Шърли Бъзби
Циганката (17)

15

Джейсън се събуди внезапно. Стаята беше потънала в мрак, но инстинктът му подсказа, че утрото не е далеч. Остана за миг неподвижен, вдъхна дълбоко студения, остър мирис на угасените свещи и разбра какво го е събудило. После откри, че малката циганка вече не лежи до него.

Веднага след това чу лек шум. Някой, който още не беше свикнал с разположението на мебелите в спалнята, се препъна в някакъв предмет.

— Тамара, върни се! — заповяда строго Джейсън, но не получи отговор. Минутите се проточиха като вечност; никой от двамата не помръдваше. Катрин, застанала до прозореца, усети как сърцето й лудо се блъска в гърлото. След малко мълчанието бе рязко прекъснато. Джейсън скочи с проклятие на уста от леглото и запали една свещ. Катрин, която почувства, че шансовете за бягство й се изплъзват, изскочи от спалнята и хукна към външната врата, която водеше към стълбата и към свободата.

За съжаление тя не знаеше нищо за подозренията, който Джейсън хранеше към гостилничаря, а когато си легна, беше твърде сънлива, за да забележи, че вратата е грижливо зарезена и пред нея е поставен тежък стол. Макар че ръцете й трепереха, изблъска стола по-далеч, за да може да открехне вратата и да провре стройното си тяло през процепа.

Преди да избяга, Катрин хвърли бързо поглед през рамо. Страхът я правеше несръчна и когато най-сетне успя да превърти ключа, Джейсън вече беше изскочил от спалнята и тичаше към нея. Беше напълно гол. В бързането Катрин измъкна ключа от ключалката и го изпусна на пода. Като видя, че плячката няма да му избяга, мъжът спря и изгледа развеселено странното й облекло, без да се тревожи ни най-малко от собствената си голота. Младата жена носеше чифт жълти копринени панталони с неколкократно навити крачоли, върху тях бяла ленена риза, прекалено широка за стройната й фигурка, и кафяв сатенен жакет, който висеше до коленете й. Боса, с разрошени гъсти къдрици, тя приличаше на същество от приказките, съвсем не на мястото си в реалния свят.

Джейсън вдигна ключа от пода, оттегли се в спалнята и закрепи свещта в една ниша, без да обръща повече внимание на Катрин. Хвърли няколко цепеници в догарящия огън, разположи се удобно в едно кресло и лениво вдигна глава към младата жена, която беше влязла след него в спалнята.

Тя полагаше огромни усилия да не забелязва голотата му, но великолепното мъжко тяло просто й се набиваше в очите.

— Къде беше тръгнала? — изкрещя внезапно Джейсън й Катрин се сгърчи като от удар. Все пак тя успя да се овладее, сложи ръце на хълбоците си и застана пред него.

— Вие… Нямате право да ми задавате въпроси! Отивам си и толкова! Не можете да ме държите като пленница тук и ако веднага не отворите вратата, ще започна да пищя, докато не събера цялата къща!

В продължение на един дълъг миг двамата се гледаха сърдито в очите, после Джейсън сви рамене и се изправи. Всяко от движенията му изразяваше спокойна самоувереност. Той блъсна стола, отключи вратата, отстъпи крачка назад и с подигравателен жест я покани да си върви.

Неочакваната му отстъпчивост я направи подозрителна, но след като му хвърли недоверчив поглед, Катрин все пак се запъти към вратата. Едва успя да му обърне гръб, когато той се хвърли към нея с гъвкавостта на пантера, затисна с една ръка устата й, за да заглуши ужасения писък, а другата уви около кръста й. Притисна я до себе си и я отнесе обратно в спалнята, макар че Катрин се съпротивляваше отчаяно. Тя го риташе с крака, ноктите й драскаха ръцете му, докато той я хвърли по лице на леглото.

Катрин понечи да изпищи, но Джейсън притисна лицето й в меките възглавници. Издърпа копринения шнур, с който през деня връзваха завесите, улови диво биещите се ръце и ги завърза на гърба й. Катрин напразно се опитваше да се освободи. Джейсън я притисна така силно с коляното си, че не можеше да си поеме дъх.

— Ще те задържа, докато аз искам — изръмжа дълбокият мъжки глас. — Когато престанеш да ме ядосваш, ще имам грижата да те уведомя. А дотогава ще стоиш, където аз съм решил.

След като върза ръцете й, Джейсън я обърна по гръб и побърза да затисне с ръка устата й, за да не изпищи. Стисна я между краката си, издърпа калъфката на възглавницата и я натъпка в устата й. Сините очи на Катрин святкаха от гняв. Джейсън измъкна дългия нож, който беше започнал да носи със себе си след първата среща с убийците, и младата жена се уплаши за живота си. С отмерени движения на ръцете той разряза дрехите й, докато остана съвсем гола. Само очите издаваха бушуващия в сърцето му гняв. После отряза остатъка от шнура, уви го около краката й и я завърза за края на леглото.

Приседна до нея и доволно огледа резултата от изкуството си.

— Може би не трябваше да ти връзвам краката, cherie — ухили се той. — Е, все пак така е по-добре, защото ако се захвана сега с теб, ще закъснея за дуела с Клив Пендълтън.

Последните му думи накараха Катрин да се разтрепери от глава до пети, но Джейсън не забеляза нищо. Той се прозина и започна да се облича. След малко откъм стълбата се чуха гласове и мъжът побърза да я завие до брадичката. Сега в леглото се виждаха само разбъркана черна коса и святкащи сини очи. Без да я удостои дори с поглед, той побърза да излезе от спалнята.

Катрин го чу да отваря външната врата и да говори с някого. После до ушите й достигна тракане на съдове. Сигурно беше влязъл Пиер със закуската. За съжаление той не беше сам. Прозвуча непознат мъжки глас:

— Казвам ти, Джес, по-рано беше просто невъзможно! Защо тези проклети дуели се насрочват все на зазоряване?

— Крайно време е някой да промени модата и да започнем да се бием малко преди следобедния чай!

Джейсън избухна в смях.

— Следващия път ще настоя за по-късен час, приятелю. Закусихте ли?

— Аз не искам нищо — отговори задавено Харис. — Ще ям после.

— Аз ще хапна малко от тази превъзходна шунка! Не се тревожи за Том, Джес. Той не понася дуелите — обясни примирително Баримор.

Катрин, която чуваше всяка дума от оживения мъжки разговор, трепереше от нервно напрежение. Господи, ами ако Том я видеше в това положение! Май трябваше да бъде благодарна на Джейсън, че не я принуди да закуси с него. Това беше единственото добро нещо в неуспелия опит за бягство. Иначе непременно щеше да я представи на приятелите си като най-новото си завоевание. Развижи се под завивката и простена от болка, защото шнурът се вряза болезнено в китките й. Парцалът в устата й пречеше да диша. Кога ли щеше да я освободи? Колко време траеше един дуел? Обхвана я отчаяние. Сигурно трябваше да лежи часове наред, докато Джейсън се върнеше — ако не дадеше указания на слугата си да я освободи преди завръщането му. Макар че мисълта да застане гола и безпомощна пред непознатия мъж също не беше кой знае колко привлекателна.

Тя забеляза, че съседната стая беше утихнала, и заключи, че тримата мъже са тръгнали. За първи път се запита каква Ли е причината за дуела. Не беше в характера на Клив да се излага на ненужна опасност.

Влизането на Пиер сложи край на размишленията й. Тя проследи движенията му и забеляза, че слугата нееднократно хвърля бърз, любопитен поглед към леглото. Все пак той не я заговори, а се зае с недоволно мърморене да събира разпилените из стаята дрехи. Очевидно беше, че го мъчат много въпроси, но също така очевидно беше, че Джейсън му е дал строги указания да мълчи.

Катрин го наблюдаваше как грижливо подрежда дрехите на Джейсън и личните му вещи в голям, тапициран с кожа сандък и внезапно осъзна какво означаваше това.

Джейсън възнамеряваше да замине! Странно защо, първата й реакция беше любопитство. Запита се накъде ли ще потегли похитителят й и едва след известно време й дойде на ум, че той би могъл да я вземе със себе си.

Следващите действия на Пиер не предвещаваха нищо добро. С безизразно лице слугата започна да събира роклите, купени от Джейсън за нея. Нареди ги внимателно в сандъка, после отиде в съседната стая и когато се върна, ръцете му бяха пълни с още женски дрехи, измежду които подбра тоалет за пътуване: рокля от блестящ розов муселин, подходящи по цвят полуботушки и тъмносиньо вълнено палто с кожена яка. Остатъкът отиде в сандъка.

Катрин наблюдаваше шетнята на възрастния мъж с нарастваща неловкост. Внезапно й се стори странно, че ерген като Джейсън Севидж притежава толкова много женски дрехи. Сигурно възнаграждаваше с тях услугите на многобройните си любовници! Ако някой й бе казал, че Джейсън е купил всичко това само за нея, тя нямаше да му повярва.

И последната й надежда се стопи, когато Пиер затвори капака на сандъка и грижливо го заключи. Слугата измъкна от шкафа втори сандък, подреден още вчера, и след миг стаята се огласи от възмутения му вик. Най-после бе открил бъркотията, предизвикана от Катрин по време на нощното претърсване за картата. Когато я изгледа недоверчиво, младата жена виновно сведе очи.

Вече се зазоряваше. Сивата мъгла, забулила малката полянка, избрана за място на дуела, й придаваше тайнствен и ужасяващ вид.

Джейсън замислено наблюдаваше противника си, който тъкмо слизаше от каретата. С нарастващо учудване той установи, че секундантите на Пендълтън, Филип дьо Курсе и Алтъни Нюхоп, са пристигнали с отделен файтон. Огледа внимателно каретата на Пендълтън и с внезапно събудило се недоверие отбеляза колко много багаж е натоварил противникът му. Очевидно той се подготвяше за бързо бягство.

Баримор беше стигнал до същия извод, защото изсъска в ухото на приятеля си:

— Това не ми харесва! Каретата на Пендълтън е натоварена за дълъг път. Сигурно има основания да бърза. Внимавай, Джес! Радвам се, че настоях да присъства лекар.

Шестимата мъже се поздравиха с тържествено кимане на глава. Последва изборът на пистолетите. Секундантите вече се бяха споразумели за разстояние двадесет стъпки, така че не им оставаше нищо друго, освен в мълчание да свалят палтата на дуелиращите се. Двамата носеха тъмно облекло, за да затруднят прицелването.

Харис беше избран да преброи стъпките и той го направи с видима нервност. Баримор стоеше неподвижен с мрачно наблюдаваше как разстоянието между Джейсън и Пендълтън все повече се увеличава. Харис отброяваше последните крачки, когато от гърлото на Баримор внезапно се изтръгна задавено възклицание. Предупреден от шума, вдигнат от приятеля му, Джейсън инстинктивно се хвърли на земята и се претърколи по гръб. В хладния утринен въздух отекна изстрел. Куршумът изсвири на сантиметри от главата на Джейсън. Той се извърна леко настрана и невярващо се вгледа в димящото дуло на противниковия пистолет. Баримор прецени неправилно неподвижността му и побеснял от гняв, изрева на Пендълтън:

— Мръсна свиня! Защо стреляхте по-рано? Това беше убийство! Да знаете, че няма да се измъкнете оттук жив!

Още докато Баримор се готвеше да се нахвърли върху Пендълтън, Джейсън натисна спусъка. Трясъкът от закъснелия изстрел стресна присъстващите. Джейсън се надигна на лакът и доволно установи, че противникът му се олюля и се свлече на земята. С мрачна усмивка той се изправи и проговори учтиво, без да го е грижа за смаяните лица на секундантите:

— Ако обичаш, подай ми палтото, Баримор. Днес е много студено, а и тревата беше мокра.

Баримор изпита такова облекчение, че едва не се спъна в собствените си крака, като се затича към него.

— Това… Това беше страхотно! Ти си истински майстор, приятелю! — заекна той. — Ама че свиня е този Пендълтън! Как си позволи да стреля по-рано? Помислих те за мъртъв. Слава Богу, че Пендълтън е жалък стрелец.

— Не е така, приятелю. Просто театралното ти вдишване ме предупреди и имах достатъчно време да се хвърля под линията на изстрела.

— Театрално, а? Аз ти спасявам живота, а ти ми се подиграваш!

Джейсън го удари приятелски по рамото и го повлече към мястото, където лежеше Пендълтън. Лекарят беше коленичил до него и се опитваше да спре кръвта, която струеше от дупката в рамото.

Когато Джейсън и приятелите му наближиха, Нюхоуп смутено заговори:

— Трябва да ви помоля за прошка. Нямам думи да изразя колко съжалявам за случилото се.

— Прошка ли? — изрева Баримор. — Не се извинявайте заради този тип! Ако се узнае какво е станало тук, хората ще почнат да насъскват кучетата си подире му.

Джейсън си припомни думите на чичо си и се намеси примирително:

— По-добре е да забравим какво преживяхме тази сутрин. Нека приемем, че Пендълтън получи заслуженото наказание.

Харис се обърна невярващо към приятеля си:

— Наистина ли няма да предприемеш нищо? — попита той, докато Баримор само клатеше изумено глава.

— Mon ami — засмя се Джейсън, — нали все пак му изпратих куршум в рамото! Какво друго да направя? Нека някой друг се погрижи за поредния скандал.

Първият знак за завръщането на Джейсън беше развеселеният глас, с който се обърна към приятелите си:

— Стига толкова! Няма да променя мнението си. Впрочем, нямах и представа, че сте толкова кръвожадни.

Без всяка разумна причина, Катрин се зарадва, че той е останал жив и дори не е ранен. Скоро обаче си припомни, че след малко щеше да се изправи пред очите й, и страхът отново я завладя. Сърцето й спря да бие, когато Джейсън се появи на вратата, следван по петите от Пиер.

Очевидно слугата не беше губил време и веднага бе уведомил господаря си за преровения сандък, както и за подозренията си кой е отговорен за претърсването. Катрин затаи дъх, когато Джейеън прекоси стаята с големи крачки, застана пред отворения пътнически сандък, огледа бъркотията и строго заповяда на Пиер да приведе всичко в пълен ред. Той дори не се обърна към Катрин, но тя отгатна какво ставаше в главата му само по краткия поглед, който й хвърли на излизане.

Не можа да чуе какво каза на приятелите си, но скоро след това долови затварянето на тежката външна врата. Очевидно Баримор и Харис си бяха отишли.

За нейна изненада, Джейсън не се обърна веднага към нея, щом се върна в спалнята, а остана загледан в Пиер, който трескаво подреждаше сандъка. Едва когато слугата отнесе приготвения багаж в антрето и грижливо затвори след себе си вратата, той се запъти към леглото и със студено, решително лице отметна завивката. Катрин се принуди да го погледне в очите и вложи в погледа си цялото предизвикателство, на което беше способна. Джейсън изобщо не обърна внимание на упоритостта й, а посегна към ножа, преряза въжетата, с които беше овързана, и гневно проговори:

— Сега ще извадя парцала от устата ти и искам да получа точни и ясни отговори на въпросите си, разбрахме ли се?

Катрин кимна и внимателно се надигна. Джейсън измъкна топката плат от устата й и в продължение на един дълъг миг тя усети безкрайно облекчение. Гласът му побърза да я върне в суровата действителност:

— Предупреждавам те: да не си посмяла да изпищиш! Това ще бъде последният писък в живота ти! Е, какво търсеше в сандъка ми?

— Пари — отговори веднага тя и сърдито вирна брадичка. Отговорът го смая, сякаш никога не беше обмислял подобна възможност, после устните му презрително се свиха.

— Пари ли, мила моя? — попита с измамна мекота той. — На друг ги разправяй тия. — Железните му пръсти се сключиха около врата й и той поклати заплашително глава. — Не си търсила пари. Златният ми часовник и цяла купчинка монети бяха оставени на шкафчето, но ти не си ги докоснала. Или…

— Гласът му преливаше от подигравка. — Или ще твърдиш, че не си ги видяла?

— Нищо няма да кажа! — изсъска извън себе си Катрин. — Откъде-накъде си позволявате да ме разпитвате? Вие ме отвлякохте, изнасилихте и ме държите като пленница. Какво още можете да ми причините? — Избухването й се отрази добре. — Хайде, започвайте! Набийте ме, какво чакате! Ръцете ми са вързани, нищо не ви пречи!

Джейсън я наблюдаваше внимателно. Реакцията му беше повече от изненадваща.

— Сключваме примирие, малка вещице — проговори през смях той. — Намирам, че си твърде красива за подутини и сини петна. Но те уверявам, че все пак ще разбера какво си търсила.

Той увеличи още повече смущението й, като посегна да освободи ръцете й. Неразбираща, изпълнена с недоверие, Катрин вдигна очи към него, докато разтриваше отеклите си китки. Джейсън дръпна от стола розовата рокля, оставена от Пиер, и я подхвърли към нея.

— Ще продължим по-късно интересния си разговор. Време е да се облечеш, защото ни предстои дълго пътуване.

Откъм вратата се чу дискретно покашляне и двамата се обърнаха. Влезлият беше Том Харис. Лицето му пламтеше от смущение.

— Аз… Извинявай, Севидж. Не знаех, че при теб има… дама — заекна той.

Джейсън изглежда не се разтревожи особено, че го бяха заварили с гола жена, и невъзмутимо попита:

— Какво има, Том? Да не си забравил нещо?

Катрин притисна роклята до гърдите си и погледна с ужас брата на Аманда. Божичко, дано не ме познае, помоли се безмълвно тя.

За съжаление Том Харис помнеше отлично Катрин. Познаваше я, защото на няколко пъти се бе смилил над сестричката си и бе посетил семинара за млади дами на мисис Сидънс, в който двете момичета учеха и страдаха заедно. Все пак той не пожела да повярва на очите си и не се осмели да погледне втори път към чернокосата красавица в леглото на Джейсън.

Приятелят му веднага усети, че нещо не е наред, и подозрително отмести очи от единия към другия.

— Да не би да се познавате? — попита след малко той.

— Не! — отговориха в един глас мъжът и жената — но това не допринесе за отстраняване на подозренията му.

— Никога не съм виждал това момиче — продължи трескаво Харис. — Ще поговорим по-късно, Джес — смутолеви той и изскочи от спалнята.

— Какво означава всичко това, по дяволите? — попита ядно Джейсън, но влезлият в този миг Пиер спаси Катрин от необходимостта да отговори.

— Всичко е готово, мосю — оповести слугата. — Имате ли някакво друго желание?

Джейсън обходи стаята с поглед и отговори:

— Мисля, че всичко е наред, Пиер. Тръгвай. Ще се видим в Лондон.