Джоана Линдзи
Любовницата на пирата (36)

ТРИДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА

Времето сякаш бе спряло. За Бетина това бяха дни, изпълнени със страдания и тя се чувстваше много нещастна, въпреки че се стараеше да не го показва. Нощите бяха особено мъчителни и тя почти не можеше да заспи, а очите й бяха зачервени и подпухнали от сълзи.

Всяка нощ лежеше будна в леглото, след като майка й заспиваше, и се молеше Тристан да дойде и да я отведе обратно в спалнята. Представяше си как той идва и я моли да му прости, като й се заклева, че тя е единствената жена, която той желае и че Габи не означава нищо за него. Ала мечтите й не се сбъдваха, а жестоката реалност я караше да плаче до сутринта. Изминаха седем нощи, откакто Бетина спеше в стаята на майка си, и младата жена знаеше, че той няма да дойде. Но защо, за Бога, я болеше толкова много?

Никой, освен майка й, не знаеше къде прекарва нощите си, защото никой не я бе виждал да влиза или излиза от стаята на Жизел. Останалите смятаха, че нищо не се е променило. Ала Тристан и Габи знаеха най-добре, напомняше си Бетина.

Предполагаше, че Тристан е въздъхнал с облекчение, когато е видял, че се е изнесла от стаята му, защото така нямаше да му се налага сам да й каже да се махне. Той изобщо не си направи труда да я потърси и да види къде се е настанила нито през първата нощ, нито през последвалите. Това я гнетеше най-много — той просто бе забавил за нея.

През деня й беше достатъчно трудно да гледа как Тристан и Габи весело разговарят и се смеят Ала нощите бяха непоносими, защото Бетина знаеше, че Габи лежи в обятията му и че го прави щастлив и доволен.

Тристан бе в прекрасно настроение и винаги и се усмихваше. Мадлен и Малома не можеха да разберат защо Бетина изглежда толкова отчаяна и унила, нито защо Жизел често хвърля враждебни погледи на Тристан, които само го забавляваха. Когато Мадлен попита Бетина какво я тревожи, тя само промърмори някакво неясно извинение и побърза да се затвори в стаята.

Късно следобед, седмица след пристигането на Габи, Жизел завари дъщеря си при конете, тъжно загледана в белия жребец. Жизел Верлен рядко избухваше, защото по природа бе кротка и нежна жена, но Тристан току-що й бе наредил да предаде на дъщеря си едно съобщение.

— Тристан настоява да се присъединиш към нас за вечеря — каза тя и стисна зъби, за да не каже нещо излишно.

— Защо? Та той изобщо не ме забелязваше през последната седмица? Не мога да стоя на масата и да гледам как тази жена е спечелила цялото му внимание за себе си.

— Аз само ти предавам думите му — отвърна майка й и замислено добави: — Той беше много раздразнен миналата вечер, когато не се появи в салона, но честно да ти кажа, ще ми достави удоволствие отново да го видя разстроен.

— Ти ме развесели, мамо — усмихна се дъщеря й. — Ако тази вечер имам силно главоболие, ще ми донесеш ли нещо за хапване?

— Разбира се — засмя се Жизел.

— Тристан в салона ли е? — сериозно попита Бетина.

— Да.

— Той…

— Беше сам, когато разговаряше с мен.

— Добре, аз искам да го попитам нещо. Ако не се съгласи, за в бъдеще ще имам постоянно главоболие — каза Бетина, а в тона й прозвучаха весели нотки.

— Какво искаш да го питаш?

— Нека първо поговоря с него, мамо, а след това ще ти кажа. — Тя прекоси ливадата, като остави майка си да се чуди какво е намислила.

— Когато влезе в тъмния салон, смелостта й се изпари, защото видя, че Тристан вече не е сам. Той бе застанал с гръб към камината и с лице към Габи, която се бе изтегнала на дивана пред него. Алия палеше свещите.

Бетина видя ленивата усмивка на Тристан и реши да говори с него, но когато приближи дивана, застина на място от гласа на Габи.

— О, я гледай ти, дошла е малката бъдеща майка. Обикновено тази забележка само би я накарала да се засмее, защото Бетина бе по-висока от червенокосата жена, но в този момент думите не й се сториха забавни.

— Вярвам, че днес се чувстваш по-добре? — продължи Габи, намеквайки за отсъствието на Бетина предната вечер.

Габи бе облечена с красива рокля от черна дантела, а долната й фуста бе от сива коприна в тон с цвета на очите й. Изглеждаше много красива и го знаеше. Доставяше й удоволствие, че и Бетина го е забелязала.

— Мога ли да говоря с теб… насаме? — спокойно попита Бетина, без да обръща внимание на Габи.

— Май наистина ще трябва да научиш това момиче как да се държи, Тристан — възмутено се обади Габи.

— Съгласен съм — ухили се Тристан, — но няма да е сега.

Взе ръката на Бетина и я поведе към предния двор, оставяйки Габи побесняла от гняв. След като се отдалечиха на известно разстояние от къщата, Бетина спря и се обърна с лице към него.

— Тристан, настоявам да ме освободиш от обещанието ми. Искам да напусна острова веднага.

— Нима винаги не си искала да заминеш? — подразни я той, а сините му очи весело се заблестяха.

— Да, но…

— Защо смяташ, че сега моят отговор ще бъде по-различен от последния път, когато ме пита за това?

— Много добре знаеш защо! — извика младата жена, а очите й станаха тъмнозелени. — Няма защо повече да ме държиш тук!

— Защо мислиш така, малката ми? — подигравателно се усмихна Тристан.

— Ще ме пуснеш ли да си отида сега?

— Не.

— Много добре, Тристан — студено отвърна тя. — Както винаги си упорит, но това не ме изненадва.

— Радвам се, че се примири толкова лесно — ухили се той. — А сега, да вървим. Време е за вечеря.

Той отново хвана ръката й, за да я съпроводи до къщата, но тя се отскубна и отстъпи няколко крачки.

— Няма да вечерям с теб — високомерно заяви Бетина.

— Няма ли? — Тристан въпросително повдигна вежди.

— Страхувам се, че всеки момент ще започне ужасно главоболие. Предполагам, че и в следващите дни няма да се отърва от него.

— Няма отново да започваш тази игра, Бетина! — намръщи се той.

— Върви по дяволите! — избъбри тя и хукна към къщата.

— Бетина, какво си казала на Тристан? — попита Жизел, когато влезе с табла в ръка. — През цялата вечер се държа много странно.

— Помолих го да ми позволи да напусна острова, но той отказа. Тогава му заявих, че в близките дни сигурно ще имам неразположения — тихо отвърна Бетина.

— Значи затова тази вечер изглеждаше толкова разтревожен. Трябваше да го видиш, скъпа. Той просто седеше на масата, без да докосва храната си и без да разговаря. Дори онази жена не можа да го измъкне от вцепенението му. Това я ядоса и тя се качи горе. Тристан въздъхна и я последва. Аз се качих почти веднага след тях.

— Значи той сега е с нея?

— Предполагам — неохотно отвърна майка й. — Но все още мисля, че той се опитва да те накара да ревнуваш.

— Не е само това, мамо. В момента тя е негова жена и аз трябва да го приема. Не искам повече да разговаряме за тях.

Бетина сложи таблата на скута си и започна да се храни, но Тристан не излизаше от ума й. Не можеше да разбере защо настояваше тя да остане на острова. Може би я наказваше за страданията, които му бе причинила през последните месеци! Ала ако смяташе, че присъствието на Габи в леглото му ще я нарани, би трябвало да мисли, че се интересува от него. Но би било глупаво да си въобразява, че се е загрижила за него само защото е в плен на страстта си. Не, сигурно имаше някаква друга причина, за да иска да я задържи.

Мадлен се втурна в стаята на Жизел и замръзна на място, като видя Бетина.

— Какво правиш тук, дете? Тя си отиде!

— Кой си отиде? — търпеливо попита Жизел.

— Онази жена — Габриел. Тя си замина!

— Откъде знаеш? — Жизел погледна смаяното лице на дъщеря си.

— Слезе долу, облечена за път, а лицето й пламтеше от гняв. Аз все още бях на масата с Жюл и Малома, когато тя дойде и ме изгледа убийствено. След това се обърна към един от хората си и му нареди да вземе сандъка й, а на другия заповяда да събере хората й и да им каже, че ще ги чака в залива. А после изхвърча навън!

— Сигурна ли си, че е напуснала острова? — невярващо попита Жизел.

— Да. Жюл каза, че никога преди не е оставала толкова дълго. Той очаквал, че ще си замине още преди няколко дни.

— Мамо, трябва да ми помогнеш! — извика Бетина и скочи. — Сега, когато Габи си е заминала, аз не искам да се връщам в неговата стая.

— Да се връщаш? — прекъсна я Мадлен. — Да не би да искаш да кажеш, че през цялата седмица си спала при майка си? Защо… — Мадлен млъкна, защото вратата се отвори и Тристан бавно влезе в стаята.

— Не! — извика Бетина, когато Тристан приближи право към нея и я хвана за ръката.

Той не каза нищо. Побутна я нежно към вратата и сетне я поведе по коридора към спалнята. Пусна ръката й чак когато затвори вратата. Бетина се отдръпна от него.

— Вече сме квит, Бетина. Въпреки че една седмица едва ли се равнява на няколкото месеца мъчения, които ти ми причини, реших да проявя милост — каза Тристан с нисък и плътен глас.

— За какво говориш, Тристан? — изненадано го погледна младата жена.

— Не знаеш ли, малката ми?

— Ако знаех, нямаше да те питам — отвърна тя и очите й изпуснаха зелени искри. — Говориш със загадки!

— Говорех за последната седмица, Бетина. Габи се появи точно навреме и ми позволи да намеря разрешение на моя проблем.

— Разбира се, аз бях този проблем — студено каза Бетина. — Пристигането на Габи беше много удобно за теб. Защо си тръгна така внезапно?

— Защото аз й казах да си тръгне.

— Да не би да мислиш, че ще ти повярвам?

— Вярвай в каквото искаш — усмихна се той.

Бетина смаяно го изгледа. Тристан бе използвал същата фраза, която тя много пъти му бе казвала. Каква игра играеше сега?

— Обърках ли те, Бетина? Мислех, че вече си разбрала истината. Казах на Габи да си замине, защото тя изпълни целта си… и то много добре. Нямаше смисъл да продължавам тази игра, след като ти не беше в салона, за да я гледаш.

— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че цялото внимание, с което обграждаше Габи, бе само, за да ме накараш да ревнувам?

— Разбира се.

— И предполагам, че когато си се любил с нея, е било също, за да ме накараш да ревнувам? — разгорещено извика Бетина. — Няма да ме върнеш с тези лъжи!

— Няма нужда да те връщам, Бетина. Аз никога не съм те губил — меко каза Тристан. Отвори вратата и отиде в стаята в другия край на коридора.

Бетина го последва, само от любопитство, но бе изумена от това, което видя. В стаята цареше пълен безпорядък. Ваната бе пълна с мръсна вода, а сапунената пяна плуваше отгоре. На пода се въргаляха смачкани и мокри кърпи, чаршафите бяха измачкани, а върху възглавницата младата жена забеляза червеникави косми.

— Защо тази стая е толкова разхвърляна? — попита тя.

— Тя винаги отсяда в тази стая и винаги я оставя в това състояние, след като си замине. Не разрешава на никого да чисти, но и тя не го прави. Единствено позволяваше на Каино да й носи топла вода за ваната. Можеш да я попиташ.

Бетина огледа дебелия слой прах, който покриваше мебелите и видя едно съобщение върху масата до леглото, написано с пръст върху праха — няколко думи, които накараха сърцето й да подскочи от щастие:

…Ти искаше нея, когато можеше да имаш мен, и аз никога няма да ти го простя, Тристан…

— Не си ли влизал в стаята, след като тя си замина? — тихо попита младата жена и прокара ръка по написаното.

— Не.

— Значи си спял другаде и не си споделял леглото на тази жена?

— Кълна ти се, че това е самата истина. Давам ти моята честна дума!

— Трудно ми е да го повярвам, Тристан. Тя е много красива жена. Тя ти се е предложила. Как си могъл да й откажеш?

— Тя ме вълнуваше, но това бе доста отдавна. Сега искам само теб.

— Как можеш да го кажеш, когато аз съм толкова безформена, а тя е слаба и стройна?

— О, Бетина — въздъхна Тристан. — Как да те накарам да ми повярваш? Аз ти се заклех и ти дадох честната си дума… какво повече искаш?

— Искам да знам защо направи всичко това? Защо ме остави да повярвам, че двамата с Габи спите в една и съща стая?

— За да те накарам да ревнуваш. Вече ти казах!

— Тогава…

— Ако смяташ да ми задаваш въпроси през цялата нощ, по-добре да отидем в моята стая — там е по-удобно.

Тя се остави да я поведе по коридора, а сетне в стаята му. Беше му сърдита, но заедно с това се чувстваше толкова щастлива, че й се искаше да пее и да се смее. Ала не биваше да позволява на Тристан да забележи радостта й.

— Ако се успокоиш и ме изслушаш, без да ме прекъсваш, ще ти обясня всичко — каза Тристан, седна на леглото и свали ризата и ботушите си. — Точно преди Габи да се появи, аз лежах на дивана в салона и се опитвах да реша какво да правя с теб. Чух те, че слезе долу и когато отиде в кухнята, станах, за да те последвам, но тъкмо тогава дойде Габи. Знаех, че ти чуваш всичко, което тя каза, и когато тя ме целуна, аз нарочно удължих целувката само защото знаех, че ти ни наблюдаваш.

— Тогава защо изглеждаше толкова доволен и радостен всеки път, когато тя ме видеше?

— Тя много добре знаеше какво си мислиш ти, както и аз. Беше твърде горда, за да ти каже истината. Знаеше, че ти си се преместила от стаята ми и смяташе, че отново може да ме спечели. Това бе единствената причина, поради която тя остана толкова дълго. Ако ти не беше избягала при майка си вечерта, когато Габи пристигна, трябваше да спя на дивана в хола, за да те накарам да повярваш в това, което исках. Но ти отиде при майка си и това бе чудесно за осъществяването на плановете ми.

— Защо си правиш труда да ми обясняваш всичко това?

— Защото искам да се върнеш обратно в леглото ми, сякаш нищо не се е случило — нежно отвърна младият мъж.

— Имам ли избор?

— Не — усмихна се той.

Отговорът му й достави удоволствие, но тя се извърна, за да не види радостта, изписана на лицето й. Ала все още имаше нещо, което я озадачаваше.

— Тристан, когато Габи се появи, мрачното ти настроение изчезна като с магическа пръчка и ти беше искрено щастлив. Сега разбирам, че може би тя не е била причината за това. Може би ти просто си бил щастлив, защото си мислил, че съм нещастна, въпреки че аз не бях — не го забравяй. Но сега, когато този фарс свърши, защо отново не си онзи ужасен тиранин, какъвто бе преди пристигането на Габи?

— Аз бях щастлив преди тя да дойде, Бетина. Затова през онзи ден помолих всички да излязат от къщата, защото не исках да знаят. Появяването на Габи ми даде извинение открито да покажа щастието си.

Бетина рязко се извърна към него, а зелените й очи се разшириха от ярост. Той говореше на френски! Говореше френски съвсем свободно!

— Май е по-добре да се разберем веднъж завинаги — каза Тристан отново на английски. — Ала преди да започнеш да ме наричаш с всички отвратителни имена, които ти дойдат наум, не забравяй, че аз знам всичко, всичко, което каза миналата седмица на майка си. През онази сутрин аз излязох от стаята, но не слязох долу. Останах до вратата и чух всичко. Не е ли по-добре да не си крещим и да не се обиждаме?

Младата жена стисна зъби и се извърна. Припомни си колко често бе говорила на френски пред него, смятайки, че той не разбира. Нищо чудно, че я бе прекъснал, когато помоли капитан Кейси да й помогне да избяга! А освен това бе чул цялата й изповед пред майка й.

— Е, кажи нещо, малката ми.

— Мразя те!

— Не, не ме мразиш — прошепна той.

— Повече няма да позволя да се доближиш до мен! Ти отново ме измами!

— По дяволите, Бетина! Трябва да си доволна, че този път съм те излъгал — отиде до нея, хвана я за раменете и я обърна към себе си, а след това продължи с по-мек тон: — Ти искаше да ми кажеш истината за детето, но се страхуваше, че няма да ти повярвам и беше права. Но след като чух това, което каза на майка си, когато смяташе, че сте сами, аз се убедих, че детето е мое и се почувствах щастлив.

Бетина не се отдръпна, когато ръцете му се обвиха около нея и прие целувката му с наслада. Беше уморена от споровете с него. Както винаги той беше прав — радваше се, че знае истината.

— Простено ли е всичко? — попита Тристан, като я притисна по-силно до гърдите си.

— Да — прошепна Бетина и погледна усмихващите й се сини очи. — Но как си се научил да говориш френски толкова добре? Да не би да се преподава в английските училища?

Тристан звучно се засмя.

— Единственото обучение, което съм получил, бе от един стар английски капитан. Бях на кораба му като негов личен прислужник, когато бях на четиринадесет години. Той ме научи да чета и да пиша на английски.

— Но нали си англичанин! — изумено възкликна тя.

— Не, малката ми, аз съм французин. Моите родители бяха французи и аз съм роден в малко рибарско селище на френския бряг.

— Тогава защо плаваш под английски флаг?

— Вече нищо не ме свързва с Франция, а Англия бе добра към мен. Франция е моята родина, Жюл също е французин, но повече от дванадесет години и двамата не сме се връщали във Франция. Плуваме под английски флаг и живеем на един от Карибските острови. Сега моят дом е тук.

— Значи и Жюл е французин?

— Да. Когато Кейси произнесе името му, аз си помислих, че сигурно ще разбереш. Затова не ти казах, че фамилното ми име е Матис. Не бих искал хората ми да разберат, че капитанът им е французин. Ще запазиш ли тайната ми?

— Ако желаеш — засмя се Бетина. — Но защо не искаше да се разбере какво е моето фамилно име? Ти не го каза нито на графа, нито на Кейси, въпреки че те знаят, че съм французойка.

— Исках да запазя името ти в тайна, защото сигурно има обявена награда за този, който узнае твоето местонахождение. Въпреки че вярвам на Кейси, аз не вярвам на хората му, а още по-малко вярвам на Габи. Ако те не знаят коя си, няма да мога да продадат тази информация на никого. Искам да запазя в тайна твоето име, докато се намираш на този остров.

Младата жена се усмихна. Никога досега не е бил толкова откровен с нея и сърцето й се изпълни с топлина при мисълта за доверието му в нея. Но какво място заемаше дон Мигел де Бастида в живота на Тристан? Дали някога щеше да й разкаже за тази част от миналото си?

— А сега ти ми отговори на един въпрос.

— Какъв е той? — попита тя.

— Когато разговаряхте с майка си онази сутрин, ти й каза нещо, което не можах да разбера — че си била в къщата на Де Ламбер по-малко от един ден.

— Сигурно си спомняш, че имаше буря — бързо отвърна младата жена. — Нали ми каза, че тя те е задържала.

— Да, тя дойде от запад и продължи на изток и моят кораб попадна в нея, но корабът на който беше ти, имал значителна преднина и със сигурност е избягнал бурята. Вероятно си пристигнала на остров Сен Мартен два дни преди мен.

— Аз… аз имах неприятности, преди да открия графа, това е всичко. — Бетина бе забравила ужасите от първия ден на пристигането си на остров Сен Мартен и не искаше да си ги припомня.

— Какво се случи?

— Нищо — отвърна младата жена и прехапа устни.

— Какво се случи, Бетина? — настоя Тристан. Знаеше, че тя крие нещо от него.

— Добре — въздъхна Бетина и приседна на крайчеца на леглото, след което му разказа всичко, което се бе случило с нея, преди да намери Пиер, дори и това, че мислено се бе молила Тристан да се появи и да я спаси.

— И след всичко това аз те отвлякох, вързах те и отново те изнасилих — мрачно рече той. — Нищо чудно, че си искала да ми отмъстиш. Заслужавам да бъда изтезаван и бит с камшик!

— Но ти не знаеше какво се бе случило с мен, Тристан. Ти просто искаше да ми дадеш урок, който вече научих достатъчно добре.

— А граф Де Ламбер погрижи ли се за Антоан Готие?

— Аз не му казах какво се бе случило, не съм казвала и на майка си. Всичко бе свършило и исках да го забравя. Ти се единственият човек, на когото го казвам. Но аз се съмнявам, че Пиер би направил нещо, дори и да знаеше. Ти беше прав за него, Тристан. Той е егоистичен и самовлюбен мъж точно какъвто беше и Андре Верлен.

— Е, изглежда, че всеки път, когато се опиташ да избягаш от мен, попадаш в беда — ухили се Тристан. — Ще трябва да се погрижа никога да не те изпускам от поглед.

Приближи се към нея, а очите му искряха от желание. И когато нежно я положи в леглото, тя забрави всичко.