Шърли Бъзби
Циганката (21)

19

През следващите дни Катрин беше тиха и затворена в себе си. Джейсън не допринасяше с нищо за подобряване на настроението й. Нито веднъж не се опита да я подразни. През повечето следобеди и вечери я оставяше сама и изглежда му беше все едно как тя прекарва времето си. Единствената му грижа беше да не оставя в стаите си пари.

Отнасяше се към нея с изискана учтивост, никога не влизаше в стаите й, без да почука, но когато разговаряше с нея, никога не я поглеждаше. Ако в помещението имаше и други хора, играеше ролята на любящ съпруг, който е довел ограничената си малка жена на посещение в Париж, и Катрин едва не закрещяваше от възмущение. Двамата разгледаха Тюйлери и се възхитиха на редките растения, които цъфтяха в обширния парк. Когато времето беше хубаво, често излизаха на пикник в зелените гори на Марсово поле. Ала всичко това беше само фасада.

Имаше нощи, в които Джейсън изобщо не се прибираше. Друг път се връщаше посред нощ и тя веднага усещаше, че е пил; не никога не й се натрапваше.

Джейсън наистина се прибираше в хотела в достойно за съжаление състояние, но той не се различаваше особено от повечето млади хора с благороден произход, които бяха изпълнили Париж. Воден от браточед си Мишел, който с удоволствие играеше ролята на опитен гид, Джейсън посети всички възможни свърталища на греха под сянката на големия град. В един от най-известните вертепи той срещна шевалие Д’Арси. Изправи се пред мъж с масивна фигура, с корави, зачервени от постоянното пиене сини очи. По-късно Мишел разказа на братовчед си, че обществото само търпи Д’Арси и че се носели ужасяващи слухове за жестоки наклонности и невероятни деяния по време на революционния терор.

— Нищо не може да се докаже — обясни шепнешком Мишел, — но се говори, че е участвал в давенията край Нант. — В отговор на неразбиращия поглед на Джейсън той побърза да му опише как мъже, жени и деца, така наречените врагове на държавата, станали жертва на якобинците. Затворили ги в трюма на товарни лодки, откарали лодките в средата на реката и ги потопили заедно с живия им товар.

Когато след няколко дни отново срещна Д’Арси, Джейсън беше придружен от Тамара и няколко познати от Англия. Трябваше да положи огромни усилия, за да прояви известна учтивост. Видя се принуден да представи кавалера на всичките си познати и нарече Катрин своя жена. Тази кратка среща имаше опустошителни последствия.

Понякога, когато нямаше какво да прави, Джейсън извеждаше Катрин на вечеря в най-скъпите и изискани ресторанти на Париж. Дори тогава младата жена се чувстваше изоставена и самотна. Понякога й се искаше отново да изпита върху себе си гнева му. Той се понасяше по-лесно от постоянното хладно равнодушие.

Постепенно в душата й се надигна протест — тя не беше извършила нищо лошо и не заслужаваше да я наказват така! Защо да се чувства виновна? Щом компанията й му беше неприятна, защо не я пуснеше да си върви? Нима не знаеше, че тя копнее да се върне в Англия?

Междувременно Пиер беше пристигнал с каретата на Джейсън, така че вече не бяха зависими от наетата карета с бавните й коне. Освен това Джейсън беше купил два великолепни ездитни коня и персоналът, както и останалите гости на хотела, скоро свикнаха да виждат младото семейство да излиза на езда в ранните сутрешни часове.

Катрин се наслаждаваше на разходките. Беше лудо влюбена в сивата си кобила и когато вятърът си играеше с косите й, отново се чувстваше някогашното волно циганско момиче. Дори Джейсън ставаше по-достъпен по време на сутрешната езда и на няколко пъти сърцето й заби по-силно, забелязвайки жадния поглед, впит в зачервените й бузи и пълните устни.

С времето Катрин откри нещо, което я изпълни с ужас: тя се чувстваше добре в негово присъствие. Осъзна, че е изгубила борбата срещу невероятната му привлекателна сила.

Имаше мигове, особено през нощта, когато лежеше сама и безсънна в леглото си и с болка си мислеше в какво безизходно положение е изпаднала. В такива мигове мразеше похитителя си и горещо желаеше да не е отишла онази вечер в циганския лагер.

В „Крийон“ живееха и други английски гости, защото след сключения в Амиен мир Париж отново беше привлекателна цел за англичаните, въпреки новите заплахи от война. Някои бяха дошли от любопитство, за да проследят отблизо действията на това бандитско правителство; други идваха, защото беше модерно да се ходи в Париж, а трети, защото никой европейски град не беше толкова красив през пролетта. Катрин живееше в постоянен страх, че някой може да я познае, защото Джейсън без угризения на съвестта я представяше навсякъде като своя съпруга; тя хранеше подозрение, че тази игра особено го забавлява. Когато излизаха двамата, избягваше единствено срещите с Монро.

Трябваше да се предвиди, че въздържанието между двамата не можеше да трае дълго. Джейсън не беше оставал дълго без жена, а и не я беше довел в Париж, за да я развежда из забележителностите му. Можеше да се предвиди също, че все някой щеше да ги познае. И все пак фаталната случайност дойде съвсем неочаквано.

Както бе обещал, Джейсън наминаваше често в американското посолство; срещаше се както с Монро, така и с другия американски посланик Ливингстън. Срещите им изискваха безкрайна предпазливост, освен това Джейсън трябваше непрестанно да балансира между опасенията на сънародниците си и необходимостта да пази мълчание относно своите извори на информация.

Робърт Ливингстън беше вече на възраст и злобните клюкари твърдяха, че е глух като пън. Ала глухотата не правеше мъжа глупав и когато Джейсън усещаше върху себе си някой от обичайните му дълги, преценяващи погледи, неволно заставаше нащрек. Острите сиви очи проникваха в най-скритите му мисли; той започваше да се движи неспокойно на стола си и да се пита дали Ливингстън не е проумял, че и той, и Монро са само пешки в голямата игра между държавите.

Въпреки че ролята му си оставаше неясна, двамата американски дипломати проявяваха учудваща готовност да му се доверят. В присъствието на Джейсън Монро се държеше така, сякаш младият мъж също е един от посредниците.

— По дяволите, човече, какво трябва да означава това? Франция не била готова да разговаря за Флорида! А аз си мислех, че сме седнали да преговаряме най-вече заради Флорида! Сега пък онзи Барбе-Марбоа ни казва със студена усмивка в лицето, че имал намерение да продаде само Луизиана. Вече нищичко не разбирам.

Джейсън винаги проявяваше разбиране към подобни избухвания, но не беше готов да каже повече, отколкото знаеше. Ако беше разкрил пред двамата дипломати всичко, за което беше осведомен — например насочващата ръка на английското правителство зад предложението на банкерите, — щеше да се забърка още повече в преговорите, а той в никакъв случай не го желаеше.

Правеше му впечатление, че обикновено Ливингстън предоставя думата на разговорливия Монро; въпреки това Джейсън беше наясно, че именно Ливингстън е в състояние да нанесе големия удар. Той не се съмняваше в способностите на Монро, но беше уверен, че Ливингстън прониква по-добре в скритите зависимости на нещата.

При една от тези срещи Джейсън тъкмо се канеше да се сбогува, когато Монро го спря.

— Ще ви видим ли тази вечер на приема? Надявам се, че няма да се откажете в последната минута.

Тъй като наистина не можеше да откаже, без да прояви обидна неучтивост, Джейсън кимна и двамата размениха още няколко думи за предстоящата вечер. Не се знае дали двамата дипломати изпитваха приятелски чувства към него или просто искаха да го държат под око — но го канеха на всички приеми в посолството. Не можеше непрекъснато да им отказва, макар да не изпитваше особено желание да се среща със сънародниците си.

Оставаше проблемът с Тамара, защото в дипломатическите кръгове нямаше как да я представи като своя съпруга. Ако обаче я оставеше сама, не се знаеше какво ще извърши в негово отсъствие. Може би щеше да успее дори да избяга…

Самият той не знаеше защо така упорито продължава да я държи при себе си. Сигурно не защото топлеше леглото му! Откакто бяха пристигнали във Франция, изобщо не я докосваше. Защо продължаваше да я затваря като принцеса в кула от слонова кост? Макар и неохотно, той си призна, че все още я намира привлекателна, и това въпреки че не оставаше сляп за прелестите на другите жени. Даже напротив! Само като си помислеше за красивата руса Клариса, която беше срещнал на последния прием в посолството, кръвта му кипваше. Младата дама не остави и капка съмнение, че гледа благосклонно на опитите му за сближение, и ако тази вечер отново я срещнеше, непременно щеше да си уговори среща.

Тя беше от типа жени, които предпочиташе — ленива красавица от изисканото общество, която търсеше начин да разсее досадата, предизвикана от съвместния живот с много по-възрастния съпруг.

Приемът се състоя в разкошно обзаведеното жилище на Ливингстън, разположено на брега на Сена. За Джейсън тази вечер представляваше необходим увод към задълбочаването на аферата с Клариса и това я правеше още по-забавна. Фактът, че всичко се разиграваше пред очите на съпруга й, придаваше на флирта им още по-пикантна окраска. Много скоро Джейсън успя да отвлече красивата си руса плячка в една странична стая и страстта, с която Клариса отговори на прегръдките му, още веднъж потвърди, че тя е готова за по-интимна среща. Между две целувки той успя да изтръгне от задъханите й устни обещанието още утре следобед да се срещнат на Пон-Ньоф.

Извънредно доволен от постигнатия успех, Джейсън се присъедини към малката група край камината, където се бяха уединили Монро, шкембестият съпруг на Клариса и още двама-трима непознати за него мъже. За съжаление между тях беше и ужасният шевалие Д’Арси. Джейсън избягваше да го поглежда, но усети как стомахът му се присвива от отвращение.

От вниманието на кавалера не бе убягнало флиртуването между Джейсън и Клариса и той попита с коварна усмивка:

— Къде е очарователната ви съпруга, мосю Севидж? Не я видях между гостите. Да не би да е болна?

Монро изгледа смаяно приятеля си.

— Съпруга? — провикна се той. — Джейсън, как можахте да скриете от нас такава важна новост! Защо не сте ни я представили досега? Много бих желал да се запозная с нея.

Джейсън отговори с безизразно лице:

— Нали разбирате, ние сме отскоро женени и аз изгарям от ревност. Възнамерявах да я запазя единствено за себе си. Освен това Тамара е доста плаха.

Монро не можеше да скрие радостта си. Удари Джейсън по рамото и му пожела всичкото щастие на света. Новината, че младият Севидж е на сватбено пътешествие в Париж, веднага се разпространи между гостите, и Джейсън трябваше да изслуша доброжелателни шеги и пожелания за щастие. Единствената ледена усмивка дойде от страна на Клариса; Джейсън със съжаление установи, че утре следобед нямаше да има любовна среща на Пон-Ньоф. Д’Арси, който не подозираше нищо за обстоятелствата около този „скорошен брак“, наблюдаваше размяната на погледи между Джейсън и Клариса със злобна усмивка; единственото му разочарование беше, че младият Севидж реагира толкова овладяно. В този момент Д’Арси извърши съдбоносна грешка, защото сметна, че привидното спокойствие на Джейсън е истинско.

Катрин и Джейсън закусваха на балкона, когато пристигна известието.

Джейсън прочете бележката с равнодушно изражение на лицето и за нейна изненада й я подаде. Катрин прочете краткото съобщение и изненадано вдигна вежди. Монро ги канеше на обед.

— Дано доброто възпитание не те изостави. Досега винаги успяваше да прикриваш произхода си и се надявам днес следобед също да се държиш като дама. Монро вероятно очаква да види плаха малка госпожичка и ако съумееш да държиш острото си езиче зад зъбите, обедът ще премине без особени произшествия.

Пренебрежението му я вбеси.

— Искаш да измамиш собствения си посланик, който освен това ти е и добър приятел! Не бива да ме представяш за своя жена! Не и пред него!

Джейсън се усмихна примирено.

— Нямам друг избор. Не ми се иска да го правя, но ако не те представя сега, могат да възникнат непредвидени трудности. По-добре е да изтърпим официалния обяд и толкова. Повярвай, иска ми се никога да не те бях срещал.

— Негодник! Не смей да обвиняваш мен за положението, в което си изпаднал! Ако не беше толкова самоуверен, всичко това нямаше да се случи — изсъска сърдито Катрин и скочи от масата.

Джейсън улови ръката й в желязна хватка и я принуди да седне отново на стола си. Очите му искряха от гняв.

— Така значи! Аз съм бил самоуверен? А кой ме обикаляше като кученце и се продаде за едно пътуване в Париж? Не смяташ ли, че е време да изпробвам купената стока?

Без да изчака отговора й, той я привлече към себе си и впи устни в нейните. Катрин беше толкова изненадана, че отначало не успя да реагира. Само след миг обаче замахна и му залепи оглушителна плесница.

— О, не, този път няма да ми издереш лицето, моя малка дива котко — изръмжа Джейсън. — Не и този път! — Той я вдигна на ръце и я отнесе в спалнята си.

Хвърли я на леглото, разсъблече се бързо и се стовари отгоре й. Катрин усети върху себе си горещото голо тяло и направи отчаян опит да се изтръгне от железните му ръце. Тогава се случи нещо странно — когато ръцете й се плъзнаха по къдравите косъмчета на гърдите му, съпротивата бе забравена. Обзе я неистово желание да усети нежността му. Да, искаше да бъде негова, но не с гняв, не насила, не както досега. Стройните й ръце, които бяха свити в юмруци, се отпуснаха и започнаха да милват топлата кожа.

Джейсън, който не откъсваше устни от нейните, издърпа грубо дрехите й; изобщо не беше забелязал внезапното й отдаване. Когато остана гола, той полегна върху нея и покри тялото й с изгарящи целувки.

Катрин попадна във вихрушка от противоречиви чувства; тялото й беше готово за любов, докато разумът продължаваше да се съпротивлява, макар и по-слабо. Когато Джейсън помилва кичурчето светли косъмчета между краката й, тя престана да мисли — забрави всичко, освен силното мъжко тяло над нейното. Движенията на мъжа в утробата й предизвикаха неописуема буря от чувства. От гърлото й се изтръгна задавен стон на удоволствие. Джейсън побърза отново да впие устни в нейните.

Този път Катрин не усети болка, само пареща наслада. Въпреки това се засрами от себе си и тъкмо когато Джейсън достигна върха, се откъсна от прегръдката му. Той не можа да се удържи и семенната течност се изля на копринения чаршаф. Мъжът изрева някакво проклятие, претърколи се по корем и закри очите си с ръка. Гърдите му се повдигаха и спускаха неравномерно.

Смутена, изплашена, Катрин грабна роклята си и се сви в най-отдалечения ъгъл на леглото.

След малко Джейсън се обърна към нея с каменно лице.

— Изчезвай! — изсъска той. — Махай се от очите ми! Ще те представя като своя жена в посолството, но веднага след това ще се погрижа да те върна в Англия. Проклета малка мръсница! И не се страхувай повече за добродетелта си. Ще чакаш цяла вечност, преди да те докосна отново.

Изпълнените с омраза очи я нараниха до дън душа. Хукна навън като подгонена и едва успя да се добере до спалнята си. Жана я завари да повръща, наведена над нощното гърне, и побърза да й приготви гореща баня.

— Мадам трябва да внимава — прошепна съчувствено момичето. — Ще бъде ужасно, ако загубите бебето си.

Катрин се вцепени от ужас. Нито за миг не беше помисляла, че може да е забременяла. Не, този ужасен пристъп беше само реакция на жестоките думи на Джейсън, нищо повече, опита се да си втълпи тя. Малко по-късно застана пред огледалото и страхливо разгледа стройното си тяло, докато Жана изваждаше от гардероба роклята, избрана за обяда у Монро. Коремът й беше плосък както винаги, гърдите й също не бяха наедряли.

Божичко, изплака вътрешно тя. Какво ще правя сега? Този въпрос заседна като камък в гърлото й, когато малко по-късно отново застана насреща му.

Джейсън веднага забеляза, че младата жена е бледа като платно и го гледа с отсъстващ вид, но приписа лошото й състояние на сцената, която се бе разиграла помежду им. Малката беше разбрала, че е отишла твърде далеч, и изпитваше заслужено разкаяние.

Катрин вървеше като в сън; не можеше да мисли за нищо друго, освен за възможната си бременност. Дори елегантната къща, в която Монро се беше пренесъл отскоро, не й направи никакво впечатление. През целия следобед тя се движеше, разговаряше и се усмихваше като в транс. Мълчеше, когато не я заговаряха, а когато се обръщаха към нея, отговаряше едносрично и тихо.

„Да“ — отговори тя на въпроса на Монро харесал ли й е Париж. „Не“ — на проявеното любопитство дали ще остане по-дълго.

На лицето й беше изписан израз, сякаш броди през чужд за нея свят, сякаш полага усилия да проумее какво става навън. Съмненията на Джейсън, че би могла да го изложи с биещо на очи поведение, се оказаха неоснователни. Вместо това в душата му се надигна подозрение, че тя нарочно преувеличава ролята си на плаха невеста. Малката мръсница се стараеше всички да останат с погрешно впечатление. Буквално чуваше онова, което се въртеше в главата на Монро. Очарователно момиченце, но ужасно глупаво. Идеше му да я удуши със собствените си ръце.

На връщане към хотела в каретата цареше неловко мълчание. Едва когато влязоха в апартамента си, гневът му се изля в груби думи:

— Ама ти си била превъзходна артистка! Сигурно си изучавала ролята на слабоумната младоженка, толкова добре се справи тази вечер!

Сигурно щеше да каже още нещо, но я погледна за първи път след ужасната сутрешна сцена — и откри измъчения израз в сините очи. Нищо чудно, че Монро се държа толкова бащински, каза си горчиво той, разгневен от внезапно нахлулата в сърцето му нежност. Тя го бе унижила по най-подлия начин, а той беше готов да я грабне в обятията си и да я утеши! О, по дяволите! Започваше да се мрази.

— Крайно време е да престанеш с тия игрички! — изфуча той. — Вече сме сами, завесата падна.

Катрин най-после успя да се отърси от обзелото я вцепенение. Разбра, че по някаква незнайна причина отблъскващото й поведение тази сутрин и хладната сдържаност, която бе проявила пред семейство Монро, бяха ядосали Джейсън повече от всичко, което му беше сторила досега.

— Уморена съм — промълви спокойно тя. — Ако нямаш какво повече да ми кажеш, ще си легна.

Джейсън я изгледа смаяно, а тя продължи с тон на изискана дама, която дава нареждания на персонала си:

— Ако обичаш, изпрати ми Жана. Ще вечерям в стаята си. Желая ти лека нощ. — Обърна се и се отдалечи с високо вдигната глава, оставяйки зад себе си потиснато мълчание.