Джоана Линдзи
Златокосият великан (7)

ГЛАВА СЕДМА

Рейна рядко използваше столчето, което бе поставена за нея в средата на ваната, застлана с кърпи. И този път тя не седна върху него. Чувстваше потребност да се потопи дълбоко в горещата вода, за да се отпуснат мускулите й и да спрат болките. Тъй като бе малка на ръст, не й бе нужна чак толкова много вода. Във ваната имаше мирово масло, чийто екзотичен, сладък аромат я успокояваше. Тя откри маслото в товара със съкровищата, изпратени от баща й и от този момент се влюби в този аромат.

Вратата се отвори и Рейна се надигна учудена от ваната — не можеше да е Уенда, тъй като тя бе донесла вече останалата част от горещата вода, загрята върху печката в стаята на лорда. Позна Теодрик и се потопи обратно. Чу го, че отпраща Уенда и се учуди, че се е върнал толкова бързо. После зачака нетърпеливо да й съобщи някакви новини. Нещо й подсказваше, че известията му няма да я зарадват. Затова и не го подкани да започва.

Вече бе разговаряла с трапезника и бе сигурна, че долу всичко ще протече горе-долу добре, но заедно с това бе наясно, че положението й на домакиня не ще й позволи да си остане в стаята. Обаче това бе единственото място, в което можеше да си почине истински, а в момента се нуждаеше тъкмо от почивка и от нищо друго. Никой освен Тео и Уенда нямаше право да влиза в тази стая без разрешение, а когато самата Рейна се намираше в нея — нещо, което не се случваше твърде често — всички знаеха, че не бива да я притесняват. Тези правила бяха създадени заради Тео. На нейните госпожици и придружителки бе известно, че той обслужва тяхната господарка, но не бяха наясно в качеството си на какъв го върши. Не представляваше тайна и фактът, че не се интересува от жени — твърде явно проявяваше своите предпочитания. Само че повечето от госпожиците бяха все още твърде млади, за да оценят правилно ситуацията, ако, не дай Боже, случайно влезеха, докато той й помагаше по време на къпане.

Етелинда, сестрата-близначка на Тео, бе лична прислужничка на Рейна от дванадесетата й година. И тъй като близнаците бяха почти неразделни, Рейна се видя принудена да свикне и с присъствието на Тео в покоите си. Първоначално момчето извършваше работи, присъщи на мъжете прислужници. Но не след дълго той пое някои от задълженията на сестра си, когато тя имаше друга работа. Оказа се, че движенията му са по-меки и нежни и по тази причина Рейна предпочиташе да бъде сресвана и подстригвана именно от него. Освен това той почистваше по-добре както дрехите, така и стаята й, тъй като мръсотията бе нещо, което го отвращаваше.

Бе четиринадесетгодишен, когато се влюби за пръв път. В началото Рейна се постресна от факта, че той обича друг мъж, но скоро свикна. Не след дълго дори престана да прикрива голотата си, когато момчето влизаше неочаквано в стаята. За нея той бе просто Тео, а не някакво заплашително същество от мъжки пол. Малко след като Роже дьо Шампани потегли за Божи гроб, Етелинда загина трагично и естествено Тео зае нейното място.

Рейна го обикна така, както се бе привързала и към сестра му. Двамата се утешаваха взаимно в скръбта си по Етелинда. По този начин се сближиха още повече и между тях се изгради неразривна връзка. Тео не бе просто прислужник на Рейна, а и неин приятел; затова и можеше да си позволява волности, забранени за останалите. Баща й например нямаше да разреши той да стои при нея; впрочем едва ли имаше мъж, който да разбере техните отношения. Именно по тази причина Уенда бе единствената, която знаеше, че Тео е „личната прислужничка“ на Рейна, че я къпе, облича и изобщо се грижи за всички нейни потребности.

По-рано тайната трябваше да се пази, тъй като Рейна бе по-млада от Тео и освен това все още твърде малките госпожици от свитата й не биваше да се излагат на неподходящо влияние. Сега обаче Рейна сметна, че има известни права и престана да се съобразява дали на останалите им е известна ролята на Тео или не; защото вече едва ли някой щеше да се осмели да й възрази. Дори и бъдещият й съпруг нямаше да има думата по въпроса кой ще й прислужва — първо, защото щеше да му донесе като зестра огромно богатство и второ, защото щеше да е наясно с конкретните обстоятелства. Станеше ли необходимо, тя щеше дори да настоява в брачния договор да се вмъкне и специална клауза по този въпрос.

Тео все още мълчеше и водата започна да изстива.

— Е? — извика тя от дълбините на ваната.

— Какво „е?“

При този предизвикателен отговор тя се поизправи и подпря ръце върху ръба на коритото. Погледът й най сетне откри Тео, седнал отчаян в ъгъла, с брадичка, опряна в коляното.

Всичко бе ясно, но все пак го запита меко:

— Май не е проявил интерес, а?

— Никак.

— Какво става с теб? Обикновено не приемаш отказите толкова тежко. Защо този път си толкова тъжен?

Той повдигна глава.

— Не сте го виждали, Рейна! Да знаете само какво златиста кожа има, колко е крас…

Тя го прекъсна.

— Спести си хвалебствията, Тео. Винаги става така с теб, когато отнякъде изникне някое ново, хубаво лице. Ти започваш да разсъждаваш по въпроса какво ли ще стори съответният ти любовник, когато научи за твоята изневяра. Впрочем той не беше ли един от войниците? Никак не ми се ще да го хвърля в кулата, както сторих с последния, който те преби заради твоята невярност.

— Какво съм виновен аз, че мъжете са толкова себични? — Той изрече тези слова с плачевен тон и Рейна не можа да сдържи смеха си.

— Ако искаш да бъдеш като Едуина и да прехвръкваш от мъж на мъж, не бива да се обвързваш трайно с никого, нали?

— Значи ме сравнявате с тази шаврантия, която се е въргаляла във всяко легло тук, така ли? — възкликна той с неподправено възмущение. — С тази тъпачка, която не може да задържи нито един мъж за повече от ден!

— Да, но все пак успява да избегне побоищата, което на теб очевидно не ти се удава — възрази Рейна. — Да знаеш, че никак не държа да ти намествам кокалите, когато някой от твоичките за пореден път те потроши от бой. Щом като не можеш да бъдеш верен, поне си избирай по-мършави любовници или си тренирай мускулите.

— Да, но аз много обичам да се чувствам безпомощен като жена. Вие например искате ли да бъдете по-силна от…

— За мен изобщо не става въпрос — прекъсна го тя и се изправи. — Защо ли изобщо се опитвам да те уча на ум и разум. Каквото и да ти кажа, ти никога няма да се промениш.

Той се приближи бързо и й помогна да се измъкне от дълбоката вана. Беше му крайно неприятно, че трябва да се изповяда на Рейна, но пък от друга страна тя не биваше да се изправя срещу Ранулф, без да знае за какво става въпрос. В този миг господарката му отново подхвана темата за посетителя.

— Успя ли поне да научиш каква е целта на неговото посещение?

Тео уви кърпа около мократа й коса, измита вече от Уенда.

— Той просто не ми даде никаква възможност — постоянно ме разпитваше. Както и всеки, който идва за пръв път в замъка, така и той прояви любопитство към всичко, което засяга Клайдън. Но освен това искаше да узнае и много неща за вас.

— О, така ли?

Тео се усмихна широко.

— Глождеше го мисълта, че не може да отгатне възрастта ви. — Не желаеше да повтори точните му думи. — Пита ме на колко сте години, за деня на сватбата ви и името на вашия годеник.

— А ти какво му каза?

— Нищо, за което да се хване. Така че сигурно ще разпита и вас, когато… когато гневът му отшуми.

Рейна се умълча.

— Тео, ти не си го засегнал, нали?

— Разбира се, че не. Но може и да си е въобразил нещо.

— Разказвай! Какво точно се случи?

Тео поруменя и се загледа встрани.

— Той се беше замислил за нещо си, когато аз… Е, май че не се отдръпнах навреме, както ме посъветвахте, и продължих да му се пречкам из краката. Идеше му да ме разкъса на парчета. Затова реших, че е по-добре да изчезна по най-бързия начин.

— О, Тео. — Рейна простена. — Не можа ли да доловиш, че тези неща не са по вкуса му? Още преди да го разсърдиш?

— Ама нали ви казах… беше се отнесъл нанякъде — започна да се защищава момъкът. — Не ми беше никак лесно да…

— Трябваше да го попиташ направо! Боже мили, как можах да те пусна в близост до него? Само това ми липсваше още! — Тя разтвори със замах сандъка с дрехите и рязко дръпна онези, които лежаха най-отгоре. — И не ми се помайвай! Трябва да побързам — не бива отново да го карам да чака. Поне изпрати ли му Едуина?

Тео й занавлича някаква ленена блуза през глава.

— По това време тя вече бе заета с един от другите.

— И кого му изпрати?

— Амабел.

— Какво? Тлъстата Амабел? Тео! Как можа?

— Какво толкова съм направил? — попита той невинно, докато прикрепяше дантелите към горната част на роклята с дългите ръкави. — Тя ми беше под ръка и затова я изпратих.

Рейна го изгледа сърдито — идеше й да му зашлеви плесница.

— Сега вече положително се е обидил. Кълна се, че ако поради злобното ти и глупаво държане възникнат трудности с гиганта, аз с ей тези две ръце ще те одера и ще те прикова на стената.

Тео запротестира.

— Беше дълбоко замислен; не му и минаваше през ум да се люби с когото и да било. Няма и да забележи Амабел.

— Дано имаш късмет! Исусе, косата ми е още влажна. Хайде, Тео, побързай! Когато той се завърне, трябва вече да съм в залата.