Джоана Линдзи
Любовницата на пирата (39)

ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА

Бетина се събуди внезапно, викайки името на своя любим. Погледна празното място до себе си на леглото и мъчителният кошмар, който я бе събудил, изплува ясно в съзнанието й. Сънува, че Тристан й бе казал да си отиде веднага, заради друга жена. Думите му още ехтяха в ушите й: „Трябва да си припомниш, че ние не сме женени, и рано или късно това щеше да се случи.“

Огледа стаята, притъмняла от бушуващата навън буря, и внезапно се почувства изоставена и самотна, а очите й се напълниха със сълзи. Беше сигурна, че Тристан я желае, но защо не можеше да я обича? Тя най-сетне бе признала и пред себе си, и пред него, че го обича, бе му дала възможност и той да й каже какво чувства към нея.

Никога не бе говорил, че изпитва към нея нещо друго, освен силно желание. Дали трябва да се задоволи и с това?

Бетина отметна завивките и стана. Потръпна, тъй като прозорецът бе отворен, и студеният въздух нахлуваше в стаята. Щеше да бъде чудесно да се излежава цяла сутрин в леглото и да се наслаждава на топлината на тялото на любимия си. Надяваше се, че му липсва толкова силно, колкото и той на нея. Надяваше се, че Кейси ще се смили над страданията й и ще сложи край на раздялата им.

Облече светлосиня рокля и силете косата си. Надяваше се майка й да е сама в стаята си, за да поговорят.

Надникна в съседната стая, но вътре нямаше никой. Когато тръгна към стълбите, майка й тъкмо завиваше но коридора.

— Стана късно и започнах да се безпокоя, че още не си станала — тревожно каза Жизел.

— Сигурно съм се успала — отвърна Бетина. — Миналата нощ не можах да заспя. — Мамо, можем ли да поговорим в моята стая?

— Да, разбира се.

Когато влязоха, Бетина подаде на майка си един стол, а тя отиде до малката дървена люлка, която Тристан бе направил преди седмица. Нежно я докосна, а след това се обърна към Жизел:

— Мамо, искам да знаеш, че много се радвам, че се омъжи за мъжа, когото винаги си обичала.

— Не изглеждаш много радостна, скъпа — отвърна Жизел и леко се усмихна.

— Радвам се за теб, мамо, но иначе съм нещастна. Ти намери своето щастие, аз изгубих моето.

— Знам, че си разстроена. И аз бях изненадана не по-малко от теб, когато Кейси забрани да спите с Тристан в една стая. Но тази раздяла може би е най-доброто разрешение за теб, Бетина. Райън е сигурен, че само по този начин Тристан ще разбере колко много му липсваш и ще се съгласи да се ожените. Миналата вечер дълго говорихме за това с баща ти.

— Двамата с Тристан също разговаряхме, мамо. Той няма да се ожени за мен, защото се страхува да се обвърже. Ала той ме помоли да остана при него. Ще бъде същото както, ако сме женени, но без брачните клетви.

— Но той може всеки момент да те напусне!

— Може да го направи дори и да сме женени.

— Мъжете се чувстват отговорни към съпругите си.

— Знам, но Тристан се ужасява от брака и няма да позволи да го накарат насила да се ожени за мен. Но аз го обичам, мамо, и искам да остана при него.

— Значи най-накрая си призна, че го обичаш. Знаех го още, когато настояваше, че го мразиш и ненавиждаш — кимна Жизел.

— Може би си права. Тогава също съм го обичала, но сега го знам със сигурност. Ще говориш ли с Кейси? — с надежда в гласа попита Бетина. — Не искам тази раздяла, мамо. Измина само една нощ, а Тристан ужасно ми липсва. Искам го до мен всяка нощ, искам да знам, че дори и бременна, с огромен корем, той все още ме желае.

— Ще поговоря с баща ти. — Жизел стана и прегърна дъщеря си. — Но Райън едва ли ще се отстъпи. Не храни големи надежди, скъпа моя. Все пак мисля, че ти недооценяваш влиянието, което имаш върху Тристан.

 

 

Бетина слезе на вечеря с натежало сърце. Следобед майка й бе разговаряла с Кейси и й бе съобщила, че той не е променил решението си. Кейси бил убеден, че ако му се даде малко време, Тристан сам ще разбере, че трябва да се ожени за Бетина. Ала младата жена не вярваше, въпреки че й се искаше баща й да се окаже прав. Сега й предстоеше да съобщи на Тристан, че Кейси не е променил решението си, и че двамата ще продължават да спят в отделни стаи.

През деня Тристан беше в добро настроение и тя знаеше, че той очаква да чуе, че Кейси е отстъпил. Дали щеше да се ядоса, след като разбереше, че очакванията му са били напразни?

Бетина седна на дивана пред камината. Освен неприятния разговор, който й предстоеше, през целия ден тя не се чувстваше добре. Измъчваха я болки в гърба.

Поройният дъжд не спря през целия ден. Все още проблясваха светкавици и се разнасяше тътенът на гръмотевиците.

Тристан се настани до нея и взе ръката й в своята.

— Майка ти говори ли с Кейси? — тихо опита той. — Да.

— И?

Бетина пое дълбоко въздух.

— Не е променил решението си, Тристан. Поради някаква причина е убеден, че ти ще промениш своето.

— Тогава ти трябва да му се противопоставиш — спокойно каза младият мъж, ала Бетина знаеше, че това е заповед. — Ти не си малко момиченце, Бетина — добави той, — и можеш да постъпваш както решиш.

— Ако Андре ми беше забранил да живеем заедно, аз нямаше да се съглася, но Кейси е истинският ми баща и знам, че той е загрижен за мен. Той не го прави, за да те дразни, Тристан, знаеш, че ти е приятел. Той смята, че това е най-доброто решение за мен и аз няма да престъпя волята му.

— Така ли искаш да живеем? — попита обидено Тристан.

— Мразя да спя сама. Искам да си до мен. Казах ти, че те обичам и не те излъгах — обичам те с цялото си сърце. Ти си смисълът на моя живот. — Бетина замълча за миг. — Дай малко време на баща ми. След като се увери, че ти няма да промениш отношението си към брака, може би ще отстъпи и ще се примири.

Тристан не отговори, но за нейна изненада я притегли към себе си и нежно я прегърна. Дълго стояха така, притиснати един до друг, заслушани в далечния тътен на затихващата буря.