Джоана Линдзи
Любовницата на пирата (24)

ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Колкото и да се опитваше, Бетина не можа да заспи. Споменът за отвратителната сцена с Пиер я караше да трепери от гняв. Само защо го не бе девствена, той си мислеше, че тя ще легне с него, преди да са се оженили!

Преди няколко минути чу, че майка й се прибра в стаята си. Радваше се, че тя е тук. Вече не зависеше от граф Де Ламбер и както майка й бе казала, можеше да не се омъжи за него, ако не желаеше.

Повече от час се мяташе в леглото, без да може да заспи. В стаята бе непоносимо горещо и тя се изкушаваше да свали нощницата си. Големият френски прозорец бе отворен, но в спалнята бе задушно и вятърът, който шумеше навън в дърветата не проникваше вътре.

Бетина стана и излезе на просторната веранда.

Гъсти сиви облаци покриваха небето и скриваха луната. Сигурно щеше да завали. Хладният въздух щеше да проникне в стаята и тя най-сетне щеше да заспи.

Разходи се нагоре-надолу, загледана в светлините на града, но чу гласове и спря. Обърна се и видя, че е спряла точно пред отворените врати на салона.

— Ти си истински щастливец, Пиер — чу гласа на дон Мигел. — Ако бях с десетина години по-млад, може би щях да се опитам да ти отнема Бетина Верлен, но вече съм твърде стар, за да направя щастливо едно младо момиче. От друга страна, майката би ми била много подходяща за моя съпруга. Учудващо е колко добре изглежда вдовицата, въпреки че има такава голяма дъщеря. Ала вероятно и Жизел ще ме сметне за твърде стар за съпруг.

— Глупости, Мигел, ти чудесно й подхождаш — отвърна Пиер. — Защо не останеш още малко и не се опиташ да спечелиш сърцето на красивата вдовица?

— Какво? Да не би да искаш да се отървеш от бъдещата си тъща преди сватбата? — засмя се дон Мигел.

— Няма да има сватба — горчиво каза Пиер.

Бетина ахна и се приближи, за да чува по-добре.

— Сигурно се шегуваш, не вярвам да си такъв глупак.

— Де да беше шега — гласът на графа бе изпълнен с яд, примесен със съжаление. — Ти си бил в града и знаеш, че всички говорят за Бетина. Когато „Песента на вятъра“ се върна и моряците разпространиха историята й, всички започнаха да говорят за нея като за „пиратската курва“, защото никой не поиска откуп за нея. Вече не мога да се оженя за нея.

— Ти наистина си глупак, ако се откажеш от нея само заради мнението на хората.

— Ти не живееш тук, Мигел и не познаваш хората. Това е малък остров и аз не бих могъл да понеса да се разнасят слухове за моята съпруга. Това ще създаде безкрайни неудобства.

— Значи просто ще оставиш тази перла да се изниже между пръстите ти? Ако бях на твое място…

— Възнамерявам да запазя перлата — нетърпеливо го прекъсна Пиер, — но още не съм решил как.

— Искаш да кажеш, че ще я задържиш като своя любовница? — изненадано попита дон Мигел.

— Разбира се. Както сам каза, ще бъда глупак, ако се откажа от нея.

— Но как възнамеряваш да го постигнеш. Останах с впечатлението, че Бетина Верлен очаква да стане твоя съпруга. Майка й също.

— Да, но майка й ще трябва да си замине и да остави момичето на моите грижи. Не след дълго ще вкарам Бетина в леглото си, а след това ще й обясня, че не може да се оженим.

— Ти наистина ме смайваш, Пиер — засмя се испанецът. — Да се наслаждаваш на една красавица, и то без да се жениш за нея!

— Не исках да става така. Аз наистина желаех Бетина за моя съпруга. Щях да я направя кралица, ако този… Тристан не я бе насилил да стане негова курва!

— Наистина е странно, че животът и на двама ни зависи от този непознат — промърмори дон Мигел.

— Значи ти наистина не знаеш защо той те преследва?

— Не, нямам ни най-малка представа. Преди години ми казаха, че някакъв млад рус мъж ме търси. Помислих, че е незаконен плод на някоя от предишните ми връзки, но колкото повече узнавах за него, толкова повече се уверявах, че не е така. Просто не знам какво да мисля.

— Каза, че бил млад?

— И това не ти харесва, нали? — пошегува се дон Мигел. — Но какво значение има възрастта? Съмнявам се, че се е отнесъл внимателно към Бетина. Пиратите са груби и безцеремонни мъже. Знам го от собствен опит, някога и аз бях пират.

— Никога досега не си го казвал! — удивено възкликна Пиер.

— Това беше много отдавна и малко хора знаят. Тогава бях в лоша компания и ние нападахме за удоволствие. После се оказа, че от това може добре да се печели, така че… продължих известно време. Няколко години. Но, както вече ти казах, това е минало и по-добре да не говорим за него.

— Можеш да си сигурен, че ще запазя тайната ти.

— Това не ме тревожи, но Тристан ме безпокои. До тази нощ мислех, че ме търси заради някакъв неплатен дълг. Ала благодарение на Бетина, сега знам, че имам опасен враг. Защо ти даде картата, за която тя спомена?

— Ха! Тя иска от мен да отида на този остров, да спася прислужницата й, която останала там, и да убия Тристан — подигравателно се изсмя графът. — Иска да отмъстя за нея.

— Тя наистина е смело момиче! — възхитено възкликна испанецът. — Защо не ми дадеш тази карта и аз ще направя това вместо теб.

— Изгорих я.

— Изгорил си я?

— Нямах намерение да отивам на този остров. Моите кораби не са пригодени за морски битки, а моряците ми не са войници. Смятах да кажа на Бетина, че съм изгубил картата. Но защо искаш да отидеш там?

— Не съм от тези мъже, които ще стоят и ще чакат врага със скръстени ръце. Трябва пръв да намеря Тристан.

— Бетина е дошла тук на борда на търговски кораб. Капитанът на кораба ще знае местоположението на острова, защото той й е начертал картата — рече Пиер.

— Но дали той е тук? — с надежда попита дон Мигел.

— Ще попитам Бетина за името му и ще ти го кажа, ако все още имаш намерение да търсиш онзи пират, но според мен това е глупаво.

— Да, но теб не те търсят, за да те убият. Тристан може никога да не ме открие, но не искам да оставям това на случайността.

Бетина стоя, притисната до стената, дълго след като мъжете отидоха да си легнат. Разговорът, който неволно чу, я ужаси. Чувстваше се толкова евтина и използвана, а Пиер бе толкова жалък! Само като си помислеше, че той иска да я направи своя любовница и да я излъже за картата! Възнамеряваше да се отърве от майка й, да я застави да се покори на желанията му, а след това да я изхвърли на улицата!

Въпреки топлата нощ, тя потръпна. Тихо се върна в стаята си. Беше вбесена. Искаше й се да разкаже на майка си за разговора, който бе чула и веднага да напусне тази къща. Но вече бе късно, а майка й вероятно бе заспала. Трябваше да почака до сутринта, за да й разкаже за отвратителните планове на Пиер.

Защо мъжете бяха толкова жестоки? Защо винаги се възползваха от слабостта на жените, за да получат това, което желаят? Дори не й се мислеше какво щеше да стане с нея, ако не бе чула разговора между дон Мигел и Пиер. Още сутринта щяха да заминат с майка си за града.

Внезапно си спомни за Мадлен. Трябваше да я спасят, преди да се върнат във Франция. Дон Мигел де Бастида каза, че иска да открие острова на Тристан. Разбира се! Щеше да накара майка й да му плати, за да освободи Мадлен. Той щеше да убие Тристан и тогава смъртта му нямаше да тежи на съвестта й и всичко щеше да се нареди чудесно!