Джоана Линдзи
Любовницата на пирата (5)

ПЕТА ГЛАВА

С изпънати платна „Песента на вятъра“ уверено пореше морските вълни, но до остров Сен Мартен оставаха още много мили. Времето се промени и сега духаше топъл вятър.

Бетина знаеше, че климатът на малкия остров Сен Мартен е тропически и там е топло през цялата година. По време на вечерите си с капитан Мариво тя му бе задала много въпроси за мястото, където щеше да живее и той подробно й бе отговорил. Научи, че бъдещият й съпруг притежава най-голямата плантация на острова и че печели много пари от износ на памук.

След ужасния инцидент и последвалото жестоко наказание повече не се случи подобно нещо. Когато Бетина излизаше да се разходи по палубата, всички моряци стояха далеч от нея.

След месец корабът отново бе връхлетян от буря. Сякаш небесата се бяха отворили и изсипваха дъждовната си стихия върху самотния кораб. Бурята бушуваше през целия ден и цялата нощ, корабът се люшкаше толкова силно, че Бетина заспа едва на разсъмване.

Когато на сутринта се събуди, морето бе тихо и спокойно. Бетина се присмя на себе си заради ужасните страхове от изминалата нощ и весело си каза, че може би бурята не е била толкова силна.

Мадлен вече бе станала и наливаше вода в легена за сутрешния тоалет на девойката.

— Добре ли спа, детето ми? — попита тя.

— Не — промърмори Бетина и спусна дългите си крака от койката. — Мади, моля те, иди и попитай капитана дали мога да изляза на палубата.

— Няма да направя подобно нещо. Много добре знаеш, че сутрин не ни се разрешава да излизаме — твърдо отвърна Мадлен.

— Да, но ако капитанът ни разреши, няма да има нищо лошо. Моля те, Мади, иди да го попиташ.

— Добре, но това никак не ми харесва.

Мадлен излезе с недоволно мърморене и захлопна вратата. Младото момиче бързо се облече в рокля от виолетово кадифе, която ярко контрастираше със светлорусата й коса. Мадлен се върна и й съобщи, че капитанът е разрешил да излязат на палубата.

— Повтарям, че това никак не ми харесва и трябва да свършим по-бързо — непреклонно заяви тя.

— Къде е капитанът? — попита девойката.

— Ето го там. Изненадана съм, че ти разреши да излезеш през деня след всичко, което се случи с онзи нещастен моряк.

Бетина се извърна и видя капитан Мариво, който се караше с един моряк от екипажа.

— Бетина, погледни! Кораб! — извика Мадлен. Девойката се обърна и видя в далечината кораб, който се движеше към тях.

— Дами, трябва бързо да се приберете в каютата си! — нареди капитанът. Бетина подскочи от изненада, защото изведнъж той се озова зад гърба й. — Ако този негодник си бе вършил работата, вместо да ви зяпа, щяхме да видим кораба навреме. Сега той се движи право към нас.

— Има ли нещо тревожно в това, капитане? — загрижено попита Бетина и смръщи вежди.

— Не виждам флаг и вероятно това е пиратски кораб.

— Но те няма да нападнат „Песента на вятъра“, нали? — ужасено извика тя.

— Надявам се, че не, мадмоазел, но никой не може да бъде сигурен. Ще се опитаме да им се изплъзнем. Ще ви помоля обаче да заключите вратата на каютата си. Не отваряйте, докато опасността не премине, и не се тревожете. И преди сме се срещали с пирати и сме ги побеждавали.

Бетина усети, че й прилошава. Капитанът каза да не се тревожи, но как можеше да не се тревожи? От момичетата в манастира бе чувала ужасяващи истории за пиратите. Те бяха отвратителни мъже! Ограбваха, убиваха и изнасилваха жените!

— Мади, страх ме е — прошепна Бетина със задавен от сълзи глас.

— Не бива да се тревожим. Нашият кораб е много бърз, детето ми. Пиратите няма да могат да ни настигнат. Освен това онзи кораб може да се окаже приятелски. Не бива да се страхуваш, Бетина. Капитанът и аз ще те защитим.

Думите на бавачката й я поуспокоиха, но не напълно. След известно време проехтяха изстрели; сивите очи на Мадлен се разшириха, а Бетина пребледня като платно. Чу се силен трясък и те разбраха, че една от мачтите на кораба е паднала.

„Песента на вятъра“ се разлюля от сблъска между двата кораба. Отново прозвучаха изстрели и се разнесоха предсмъртни викове.

Мадлен падна на колене и започна да се моли. Бетина веднага я последва. Не след дълго изстрелите утихнаха и до слуха им достигна смях. Може би екипажът на „Песента на вятъра“ бе спечелил битката. Дали вече бяха в безопасност? Ала внезапно се чу английска реч. Моряците на „Песента на вятъра“ бяха французи и говореха само френски! Значи пиратите бяха победили!