Джоана Линдзи
Любовницата на пирата (28)

ДВАДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА

Бетина отвори очи. Бе прекрасна сутрин — слънчевите лъчи проникваха през прозореца и огряваха стаята, а отвън се чуваше чуруликането на птиците. Нямаше търпение да излезе от стаята. Събуди Тристан и му каза да донесе дрехите й. Той неохотно стана, подаде й ги и без да каже дума, отново се мушна в леглото и мигновено заспа.

Бетина бе забравила, че ризата й е скъсана, но нямаше намерение да губи време в шиене, искаше час по-скоро да види майка си. Можеше да облече роклята си и без риза.

Избра лилавата памучна рокля и бързо я навлече. Изскочи от стаята, без да си направи труда да прибере косата си, която се спускаше свободно до кръста. Босите й крака изтръпнаха от студения под, докато тичаше по коридора към стълбите на долния етаж.

Мадлен и майка й бяха седнали край дългата маса и оживено разговаряха. Когато Бетина се появи, Мадлен смаяно се втренчи в нея, но майка й веднага стана и топло я прегърна.

— О, скъпа моя, добре ли си? Той каза, че няма да те нарани, но не ми позволи да те виждам.

— Аз съм добре… сега — отвърна Бетина и поведе майка си към масата.

— Знае ли Тристан, че си излязла от стаята? Той сигурно ще…

— Знае, мамо. Миналата нощ сключих сделка с него. Дадох му дума, че ще остана тук с него още една година. Като се сметне и времето, което вече прекарах на острова, ми остават по-малко от единадесет месеца.

— И ти се съгласи?

— Нямах избор. Той каза, че ще ме задържи още една година, а аз му обещах, че няма да се опитвам да избягам. Повече не можех да издържам заключена в онази стая.

— Ще бъде глупаво от твоя страна отново да се опитваш да избягаш — обади се Мадлен. — Тристан беше като полудял, когато ми каза, че си се качила на някакъв кораб и си заминала. Ужасно се страхувах за теб.

— Съжалявам, Мади. Но аз щях да се върна за теб. Нямаше да те оставя на този остров.

— О, няма нищо, детето ми — усмихна се старата бавачка. — Честно да си кажа, тук много ми харесва. Вече не готвя, но надзиравам двете момичета, които Тристан нае, за да прислужват в къщата.

— Кои са тези момичета? — любопитно попита Бетина.

— Алия и Каино. Тяхната по-голяма сестра Малома е омъжена за Жюл.

— Омъжена? Да, Тристан ми каза, че жената на Жюл е на острова.

— Имат и три деца, чудесни малки момиченца.

— А Тристан има ли жена и деца на острова? — язвително запита Бетина.

Мадлен и Жизел се спогледаха изненадано.

— Тристан никога не е имал сериозна връзка с някоя от жените в селото. Понякога посещава проститутки и това е всичко. Много от хората му са се оженили за момичета от селото и са си построили къщи на острова.

— Има ли в селото свещеник, който е извършил тези бракосъчетания? Бих искала да отида да се изповядам — замислено рече Бетина.

— Не, двойките са получили благословията на старейшината на селото и това е всичко. Но аз смятам, че убедих Жюл да доведе свещеник, който ще узакони тези бракове.

— Защо си се загрижила за това, Мади?

— Хората на Тристан наистина обичат жените и децата си и нямат намерение да ги изоставят. Аз просто искам браковете им да са благословени и от църквата.

— Струва ми се, че си загрижена за Жюл. Наистина, Мади, понякога прекаляваш. Не можеш да мислиш за всички. Жюл не заслужава вниманието ти.

— Аз също го опознах по-добре, Бетина — намеси се Жизел. — Трудно ми е да повярвам, че този мъж е заповядал да те бичуват до смърт.

— Да, и все още му се иска да ме види наказана. Ако нараня по някакъв начин Тристан, Жюл пръв ще грабне камшика, за да го стовари върху голия ми гръб.

— Тя е права, Жизел — неохотно кимна Мадлен. — Да беше видял Жюл в деня, в който Бетина се опита да убие капитана. Беше като полудял. Готов е на всичко за Тристан, защитава го така, както майката защитава сина си.

Жизел се намръщи и тъжно погледна дъщеря си.

— Страхувам се, че не те защитавах както трябва, скъпа моя.

— О, не, мамо, не бива да се обвиняваш. Не можеш да направиш нищо за мен, без да рискуваш живота си. Аз ще издържа, остава по-малко от година.

— Говориш така, сякаш си се примирила, Бетина. Няма да бъде една година. Нали граф Де Ламбер има карта на острова, тази, която му даде. Той ще ни спаси — каза Жизел.

Бетина въздъхна и разказа на майка си за разговора, който бе подслушала между Пиер и дон Мигел.

— Така че ще трябва да останем тук поне година, освен ако Тристан не реши да ни пусне по-рано — завърши тя.

— Тристан знае ли, че не възнамеряваш да се омъжиш за графа? — меко попита Жизел.

— Не. Вие, с Мадлен трябва да ми обещаете да не му казвате за това. — Бетина погледна Мадлен и Жизел, които кимнаха в знак на съгласие.

— Но ако той знае, може би ще се ожени за теб… — плахо се намеси Жизел.

— Мамо, моите чувства към Тристан не са се променили, откакто за последен път говорих с теб. Аз все още го мразя и никога, никога няма да се омъжа за него! А освен това и той не желае да се жени за мен и няма да промени решението си.

— Но една година е дълъг срок, Бетина. Ако му родиш дете, той сигурно…

— Не! Дори не си мисли за това! — извика дъщеря й.

— Това няма да се случи!

— Успокой се, любов моя. Разбира се, че няма да се случи. Не исках да те разстройвам — бързо рече Жизел.

— Искаше й се и тя да е толкова сигурна, колкото Бетина.

— Съжалявам, че повиших тон, мамо. Напоследък доста често избухвам — унило се усмихна тя.

— Сигурно си имала причини.

— Да, наистина — засмя се меко Бетина.

— Ако Райън се бе върнал при мен, нашият живот щеше да бъде съвсем друг — тъжно каза Жизел.

— Райън? Кой е Райън? — попита Мадлен. Жизел се изчерви.

— Донеси на Бетина малко от топлия хляб, който Алия изпече, Мади, и чаша мляко, ако обичаш.

— Не си ли казала на Мади за Райън? — попита Бетина, когато старата жена излезе от стаята.

— Не, но мисля, че тя подозира, че е имало някой в живота ми. Знае колко щастлива бях за известно време. Но мисля, че сега едва ли има смисъл да й разказвам.

— Предполагам, че си права. Но аз исках да те попитам как се чувстваш. Да не би някой от мъжете да те е… безпокоил?

— За Бога, разбира се, че не — засмя се майка й. — Какво биха могли да искат тези мъже от стара жена като мен?

— Мамо, не бива да се отнасяш към това толкова несериозно. Ти не си стара и много добре го знаеш, а освен това си много красива — смъмри я Бетина.

— Не се тревожи, твоят капитан се грижи за мен.

— Така ли? Но той не ми каза нищо, аз дори не знаех дали има къде да спиш.

— Според мен той не е лош човек, въпреки че те е насилил да спиш с него. Предупреди ме да не се намесвам във вашите отношения. Аз съм под негова закрила. Чух да предупреждава хората си, че трябва да се държат с уважение към мен и да не ме безпокоят.

— Почтените действия не са характерни за него — язвително сви устни Бетина.

— Тристан беше повече от щедър към мен. Той ме настани в стаята до Мади. Даде ми скъпи платове, за да си ушия рокли, а освен това ми донесе и чифт обувки, защото видя, че моите са се скъсали.

— Тристан е направил всичко това за теб, без да си го молила?

— Да. Не очаквах, че ще се отнася толкова любезно към мен. Но мисля, че го прави заради теб, защото съм твоя майка.

— По-скоро, за да избегне гнева ми — горчиво рече Бетина.

— Не, мисля, че той наистина е загрижен за теб. Той не искаше да те държи заключена.

— Това, което казваш е абсурдно. Той се наслаждава на страданията ми — гневно отвърна Бетина и очите й изпуснаха зелени мълнии.

— На няколко пъти го виждах как тръгва към стълбите, решен да те отключи, но се спираше, борейки се със себе си. Изкачваше няколко стъпала, а сетне се връщаше и изхвръкваше като бесен от къщата. Не знаеше, че го наблюдавам, но съм сигурна, че искаше да те освободи.

— Може би просто ти се иска да вярваш, че е било така, мамо. Ти предпочиташ да мислиш, че Тристан е благороден мъж и че е загрижен за мен. Той ме иска само, за да задоволявам страстите му и нищо повече.

— Тристан говори ли френски? — попита майка й, внезапно сменяйки темата на разговора.

— Не. Той е английски пират, който говори само родния си език — с презрение отвърна дъщеря й.

— Не ми каза, че е толкова красив.

— Какво значение има дали е красив, или не, когато душата му е черна като на дявола?

— Не мислиш ли, че е обаятелен?

— Разбира се, че не. Тристан е истински дявол!

— Аз искам само да бъдеш щастлива, Бетина.

— Ще бъда щастлива, когато напусна този остров.

— Гласът ти е ангелски, когато говориш на родния си език, малката ми — меко каза Тристан.

Бетина рязко се извърна и видя, че стои зад нея.

— Защо трябва да ходиш толкова тихо? — остро попита тя. — Откога си тук?

— От няколко минути. Не исках да прекъсвам разговора ви. Сигурен съм, че има какво да си кажете — отвърна той и се отпусна на един стол до нея.

Бетина се извърна към майка си. Очите й бяха разширени от гняв.

— Защо не ми каза, че е тук?

— Той ми направи знак да не казвам нищо. Затова те попитах дали говори френски. Не исках да научи какви са чувствата ти към него. Ала докато говореше за него, лицето му не се промени, той наистина не разбира френски.

— Той знае какви са чувствата ми към него. Знае, че го мразя.

— Струва ми се, че достатъчно говори с майка си — каза Тристан с раздразнение. — Вече можете да говорите на английски.

— Просто казах на майка си колко много те мразя — дръзко заяви Бетина.

— Защо мислиш, че ме мразиш?

— За какво намекваш? Да не би да смяташ, че не познавам чувствата си? — свирепо го изгледа тя.

— Мисля, че се заблуждаваш. Омраза ли наричаш държанието си в леглото, когато се притискаш до мен? — подигравателно се усмихна младият мъж.

— Не можеш да говориш такива неща пред майка ми! — задъхано отвърна Бетина.

— Защо не? Да не би да искаш да я накараш да повярва, че ме мразиш през цялото време?

— Ти си истински дявол, Тристан! — извика тя. — Аз не съм отговорна за магията, която правиш с мен в леглото, но тя не засяга сърцето ми. Ако не те мразех, щях ли да моля Пиер да те открие и да те убие? И сега те мразя по-силно от преди!

Бетина спря. После тръгна към вратата, но Тристан се спусна след нея и я хвана за ръката. Двамата стояха до огряната от слънцето врата.

— Къде мислиш, че отиваш? — Лицето му потъмня от гняв.

— По-далеч от теб! — гневно отвърна тя, дръпна ръката си и пристъпи напред. Ала той отново я хвана и я дръпна към себе си.

— Искаш ли да докажа на майката ти, че не лъжа? Искаш ли да й покажа как се разтапяш в прегръдките ми? — студено попита той.

Очите й се напълниха със сълзи.

— Моля те, спри! Ти вече ме обиди и унижи пред нея. Трябва ли да продължаваш?

— Престани да плачеш! Сама си го заслужи. Къде се дяна буйният ти темперамент?

Бетина продължи да хлипа. Чувстваше се като последна глупачка.

— Пусни ме — опита се гласът й да прозвучи твърдо, но вместо това прозвуча патетично. — Разказах на майка си всичко. Разказах й какво се случи с мен, когато ме изнасили, как моето тяло ме предаде. Няма защо да й доказваш каквото и да било.

— Може би трябва да го докажа на теб — дрезгаво прошепна Тристан.

В гърдите й се надигна гняв. И тя щеше да му докаже нещо! Огледа се и видя, че майка й тактично е излязла от стаята. Обви ръце около врата му, притисна устни до неговите и страстно го целуна. Вложи в целувката всички умения, на които той я бе научил, като притискаше тялото си към неговото и милваше с пръсти косите му. Почувства как сетивата й се възбудиха и слабините й пламнаха, но когато усети, че и неговото желание нараства, рязко се отдръпна от него.

Искаше й се да се засмее, когато видя смаяното изражение на лицето му, но стисна зъби, напомняйки си защо го целуна по този начин.

— Сега вече знаеш, Тристан, какво бих могла да ти дам, ако не те мразех. Ти може да предизвикваш страстен отклик в тялото ми, докато ме изнасилваш, но все още има една част от мен, която не можеш да достигнеш. Тази част ти никога няма да достигнеш, защото само аз мога да те пусна там. Ти никога няма да имаш моята любов.

Тя се обърна и побягна нагоре по стълбите към стаята си, без да обръща внимание на храната, която Мадлен бе оставила на масата.