Джоана Линдзи
Любовницата на пирата (34)

ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Дойде лятото и всичко наоколо се обагри с великолепни ярки цветове. Красиви цветя, каквито Бетина не бе виждала никога досега, омайваха със сладостни ухания и привличаха погледа с нежните си пъстри цветове. Беше очарована от вкуса на манго. Томас Уесли всеки ден ходеше до селото, за да й носи от чудесния плод.

Дните бяха горещи, но хладният бриз разхлаждаше нощите и животът на острова бе като в истински рай. Ала всичко бе помрачено от лошото настроение на Тристан, което не го напускаше, откакто се бе върнал на острова. Бетина се стараеше да го избягва, но винаги, когато той видеше наедрелия й корем, гневът му се усилваше.

Младата жена вече не ходеше на разходка до малкото езеро, въпреки че сега там сигурно бе още по-красиво, но тя упорито си повтаряше, че Тристан е разрушил удоволствието, което изпитваше на това усамотено място. Вместо това двете с Жизел правеха дълги разходки по брега на морето.

Бетина и майка й разговаряха за приятни неща или просто се разхождаха, потънали в мислите си. Спомняха си за Франция и за приятелите си, но по-често обсъждаха голямото празненство по случай венчавката на десетина двойки от селото, станало преди три седмици.

Въпреки неодобрението си, Тристан позволи церемонията да се състои в салона на къщата, а след това имаше музика и танци. Жителите на селото донесоха печено свинско и други деликатеси и щастливите новобрачни двойки танцуваха до зори.

Бетина се радваше за младите девойки, които вече бяха официално омъжени за избраниците си, ала лицето на Жизел помръкваше всеки път, когато обявяваха поредната двойка за съпруг и съпруга. Бетина разбираше, че майка й иска същото и за нея — щастлив и спокоен брак, но знаеше, че докато е на острова, това е невъзможно.

Една сутрин тя стоеше сама в спалнята и подреждаше малките розови дрешки, които бе ушила за бебето. Изненада се, когато вратата се отвори и Тристан влезе в стаята, защото той рядко идваше при нея през деня. Отиде при нея и се загледа в дрешките.

— Значи се надяваш да бъде момиче — язвително рече той и се облегна на една от страничните колони на леглото. — Аз бих се радвал на дъщеря, ако детето е от мен. Но как мислиш, че ще реагира твоят възлюбен граф? Обикновено тези превзети благородници искат да имат синове и наследници на титлата и парите им.

Младата жена не му обърна внимание, защото знаеше, че търси повод да се скарат. Тристан седна на един стол до прозореца, извади сабята си и започна да я лъска. Двамата не се поглеждаха и не разговаряха. Ала напрегнатата тишина бе прекъсната от рязко отваряне на вратата и майката на Жизел влезе със зачервено и развълнувано лице.

— Господи, Бетина! — възкликна тя на френски. — Какво му е? — Жизел кимна към Тристан.

— Защо не го попиташ? — тихо отвърна дъщеря й.

— Той няма да ми каже, но ти трябва да ми обясниш какво става между вас. Опитвах се да не се намесвам, но вашата разправия продължи твърде дълго.

— Мамо, не можем ли да говорим за това, когато сме сами?

— Не. Той не разбира френски, а аз искам да поговорим сега. Току-що ми казаха, че една от прислужничките Каино е избягала от къщата, обляна в сълзи. Тя му донесла закуската, а той се развикал, че не била достатъчно топла. Момичето не иска да се върне, защото Тристан я е уплашил до смърт!

— Той само крещи и заплашва, мамо, но няма да й стори нищо лошо.

— Да, но слугите не знаят това, Бетина, и се страхуват да се доближат до него.

— Аз ще поговоря с момичетата и ще им обясня, че той просто си излива гнева върху тях, но няма да ги нарани.

— Но Мадлен ми каза, че ти можеш да сложиш край на лошото настроение на Тристан.

— Не споменавай името му, мамо! Той ще разбере, че говорим за него — уплашено възкликна младата жена.

Хвърли бърз поглед към Тристан, но той изглеждаше зает с работата си и изобщо не им обръщаше внимание. Бетина се намръщи и се запита защо още не бе прекъснал разговора им. Ала в този миг Тристан внезапно стана и се запъти към вратата, мърморейки сърдито за жените и техните проклети тайни.

Жизел бе много разстроена и не се учуди на внезапното му излизане.

— Не можеш ли да сложиш край на всичко това? — попита тя.

— Вероятно мога — прошепна Бетина.

— Тогава защо, за Бога, не го направиш?

— Ти не разбираш, мамо.

— Обясни ми тогава! — каза майка й. — Защо Тристан се държи толкова отвратително, откакто се е върнал?

Дъщеря й въздъхна и хвърли поглед към вратата, която Тристан бе оставил отворена.

— Тристан мисли, че бебето е от Пиер.

— И Мадлен ми спомена нещо подобно, но аз не можах да повярвам — възбудено рече Жизел. — Та това е абсурдно! Ти не си била дори един ден в къщата на Пиер. Тристан трябва да е полудял, за да мисли, че можеш да се отдадеш на графа преди сватбата!

— Аз го накарах да мисли така.

— Но защо?

— Бях ужасно разгневена, че отново ме отвлече. Той ме унизи, за да ме накаже, че съм избягала от него, и аз исках да си отмъстя. Излъгах го, че доброволно съм се отдала на Пиер. Ала той побесня и му признах, че съм го излъгала. Само че… само че го направих по такъв начин, че съмнението остана. Той забрави за това, но след като му казах, че съм бременна, поиска да знае от кого е детето. Аз му казах, че е негово, но отказах да се закълна и той реши, че бебето е от Пиер.

— Но защо си направила това, Бетина? Защо не му кажеш истината?

— Но аз му казах истината — отвърна младата жена.

— Тогава защо си го накарала да се усъмни за детето?

— Ти ми каза, че е грешно да желая смъртта му и аз реших да си отмъстя по друг начин. В началото отмъщението ми достави огромно удоволствие, но…

— Но сега съжаляваш?

— Да.

— Тогава кажи на Тристан какво си направила. Бетина избягна погледа на майка си и тъжно се загледа в малките дрешки в ръцете й.

— Вече е твърде късно. Мислих си за това, но дори и да му разкажа всичко, той няма да ми повярва. Ще си помисли, че отново го лъжа и винаги ще се съмнява, даже да се закълна, че детето е негово.

— Ти вече не мразиш Тристан, нали? — тихо попита Жизел.

— О, мамо, и аз не знам. Желанието, което изпитвам към него, ме смущава и обърква. Понякога го желая толкова много, колкото и той мен, а понякога го ненавиждам. Той е арогантен, груб и аз никога няма да забравя какво ми причини.

— Той те взе против желанието си, но сега казваш, че го желаеш.

— Но не става дума за това!

— Така ли? Приеми съвета ми, скъпа, и се опитай да разбереш чувствата си. Годината, която той поиска от теб, скоро ще свърши. — С тези думи майка й излезе от стаята. Бетина остана сама, вперила празен поглед в пространството.