, толкова ли не можеш да се отпуснеш, за да повикаш фургон за дракона?

— Добре де, от мен да мине. Но при условие после да си плати разноските.

— Ако не те е срам, поискай си парите.

— Когато имам да вземам, никога не ме е срам — заинати се магьосникът. — И смятам, че така е редно.

— Къде ти остана приятелството?

— В Ландирия — озъби се Горо и тръгна към колата. — Този път сигурно ще изкарам курсове за шофьори.

— Ако приемат дъртак като теб — отбеляза Дзог и приклекна на лапи върху асфалта. — От такава услуга насила, започва да ми се повръща. Добре, че от два дни не съм се хранил и от подобно намерение нищо няма да излезе. Но и ти някога ще опреш до мен.

— Стига сте се разправяли — извика Барди. — Горо ще уреди превоза още тази вечер, а утре предлагам да се срещнем в студиото до обора на Дзог.

* * *

След като се качи с Горо в офиса му, който му служеше и за жилище, младият мъж го принуди да се свърже с първата попаднала транспортна агенция и да наеме фургон. След това се върна в колата, където го чакаше принцесата.

Розамунда бе долепила лице до страничното стъкло и гледаше като изтървана светлинните надписи по близкия супермаркет.

— Гледай, също като по филмите — каза тя с възхищение. — Кога ще отидем да пазаруваме?

— Или скоро, или не толкова скоро — отряза я мъжът й. — Първо трябва да си уредя кредитна карта.

— Искам да ти призная нещо — рече Розамунда. — Мечтая да стана актриса. Цивилизованите хора да ме гледат и да се възхищават от играта ми.

— За това трябват персонални данни — отсече рицарят и даде вид, че не му се говори.

— Имам ги — упорито настоя принцесата, обърна към себе си огледалото за обратно виждане и започна да се наслаждава на собствената си физиономия.

— Не ми пречи да карам — изръмжа съпругът й.

След половин час спряха пред къщичката с дворче, наета от Барди, която трябваше да ги приюти. Той вкара колата в гаража, затвори дистанционно вратата му, после отвори входната и я покани да влезе.

Розамунда започна да разглежда всичко и с котешка походка внимателно обиколи помещенията. В това време мъжът й ревизираше хладилника в кухнята и с радост установи, че е добре зареден.

— Ела тук — провикна се той.

— Чакай да догледам.

— Ще имаш достатъчно време. Искам да те науча да боравиш с микровълновата печка. Идвай веднага, мразя да се надвиквам през вратите.

— За какво ми е тази, как я каза, микрокъдрава печка.

— За да приготвяш храна на нея.

— Аз ли?!

— Ти, кой друг.

— Не си познал, скъпи. Потърси си слугиня.

— Щях да имам такава, ако не се беше направила, че не си я намерила.

— Хелга ли? Защо да те лъжа? Тук сигурно има колкото искаш такива като нея.

— Има, но трябва да им плащаш заплата и да ти се мотаят из къщата. Ти да не си саката в ръцете? Какво ще правиш по цял ден?

— Как какво? Ще уча сценарии, като във филма „Радостта на Елеонора“. След това режисьорът ще ме хареса и накрая ще стана прочута.

— Няма да се разправям с теб. Много ако знаеш, утре ще накарам Горо да те върне в Ландирия. Нека витангите да ти одерат кожата.

— Сериозно ли говориш? — уплаши се тя.

— Напълно. Писнало ми е от капризите ти.

— Забравяш коя съм, Барди. Принцесите никога не се занимават с домакинство, дори и по филмите — внезапно се разциври Розамунда.

— Избирай. Или готвене с микровълновата печка, или Ландирия — заяви непреклонно рицарят. И запомни: там беше принцеса, а тук си само моя жена, въпреки липсата на брачни документи.

— Толкова си лош! Използваш положението, че няма кой да ме защити! Да знаеш, ще ти го върна! — зарева тя.

— Не се и съмнявам. Но докато го направиш, освен да готвиш, ще се научиш да сервираш масата, да переш с пералнята, да изсушаваш прането и да си гладиш поне твоите дрехи. Едва след това ще правиш, каквото си искаш.

— А-а-а-а! — извика неистово жена му и понечи да припадне върху керамичните плочки на пода, но бързо се сети, че са твърди и може да се удари лошо. Тя се начумери и внезапно млъкна.

— Свърши ли с истерията? — попита рицарят безразлично.

— Да — каза тя, достатъчно убедена, че протестът й не бе дал резултат. — Изглежда засега нямам друг изход. Започвай да ми показваш, скъпи — смени тя внезапно тона и тактиката, но очите й злобно светнаха.

Барди извади от фризера две опаковки свинско печено с картофи и гарнитура, пъхна ги в микровълновата печка и започна с обясненията. След това сервира върху карираната покривка на кухненската масичка чаши, чинии и прибори, пакет вакуумиран хляб на резени, после извади салфетки, бръкна в хладилника и прибави към подреденото бутилка изстудено бяло вино. През това време Розамунда следеше действията му с поглед на хищник.

Микровълновата печка издаде мелодичен тон. Барди извади опаковките, сложи ги на масата, обели алуминиевото фолио на горната им страна и с жест я подкани да седне.

— Вечерята е сервирана — каза той, отвори с тирбушон бутилката и напълни двете чаши. — Както виждаш, нямаше нищо сложно. Прането и гладенето ще го оставим за утре. Наздраве за успешното пристигане!

— Каква е тази течност? — попита подозрително принцесата.

— Опитай, ще ти хареса. Казва се вино.

След като се нахраниха, рицарят изхвърли остатъците от храна в мивката, включи мелачката на сифона и изми чиниите.

— Да отидем в хола — предложи. — Ще допием остатъка от бутилката и ще погледаме телевизия.

— Ще има ли филми? — попита със светнали очи жена му.

— Да, но първо ще гледаме новините. Вече ще се съобразяваш с мен и за кино-заниманията. Ако се държиш както трябва, скоро ще ти купя отделен телевизор.

— Знаеш ли, че не си толкова лош, на колкото се правиш — рече Розамунда след като се настаниха на дивана срещу плоският екран, окачен на стената. — Налей ми още една чаша, мили — съвсем смени тя настроението. — Познай кое помещение най-много ми хареса в тази къща? — попита тя, докато мъжът й сменяше каналите.

— Кое? — запита той разсеяно.

— Банята — заяви лукаво принцесата и го прегърна. — Същата е като по филмите.

* * *

— Къде се губите, вчера цял ден ви търсих — обърна се продуцентът Манделщайн към Дзог и Барди, а очилата му ядосано светнаха. — Договорът предвижда по всяко време да ми бъдете под ръка. Този дъртак не ми трябва, отдавна си е намерил собствени занимания — обърна глава той към Горо. — А тази с вас откъде се взе? Впрочем не е съвсем за изхвърляне.

— Не сме мърдали оттук, господине — заяви нагло Барди. — Но след като приключихме с последните продукции, решихме, че можем да си отдъхнем за известно време.

— За това се изисква разрешение, отлъчили сте се самоволно. Аз лично, сигурно ще си почина в гроба — продължи да се ядосва дебелият, но енергичен човек. От утре започваме нови снимки. Дзог ще участва в „Отмъщението на феите“, а ти, Бърт в нов уестърн. Ще се казва „Кървавият залез“. Нали знаеш да яздиш?

— Да, господин Манделщайн. И то много добре — сети се Барди за артистичното си име.

— Как си с боравенето с оръжия?

— Нямам голям опит, но бързо ще се науча.

— Трябва да си играеш с пистолетите. Само не казвай, че не си гледал как става.

— Разбира се, господин Манделщайн. Но досега не съм практикувал.

— Ти си схватливо момче. Убедих се в това, след като отлично се справи с компютърните курсове, на които те пратих за „Потайностите на Титан“. Все пак не разбрах, коя е тази до теб?

— Жена ми. Казва се Розамунда.

— Кога пък успя да се ожениш? Има ли занимание в момента?

— Не, освен домакинството.

— Добре, от мен да мине, ще я вземем за статистка.

— Не може ли да ми дадете някаква роля, господине? — сведе скромно очи принцесата. — Доста съм талантлива.

— Всички твърдят така, но повечето от тях, продължават да чакат на опашката, защото са некадърни. По-нататък може и да помисля да те изпробвам, като те включа в някой епизод. Не разбрах, искаш ли да станеш статистка или не? Навън чакат хиляди като теб и всички те знаят, че оттам се тръгва, докато не покажат нужните данни. Правя го заради мъжа ти, с когото добре работя, а не заради красивите ти очи.

— Да, господине — съгласи се унило Розамунда.

— Трябва да знаеш, че всички в голямата кариера са почнали така. Докато станеш актриса, те чака доста труд в низините.

„И преминаване през много кревати — помисли злорадо Горо, който по време на преподавателската си дейност по английски език беше успял да я намрази. — Горкият Барди, какво ли го чака?“

— Добре момчета, разбрахме се — рече дебелият продуцент и погледна часовника си. Утре в девет часа сутринта в студиото. Засега сте свободни.

Четиримата се изнизаха през големия портал на входа, който беше осигурил безпрепятствено преминаването на Дзог и Барди ги спря с жест на външната площадка.

— Какво има? — попита магьосникът.

— Трябва да се разберем за нещо много важно.

— За какво? — оригна се драконът, който явно беше преял в обора си.

— Искам да учредим фонд „Ландирия“. Аз ще съм попечителят.

— Какви са тези глупости? — учуди се Горо.

— За какво мислите, че се върнахме в Холивуд?

— За да спасим кожите си — каза Розамунда. — За какво друго?

— Ти не мислиш ли за баща си? — запита я рицарят. — Не те ли интересува какво прави и дали някой черен изрод вече не го е заклал?

— И да мисля, какво мога да направя? Оставихме го толкова пиян, че дори и да са го убили, нищо не е усетил. Освен това е толкова стар, че вече си е изживял времето.

— Хубави мисли на обична дъщеря — каза с погнуса Барди и се изплю на асфалта. — А ти Дзог не тъгуваш ли за Гейла?

— Ха, за тая дето ме изгони ли?

— А за бъдещите ти деца?

— Това е съвсем друга работа. За тях бих направил всичко.

— Ако евентуално се появят на бял свят — усъмни се рицарят.

— Защо да не стане? Не виждам причина.

— Защото, ако черните рицари убият Гейла, няма да има и дракончета.

— Виж за това съвсем не бях помислил.

— Не разбирам накъде биеш — обади се Горо. — Ландирия, та Ландирия. Тук ми е топло, имам си клиентела и офис, какво ме интересува тази студена и проста страна? За какво ще ти служи този фонд?

— За набиране на средства за спасението й. Всеки от вас ще внася в него половината от спечеленото.

— Някоя бурма се е развинтила в мозъка ти — ухили се магьосникът. — Знаеш какъв съм скъперник, как може да ми предлагаш подобни дивотии? И как парите ще спасят любимата ти родна страна?

— Много просто. Ще закупя оръжия. Черните рицари могат да бъдат победени само с модерна военна техника.

— Ъ-ъ-ъ-ц — хлъцна Горо. — Ти май наистина си решил да се връщаш.

— Да, след като събера достатъчно средства във фонда. Родната ми страна трябва да бъде спасена.

— Прави го, само че без мен.

— Без теб не може. Няма кой да направи магията.

— Защо не опиташ само с компютъра?

— Няма да стане. В Ландирия действат други сили.

— Не можеш да ме принудиш.

— Мога, и то много лесно.

— Как?

— Ще видиш, като му дойде времето.

— А ако се оплача на федералните власти?

— Ще ги накарам да те изгонят. По параграфа за незаконни емигранти.

— И ти си такъв — опъна се магьосникът. Може и аз да донеса за теб, където трябва.

— Само се опитай — намеси се драконът. — Аз нямам нужда от визи, нито от зелени карти. За Манделщайн само съм факт, който съществува. Изгубен експеримент от някаква биологична лаборатория, а при проверката не намериха такава. Нямам собственик и толкова съм законен, колкото не можеш да си представиш. Знаеш ли какво ще направя, ако издадеш Барди? Ще те опека жив. Няма да те изям, защото след това ще повръщам. Вярваш ли ми?

— Мога и да се скрия някъде — предположи Горо загрижено. — И тогава ядец! Ни пари, ни отмъщение!

— Да, ама ще си загубиш клиентелата.

— Вярно е — умърлуши се магьосникът. — Като че не остава друго, освен да си поживея като човек още няколко месеца.

— Може да откараш и година — успокои го Барди. — Зависи от времето за набиране на нужните средства.

— Казах ти, няма да видиш и цент от мен.

— Остави го, ще се разправяме, когато се върнем обратно — рече Дзог.

— Да разбирам ли, че си съгласен с предложението? — запита го рицарят.

— За какво са приятелите? Вярно, че драконите са зли и скъперници, но моят случай е малко по-особен. Малките неродени дракончета заслужават да ги спася.

— Неизлюпени — внезапно се озъби Горо. — Нали вие се размножавате като кокошките.

— Още една дума и много дълго ще съжаляваш. Ще те превърна в мокра пихтия от месо и счупени кокали.

— Стига разправии, разбрахме се да не ги започвате — прекрати словесната схватка рицарят.

— И аз съм на мнението на Горо — обади се Розамунда, която до този момент не беше взела участие в дебатите. — Каквото изкарам, ще си бъде за мен.

— Ще мина и без приходите ти на статистка — презрително каза Барди.

— Да, но аз нямам намерение дълго да остана такава.

— Ще видим. Качвай се в колата, отиваме в супермаркета за продукти.

— А там има ли щанд за козметика? — попита принцесата.

— Има, но точно днес няма да го посетим. Ще стане, когато получа аванс по сметка от Манделщайн.

— Жалко — рече тя и се намуси.

— Довиждане засега — изрече рицарят и извади от джоба си ключовете на колата.

Докато вървеше към нея видя счупения фар и се сети, че след инцидента с дивите хора, фордът се нуждаеше от сервизно обслужване.