Джоана Линдзи
Любовницата на пирата (44)

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

„Дръзката лейди“ навлезе в малкото заливче на острова, следван от кораба на Кейси. Бетина стоеше на палубата със спящата Анжелик на ръце, а Тристан я бе прегърнал. Младата жена гледаше очертанията на планината в далечината и й се стори, че планината я приветства с добре дошла. Тя се усмихна и се притисна до Тристан.

На брега ги посрещнаха Кейси и Жизел. Майка й плачеше от радост, а Кейси доволно потупваше Тристан но гърба.

Шумът разбуди Анжелик и тя се разплака, с което привлече вниманието на всички. Жизел пое внучката си от ръцете на Бетина и изпадна във възторг от красотата й. Тя наистина беше прекрасно бебе, с малки руси къдрици и големи сини очи.

— Струва ми се, че прилича на баща си — заяви Кейси, докато се взираше в лицето на Анжелик. Обърна се към Тристан, който вървеше след Бетина. — Чух, че за известно време си смятал, че бебето не е твое — засмя се Кейси и в зелените му очи проблеснаха лукави пламъчета. — Все още ли се съмняваш?

— Бебето е мое, както и майка му — твърдо отвърна Тристан.

Жизел се усмихна. Тя виждаше колко горд се чувства Тристан.

Мадлен излезе от кухнята и избухна в сълзи, като видя Бетина и бебето. Скоро дойде и Малома, а Жюл донесе от мазето бутилка ром, за да отпразнуват щастливото завръщане. Кейси пъхна чаша ром в ръцете на Тристан и искрено се усмихна.

— Нали ти казах, че може да имаш дъщеря? Сега сигурно ще разбереш защо настоявах да стоиш далеч от Бетина. А може би е още рано да изпитваш бащински чувства. Освен това едва ли ще видиш как дъщеря ти пораства — ухили се Кейси. — Ще бъдеш ли край нея, за да я пазиш от мъжете, или ще оставиш тази задача на мен?

— Ще бъда до нея, стари хитрецо — отвърна с усмивка Тристан. — И сигурно ще бъда много по-строг баща от теб, когато се отнася за честта на дъщери ми. Вече не бива да се тревожиш за дъщеря си, Кейси, защото още днес смятам да се оженя за нея.

— Знаех си, че ще ти дойде ума в главата, момко — засмя се Кейси и се обърна към жена си. — Чу ли, Жизел? Днес ще се оженят!

— Но Бетина няма сватбена рокля! — възрази Жизел. — Искам дъщеря ми да има истинска сватба, която да запомни за цял живот.

— Аз ще се погрижа за роклята — успокои я Тристан.

— Чудесно, значи всичко се урежда — зарадва се Кейси.

— Но има да се прави още толкова много! — продължаваше да протестира Жизел, недоволна, че Тристан иска да претупа сватбата на дъщеря й. — Можем да почакаме поне още два дни, за да имам време за…

— Не! — нетърпеливо я прекъсна Тристан и Кейси избухна в смях.

— Предавам се — въздъхна Жизел и разпери ръце. — Не ми остава нищо друго, освен да отида да се погрижа за празничната трапеза.

— Всичко е готово — каза Тристан, когато влезе в спалнята и завари Бетина да си играе с Анжелик. — Кейси отиде да повика отец Адриан — той се излегна на леглото, а дъщеря им сладко гукаше между двамата. Ала когато вдигна глава и погледна Бетина, видя, че лицето й е помръкнало. — Да не би да не искаш да се омъжиш за мен, малката ми? — разтревожен попита той.

— Разбира се, че искам! Знаеш колко много те обичам!

— Тогава защо не си щастлива?

— Щастлива съм — нерешително отвърна тя. — Само че… само че нямам сватбена рокля.

— Ще имаш — увери я Тристан и повдигна брадичката й. — Жюл скоро ще я донесе.

В този момент вратата се отвори и се появи Жюл, който влачеше зад себе си голям сандък. Бетина веднага го позна.

— Помолих те да почакаш, докато ми се удаде случай сам да й кажа, по дяволите! — нахвърли се Тристан върху приятеля си.

— Да, но майка й настоя веднага да го извадя от мазето и да го донеса — заоправдава се Жюл. — Тя каза, че роклята трябва да се закачи, за да се изправят гънките. Освен това, ако погледнеш Бетина, ще разбереш, че няма за какво да се тревожиш.

Тристан се извърна и видя, че лицето на любимата му грее от щастие. Тя се протегна и нежно го целуна.

— Значи си излъгал, когато ми каза, че не си взел сандъка с чеиза ми — скара му се тя, но очите й сияеха.

— Направих го заради теб — бързо рече Тристан. — Трябваше да има с какво да се занимаваш, докато си на кораба ми, а шиенето на нови рокли бе прекрасно разрешение на проблема.

— Но защо не ми каза, че си взел сандъците ми, след като ме доведе тук?

— А как щеше да реагираш тогава, ако го бях направил?

Бетина звънко се засмя, защото чудесно разбираше, че той е бил прав — сигурно щеше да побеснее и да се нахвърли върху него.

— Значи заради това вратата на мазето винаги беше заключена… за да не разбера, че сандъците са там.

— Сърдиш ли се?

— Не, любими. Исках рокля, но не желаех да отлагам сватбата, за да я ушия. Ти чудесно разреши този проблем. Затова ли, когато те помолих, не поиска да ми дадеш бял сатен?

— Не, просто не можех да понеса мисълта, че се приготвяш за сватбата си с друг мъж. Предполагам, че още тогава съм те обичал.

— Но аз уших роклята точно за тази цел. Това вече не те ли притеснява?

— Ти си ушила роклята, за да се омъжиш за мъж, когото не си познавала. Аз съм този мъж.

 

 

Бетина напусна празненството, за да нахрани Анжелик. Отиде в стаята на майка си, защото Жизел бе настояла тази нощ бебето да бъде преместено при баба си и дядо си. Когато Бетина влезе, Анжелик беше будна и весело гукаше в малката си люлка. Тъй като през деня не бе спала много, вероятно сега щеше да спи непробудно до сутринта и Бетина щеше да прекара спокойно нощта със съпруга си.

Седна на леглото, за да накърми Анжелик. Спомни си прекрасната сватбена церемония, клетвите, които си размениха с Тристан, любовта, която струеше от погледа му, и на устните й се появи блажена усмивка. Да, този ден беше най-щастливият в живота й и тя никога нямаше да го забрави.

Анжелик се нахрани и заспа. Бетина внимателно я сложи в люлката и тихо излезе от стаята. Тристан я пресрещна на стълбите и без да й даде възможност да слезе долу и да пожелае приятна вечер на всички, я сграбчи за ръката и нетърпеливо я поведе към спалнята им.

Отвън се чуваше тихия ромон на дъжда, а хладният бриз издуваше завесите на прозорците като платната на кораб. Тристан протегна ръце към съпругата си, за да свали сватбената рокля, но Бетина ласкаво го отблъсна. Предпочиташе сама да се съблече, тъй като нетърпеливият й любим можеше да скъса красивата рокля.

Запали свещ и когато стаята се освети, той видя, че роклята лежи в краката на Бетина, а тя сваляше ризата си. Не можеше да повярва, че е негова и че най-после отново ще се слее с нея. Очакваше с нетърпение този миг, сякаш сега щеше да я има за първи път, и се усмихна, като си каза, че е бил глупак да се страхува от брака. Мисълта, че Бетина завинаги щеше да му принадлежи, го изпълваше с безкрайна радост и задоволство. Обичаше я повече от всичко на света и знаеше, че и тя го обича. Никога не се бе чувствал по-щастлив.

Светлината на свещта осветяваше бялата кожа на Бетина, а разпусната й коса прикриваше голотата й. Тристан припряно свали дрехите си и пристъпи към нея. Тя се обърна към него и погледите им се срещнаха.

— Толкова много те обичам — прошепна тя и замечтано се усмихна, а ръцете й обгърнаха шията му.

— Нима моята дръзка лейди най-после е опитомена? — подразни я той.

— Предполагам, че да — очите й сияеха като два прекрасни сапфира. — Ще ти липсва ли?

Когато заговори, лицето на Тристан бе озарено от любов:

— Може би е интересно предизвикателство да се плува в бурни води, но аз предпочитам спокойното море. Непокорното момиче си отиде, а на негово място дойде моята съпруга.

Устните му потърсиха нейните и той дълго и страстно я целуна. Повдигна я на ръце и я понесе към леглото. Телата им се преплетоха в изгарящо желание и двамата се понесоха към висините на екстаза.