Катрин Стоун
Даровете на любовта (32)

ТРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА

— Това е Николас Голт. — Рейвън се обърна се към току-що влязлата в стаята лекарка и тихо добави: — Бащата на бебето.

— Добре дошли — поздрави усмихнато Сара Рокуел.

— Здравейте. Искам да бъда до Рейвън по време на всичко, планирано за днес — прегледа и кюртажа… всичко. Обещах, че ще й държа ръката през целия ден, и няма да си отида за нищо на света.

— Тогава защо не започнем веднага с прегледа? — предложи гинеколожката.

Ник видя малко от процедурата, на която присъстваше за пръв път в живота си, но знаеше, че Сара Рокуел не причинява болка на Рейвън, защото нейната бледа ръка, впита в неговата, не помръдваше.

— Как се чувстваш, Рейвън? — запита доктор Рокуел, след като помоли пациентката си да се изправи и се облече.

— Добре. Успях да си отпочина през нощта, а и от неделя насам не съм имала кървене и спазми.

— Чувстваш ли се все още бременна?

Рейвън се намръщи, но не посмя да излъже.

— Да. Имам такова усещане, но…

— И така трябва да бъде, Рейвън — засмя се доктор Рокуел. — Тестът тази сутрин показва, че в сравнение с миналата седмица нивото на хормоните се е повишило значително. Доколкото мога да преценя както по лабораторния тест, така и по прегледа, ти все още си бременна.

— Аз съм? Но… — Тя не можа да довърши изречението си, защото нямаше никакво желание да подлага на съмнение безспорния триумф на своето бебе, бебето, заченато в любов.

— Това, което си помислила за тъкан, вероятно са били съсиреци от кръв. Каза ми, че менструацията ти винаги е била изключително кратка, поради което и нямаш представа от подобно течение.

— Какво означава това, докторе? — запита с нотки на надежда Ник.

— Че Рейвън е била заплашена от спонтанен аборт. Но фактът, че кървенето и спазмите са спрели напълно, са доказателство за преминалата опасност. А и през първото тримесечие кървенето е често срещано явление. Опасно е само ако се стигне до аборт, иначе не оказва никакво влияние върху по-нататъшната бременност. Получава се най-вече по време на приспособяването на матката към плацентата. В случая кризата без съмнение е преминала и сега бременността изглежда напълно нормална. Предполагам, че в бъдеще всичко ще протича нормално — усмихна се тя отново и загледана в стиснатите им ръце, добави: — Защо не обсъдим с вас бъдещите посещения в този кабинет?

Ник я прегърна, неспособен да пророни и дума. Рейвън едва успя да се отдръпне от задушаващата я прегръдка.

— Бебето ще бъде добре, Ник — увери го тя. — От самото начало почувствах неговата сила, желанието му да живее и нетърпението му да срещне баща си, сестрите си и родителите ти.

— Чудя се — вметна той нежно — дали да не съобщим новината на момичетата малко по-късно?

— Разбира се — съгласи се Рейвън, макар и сигурна, че от подобна предпазливост повече нямаше нужда. — Мисля обаче, че засега им стига и новината за сватбата и за тяхната нова майка.

— Ще свикнат веднага с нея и ще бъдат щастливи. Но ти няма да бъдеш тяхната нова майка, Рейвън. Ти ще бъдеш единствената майка, която някога са имали.

— Дано да успея да се справя, Ник.

— Та ти вече го направи.

Ник отново я придърпа към себе си и тя усети силните удари на неговото сърце.

— Обичам те, Рейвън — прошепна той нежно. — Обичам те…

Тя слушаше повтарянето на тези думи и ненадейно си спомни, че ги бе чувала и преди, но изречени със съвсем друго чувство. Спомни си обидата и подигравките в тях:

„Да те обичам ли, Рейвън? Да те обичам?“

И ето че сега в ушите й за пръв път звучеше истинско обяснение в любов. То я обливаше с топли вълни и топеше леда в нея, то я люлееше сякаш в слънчева люлка, изтъкана от нежност и грижи.

— Обичам те, Рейвън. Обичам те.