Джоана Линдзи
Златокосият великан (42)

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРА

Около две седмици по-късно Рейна се втурна разярена в спалнята си. Теодрик тъкмо почистваше и вдигна изплашен глава, тъй като в първия миг помисли, че е Ранулф. Той гледаше да не се мярка много-много пред очите на великана и вече не помагаше на Рейна по време на къпане. Но останалите си задължения изпълняваше най-стриктно — в часовете, когато според него господарят отсъстваше от замъка. Например както в този момент, в ранния следобед.

Когато видя Рейна, той се успокои. Но веднага след това забеляза разкъсания й ръкав, разбърканата коса и липсата на копринената мрежичка за коса, която тя носеше преди. Освен това бузите й бяха зачервени, и то не само от яд.

— Пак ли ви изнасили насред храстите? — попита той разхилен.

Рейна се извъртя рязко и впи в него зъл поглед.

— Той е чудовище! Животно!

— Обикновено най-добрите са като животните — въздъхна Тео.

Тя се престори, че не е чула репликата му.

— Отпраши с коня, за да се биел с Ротуел. — Преди това обаче я бе завлякъл в някакви празни ясли в обора и се съвкупли с нея бързо и похотливо — за да му донесяла щастие, както каза. А в това време целият отряд го очакваше навън! Той изгони всички коняри, които, разбира се, много добре разбираха какво го задържа в конюшнята! Но онова, което всъщност я разгневи най-много, бе липсата на всякакъв разум в него.

— И изобщо не ме послуша, да знаеш!

— А вие какво му казахте?

— То се знае! Че не бива да тръгва!

Значи тя е заповядала на могъщия рицар да не води сражения? Тео щеше за малко да избухне в смях, но се спря овреме — в този момент господарката му едва ли щеше да го разбере правилно.

— Ротуел ли казахте? Това не беше ли…

— Същият! Ранулф споменаваше, че щял пак да се появи и ей на, наистина се е появил.

— Къде по-точно?

— На около час езда от тук в северна посока с войска, числяща триста души. А Ранулф взе само петдесет бойци със себе си. Направо е полудял! Можеше да остави този Ротуел да дойде до тук! Сега Клайдън е отлично защитен и бихме могли да отблъснем хиляди врагове. Но не, Ранулф е твърдо убеден, че ако Ротуел хвърли дори един-единствен поглед върху Клайдън, никога не ще се откаже от мисълта да го превземе. Съпругът ми иска да го спре преди да се е приближил и с думи да го принуди да се върне, откъдето е дошъл. Представяш ли си, Тео, само с думи! Да си чувал някога човек, решил да разпали война, да се е отказвал от намеренията си само защото някой е успял да го склони с голи думи?

— Е, ако великан изрече думите…

Рейна го изгледа мрачно, след което присви замислено вежди.

— В думите ти има някакъв смисъл. Ротуел познава Ранулф и знае отлично на какво е способен мъжът ми. Нали тъкмо поради тази причина е бил готов да му заплати богато и пребогато, за да го наеме. Но старецът сигурно ще бъде извън себе си от гняв, когато Ранулф му каже, че именно той се е оженил за мен. И какво ще стане, ако реши да ме направи набързо вдовица, а?

Тео се позасмя тихо — тя явно бе открила поредната тема, с която да се самоизмъчва.

— Рейна, не ви ли се струва, че Ранулф вече е мислил по въпроса? Той е вещ в бойното изкуство и най-добре от всичко умее да се бие. Нали затова се омъжихте за него?

— Знам, Тео, така е. Обаче мразя, когато противникът има голямо предимство. Все пак Ранулф е само един мъж, макар да си мисли, че струва колкото десет. Защо, по дяволите, не се вразуми и не затвори портите, след като сме по-малко от противника?

 

 

Ако Рейна бе узнала, че Ранулф се отправи към Ротуел само с Ерик и Сърл от двете си страни, тя никога нямаше да му прости тревогите, които й е причинил. Подобни мисли обаче не терзаеха мъжа й. Той забеляза, разбира се, дузината войни, които се отделиха от другите, за да му отрежат пътя. Познаваше трима от тях още от първата си среща със стария лорд. Останалите бяха вероятно васали, принудени от стареца да го последват. Те не изглеждаха особено въодушевени от похода, но Ранулф разчиташе тъкмо на този факт, защото познаваше вече характера на Ротуел.

Предположението му, че войската пред него се състои предимно от наемници, се оказа вярно. Познаваше дори някои от техните предводители и се запита дали изобщо знаят за какво са тръгнали да се бият. Когато някой се кани да краде булка, той все пак не разгласява наляво и надясно намеренията си.

Ранулф бе заповядал на хората си да се скрият в гората, като ги инструктира кои от тях трябваше да се показват, а други не. По този начин противникът не можеше да прецени с какъв брой бойци разполага. Реши да изчака Ротуел тъкмо тук, за да се възползва точно от това предимство, макар и да не вярваше, че ще се стигне до сблъсък.

— Не очаквах да ви срещна тук, Фиц Хю — започна Ротуел, когато двамата се изравниха. — Не се обадихте и реших, че сте отхвърлил предложението ми. Или може би не сте успели да проникнете в Клайдън и все още се опитвате да го сторите, така ли?

Думите му прозвучаха толкова саркастично, че на Ранулф му идеше да избухне. Той обаче успя да се овладее и отговори със съвсем спокоен тон:

— Вашето първо предположение отговаря на истината.

— Какво правите тогава тук? — развика се сърдито старецът.

— Опитвам се да ви предпазя от голяма грешка. Дамата, която сте си избрали, не е свободна, тъй като междувременно се омъжи.

— Аха, значи това е причината, поради която не сте предприели нищо досега — изграка Ротуел, след което добави: — Трябваше да дойдете при мен и да ми кажете. Но хайде, от мен да мине, това вече няма значение. Дамата може и да овдовее, нали? Впрочем предложението ми остава в сила, ако това ви интересува.

Златистите вежди се извиха изненадано нагоре.

— Цели петстотин марки, за да убия съпруга, така ли?

— Да.

— Няма да е никак лесно… защото нейният съпруг съм аз!

От изненада очите на Ротуел буквално изскочиха от орбитите си. За момент той се задави от собствената си слюнка. Най-сетне успя да възвърне говора си.

— Изчадие адово! Вие сте откраднали моята невеста! Убийте го! — изрева той с неистов глас към хората си.

Ерик и Сърл посегнаха към мечовете си, но Ранулф изобщо не помръдна от своето място. Наемниците на Ротуел също останаха неподвижни, с изключение на конете им, поизплашени от врясъка на стареца. Гласът на Ротуел се извиси още повече, лицето му се наля с кръв и той заприлича на надут пуяк.

— Какво чакате още? Пъзльовци! Та той е сам, не виждате ли?

— Да, но той е и господарят на Клайдън — просъска един от приближените му. — По-добре внимавайте какво говорите.

— Той отне моята невеста.

— Я, стига, Ротуел — избоботи Ранулф заплашително. — Отлично знаете, че никой нищо не ви е отнемал. Младата лейди не е била сгодена за никого и не беше и чувала за вас. Сега обаче тя е моя жена и аз ще запазя онова, което ми принадлежи! А ако желаете да оспорите думите ми, то предизвикайте ме на двубой и назовете името на боеца, който ще защищава вашите цветове.

Ротуел бе възхитен от направеното предложение и огледа редиците на бойците си, за да открие желаещи. Уви, всички до един сведоха погледи. Червенина заля отново лицето му.

— Хората ми до един са подлеци и страхливци.

— О, не — възрази Ранулф. — Вашите хора са честни и почтени бойци — за нещастие обаче са се наели да служат на вас.

— Последната дума между нас все още не е изречена, Фиц Хю.

— Ако наистина мислите така, значи викате смъртта — изрече Ранулф с прокобен глас. — Защото ви предупреждавам за пръв и последен път. Върнете се незабавно у дома и забравете съществуването на Клайдън. В противен случай и аз ще забравя напредналата ви възраст и ще ви очистя собственоръчно, ясно ли е!

Изобщо не изчака отговор, обърна коня си и препусна в обратна посока. Запомни обаче страха, запечатан в старческите очи и разбра — Ротуел щеше да си потърси друга невеста.