Джоана Линдзи
Преплетени сърца (21)

Глава 21

— Изглеждаш ми доста потисната днес, а това ме тревожи — каза Джоун. Милисънт спря по средата на извитите стълби, които водеха към голямата зала. Девойката се загледа с копнеж през един от тесните процепи в каменната стена, откъдето се виждаше вътрешният двор на Шефърд Касъл. Джоун усещаше, че нещо друго безпокои сестра й, а не само чувството, че е като затворничка сред тези стени.

— Все още ли си уморена от пътуването? — попита тя, опитвайки се да разбере какво измъчва Милисънт.

— Не.

Краткостта на отговора още повече я разтревожи.

— Добре, каква дяволия си замислила сега?

Милисънт я погледна и леко се усмихна.

— Ако обичах дяволиите…

— Разбираш какво искам да кажа — прекъсна я нетърпеливо сестра й. — Освен това знаеш, че усещам, когато нещо те измъчва.

Милисънт въздъхна и смутено прошепна:

— Той ме целуна.

— Кога? — смаяно примигна Джоун.

— Тази сутрин.

— Но това е хубаво…

— Хубаво, как ли пък не! — сряза я Милисънт.

— Не, наистина е хубаво — настоя Джоун. — Нима не си спомняш нашия разговор, когато ти казах, че ще бъде само в твоя полза, ако той те желае? Наистина, щом те е целунал, без никаква друга причина, освен желанието му да го стори, това означава, че…

— О, имаше си много основателна причина да го направи — гневно възрази Милисънт. — Защото имал право.

Джоун замълча за миг, после се засмя.

— Колко глупаво. Разбира се, че не това е причината.

— Той ми го каза.

— Може би, но въпреки това не е вярно.

— Предполагам, че ти знаеш причината — раздразнено рече сестра й.

— Ако се замислиш, сама ще откриеш отговора. Нима един мъж ще те целуне, ако не го желае?

— Мога да посоча и други причини, освен желанието — язвително отвърна Милисънт. — Например, за да се скрепи примирието между двама души, да се утвърди господството, да се накаже, да се изплаши, да…

— Достатъчно. — Джоун завъртя очи. — Защо не искаш да признаеш, че той просто може да те желае? Вече се разбрахме, че това ще ти е от полза.

— Не, ти мислиш така — напомни й Милисънт. — Аз реших, че няма да бъда част от неговите желания.

— Не ти ли хареса целувката? — намръщи се Джоун. Пламналото лице на сестра й бе достатъчен отговор и тя облекчено се усмихна. — Е, поне можем да бъдем благодарни, че не ти е била отвратителна.

— Аз нямам нищо против и когато Гроулс ме ближе по бузата. Това означава ли, че искам да го прави?

— Един вълк не може да се сравнява с Улф. — Джоун замълча и се изкиска на съвпадението на имената.

Милисънт недоволно изсумтя.

— Говори само от свое име. За мен е съвсем лесно да сравня Улфрик с един вълк — не конкретно с моя питомец, а с обикновените вълци в горите.

Сестра й въздъхна.

— Знаех, че си упорита, но не предполагах, че ще бъдеш толкова твърдоглава. Решила си да ми докажеш, че греша, нали?

— Твърдоглава за какво? — предизвикателно я изгледа Милисънт. — За това, че не го харесвам? Или че не искам да ме целува? Джоун, ти не си преживяла болката, когато той ми счупи крака, нито ужаса и страха, че завинаги ще остана саката. Истинско чудо е, че днес мога да вървя, без да куцам.

— Не съм преживяла нито ужаса, нито болката и страха, че ще останеш саката. Но, Мили, всичко това бе толкова отдавна. Тогава той е бил само едно момче, а сега е мъж. Нима наистина смяташ, че и днес е способен да ти причини подобна болка? Улфрик е син на лорд Гай, а ти знаеш колко мил и добър човек е той. Как би могъл синът му да бъде различен?

— Изобщо не е невъзможно. Погледни мен. Аз съм истински пример за това как едно дете може да не прилича на нито един от двамата си родители.

— Не е вярно! Много пъти съм чувала татко да казва колко много му напомняш за майка ни.

Сега бе ред на Милисънт да вдигне очи нагоре.

— Защото тя понякога е избухвала лесно. Смяташ ли, че във всичко останало се е държала като мен?

— Наистина, ти не си най-добрият пример за прилика между родители и деца — засмя се Джоун. — И все пак, аз разговарях с Улфрик, когато той ме мислеше за теб, и той се държа много галантно, внимателно, като истински рицар…

— А пък аз говорих с него, когато ме мислеше за селско момче, и той се държа грубо, надменно и невъзпитано.

Джоун раздразнено вдигна ръце.

— Пфу, отказвам се да споря с теб!

— Много добре — кимна Милисънт, но сестра й продължи:

— Престани да се инатиш. Сигурна съм, че той никога няма да се отнася към съпругата си така, както към някой нахален и дързък слуга. А именно за такъв те взе в деня, в който пристигна.

— Не, той ще се отнася към съпругата си още по-зле — не се отказваше Милисънт, — защото смята, че има това право.

— Господи, тази негова забележка наистина те е вбесила. Усещам го дори сега.

Милисънт презрително сви устни.

— Изобщо не ме интересува…

— Мили, не се опитвай да ме заблудиш — знаеш, че не можеш. Предпочиташ ли да ти каже, че няма търпение да те отведе в леглото си? Че го изкушаваш да не дочака сватбената церемония? Нима подобен отговор нямаше да те накара да се смутиш и засрамиш. Заслужаваш да те цапардосам, ако сега ми заявиш, че направо си го попитала защо те е целунал.

— Разбира се, че го попитах — смънка Милисънт. — Онази негова целувка едва не ме побърка. Попитах първото, което ми хрумна.

— Едва не те побърка? — заинтригувано попита Джоун.

— Знаеш какво искам да кажа.

— Всъщност, не съм напълно сигурна — замислено отвърна сестра й. — Имаш предвид, че си била смутена и объркана? Или имаш предвид, че си изпитала толкова много непознати неща, които не разбираш и които са те накара ли за миг да изгубиш разума си? Не, няма значение. И в двата случая това е добре.

Милисънт сърдито изръмжа.

— Никак не ми харесва някой да обърква мислите ми, а тъкмо това стана, когато той ме целуна.

— Разказвала ли съм ти за онзи път, когато ме целуна оръженосецът на татко?

Милисънт примигна.

— Сър Ричард? И татко не го е одрал жив?

Джоун заговорнически се изкиска.

— Разбира се, аз не съм казвала на татко. В крайна сметка нищо лошо не бе станало, а след това той се разсипа от извинения. Ако трябва да бъда искрена, аз се почувствах поласкана. Но вече бях влюбена в Уилям.

Милисънт се облегна на стената.

— Предполагам, че искаш да ми кажеш нещо и затова ми разказваш всичко това.

— Разбира се — усмихна се Джоун. — Нима винаги не правя така? Целувката на Ричард не бе по-различна от тази на татко. Още на следващия ден я бях забравила. Тя не събуди никакви чувства у мен. Но когато Уилям ме целуна за първи път, аз едва не припаднах, толкова силни чувства ме завладяха. Беше толкова вълнуващо, Мили. Състоянието, в което изпадаш, когато желаеш някого, не може да се сравни с нищо друго.

Милисънт се бе изчервила още преди Джоун да свърши, но последната й забележка я накара пламенно да възкликне:

— Аз не го желая! Как бих могла, когато го мразя?

— Вероятно не го мразиш истински. Искаш да го мразиш, това не го отричам. Полагаш доста усилия за това. Но на самата теб ти е доста трудно да осъществиш желанието си.

— Това звучи добре, Джоун, дори разумно. — Гласът на Милисънт бе изпълнен със сарказъм. — Но ти забравяш да споменеш гнева, който този мъж ме кара да изпитвам. Той ме вбесява толкова много, че едва се сдържам да не се изплюя в лицето му. И това ли е знак, че го желая?

Джоун я изгледа с болка в очите.

— Аз се опитвам да ти помогна, да направя нещата по-лесни за теб, но ти явно предпочиташ да се потопиш в нещастието и самосъжалението.

— Не, по-скоро ще намеря начин да избягна всичко това — казах ти го вече няколко пъти, но ти сякаш не ме слушаш. Помогни ми да се измъкна от този съюз, Джоун, а не да вляза в него.

Джоун я погледна състрадателно и хвана ръката й.

— Боя се, че няма такъв начин. Затова предпочитам да се подготвиш и да приемеш неизбежното, а не да страдаш, след като илюзиите ти се разбият.

Милисънт я прегърна.

— Не исках да си го изкарвам на теб…

— По-добре на мен, отколкото на него. Пак ще поговорим, но не днес. Сега по-добре да слезем долу, преди да са тръгнали да ни търсят. Между другото този розов цвят много ти отива.

Милисънт погледна розовата туника, която Джоун й бе заела и изръмжа:

— Последната ти забележка ме накара напълно да изгубя апетита си.

Джоун се засмя и задърпа сестра си надолу по извитите стълби на кулата.

— Започвам да си мисля, че имаш твърде много енергия, която няма къде да изразходваш и затова си толкова кисела и заядлива.

— Не съм заядлива! — възмути се Милисънт.

— Такава си. Но господарката Елга сподели веднъж с мен един изпитан метод, който прогонва всякаква меланхолия и те кара да изразходваш цялата си енергия.

— Предполагам, че се каниш да ми съобщиш някаква голяма тайна?

— Не, решението е много просто. — Но преди да продължи, Джоун слезе няколко стъпала надолу. — Трябва просто да родиш много деца. — После се спусна по стълбите, преди сестра й да успее да я удари.