Джоана Линдзи
Преплетени сърца (9)

Глава 9

След разговора с баща си, Милисънт слезе в кухнята, въпреки че вече въобще не чувстваше глад. От притеснение стомахът й се бе свил на топка.

Девойката стоеше в средата на помещението, без да има представа защо се е озовала там. Дори не си спомняше кога е влязла, тъй като умът й бе зает с даденото пред баща й обещание.

Да бъде мила и без предубеждения? Нима наистина се бе съгласила с това? След като много добре знаеше какво представлява Улфрик де Торп? Дори и когато поотраснат, момчетата не променят природата и нрава си. Тази сутрин бе станала свидетел как той бе готов да използва силата си срещу неравностоен противник, в случая самата тя.

— Значи тук се криеш през целия ден?

Милисънт подскочи стреснато и се обърна. Той стоеше на прага застрашителен като огромна канара. В стаята цареше полумрак и той приличаше на зловеща сянка — широкоплещест, с черна, дълга до раменете коса и с очи, които изглеждаха почти маслиненочерни.

Роланд бе по-висок с половин глава от Улфрик, истински гигант като баща си, ала въпреки това не събуждаше страх у нея. Мразеше факта, че този мъж я плаши, тъй като обикновено бе доста дръзка и смела. Сигурно бе заради болката, която й бе причинил като малко момиче. Споменът бе толкова жив и ярък, че я караше да се напряга и разтреперва в негово присъствие.

И тя трябваше да даде възможност на този жесток мъж да й докаже, че заслужава нейното уважение? Света Дево, как би могла да го направи? Та той я караше да замръзва от ужас. Единственият път, когато не бе изпитала страх от него, бе тази сутрин. Тогава му се разкрещя, защото бе вбесена, че не се впусна да преследва онези разбойници. Гневът бе единствената й защита срещу него. Но не можеше да го използва сега, не и след това, което обеща на баща си.

— Да добавим ли към списъка, че чуваш какво се говори само когато ти изнася? — наруши той настъпилата ти шина.

Милисънт настръхна.

— Правиш списък с недостатъците ми? Да, добави го, звучи ми добре. Аз не се крия. Но какво правиш ти тук? Да не би да си останал гладен?

— По-рано не ми се ядеше, но сега огладнях. Попитай ме защо нямах апетит.

Милисънт се намръщи. Усещаше гнева му и разбираше, че той я обвинява. Това я обърка. Във всеки случай той бе отговорен за липсата й на апетит през целия ден.

— Ще те разбера, ако и ти не по-малко от мен си разстроен от нашия бъдещ съюз — подхвърли тя.

— Така е — кимна той в отговор.

Вместо да се почувства обидена, Милисънт се изпълни с надежда. Ако и той е недоволен от женитбата си с нея, може би ще повдигне въпроса пред баща си. От разговора с нейния не бе излязло нищо, но може би той щеше има повече късмет. А нищо чудно двамата заедно да измислят начин да избягнат нежелания брак. Затова най-добре бе да бъде откровена с него и направо да му заяви мнението си още сега.

— Сигурно си разбрал, че не желая да се омъжвам за теб. — Реши, за да не го обиди, да добави една малка лъжа. — Не че имам нещо против теб, но аз вече обичам друг.

Ала това явно не смекчи удара, тъй като лицето му стана още по-мрачно.

— Аз също, но какво значение има? Значи ще имаме обичайния брак.

— Бракът на моите родители не е бил такъв — остро възрази тя. — И аз очаквам нещо по-добро.

Младият мъж презрително изсумтя.

— Твоите родители са били рядко изключение, а не правило. Знаеш не по-зле от мен, че браковете между благородниците са политически съюзи и нищо повече. В тях няма място за любов.

— Не би трябвало да е така!

— Да, но е така. Наивно е от твоя страна да си въобразяваш, че би могло да бъде другояче.

— Наивно! На теб ти харесва не повече, отколкото на мен — изтъкна младото момиче. — Защо тогава се примиряваш? Защо не говориш с баща си да се анулира годежният договор?

— Мислиш ли, че вече не съм го сторил?

Тя усети как надеждите й се стопяват. Той вече бе разговарял с баща си и по тона му разбра, че не бе имал по-голям успех от нея.

— Ако питаш мен, много лесно се предаваш — горчиво измърмори Милисънт, осъзнавайки, че тя също бе постъпи ла така.

— Не те питам, момиче, нито пък ще го направя, след като по поведението ти си личи, че си още дете. А мнението на едно дете няма значение за мен.

И това бе мъжът, на когото трябваше да даде възможност? Възможност да я обижда и подценява? Да, няма що, от него със сигурност ще излезе достоен съпруг — колкото свински изпражнения!

Лицето й пламна, а очите й засвяткаха от гняв.

— А ти изобщо би ли чул нечие мнение? Хора като теб обикновено се вслушват само в собствените си мисли.

Думите и улучиха в целта. Сега лицето му бе не по-малко зачервено от нейното. Той пристъпи няколко крачки напред. Милисънт бе забравила как се справя този мъж е това, което не му харесва да чуе — с юмруците си.

Но девойката не се отдръпна, нито се сви от страх, защото гневът й бе прекалено силен. Не трепна и когато ръката му се вдигна и я хвана за брадичката. Не я заболя, но не можеше да се измъкне, нито да избегне заплашителния му поглед.

— Ще се научиш да говориш мило, момиче, или ще мълчиш! — изрече през стиснати зъби Улфрик.

— Така ли?

Гласът й потрепери и това го накара да се усмихне. Това не бе приятна усмивка, а зла и едновременно с тона самодоволна. Почувства, че й се повдига.

Беше прекалено близо до него. Никога досега не се бе чувствала толкова малка и незначителна, дори когато бе близо до Роланд, а той бе по-висок от този мъж.

Той се наведе още по-близо, сякаш искаше да изпита смелостта й.

— Да, ще се научиш, защото много скоро ще разбереш, че аз не съм баща ти. Не си въобразявай, че ще продължиш да правиш каквото си искаш, както досега.

— Ти не знаеш какво ми е било позволявано!

— Много добре виждам какво ти е било позволявано и то никак не ми харесва. Следващия път, когато те видя, очаквам да бъдеш прилично облечена. Все още не знам как изглежда бъдещата ми съпруга, тъй като приличаш на същински просяк.

Милисънт потрепери от възмущение. Бутна го настрани и се спусна към вратата. Зад гърба й се разнесе подигравателен смях.

— Нима няма да приготвиш на бъдещия си съпруг нещо за хапване?

Чак когато стигна до стълбите, водещи към горния етаж, Милисънт се обърна и извика:

— Само ако мога да ти поднеса на тепсия собствения ти език!