Джоана Линдзи
Любовницата на пирата (38)

ТРИДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА

Сватбата на Жизел и Кейси бе отбелязана с най-силната буря за сезона и за нещастие тя ги настигна, когато се връщаха от селото. Измокриха се до кости, преди да стигнат до къщата, но бяха толкова погълнати един от друг, че, изглежда, нищо не забелязваха.

Кейси бе на седмото небе от щастие — Жизел най-после бе станала негова съпруга и нищо нямаше да ги раздели. Дори сърдитият вид на Тристан не можа да помрачи веселото им настроение.

— Виждам, че не сте си губили времето — каза Тристан, след като Жизел се качи в стаята си, за да се преоблече.

— Отдавна исках да го направя, приятелю. — Кейси свали мократа си риза и застана пред камината.

— А какво щеше да правиш, ако отец Адриан не беше на острова, за да ти даде благословията си, Кейси? След като двадесет години си бил разделен от дамата на сърцето си, щеше ли да можеш да чакаш, докато намериш свещеник?

— Не знам, но съм благодарен, че не ми се наложи да премина през това изпитание. След като сме с почти еднакъв ръст, би ли ми дал някои от твоите дрехи, тъй като моите останаха на кораба?

— Би трябвало да те оставя да умреш от простуда.

— Така ли се отнасяш към дядото на детето си? — ухили се Кейси.

— Исусе Христе! Не е нужно да ми напомняш, че ти ще си дядото на моето дете — изръмжа Тристан. И не мисли, че ще имаш някакви права над него.

— Забравяш, че Бетина ще напусне този остров в края на годината, а детето ще замине с нея.

— Върви по дяволите, Кейси! Трябва ли непрекъснато да ме дразниш? — Тристан изхвърча от стаята, като остави Кейси доволно да се усмихва.

 

 

Бетина не си спомняше някога майка й да е била толкова щастлива. Всички седяха около масата, въпреки че отдавна се бяха нахранили. Кейси държеше ръката на Жизел в своите и двамата си разказваха какво бяха преживяли през всичките тези двадесет години.

Беше й разказал за първите пет години, когато бе успял да натрупа малко богатство. Дори Тристан го слушаше с интерес, защото Кейси никога не бе говорил за миналото си. Спомни си, че на него също му бяха нужни пет години, за да събере пари и да купи „Дръзката лейди“. Само че целите им бяха различни. Докато Кейси бе искал да спечели богатство, за да може да се ожени за жената, която обичаше, Тристан бе обсебен от единствената мисъл да има кораб, за да намери Бастида и да го убие.

— И така, след пет години поех към Франция — продължаваше Кейси. — След седем седмици в Средиземно море ни връхлетя най-ужасната буря, която можете да си представите. След като тя утихна, стана ясно, че сме загубили шестима моряка, а корабът едва щеше да се добере до някое пристанище. Два дни по-късно, нещастието ни връхлетя отново — нападна ни пиратски кораб. Бяха турци и особено жестоки. Разочаровани от нищожната плячка, те решиха да продадат тези, които бяха останали живи. Следващите девет години бяха истински ад и само мисълта, че един ден ще се върна във Франция, ме крепеше. Бях гребец на един египетски кораб и животът ми бе низ от страдания. Един ден заедно с неколцина нещастници нападнахме пазачите и превзехме кораба. Оказа се, че той превозва голямо количество злато и скъпоценности. Поделихме си ги и вече бях богат. Измина година, преди да възстановя силите си, но дълбоко в сърцето си чувствах, че вече е твърде късно да се върна във Франция. Купих един кораб и три години нападах и ограбвах турски кораби, превозващо злато и роби. Ала след това изгубих желанието си за мъст и през последните две години корабът ми превозва стоки до колониите, като съм влизал в бой само с кораби, които първи са ме нападали.

— Ако не беше толкова горд, Райън, когато бяхме млади, можехме да бъдем заедно през всичките тези години — замислено каза Жизел, представяйки всичко, което Кейси бе изстрадал, и годините, които бе прекарала, омъжена за човек, когото не обичаше и който никога не я бе обичал.

— Станалото — станало — отвърна Кейси и поднесе ръката й към устните си. — Сега сме заедно и по-добре да забравим миналото — погледна към Тристан и приветливо се усмихна. — Ако не беше ти, приятелю, нямаше да намеря Жизел. Благодаря ти, че си я довел тук.

— Ти си един лицемерен негодник, Кейси — промърмори Тристан, но гласът му не звучеше сърдито. — Твоята лейди е тук само защото доведох дъщеря й. Ще ми благодариш ли за това, че доведох Бетина на острова?

— Не може ли да забравим недоразуменията помежду си и да помислим за доброто на Бетина?

— Доколкото разбрах, не си имал угризения на съвестта, когато си спал с омъжена жена, която е забременяла от теб, а след това си я изоставил — горчиво отвърна Тристан. — Къде беше високият ти морал тогава?

— Обичах Жизел и знаех, че бракът й не е щастлив. Ако бях богат, щях да я отведа със себе си. Винаги съм искал да се оженя за нея и намеренията ми винаги са били почтени. Можеш ли да кажеш същото и за себе си? — спокойно попита Кейси.

— Защо си толкова обсебен от мисълта за брак? — попита Тристан с раздразнение. — Аз се грижа за Бетина и задоволявам всичките й нужди. И двамата бяхме доволни… докато не се появи ти.

— Отговори ми, Тристан. Ако имаше дъщеря — може би скоро ще имаш — щеше ли да допуснеш някакъв негодник да я направи своя курва?

— Бетина не е курва! — изкрещя Тристан и лицето му пламна от гняв.

— Но не е и омъжена жена.

— Омъжена! Прилошава ми от тази дяволска дума! — извика младият мъж, а очите му изпуснаха сини мълнии. — Да не би бракът да гарантира, че един мъж и една жена ще останат верни един на друг? Не! Да не би той да е доказателство за вечна любов? В повечето случаи — не е. Да, бракът предпазва децата да не бъдат наричани копелета, но в този свят има толкова много копелета, че това едва ли има значение.

— За теб е много лесно да се отричаш брака, Тристан, защото жената е тази, която хората осъждат и презират за това, че незаконно живее с някой мъж — напомни му Кейси.

— Нима някой осъжда и презира Бетина? Тук тя е сред приятели!

— Приятелите първи ще я съжалят, а това едва ли ще й допадне.

— Достатъчно сте говорили за това, моля ви! — извика Бетина, не можейки да слуша повече. Стана от масата и отиде до камината.

— Бетина е права, Райън — прошепна Жизел. — Ако двамата с Тристан сте решили да я обсъждате, без да мислите за чувствата й, поне го правете в нейно отсъствие.

— Съветът ви е излишен, мадам, защото няма повече да обсъждаме този въпрос — студено отвърна Тристан.

Стана и се присъедини към Бетина. Сложи ръка на раменете й и усети как тя се напрегна от докосването му.

— Добре ли си, малката ми? — нежно попита той.

— Да.

Отговорът й прозвуча едва чуто и Тристан не й повярва. Обърна я с лице към себе си и видя, че зелените й очи блестят от сълзи. Сърцето му се сви от болка. Внимателно изтри сълзите й и обхвана лицето й с ръце.

— Съжалявам, Бетина. Не искам да мислиш, че повече не те желая, само защото не искам да се оженя за теб. Желая те много повече от всяка друга жена. Но бракът ме плаши до смърт! Цял живот съм живял свободен, без отговорности… без да се нуждая от някого.

— Няма защо да ми обясняваш — Бетина се усмихна, а очите й бяха като две дълбоки сини езера. — Започнах да те харесвам, Тристан. Всъщност, мисля, че те обичам. Но не искам да се жениш за мен, освен ако не го желаеш с цялото си сърце. Стига ми, че ме желаеш.

Тристан нежно я целуна, изпитвайки чувството, че в този миг има всичко, за което бе мечтал, но някъде дълбоко в душата му се прокрадваше съмнение. Желаеше Бетина, но не бе сигурен дали я обича. Тъй като никога досега не бе обичал никоя жена, не знаеше дали това, което изпитваше не е само плътско желание, но се почувства много щастлив, че тя го обича.

— Бетина, когато годината свърши, ще останеш ли да живееш с мен както преди? — попита Тристан.

— Ако зависи от мен, ще остана. Но не мисля, че Кейси ще ми позволи.

— Отново Кейси! Твоят проклет баща ме изкарва от равновесие! — грубо отвърна той и я пусна.

— Не го обвинявам, Тристан. Той е мой баща и ми желае само доброто.

— Това, което той смята за добро!

— Може и да е така, но е прав. — Бетина сведе очи, за да скрие болката, която внезапно я изпълни.

Понечи да се отдръпне, но Тристан я хвана за ръката.

— Къде отиваш?

— Вече всички си легнаха. Мисля да сторя същото.

Тристан се огледа и видя, че салонът е празен; погледна умоляващо Бетина.

— След като не можем да си легнем заедно, защо не останеш още малко с мен?

Нежните му думи стопиха болката й от грубия му тон преди малко. Позволи му да я заведе до дивана, да я настани да себе си и да я прегърне. Тя отпусна глава на гърдите му и двамата се заслушаха в гръмотевиците отвън и пращенето на огъня в камината.

— Ако по-късно дойда при теб, ще викаш ли? — попита Тристан.

— Ще бъде трудно, защото мама се премести в стаята до твоята, а Кейси сложи твоя сандък в нейната. Иска да е сигурен, че сме разделени и че няма да направиш опит да дойдеш при мен.

— Значи вече не съм господар в собствената си къща! — раздразнено възкликна той. — Не можеш ли да направиш нещо, Бетина?

— Утре ще поговоря с мама и ще се опитам да я накарам да поговори с Кейси. Може би тя ще успее да го убеди да промени решението си.

— Навярно тази нощ ще трябва да се задоволя и с това, но дано Кейси отстъпи и се съгласи да не ни пречи да бъдем заедно.