Джоана Линдзи
Любовницата на пирата (40)

ЧЕТИРИДЕСЕТА ГЛАВА

Беше средата на август и през тази част на годината ураганите често връхлитаха върху Карибските острови.

Изминалият месец бе тих и спокоен. Тристан и Кейси не се караха и обикновено младият мъж бе в отлично настроение. За изненада на всички той дори присъства на сватбата на Алия и Каино.

През деня Тристан беше зает, защото бе решил да изсече голяма част от гората на острова, където възнамеряваше да засади захарна тръстика.

За Бетина времето течеше бавно. Коремът й бе станал огромен и тя едва се движеше. Завиждаше на Малома, която скоро щеше да роди. Тристан също й липсваше.

Не можеше да прекарва нощите с него, а той бе толкова изморен от работата през деня, че вечер заспиваше, докато я държеше в прегръдките си на дивана. Налагаше се да го буди, за да си легне. Пожелаваха си лека нощ само с една нежна целувка и се разделяха.

Минаваше полунощ, когато Мадлен събуди Бетина, за да й съобщи, че родилните болки на Малома са започнали. Жюл бе завършил къщата си и преди месец двамата с Малома се бяха преместили в новия си дом.

Жюл бе дошъл да извика Мадлен, защото я уважаваше и настояваше тя да бъде акушерка на жена му. Той събуди и Тристан и всички се отправиха към къщата на Жюл.

Мадлен каза на Тристан да стопли вода, а Жюл, който бе толкова уплашен, че не можеше да свърши никаква работа, бе изпратен в селото, за да съобщи на майката на Малома.

Небето просветляваше, когато Жюл се върна. Като видя колко е притеснен, Тристан му пъхна чаша ром в ръката и му каза да седне и да се успокои. За пръв път Жюл присъстваше на раждането на едно от децата си и сега не знаеше какво да прави.

Когато се разнесоха първите писъци, Тристан видя как лицето на Жюл пребледня и при всеки следващ вик ставаше все по-бледо. Самият той се почувства зле. Никога досега не бе знаел колко много страдат жените, когато дават живот на децата си. Нима и Бетина щеше да страда така?

Когато се разнесе последният вик на Малома, Жюл се разплака и започна да се моли на Бога да спаси живота на жена му и да прекрати мъките й. Тристан също бе пребледнял и застина неподвижен след последвалата тишина. Изведнъж се чу плач. Жюл скочи и се спусна към спалнята.

Няколко минути по-късно Мадлен излезе от спалнята.

— Добре ли е Малома? — попита Тристан нетърпеливо.

— Да — Мадлен се опита да потисне смеха си. — Синът й също е добре, макар раждането да беше доста тежко.

— Тогава мога ли да попитам какво е толкова смешно?

— Приятелят ти Жюл — засмя се Мадлен. — Той се кълне, че никога повече няма да докосне жена си и изобщо не пожела да ме чуе, когато му казах, че тя ще се оправи.

Тристан също се засмя, радостен, че всичко свърши благополучно и приятелят му се сдоби с дългоочаквания син.

 

 

През следващите дни всички развеселено наблюдаваха как Жюл отказваше да излезе от къщата, защото не искаше да оставя жена си сама. Тогава Тристан реши какво да прави. Нямаше смисъл да продължава така — да се изтощава от работа през деня, за да може да заспи през самотните нощи.

— Май се държах като последен глупак, а? — попита Жюл, когато най-после дойде да види приятеля си.

— Меко казано — засмя се Тристан. — Разбрах, че си се заклел никога повече да не докосваш жена си.

Жюл стеснително се усмихна.

— Е, промених решението си. Малома се чувства отлично, дори тази сутрин стана от леглото.

— А как е синът ти?

— Изглежда много малък и крехък, но всички ме уверяват, че било нормално и скоро щял да порасне. Толкова е малък, че ме е страх да го докосна.

— Сигурен съм, че скоро ще преодолееш страха си — увери го Тристан. — Как ще го кръстите?

— Ги. Ги Банделер.

— Прекрасно френско име — кимна приятелят му и замислено погледна Жюл. — Реших, че е време да замина за Испания. Изминаха осем месеца. Бастида сигурно е приключил с работата си на Карибските острови и се е върнал в родината си. Този път съм сигурен, че ще го намеря. Ще докарам и машини за рафинерията.

— Добре. Кога ще тръгнем?

— Ти ще останеш тук, Жюл — твърдо отвърна Тристан.

— Твърде опасно е да тръгваш сам! Макар да не сме във война с Испания, ще бъдеш на територията на Бастида и той ще има предимство пред теб!

— Поне веднъж направи това, което ти казвам, Жюл! Искам да останеш тук. Може да се забавя повече, а ти си единственият мъж, на когото мога да вярвам. Бетина иска да остане с мен след раждането на детето, но ако Кейси реши да я отведе, трябва да си тук, за да му попречиш. Искам да съм сигурен, че когато се върна, Бетина ще ме чака.

— Това не ми харесва, Тристан — изръмжа Жюл. — Досега никога не си заминавал без мен.

— Ще направиш ли това, за което те помолих?

— Предполагам, че нямам друг избор — неохотно промърмори приятелят му.

— Добре. На Кейси ще кажем, че съм заминал, за да купя машини за рафинерията, защото ако разбере истината, може да се противопостави на решението ми. Ще взема със себе си само тези, които доброволно се съгласят да дойдат. Ще предложа и на хората на Кейси. На Бетина ще кажа истината, за да не се тревожи, ако се забавя. А ако Кейси стане нетърпелив и започне да твърди, че сигурно съм умрял, тогава ще му кажеш защо съм заминал и кога ще се върна.

— На Кейси няма да му хареса риска, който поемаш. Той иска да се установиш на острова и да се ожениш за дъщеря му.

— Да, старият негодник смята, че ще променя решението си.

— А ще го промениш ли?

— Съмнявам се — бързо отвърна Тристан и сетне се ухили. — Знаеш какво е отношението ми към брака. Достатъчно дълго сме заедно и добре ме познаваш.

— Да, знам какво мислиш за брака, но също си спомням, че когато за пръв път срещна Бетина, каза, че ще я задържиш за малко, а след това промени решението си.

— Не исках да я държа дълго при себе си, защото се страхувах, че ще ме откъсне от целта ми — да намеря Бастида.

— Кога смяташ да отплаваш?

— Утре сутринта.

— Каза ли на Бетина?

— Не, още не сме оставали насаме, но…

— Сега е моментът, да й кажеш — прекъсна го Жюл, когато видя, че Бетина слиза по стълбите. — Ще ви оставя сами.

Тристан се обърна и я видя. Мисълта да я напусне внезапно му се стори абсурдна, но вече бе взел решението си.

Когато го видя, лицето й светна от радост, а Тристан взе ръката й и я поднесе към устните си. След това я поведе към любимото им място — дивана пред камината. Реши, че ще е по-добре да й го каже направо, преди да се е разколебал и да е променил решението си.

— Утре сутринта ще отплавам за Испания, Бетина. И преди да ми възразиш, ще ти кажа, че това е нещо, което трябва да направя. Трябва да видя Бастида мъртъв, преди да се установя на острова.

— Значи няма да бъдеш тук, когато детето ти се роди?

Тристан се изненада, че тя толкова лесно прие новината.

— Не, но това е една от причините, поради които искам да замина. Не мисля, че ще мога да понеса да те гледам как страдаш и се измъчваш.

— Ще ми липсваш, Тристан — опита се да се усмихне младата жена, — но и през последния месец също ми липсваше. Може би така е по-добре. Дълго ли ще отсъстваш?

— Да, но детето ще запълва времето ти и месеците ще се изнижат, без да усетиш. Когато се върна, ще те отвлека от собствената си къща, за да се любим.

— Този път ще чакам с нетърпение да ме отвлечеш! — засмя се Бетина.

— Аз също, малката ми. Само тази мисъл ще ми помогне да издържа.