Шърли Бъзби
Циганката (26)

24

Утрото беше горещо и небето блестеше ясносиньо. Джейсън, облечен в жълти памучни панталони и елегантно скроен тютюнев жакет, много искаше да предприеме нещо по-различно в такова утро, но щом бе поел ролята на куриер, трябваше да я изпълни докрай.

След като прегледа внимателно документите, донесени от Джейсън, президентът Джеферсън вдигна глава и изгледа младия човек с доволна усмивка. Джейсън също се ухили.

— Значи, свършихме и тази работа — промълви президентът.

Джейсън кимна бавно и усмивката му изчезна.

— Остава конгресът — прибави замислено той.

Сините очи на Джеферсън потъмняха, брадичката му изпъкна още по-енергично.

— Ще се преборим и с него. Ще ги убедя да приемат договора, каквото и да ми струва!

— Дано федералистите ще се съпротивляват до последно, а щом вестниците надушат нещо за преговорите, не бих искал да съм на ваше място, сър, ако разрешите.

Джеферсън кимна едва забележимо и след малко попита:

— А ти, моето момче? Какво възнамеряваш да правиш сега?

Джейсън сви рамене.

— Още днес следобед тръгвам за Ню Орлиънс. Ако, разбира се, нямате други поръчения за мен — прибави учтиво той.

— Тази неочаквана любезност започва да ме тревожи — отговори с едва забележима ирония президентът. — Върви си в къщи и се наслаждавай на лятото. Вече знам къде да те намеря.

Ню Орлиънс кипеше от вълнение. Новината, че Испания е отстъпила Луизиана на Наполеон, въодушевяваше жителите на града, които все още се чувстваха французи. Улиците бяха огласени от радстни викове:

— Не е ли великолепно, Алфонс? Най-после сме истински французи!

— Не мога да повярвам! Луизиана е франска колония! Vive la France!

Как ли щяха да реагират, като узнаеха колко кратко щеше да трае френското владичество? И че въпреки тържествените си обещания да задържи Луизиана, Франция беше побързала да я продаде тайно на Съединените щати? Джейсън ухилено си представяше изблиците на гняв у испанците и смайването на французите.

Той пристигна в Ню Орлиънс и се настани в празната градска къща на дядо си. Разбираше се добре със стареца, който предпочиташе да прекарва времето си в обширната плантация в пустошта на Луизиана. При баща си във Вирджиния Джейсън трудно се задържаше по-дълго от ден; с майка си почти не поддържаше връзка. Тази хладна, елегантна френска дама живееше в Ню Орлиънс, но предпочиташе да не си спомня женитбата с Гай Севидж и родения от нея син. Френското общество беше много развеселено от навика й да обръща решително глава настрани, когато случайно срещнеше Джейсън на някой от многобройните приеми.

Всички останали го посрещнаха сърдечно, където и да се покажеше, — особено жените. Зарадваха му се и в многобройните места, където мъжете прекарваха приятно времето си и с които се славеше големият град на Мисисипи.

Джейсън без трудности се нагоди отново към живота, който предлагаше градът на заможен ерген като него. Живееше от ден за ден, без да се тревожи особено от въпросите на морала — ставаше късно, закусваше в някое от многобройните кафенета и се срещаше с приятели; следобед посещаваше надбягванията с коне или борбите с петли; след вечерята играеше карти, пиеше или обсъждаше качествата на новопристигналите уличници в най-скъпите бордеи на града. Ала след известно време това започна да му омръзва и той все по-често оставаше вечер в къщи.

В една такава вечер той обикаляше неспокойно библиотеката, вземаше по някоя книга от лавиците и отново я оставяше на мястото й, когато портиерът съобщи, че е дошъл някой си сеньор Давалос. В първия момент Джейсън понечи да каже на слугата си да изхвърли навън неканения посетител, но бързо се овладя. Защо да не го приеме?

Когато Давалос церемониално се поклони и се разположи удобно на дивана пред камината, Джейсън с мъка потисна отвращението си. Предложи му чаша бренди и когато Давалос го изгледа недоверчиво, поясни:

— Изпий го спокойно. Ако съм решил да те убия, ще го направя с двете си ръце.

Давалос се усмихна със стиснати устни.

— Пак ли ще се скараме, стари приятелю?

— Да не искаш да те разцелувам?

— Не, но аз все още помня времето, когато бяхме много близки. Тогава винаги се радваше да ме видиш. — Гласът на испанеца прозвуча обвинително, но Джейсън не се улови на въдицата.

— Това беше, преди да убиеш един от общите ни приятели — промърмори полугласно той.

— Diablo! Пак ли намекваш за смъртта на Нолан? Казах ти, той беше шпионин и бях получил заповед да го спра! Заблудихме се и го застреляхме.

В продължение на една дълга, изнервяща минута Джейсън гледа неканения си гост право в очите, после сви рамене.

— Все това повтаряш. Затова ли си дошъл? За да ме увериш за кой ли път в невинността си? Спести си усилията. Аз също имам свои шпиони и съм много добре осведомен кой е насъскал губернатора Гайозо срещу Нолан. Трябва ли да ти кажа името му? — Лицето на Давалос се сгърчи като от удар. — Мисля, че и двамата знаем кой е — заключи тихо Джейсън. — Нали няма да започнеш да ме убеждаваш, че всичко е станало заради Фани? Знам, че й беше хвърлил око, но след като Нолан се появи в Начез, тя забрави всички други, освен него. А ако си си въобразявал, че ще приеме твоето предложение за женитба, след като си убил първия й мъж, значи си я преценил погрешно. По-скоро ще ти пререже гърлото.

— Dios! Нима смяташ, че съм готов да убия заради жена? Пфу! Жените са нищо!

— За какво друго? — попита горчиво Джейсън.

Внезапно тънките устни на Давалос се разтегнаха в усмивка. Той преметна небрежно крак връз крак и отвърна:

— По същата причина, поради която ти се срещна с големите банкери в Англия.

Джейсън напрегна всичките си мускули и внимателно остави чашата върху масичката.

— Какво знаеш за срещата ми с банкерите, mon ami? — попита с измамна мекота той.

Давалос огледа подробно всички шарки на жилетката му, преди да отговори.

— Да не си въобразяваше, че няма да узная? Да не си мислеше, че ще изпусна от очи единствения човек, осведомен за местонахождението на съкровището? Особено след като убих по погрешка другия! Е, къде е картата?

— Каква карта? — смая се Джейсън.

— Разбира се, че има карта! Как иначе ще намерим обратния път? Сигурно е у теб, след като не беше у Нолан.

— Аха! Значи ти си бил човекът, наел онзи Хорас да претърси жилището ми! Ще1 позволиш ли да попитам как успя да стигнеш толкова бързо до Англия?

— За какво? Това няма значение. Важното е, че ти се срещна с банкерите Беъринг и Хоуп. От този ден нататък не те изпусках от очи. А ти напусна Англия и изчезна безследно… — Давалос изглежда не забелязваше опасната неподвижност на Джейсън. Той закима с глава като човек, който потвърждава сам на себе си, че от самото начало е бил прав. — Бях сигурен, че си се върнал в Ню Орлиънс и взех първия кораб за Америка. А тебе те нямаше! Къде ли не те търсих, стигнах чак до Мексико! Връщам се с празни ръце и какво намирам? Ти си седиш най-спокойно в Ню Орлиънс и се забавляваш!

— Къде другаде да бъда? Какво да търся в Мексико? — засмя се Джейсън и отново взе чашата си.

Давалос гб нагледа недоверчиво. Като видя, че Джейсън не се кани да предприеме нищо срещу него, от гърлото му се изтръгна гневен смях.

— Я не ме прави на глупак! Знам какво сте открили с Нолан!

— И какво сме открили? — попита все така меко Джейсън. Вбесен от недвусмислената ирония в тона на стария си приятел.

Давалос изсъска:

— Сибола, седемте златни града!

Джейсън беше толкова слисан, че загуби ума и дума. Ала когато осъзна истинското значение на току-що чутите думи, едва не избухна в смях. През цялото време умираше от страх, че Давалос може да е узнал за сключването на тайния договор с Франция — а в действителност този глупак беше хукнал да гони някакво прастаро златно съкровище! Усмивката му веднага изчезна: ако испанецът наистина вярваше в седемте златни града, някои неща ставаха от ясни по-ясни.

Джейсън не можеше да откъсне очи от врага си. Заля го нова вълна на отвращение. Той беше убил най-близкия му човек; а прозрението, че го е сторил само от алчност, го накара да се разтрепери от гняв и горчивина. Успя да скрие бушуващата в душата му буря и проговори с лека усмивка:

— Изчезвай, Давалос! Махай се оттук, ако ти е мил животът!

Давалос остана на мястото си, сякаш не беше чул нищо. После обаче се взря в искрящите от гняв зелени очи и разбра. Без да каже дума, стана и се запъти към вратата. Спря на прага, обърна се отново към Джейсън и заговори възбудено:

— Няма да оставя нещата така! Един ден ти ще тръгнеш да търсиш златото, амиго, и аз ще те последвам. Няма да ми се изплъзнеш и няма да пресечеш река Сабин, без да зная. Не прави същата грешка като Нолан!

Джейсън скочи, но испанецът се спаси с бягство.

Дълго след това Джейсън не можа да се успокои. Седемте златни града, Сибола! Просто да не повярваш! Нима Блас Давалос беше толкова глупав да вярва на старите приказки! Още през шестнайсти век експедицията на Коронадо окончателно доказа, че Сибола не съществува. Джейсън поклати невярващо глава и си наля нова чаша бренди.

След няколко седмици той получи писмо от Джеферсън, в което президентът го молеше да замине за Начез и да се срещне там с Уйлям Клейбърн.

В началото Джейсън не беше особено въодушевен от незабележимия, сериозен млад мъж от Вирджиния, за когото беше чувал какви ли не невероятни истории. Запита се как енергичните, радващи се на живота французи от Луизиана ще посрещнат такъв човек. Ала след един дълъг разговор в хотела на Клейбърн той остана поразен от качествата му. Когато му предложи услугите си, Клейбърн без колебание прие. Изглежда, младежът беше наясно, че новите граждани на САЩ могат да бъдат управлявани успешно само с помощта на сътрудници, които познаваха манталитета им. Джейсън се присъедини към щаба от съветници на новия губернатор.

Както беше предвидил, френските и испански жители на Ню Орлиънс не бяха особено щастливи от факта, че на двадесети декември Клейбърн влезе в града с малък отряд от американската армия и издигна над губернаторската резиденция звездния флаг на Съединените щати.

Джейсън стоеше сред множеството, обградило двореца, и оглеждаше недоволните лица наоколо, разбирайки, че следващите дни и месеци нямаше да са никак леки за губернатор Клейбърн. Без особени намерения погледът му се насочи към един едър чернокос мъж, който разговаряше с дребната си придружителка. Двамата не бяха далеч от него и той нямаше да им обърне особено внимание, ако лицата им не бяха единствените, които изразяваха радост. Внезапно, привлечени като по магия, очите му останаха приковани в младата жена.

Тя се взираше с неприкрита нежност в едрия мъж до себе си, а той отговаряше на погледа й. Джейсън откри, че дамата е в напреднала бременност! Двамата не го забелязваха. Непознатият мъж изглеждаше много добре и беше облечен в скъпи дрехи. С изключение на наедрелия корем, Катрин беше много по-красива, отколкото я помнеше.

Лицето му се озари от злобна усмивка. Така си и знаеше, че тази малка котка ще падне на краката си! Ето го доказателството! Каква ли история беше измислила, за да омае новия си кавалер? Как беше посмяла да се омъжи отново — без да я е грижа, че все още му беше законна съпруга!

Внезапно, сякаш бе усетила погледа му, Катрин се обърна и виолетовите очи срещнаха ледения му поглед. В продължение на няколко безкрайни мига двамата стояха неподвижно — очите на Катрин разширени от неизказан ужас, устните на Джейсън разтегнати в грозна усмивка.

Той видя как ръката й се вкопчи в лакътя на непознатия и как той се наведе загрижено към лицето й. Мъжът потърси причината за страха й и коравият му поглед срещна две изпълнени с презрение зелени очи. Двамата се изгледаха в нямо предизвикателство, после тълпата се люшна и Джейсън ги изгуби от поглед. Той можа да види само как Катрин се стреми да избяга по-далеч от него, докато мъжът й спря за момент, хвърли последен гневен поглед към Джейсън и я последва.