Джоана Линдзи
Любовницата на пирата (26)

ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА

Бурята утихна и на сутринта слънчевите лъчи проникваха през малкото прозорче на каютата. Бетина лежеше гола в леглото, а по тялото й, все още изтръпнало от пламенното любене на Тристан, блестяха малки капчици пот.

Как можеше да събужда у нея такава страст, когато го мразеше толкова силно? Бе изпитала невероятно удоволствие. Нима бе толкова пропаднала, че само едно негово докосване да я кара да трепери, а целувките му да в състояние да я доведат до лудост?

Целувката на Пиер не й подейства по този начин. Само Тристан предизвикваше подобни желание у нея.

Какво й ставаше? Не, тя не беше виновна. Той бе истински дявол, притежаваше магически пръсти с тайнствена сила. Сама никога нямаше да иска да се люби с него, но докосванията му бяха накарали тялото й да го пожелае. Сигурно беше дявол. Как иначе щеше да бъде силен колкото десетина мъже и ще има такова невероятно красиво лице и великолепно тяло?

Погледна към Тристан, който стоеше до прозореца и гледаше морето. Изглеждаше разтревожен и тя се зарадва. Надяваше се да има безброй неприятности, надяваше се тя да е главната причина за раздразнението му.

Опита се да стане, но си припомни, че той още не я бе развързал. Намръщи се. Бе убедена, че унижението на което я подложи, е наказанието, което й обеща, но…

— Тристан, развържи ме — нетърпеливо каза тя.

Той се извърна и я погледна. Ъгълчетата на устните му се изкривиха в лека насмешка и тя се изчерви, засрамена от голотата си. Очите му блестяха, а косата му падаше на вълни. Слънцето я огряваше и тя сияеше като разтопено злато.

— Каза ли нещо, малка моя?

О, знаеше чудесно, че я бе чул! Е, добре, щеше да се престори, че приема играта му, че е смирена, за да го накара да я развърже.

— Би ли ме развързал? Ръцете ме болят — тихо повтори тя.

— Обикновено затворниците са завързани с железни вериги — отвърна той. — Трябва да си благодарна, че съм те вързал само с въже.

Не знаеше дали я дразни, но той не се помръдна. Бетина стисна ядно зъби. Искаше й се да изсипе ужасни проклятия върху него, но преди това трябваше да го накара да я освободи.

— Моля те, Тристан — опита се да се изправи, но не успя. — Нали не искаш непрекъснато да ме държиш по този начин?

— А защо не? Поне ръцете ти са вързани и аз няма да се страхувам, че ще се нахвърлиш върху мен, щом се обърна.

— Ръцете ме болят! Да не би по този начин да ме измъчваш, защото избягах от теб? Проклет да си! Казах ти, че ако отново ме изнасилиш, ще избягам… и го направих! Щях да остана с теб на острова, ако ме беше оставил на мира!

— Сигурен съм, че е така, както съм сигурен, че ще бъдеш доволна, ако никога повече не те докосна, както го сторих преди малко — подразни я той. — Ала ти си твърде изкусителна жена, Бетина, за да може един мъж да те остави. Ако искам да те целуна, ще го направя. Ако искам да правя любов с теб — ще те любя. Забрави ли какво казах на майка ти? Ти ми принадлежиш.

— Искам да видя майка си — каза тя.

— Какво, така, както си гола? — засмя се Тристан. Бетина отново се изчерви, но се опита да овладее гнева си.

— Ще ме развържеш ли, или не?

— Предполагам, че ще те развържа, но само при някои условия.

— Какви условия?

— Да спреш да се бориш с мен.

— Винаги поставяш условия и сключваш сделки. Не си ли достатъчно силен, за да се справиш с мен без заплахи и лъжи, Тристан? — подигравателно го попита тя, доволна, че може да му го върне. — Пиер го направи.

— О, значи вече е Пиер, така ли? — студено попита той. — Нима за два дни станахте толкова близки?

— Повече от близки — отвърна тя и извърна очи.

— Какво искаш да кажеш? — избухна Тристан, отиде до леглото и се наведе над лицето й. — Отговаряй!

— Първо ме развържи.

— Първо ще отговориш на въпроса ми, дявол да те вземе!

— Така ли? — гласът й бе сладък като мед. Бе изненадана, че само споменаването на името на Пиер го накара да избухне. — Аз мога да бъда много упорита, Тристан. Искаш ли да се увериш в това?

Той се извърна, стисна юмруци и измърмори някакво проклятие. Нима ревнуваше от Пиер? А как ли щеше да реагира, ако го излъжеше, че се е любила с граф Де Ламбер? Може би нямаше повече да я пожелае, след като друг мъж бе имал тялото й?

Тристан се приближи и грубо развърза ръцете й. Отдръпна се, загледан в нея, докато тя разтриваше зачервените си китки. Сетне Бетина бавно дръпна покривката от леглото и зави голото си тяло.

Тъй като тя не заговори, Тристан изгуби търпение. Очите му станаха тъмносини и гневно заблестяха.

— Развързах те, а сега отговори на въпроса ми. — Той се опитваше да говори спокойно.

— На какъв въпрос? — невинно попита тя.

— Не е време за игрички, Бетина! Отговаряй!

— Какво искаш да знаеш?

— Ти каза, че сте били повече от близки с граф Де Ламбер. Какво означава това?

— Смятах, че се изразих ясно.

— Искам точен отговор! — извика Тристан. — Изнасили ли те?

Бетина се засмя.

— Ти ме учудваш, Тристан. Как можеш да си помислиш, че Пиер ще ме изнасили? Той е мой годеник. Казах ти и преди, че ще му се отдам с желание.

— Да, но след като се ожените! Нима очакваш да ти повярвам, че доброволно си отишла в леглото на мъж, когото виждаш за пръв път?

— Не ме интересува дали вярваш, или не. — Помисли си, че е отишла твърде далеч.

— Позволи ли му да те люби?

— Да! — изкрещя тя.

Лицето му почервеня от гняв и той стисна юмруци. После излезе и затръшна вратата след себе си. Бетина въздъхна с облекчение, ала след минута Тристан се върна.

— Ти ме излъга! Не би могла да се любиш с него, след като майка ти е била в същата къща!

— Това… се случи преди да разбера, че майка ми е в къщата… преди тя да узнае, че съм пристигнала. Пиер дойде в стаята ми. Каза, че е чакал толкова дълго и че ме обича — продължи Бетина, като се опитваше гласът й да звучи убедително. — Скоро щяхме да се оженим. Не виждах причина да го карам да чака още. Освен това, благодарение на теб, не съм девствена. Не бих могла да откажа нищо на бъдещия си съпруг.

— Продължаваш да лъжеш! Ти не би се хвърлила в обятията на някой непознат, дори и да е годеникът ти! — изфуча Тристан и гневно закрачи из стаята.

Бетина се изплаши. Никога досега не го бе виждала толкова разгневен. Реши да му признае истината, но да остави известно съмнение.

— Ще се задоволи ли самолюбието ти, ако ти призная, че излъгах? Е, добре, исках просто да те ядосам. Излъгах. Сега щастлив ли си?

Той се закова на място и се извърна към нея. Лицето му бе потъмняло от гняв.

— Какво има Тристан? Преди малко не искаше да ми повярваш, а когато ти признах, че съм излъгала, защо пак не ми вярваш?

— А защо да ги вярвам?

— Защо наистина? Хайде, стига. Защо трябваше да се ядосваш, че съм спала с Пиер? Да не би да си влюбен в мен? Обичаш ли ме, Тристан? Затова ли дойде да ме отвлечеш от къщата на графа?

— Аз… по дяволите! Казах ти и преди, че в живота ми няма място за любов или за жена.

— Тогава заведи ме обратно в Сен Мартен.

— Не, не и преди да свърша с теб — студено заяви той.

— Два пъти избягах от теб, Тристан, и отново ще го направя!

— Беше глупаво от твоя страна да бягаш. Можеше да попаднеш в ръцете на търговци на роби и да те сполети много по-ужасна съдба, отколкото животът ти с мен. Можеха да те изнасилят и след това да те убият и да хвърлят тялото ти в морето за храна на акулите.

Бетина не бе помислила за това.

— Да, но това не стана. Аз се качих на търговски кораб, а капитанът бе много мил и любезен с мен. Заведе ме до Сен Мартен, без да иска нищо в замяна. Все още има почтени хора на тази земя.

— Може би, но няма да имаш възможност отново да избягаш. Ще те държа като затворничка.

— Искам да видя майка си — каза Бетина, сменяйки бързо предмета на разговора.

— Не.

— Но тя сигурно се тревожи за мен. На всяка цена трябва да я успокоя.

— Казах, не. Искаш ли нещо за ядене?

— Искам игла и конец. Ако ти…

— Отговорът ми отново е не! — прекъсна я той.

— Но защо?

— Защото без дрехи няма да се изкушаваш да излезеш от каютата.

— Сигурен ли си?

— Сигурен съм — устните му се извиха в лека усмивка, но той поклати глава и излезе.

Бетина бързо отиде до сандъка в ъгъла и го отвори, но той се оказа празен. Огледа се и гневно тропна с крак. В каютата наистина нямаше дрехи!