Шърли Бъзби
Циганката (14)

12

Следващият ден премина без произшествия и много, много бавно. Скуайър Хемптън, един живеещ в съседство вдовец, бе поканил Джейсън на вечеря. Там беше и бащата на Елизабет. Джейсън не се чувстваше много удобно в кожата си, но ърл Маунт само го попита любезно дали се е настанил добре в странноприемница „При лисицата“. Изглежда, Елизабет не бе посмяла да си отвори устата.

Въпреки това се сбогува много рано и докато вървеше към странноприемницата, мислите му бързаха напред. Сигурно малката, сладка циганка беше вече там; дори само споменът за меките й устни го възбуждаше. Не помнеше да е желал жена толкова силно, колкото това обикновено циганско момиче. А тъй като беше прекарал последната нощ с Елизабет, това необичайно желание не можеше да е последствие от дълго въздържание.

Когато влезе в странноприемницата, той веднага попита хазаина дали момичето е пристигнало. Възрастният мъж го изгледа странно и бавно кимна. Подсвирквайки си, Джейсън хукна нагоре по стълбата, където бе пресрещнат от Пиер.

— Имате ли нужда от услугите ми? — попита дребният мъж.

— Не, не вярвам — засмя се развеселено Джейсън. — Има някои неща, които мъжът предпочита да урежда сам. Любенето е едно от тях.

— Тази сигурно е различна от останалите — отбеляза сухо Пиер.

Джейсън вдигна вежди.

— Да не би Тамара да те е обидила? Понякога не може да обуздае темперамента си.

— Разбира се, че не! — отговори Пиер. — Беше толкова забулена, че изобщо не успях да я видя, но в крайна сметка вкусът ви си е ваша работа.

— Е, добре, щом така смяташ. Би било ужасно да не се съобразя с вкуса на слугата си.

Пиер недоволно му пожела лека нощ и се оттегли. Джейсън блъсна вратата на стаята за гости, намери я празна и прекоси бързо тъмните помещения в посока към собствената си спалня. До леглото беше поставена една-единствена запалена свещ. Приятният дъх на скъп парфюм го удари в носа и той изгледа с доволна усмивка пъстрия вързоп с женски дрехи, който бе оставен на стола до леглото. Рубиненочервените завеси пред леглото бяха дръпнати, но той забеляза лекото им раздвижване, чу скърцането на матрака, когато някой се размърда.

Усмивката му стана още по-широка.

— Тамара, спиш ли? — извика тихо той. Трябваше да се напрегне, за да чуе тихия й отговор.

Отиде до леглото и понечи да дръпне завесите, но жената продължи:

— Моля ви, загасете светлината и елате при мен, сър. Чаках ви цели часове.

Въпреки това Джейсън се опита да разтвори завесите, но тя ги задържа отвътре. Гласът й прозвуча умолително:

— Моля ви, не ме засрамвайте! Никой мъж не ме е виждал гола. Първо угасете свещта, направете ми тази услуга.

Подсмихвайки се, Джейсън се отдалечи от леглото. Фантазията му рисуваше изкусителна картина: прекрасното женско тяло, сгушено йод завивките, великолепната черна коса, разпиляна по възглавниците… Той се разсъблече нетърпеливо и небрежно нахвърля дрехите си по пода. Само след секунда беше угасил свещта и помещението потъна в мрак. Джейсън дръпна завесите, но опипващите му ръце не откриха нищо.

— Тук съм, сър. — Гласът дойде от другия край на леглото. След миг той я притисна в жадните си ръце. Жената го посрещна с разтворени устни, притисна се до него и Джейсън впи устни в нейните. Внезапно тялото му се вкамени. От устата му се изтръгна гневно проклятие и той отблъсна притискащото се до него тяло.

— Коя си ти? — попита заплашително той.

— Тамара, вашата малка циганска любима, която копнее за прегръдката ви — отговори глухо жената и отново протегна ръце към него. Джейсън се изтръгна от прегръдката й, скочи от леглото и с треперещи пръсти запали свещта. Вдигна я високо и застина на мястото си. Очите му не можеха да се откъснат от голата жена. Неверие и гняв се примесваха в сърцето му.

Илона разтегна устни в широка усмивка и в устата й зейнаха черни дупки. Сбръчканите старчески гърди висяха чак до корема, несресаната сива коса стърчеше на всички страни. Тя безсрамно излагаше на показ голотата си. В здравото и око искреше неприкрита подигравка.

Побеснял от гняв, Джейсън изръмжа:

— Какво, по дяволите, търсиш тук? Къде е Тамара? — Още преди да довърши, той вече знаеше отговора. Малкото зверче беше успяло да му скрои страхотен номер!

Илона издекламира словото, на което я беше научила Катрин:

— Тамара не можа да дойде и тъй като знае, че сте самотен, изпрати мен като знак, че високо ви цени.

Джейсън замръзна на мястото си. Обидата не можеше да бъде по-ясно изразена. Малката го мразеше!

— Вън оттук! — заповяда ледено той.

Илона събра набързо нахвърляните си дрехи, без да изпуска от очи разгневения мъж. Тя не беше глупава, усещаше напиращата в гърдите му ярост и се молеше на ум непознатият да се владее поне докато тя успее да избяга. Джейсън изчака мълчаливо, докато жената си отиде. После тръсна свещта на масичката с такава сила, че тя едва не изпадна от свещника, и се упъти с големи крачки към гардеробната. Навлече кожените траперски дрехи и изскочи навън с мрачна решителност.

Нямаше да допусне да го правят на глупак! Тази светлокожа малка мръсница скоро щеше да забележи каква каша е надробила! Още преди да е отминала нощта, щеше да го умолява за милост. С какво удоволствие щеше да стисне в ръцете си стройното й вратле!

Джейсън гонеше безмилостно врания жребец в светлата лунна нощ. Пусна го по-бавно едва когато първият пристъп на гняв отмина. В сърцето му нямаше и капка милост към Тамара. Тя го беше обидила, както никой досега не беше посмявал — беше наранила мъжката му гордост. Този път нямаше да се отърве толкова лесно.

Гъвкав като дива котка, той избиколи без шум циганския лагер. Завърза коня за едно дърво и запълзя напред. Знаеше много добре къде се намира търсеният от него фургон, защото вчера бе проследил стройната фигура по пътя й дотам. Фургонът беше настрана от другите — факт, който предизвика злобна усмивка на устните му.

Джейсън се промъкна предпазливо до фургона и се мушна през незаключената врата. Затвори я безшумно и колебливо се огледа. Лунната светлина падаше през малкия прозорец и хвърляше странен сив отблясък върху оскъдната мебелировка. Различи малка маса и два стола. Когато забеляза леглото и мирно спящата в него фигура, очите му се присвиха доволно. Плъзна се безшумно към безгрижно заспалото момиче. Лицето й беше обърнато към стената, но Джейсън беше сигурен, че и насън продължава да се смее на коварния номер, който му беше погодила. Остана известно време загледан в нея, докато в гърдите му се надигна неудържим гняв.

Скочи върху заспалата жена и светкавично затисна устата й. Тежестта на тялото му не й позволяваше да помръдне. Едната му ръка продължаваше да етиска устата й, докато другата опря ножа в гърлото й. Ала всички картини на отмъщение, които си беше рисувал по пътя дотук, бяха унищожени в зародиш, защото когато лунният лъч огря лицето на жената, се оказа, че това изобщо не е Тамара. Джейсън беше толкова смаян, че неволно разхлаби хватката си. Рейна почти бе успяла да му се изплъзне, но той я задържа в последния момент и отново я стисна в безмилостната си хватка.

Двамата се гледаха мълчаливо в бледата светлина на луната. Като позна коравото лице на американеца, Рейна престана да се съпротивлява. Очите й замислено обхождаха разрешената черна коса, нападала по челото му, гневно святкащите очи и, чувствената уста. Тамара е глупачка, каза си тя. Всяка разумна жена би дала мило и драго да привърже към себе си такъв мъж. Усети натиска на едрото, гъвкаво тяло и си пожела да беше поне четиридесет години по-млада. Тамара беше една глупава девица и нямаше представа какво е добро за нея. Трябваше да благодари на небето, че я е пожелал такъв мъж.

Джейсън се взираше в сбръчканото лице на старицата и бълваше на ум най-ужасни проклятия. Днес решително не му вървеше! За втори път притискаше в обятията си стара жена.

Когато заговори, в гласа му прозвуча недвусмислена заплаха:

— Само ако посмееш да си поемеш шумно дъх, ще ти прережа гърлото. Ясно ли ти е?

Рейна кимна и Джейсън бавно свали ръка от устата й. Старицата продължи да лежи неподвижно.

— Къде е Тамара? — изсъска ядно той.

Рейна кихна и започна да лъже:

— Отиде при Клив Пендълтън. Да не мислите, че той ще я остави тук, като знае, че я преследвате. — Усети каква буря бушуваше в сърцето му и хитро продължи: — Държахте се твърде нахално с Тамара! Тя е доста своенравна и сама решава кого ще обича и кого не.

Джейсън нетърпеливо вдигна рамене.

— Кога ще се върне?

— Защо се интересувате? Нима не получихте добър урок?

— Искам да чуя от собствените й уста, че не ме иска. Защото съм сигурен, че ти ме излъга, старо! Тамара просто се опитва да вдигне цената си. Ако не можеше да ме понася, вчера нямаше да прояви такава благосклонност.

Рейна с мъка скри учудването си. Значи Тамара не й беше разказала всичко! Тя огледа внимателно младия мъж, взе решение и отговори бавно и отмерено:

— Утре вечер в лагера ще има циганска сватба. Тамара ще бъде тук.

Видя как белите му зъби блеснаха в мрака, чу тихия му смях. Желязната хватка се разхлаби.

— Слушай, стара вещице, ще ми позволиш ли да се измъкна оттук, без да събереш целия лагер с крясъците си?

Рейна изхихика и отговори сухо:

— Не сме се карали, нали? Оставете ме да се наспя. — Тя се обърна към стената и добави: — И затворете грижливо вратата, като излезете.

Без да бърза, Джейсън потегли обратно към странноприемницата. От време на време луната изчезваше зад бързо носещите се облаци и тесният път потъваше в мрак. Дърветата от двете страни хвърляха дълги, черни сенки. Тамара го надхитри и нарани мъжката му гордост, но Джейсън не знаеше кое го бе ядосало повече — дали защото не беше дошла или защото беше напъхала в леглото му онази отблъскваща старица. Само като си помислеше за нея, стомахът му се преобръщаше. Тази малка змия, как ли му се надсмива сега!

Внезапно зад гърба му се чу шум. Припомни си, че от изт, вестно време насам чуваше леко пращене, но беше толкова потънал в мислите си, че не му обърна внимание. Очевидно преследвачът му беше започнал да става непредпазлив.

Ръката му се плъзна безшумно към дългия нож на колана. Въздишката му изразяваше облекчение. Ако невидимият преследвач решеше да се приближи, той щеше да го посрещне с изваден нож. През ума му премина мисълта, че старата циганка все пак е събудила мъжете от лагера, но той побърза да я отхвърли: циганите щяха да го преследват с гръм и трясък. Който и да беше нощният му придружител, той явно държеше да остане незабелязан.

Джейсън се престори, че не е забелязал нищо, и продължи пътя си. Вслушваше се напрегнато във всеки шум зад гърба си и накрая стигна до извода, че преследвачът е само един. В настроението, в което се намираше, двубоят идваше тъкмо навреме. Продължи да се преструва на нищо неподозиращ и пусна коня в равномерен тръс. Не искаше да остави впечатление, че се е втурнал да бяга; но и нямаше намерение да предизвиква противника си с излишно бавене. Възможно беше непознатият просто да е проявил любопитство. Но като си спомни думите на вуйчо си, това му се стори направо невероятно.

Джейсън пришпори коня и чу, че другият също препусна по-бързо. Двамата сякаш си играеха. Щом Джейсън забавеше ход, преследвачът правеше същото, щом препуснеше малко по-бързо, човекът зад него бързаше да навакса разстоянието. Само дето преследвачът вече не се стараеше да остане незабелязан.

Джейсън осъзна, че сблъсъкът е въпрос на минути. Пусна коня в лек галоп, трескаво размисляйки дали да избяга. Ала тъй като нямаше представа къде точно се намира, побърза да отхвърли тази мисъл.

Най-после реши да сложи край на тази глупава игра и заби шпори в хълбоците на коня. В този момент непознатият изскочи между дърветата. Джейсън хвърли бърз поглед през рамо, но луната тъкмо се беше скрила зад облак и той можа да различи само нечия масивна фигура, прилепена към гърба на коня.

Преследвачът изскочи от прикритието си, но не се опита да го настигне. Изведнъж Джейсън осъзна, че другият нарочно го бе тласнал в тази посока. Луната изскочи иззад облаците и в същата тази секунда Джейсън забеляза кратко проблясване на метал в ръката на втори ездач, излязъл срещу него.

Ръката му инстинктивмно дръпна юздите и жребецът се изправи на задните си крака. Джейсън все още се бореше с обезумялото животно, когато отекна изстрел. Остра болка прониза рамото му. Макар че първият преследвач се стараеше да избегне опасната близост с копитата на развилнелия се кон, той бе улучен и се строполи на земята. Само след миг вторият нападател също се стовари върху диво биещата се купчина коне и хора.

Разтърсен до дън душа, обзет от сляпа ярост, Джейсън се превърна в тигър, жадуващ плячка. Издърпа жребеца си от бъркотията, обърна го и отново го насочи към двамата нападатели. Разбойниците едва ли имаха време да осъзнаят какво ги чака.

Мъжът, който беше стрелял, дори не забеляза опасността. Единственото, което видя, беше мътният блясък на метал в близост до гърлото си. Оставаше му да живее само частица от секундата и той не успя дори да изкрещи. Свлече се на земята и не мръдна. Другарят му отчаяно се опита да се измъкне от мястото на битката.

Джейсън нямаше намерение да го остави да избяга. Настигна го само след минута и се метна на гърба на чуждия кон. Беглецът усети как желязна ръка обхвана изотзад врата му и стоманеното острие се заби в ребрата му. Хвърли се настрана, обзет от смъртен страх, но нищо не му помогна. Двамата се строполиха на земята и уплашеният кон се втурна да бяга. Джейсън беше опитен боец. Опря колене в раменете на мъжа, за да го задържи неподвижен, и огледа внимателно непознатото лице. После опря ножа в разголеното му гърло.

— Ти си глупак, mon ami — изпъшка той. — Не ми остава нищо друго, освен да те пратя в небитието.

— Недейте така! Не ме убивайте! Искахме само да спечелим малко пари.

— И си помислихте, че съм лесна плячка, нали? Мъжът закима усърдно.

— Точно така! Сам, на този пуст път, кой би помислил, че сте…

— Лъжеш, приятелче. Другарят ти се опита да ме убие. Кой ви плати да ме премахнете?

— Никой, кълна се във всичко свято!

Джейсън прокара острието на ножа по гърлото му и от тънката резка закапа кръв. Лицето на непознатия се сгърчи от ужас, но Джейсън беше неумолим.

— Питам те още веднъж, mon ami. Кой ви плати да ме убиете?

— Никой! Случайно ви нападнахме, повярвайте ми! — изплака мъжът.

Джейсън бавно разпори жакета и ризата, оголи гърдите му и небрежно заговори:

— Предупреждавам те, приятелче, аз не съм англичанин. Чувал ли си, че в Новия свят живеят кръвожадни диваци? Знаеш ли какви неща съм научил от тях? Мога да боравя с ножа като никой друг. Ще ти смъкна косата от главата, сякаш дера зайче, и ще те оставя да се удавиш в собствената си кръв. — Той забеляза паниката, която разкриви лицето на непознатия, и спокойно продължи: — Кажи ми кой те изпрати или ще усетиш ножа ми. — Едновременно с това заби острието в косматите му гърди.

Мъжът изпищя от болка и думите потекоха като поток от устата му:

— Не знам! Беше чужденец, никога преди това не съм го виждал! Не ме убивайте!

— Да не искаш да ти повярвам, че някакъв напълно непознат човек е успял да те склони да ме убиеш? Откъде е можел да знае, че няма да отидеш при жандармите и да го издадеш?

Отговорът прозвуча едва чуто.

— Стопанинът на „Лисицата“ знае, че не съм от приказливите. Той го изпрати при нас. Можете да го питате.

Джейсън изгледа замислено уплашеното лице на разбойника. Може би този път не лъжеше. Гостилничарят със сигурност знаеше кой мъж от околността е готов да свърши някоя мръсна работа за пари. По-късно щеше да поговори и с него, но първо трябваше да свърши с тази твар.

— Как изглеждаше човекът, който ви плати? — изгърмя той.

— Не знам. Не съм говорил с него. — Мъжът посочи с глава към мъртвеца. — Бъкли сключи сделката. Петстотин на ръка, а остатъка след като ви убием.

Джейсън изненадано подсвирна. Очевидно някой беше твърдо решен да го прати на оня свят, щом даваше толкова пари за наемни убийци.

— Приятелят ти знаеше ли защо трябва да ме убиете? — попита любопитно той.

Мъжът поклати глава.

— Каза ми само, че трябва да ви утрепем най-късно до една седмица.

Бесният гняв на Джейсън утихна. Остана само ледено равнодушие. Какво да прави с този нещастник? Още докато размишляваше, мъжът сам реши съдбата си. Внезапно изтръгна едната си ръка, хвърли шепа пясък в лицето на Джейсън и скочи. Ослепял, Джейсън усети кък десницата на непознатия се опитва да му изтръгне ножа. Като не успя, бандитът реши, че ще му е по-лесно да извие ръката на Джейсън и да насочи ножа в собствения му корем. Побеснял, американецът замахна сляпо и улучи разбойника право в сърцето.

Когато прогледна отново, Джейсън стоеше пред втори мъртвец. Несъзнателно изтри кръвта от ножа, мушна го в колана и едва сега усети, че рамото го боли непоносимо. Повика коня си и препусна в посоката, от която беше дошъл. Дано по-скоро намереше пътя!